Счетоводен и данъчен справочник

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева присъства днес на отбелязването на 10-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между България и Косово.

За мен е удоволствие да бъдем днес заедно с моя колега – председателя на консовския парламент, на една толкова значителна годишнина – 10 години от нашите дипломатически отношения, отбеляза в приветствието си председателят на българския парламент. И днес на нашата среща с него ние споделихме, че нямаме въпроси, по които да имаме спорове, имаме прекрасни отношения. Подчертахме, че темите като свързаност и интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз са важни теми, които трябва да продължат да се дебатират в Европейския парламент, заяви Цвета Караянчева и подчерта, че България постави темата за интеграцията на Западните Балакани сред основните акценти по време на първото за България председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Тя увери, че страната може да разчита на помощта на България, която вече има много опит в това направление.

Като председател на Народното събрание на Република България бих желала да подчертая, че междупарламентарните контакти имат важна роля за задълбочаване на взаимното разбирателство, за укрепване и засилване на двустранните връзки, допълни още Цвета Караянчева. Тя отбеляза и важната роля на групите за приятелство, защото най-трудните моменти са свързани с хармонизирането на националното законодателство с европейското.

По-късно председателят на парламента присъства на концерт, посветен на годишнината.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изрази подкрепата на България за усилията, които Косово полага за интегриране в Европейския съюз. Тя разговаря с председателя на парламента на Република Косово Кадри Весели, който е на посещение в София.

България ще продължи да подкрепя и подпомага усилията на всички страни от региона на Западните Балкани, които желаят да станат част от ЕС, заяви Цвета Караянчева. Тя припомни, че тази тема беше сред основните акценти по време на първото за България председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Ние сме готови да окажем помощ на страните от региона, защото знаем колко е труден процесът на интеграция и колко е важно да можеш да разчиташ на приятелска подкрепа, подчерта председателят на Народното събрание.

Председателят на парламента на Република Косово Кадри Весели изрази благодарност към България за подкрепата, която оказва на Косово и посочи, че страната ни е успяла да привлече вниманието към темата за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. Членството в ЕС е стратегически приоритет за Косово, знаем, че изпълнението на тази цел е свързано с редица предизвикателства, но сме готови да предприемем необходимите действия, добави той. Благодарим на България за оказаната подкрепа и се надяваме тя да продължи да ни подпомага и занапред, подчерта Кадри Весели.

Сред обсъдените теми бяха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между парламентаристите от двете страни. Особена роля в него трябва да имат народните представители от групите за приятелство в двете законодателни институции, които могат да способстват за развитието и разширяването на сътрудничеството в различни области, подчерта Цвета Караянчева.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева подари на своя косовски колега почетен плакет на българския парламент, посветен на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, и му показа пленарната зала на Народното събрание. 

С проекта на Постановление се предлага еднократната помощ за ученици, записани в първи клас за учебната 2019/2020 г. да бъде в размер на 250 лв. Еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца на семейството, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Помощта се получава при средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца по-нисък или равен на 450 лв., определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.


Дата на откриване: 10.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 10.7.2019 г.

„С уникалната българска изложба в Лувъра, направена по изключителен начин, вие ни вдъхновихте да започнем подготовка в музея „Пол Гети“ в Лос Анджелис за представяне на голяма експозиция с ценни тракийски артефакти“. С тези думи се обърна днес към Вежди Рашидов главният куратор в музея „Пол Гети“ Джефри Спиър, който е на работно посещение в България. Той поздрави  Вежди Рашидов и за заслугата му Ларгото в София да бъде прекрасен музей на открито, а некрополът под „Света София“ да привлича толкова много туристи със своята ценна археология.

Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов се срещна с Джефри Спиър в Огледалната зала на Народното събрание. На срещата присъства и заместник-председателят на комисията проф. Станислав Станилов.

Вежди Рашидов заяви, че е горд с наследството на България, която е страна на древни цивилизации и заслужава колкото може повече страни да се запознаят със съхраненото през вековете.

Гостът сподели, че България е много важна за прочутия американски музей, тъй като е страна с изключително богато културно наследство. През 2015 г., след големия успех в Лувъра, именно в музея „Пол Гети“ беше изложена бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт Трети, която предизвика истински фурор сред ценители и публика.

Сега амбициозният план на музея „Пол Гети“ предвижда впечатляваща експозиция от експонати от българските музеи. В изложбата ще бъдат включени и артефакти, свързани с Тракия, които се съхраняват в музеи в Италия, Германия и САЩ. В момента учени от четири държави са избрани за консултанти на бъдещата експозиция, а петима български специалисти са поканени на специализация в Научния институт на музея „Пол Гети“. Голямата българска изложба в „Пол Гети“ е предвидена за 2023 година.

„Слагаме на масата това, което голяма част от българските граждани са поискали – отваряме дебата да се преосмисли финансирането на политическите партии по начин, по който веднъж завинаги да бъде затворен, за да не бъде повдиган всеки път, когато се гласува държавния бюджет“. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Тази събота“ по bTV. По думите му държавните субсидии за политическите партии възникват през 2001 – 2002 година и това всъщност е въпрос на модел – има много модели в света, които биха могли да послужат като основа да се разреши дарителството в партиите, което сега е лимитирано със закон, има и такива, при които политическите партии могат прозрачно да се финансират без държавни субсидии. „Партиите трябва да седнат на една маса, без никой да използва темата тяснопартийно и пропагандно, и да се избере модел“, убеден е той. На въпрос популистко ли е предложението за намаляване размера на партийната субсидия на 1 лев Владислав Горанов отговори, че милиони български граждани са го подкрепили по време на референдума, проведен на тази тема през 2016 година. „Ако има толкова голяма част от българското общество, които считат, че партиите получават твърде големи субсидии, ако партиите нямат надежден начин да обяснят за какво се използват тези средства, ако някои системни партии за пореден път се опитват да извличат политически дивиденти от тази тема – най-естествената реакция е отново да отворим този дебат“, изрази позицията си министърът. По отношение на „надписаните“ субсидии финансовият министър разясни, че възможността за различно тълкуване на закона идва от начина, по който се формира общата маса на субсидиите в годишния закон за бюджета и разпределянето ѝ впоследствие на по-ограничен кръг от правоимащи партии. Нормите от 2001 г. насам са тълкувани така, че субсидии се полагат само на партии с над 1 % или на такива с избран народен представител. Полученото в резултат на това преразпределение е част от самия модел, по който функционира политическата система. Съгласно законовите изменения през 2016 г. от общата маса на галсове е трябвало да бъдат извадени отметналите „Не гласувам за никого“ и гласувалите за независими кандидати. „Изчисленията за това колко имат да връщат партиите са готови. Изчакваме развитието на двете ни законодателни инициативи – едната конкретизира, че за един глас се полагат точно 11 лв., с което се пораждат определени ефекти за възстановяване на суми до май 2016 г.“, обясни той. Министърът уточни, че през 2011 г. е направен одит на централния бюджет от страна на Сметната палата, направен е анализ върху механизма на предоставяне на субсидии и направените изводи са същите като на Министерството на финансите. „Колегите, които всяка година заявяват с коалиционно споразумение размера на субсидията и как се получава, четат закона по същия начин. Прочитът на закона е един и същ от 2001 г. насам при всички финансови министри. Въпросът е по-скоро технически, отколкото политически“, допълни Горанов. Коментара си към повдигнатата отново тема за намаляване на ставката на ДДС върху определени групи стоки министър Горанов започна от философията на този данък – „Ако целта на намаляването му са по-ниски цени, няма достатъчно надеждни механизми, а и подобна практика в други държави е показала, че това не се случва. В момента, в който ставката се намали за една категория, маржът на печалба се увеличава. Дори и в началото да има краткосрочно намаляване на крайната цена, много бързо след това икономическите субекти „обират“ тази разлика в своя полза“. Освен това, според него, намаляването на данъка е валидно за всички хора – бедни и богати – и не се постига някаква особена цел на данъчната политика за търсене на равенство или преразпределение в полза на хората, които се справят по-трудно – „Затова моята позиция винаги е била, че политиката трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Категоричен съм, че ефект върху крайния потребител – а ДДС се плаща само от крайния потребител – няма да има“. Във връзка с повдигнатия въпрос може ли България да си позволи да плати накуп сумата за модернизация на българската армия, той отговори: „За радост, можем да си го позволим. Разбира се, искаме и продължаваме разговори това да стане на части. Според американското правителство това е първа сделка за нас и възможностите за гъвкавост от гледна точка на закона са ограничени, но с развитието на модернизацията на армията ни и при следващи транзакции между тяхната отбранителна агенция и българското правителство, тези възможности вероятно могат да бъдат при по-благоприятни условия“, разясни министърът на финансите.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, първа точка за днес е: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. Внесен е от Министерския съвет на 22 май 2019 г. Заповядайте за процедура, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, използвайки, че в момента сте тук, да не би да си тръгнете преди началото на парламентарния контрол. Затова Ви казвам каква е процедурата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да си тръгна. Тук ще съм. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще бъдете тук, така ли? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак съм излязъл тук, да не излизам втори път. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Моля Ви! Нека да каже господин Ерменков процедурата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, бяхме пуснали едно питане до министър-председателя на Република България по изключително важен въпрос, който касае бъдещето на икономиката, на енергетиката и въобще на цялата ни енергийна сигурност, която е елемент от националната сигурност. Пуснахме го във връзка с проблемите с въглищните централи, които имат и социален ефект, и най-различни други аспекти. Вие ни го връщате, защото най-вероятно не сте запознати, че премиерът е лично ангажиран с този проблем. На 7 юли 2017 г. той беше от инициаторите на срещата с хората в Стара Загора и съм убеден… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, само да Ви прекъсна за малко. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, към Вас е. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да Ви прекъсна. Моля, следвайте процедурата на Правилника. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много Ви моля, към Вас е. Към Вас е за подреждане. Към Вас е за подреждане… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви отговарям веднага. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …на парламентарния контрол и връщане на това писмо. Аз знам, че имам право да направя възражение, но Ви предпазвам. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В рамките на три дни имате право. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото Вие в момента злепоставяте премиера. Аз съм убеден, че ако научи за това питане, той ще дойде тук и ще отговаря, имайки предвид, че е отговорен човек. Вие в момента му правите мечешка услуга. (Председателят изключва микрофона. Народният представител продължава да говори при изключен микрофон.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, благодаря Ви. Имате право да възразите в рамките на три дни. Очаквам Вашето писмено възражение към мен. Така че в момента още сте в срока, в който имате право да възразите. Ще го разгледам и отново ще говорим. Благодаря Ви, господин Ерменков. (Народният представител Таско Ерменков продължава да говори при изключени микрофони. Силен шум и тропане по банките от ГЕРБ.) Не, не! Има Правилник, господин Ерменков. Ще имате възможност. Благодаря Ви. Давам думата на заместник-председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм да ни запознае с Доклада. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание представям „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Със Законопроекта, представен от Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, се цели отразяване на извършени промени във фирмените наименования на „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД, гр. София и на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „ВИТА“ ЕООД, град Велинград, и отстраняване на допусната фактическа грешка във фирменото наименование на „АРМСТРОЙИНВЕСТ“ ЕООД, град София. Отчита се и настъпилата промяна в органа, упражняващ правата на държавата в „Информационно обслужване“ АД, град София и „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД – от министъра на финансите, и за двете дружества, на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на културата, съответно. Със Законопроекта се предлага да бъдат отменени т. 7 и 8 от Раздел X „Министерство на финансите“. „Информационно обслужване“ АД, град София е добавено като нова т. 20 в Раздел II „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а „Национален дворец на културата – Конгресен център София" ЕАД е добавено като нова т. 16 в Раздел VI „Министерство на културата“ от списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване. Няма изказвания. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Постъпили питания за периода 31 май – 6 юни 2019 г. от: - народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова към Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и прилагането на санкции по Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 юни 2019 г.; - народния представител Антон Константинов Кутев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването относно готовността за реакция на здравната система в донорски ситуации. Следва да се отговори в пленарно заседание на 14 юни 2019 г.; - народния представител Антон Константинов Кутев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването относно политиките на Министерството на здравеопазването за осигуряване на кръв и кръвни съставки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юни 2019 г. Постъпили са писмени отговори от: - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Красимир Богданов; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Таня Петрова. Колеги, всеки момент очакваме министър Каракачанов да дойде в залата, така че ще помоля за малко търпение. Знаете, че днес парламентарният контрол е кратък, защото по решение на Председателския съвет от 12,00 ч. ще има награждаване на абсолвенти, завършващи Правния факултет на Софийския университет. Колеги, давам пет минути почивка, докато изчакаме министъра на отбраната. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарния контрол. Добре дошъл на вицепремиера господин Каракачанов! Първият въпрос към господин Каракачанов – заместник-министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, е постъпил от народния представител Таско Ерменков. Той се отнася за инвестиционен разход на Военноморските сили. Заповядайте, господин Ерменков, да развиете въпроса си към министъра. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, въпросът, който Ви отправям, беше формулиран преди около десетина дни и донякъде дублира това, което вчера се случи на блицконтрола в Комисията по отбрана. Имайки предвид, че този инвестиционен разход е гласуван тук, в Народното събрание, касае обществен ресурс и интереса на цялото общество, ще Ви го задам и от парламентарната трибуна, като искам дебело да подчертая, че в отговора Ви не очаквам да ме запознавате с подробности по оферти и други неща, които биха могли да нарушат законността на процедурата и да предизвикат съмнения в нейната реализация, но все пак това, което сметнете, че е необходимо и можете да ни информирате, бих могъл да го формулирам съвсем накратко така: на какъв етап и каква част от Проекта е реализирана до момента? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Заповядайте, уважаеми господин Вицепремиер, имате думата да отговорите на въпроса. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми колеги народни представители! Прав сте, господин Ерменков, вчера на блицконтрола разисквахме този въпрос и затова аз ще прескоча част от изложението, което е подготвено с подробностите, и ще се концентрирам върху това, което Вие уточнихте. Ясно Ви е кога започна процедурата, ясно Ви е какви са решенията, ясно Ви е кои са фирмите, които участват, и затова започвам от последния етап. На 22 април 2019 г. в Министерството на отбраната на открито заседание Междуведомствената работна група отвори техническите предложения. На самото отваряне на офертите бяха поканени представители на медиите. След отваряне на техническите предложения оценката се извършва по установена от мен методика, разработена от командването на Военноморския флот със съдействието на БАН и Института по отбрана към Министерството на отбраната – „Професор Цветан Лазаров“, и Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Оценяването на постъпилите оферти ще се извършва не само на база способностите, които ще имат корабите, и цената, на която ще бъдат построени, но и според това доколко строежът им ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българската отбранителна индустрия. Знаете, че в Проекта за инвестиционен разход е записано „минимум един от двата кораба трябва да бъде построен в България“. Това ще стане чрез залегналите в методиката параметри по показателя „индустриално сътрудничество“. В допълнение ще бъде оценяван и показателят „логистична поддръжка“, тоест поддръжката на морските съдове в перспектива, който ще оцени кой от предложените кораби ще изисква по-ниски разходи за поддръжка, а това също е важно за в бъдеще. След извършване на оценка на техническите предложения, която включва оценка на „способности“, „индустриално сътрудничество“ и „интегрирана логистична поддръжка“, ще се пристъпи към оценяване на ценовите параметри. На 29 май 2019 г. в Министерството на отбраната на заседание на Междуведомствената работна група с участието на представителите на компаниите участници бяха отворени и ценовите оферти. Дейността на групата се очаква да привърши около 12 юни 2019 г. с изготвянето на окончателен доклад от групата, който след утвърждаване от мен следва да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет. Следващата стъпка е започване на преговори с избрания извършител и подписване на договор в рамките на 2019 г. При успешно завършване на процедурата се очаква първият кораб да бъде доставен на Военноморските сили до края на 2023 г., вторият –до края на 2024 г. Общата стойност я знаете – 820 милиона без ДДС. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Заповядайте за реплика, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, благодаря за това, че ни информирате за начина, за графика, по който се движи Проектът в момента, който е предварително определен в Проекта за инвестиционен разход, но искам само да напомня, че когато подкрепихме тези проекти, ги подкрепихме, за да могат да се реализират едновременно. Имам предвид Проекта за инвестиционен разход в Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. Това, което нас ни притеснява в момента, господин Министър, е финансовата страна на въпроса. Изхождайки от практиките, които съществуват в преговорите между България или която и да било външна страна, и Съединените американски щати за доставка на въоръжение, дали тази финансова рамка по отношение на Военновъздушни сили няма да бъде нарушена по начина, по който сме казали – начин на плащане, срокове, дали ще бъде разсрочено, или не, и ако се стигне до онези обичайни за американската страна начини на разплащане, а именно – наведнъж, дали финансовите средства, с които разполагате в бюджета на Република България, ще Ви бъдат достатъчни, за да може да реализирате и другите два проекта? Аз предполагам, че по другите проекти ще говорят моите колеги, но мен ме интересуват специално Военноморските сили, защото има опасност, ако не стигнат парите в бюджета, този процес да се отложи в необозримото бъдеще. Затова аз Ви питам съвсем отговорно: какви са Вашите виждания по въпроса, има ли риск от забавяне на Проекта за модернизиране на Военноморските сили и ако има такъв риск, какво трябва да предприемем, за да го избегнем, за да може модернизацията на въоръжените ни сили да върви ръка за ръка по всичките им видове? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Заповядайте, господин Вицепремиер, да отговорите на допълнително поставените въпроси. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми колеги! На това правителство се падна голямата отговорност и трите проекта да се движат в този мандат. Отговорността основно пада върху министъра на отбраната, а дали е добре, или зле – не знам, ще видим резултатите накрая. Амбицията беше и трите проекта да се движат паралелно, но технически е невъзможно. Защо? Защото е правен проект за кораби. Знаете, че през 2017 г. заварих такъв проект във фаза на класиране, имаше един участник, но той се отказа. Там нещата са отработени, механизмът един път е отработен, грешките са отчетени и затова Проектът на Военноморските сили в момента се движи най-бързо, докато Проектът с бронираната машина се движи най-бавно, тъй като такъв проект въобще не е изработван – за разлика от самолетите. Знаете, че имаше един опит, всъщност опитите са няколко – говоря за последната година преди мандата на това правителство, че имаше опит за закупуване на нови самолети. Там също горе-долу процедурата е ясна, така че няма как да се движат едновременно по месеци. Тук ще премина към съществената част от отговора на Вашия въпрос: добре би било до края на годината да имаме подписани договори и по трите проекта. Относно парите имам подобно притеснение, че, ако се наложи да платим сумата за самолетите наведнъж, могат да възникнат ситуации, при които да се наложи нещо да се забави. Казвам: имам притеснения, но няма такава индикация към момента. Разбира се, не бих искал това да се случи, тъй като няма как модернизацията на един от видовете въоръжени сили да бъде за сметка на останалите. Това не е справедливо, не е нормално и само ще създаде недобри усещания в личния състав на Въоръжените сили. Може да се стигне до забавяне на Проекта за Военноморския флот, само ако до 12-и – сега се готви докладът, се окаже, че ценовите и техническите параметри, които се разглеждат, имат пропуски. При такъв вариант ние ще направим всичко възможно, а именно ще дадем възможност на трите фирми участнички да подобрят офертите си, ако има такъв вариант. Ако не може, при първото разглеждане да се прецени дали има надхвърляне на сумата. Имам представа за какво става дума, но не е редно да се говори и ще дадем възможност да се коригират офертите до рамките, които ни е гласувало Народното събрание, с идеята да стигнем до подписването на договор. Пак казвам, амбицията ни е до края на годината да имаме договор за Военноморските сили, дай боже, да успеем и за бронираната машина. Срокът, както Ви казах вчера на блицконтрола, е днес. Удължих го с една седмица, а днес е срокът, в който трябва да представим окончателно своите виждания и да изпратим писмата за оферти до фирмите, които са заявили намеренията си. Надявам се да не се стигне дотам – за сметка на един от проектите да бъдат ощетени другите два вида въоръжени сили в България. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Преминаваме към въпроса на народния представител Кольо Милев относно Проект на инвестиционен разход в Сухопътни войски. Заповядайте, господин Генерал, да развиете въпроса си. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! На 19 юни миналата година Народното събрание взе решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Моля да ми отговорите на въпроса: на какъв етап е и каква част от Проекта е реализирана до момента, тъй като вчера на блицконтрола говорихме и се разбра, че до днес е удължен срокът за корекциите, а нас ни интересува кога ще стартира Проектът? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Вицепремиер, имате думата за отговор на втория поставен към Вас въпрос. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Милев, уважаеми колеги! Действително и този въпрос разглеждахме вчера на блицконтрола и затова ще бъда кратък. Както казах и вчера, до 7 юни е срокът, в който Сухопътните войски трябва да ми представят какво са изработили като проект за бронираната машина, за да бъде изпратен след моето одобрение на фирмите. Мога да Ви информирам, защото вчера не стана дума, кои са фирмите, които до момента са проявили интерес за бронираната машина. Това са немската фирма „Артек“, „Дженеръл Дайнамикс“, „Некстър“ и „Патрия“. Това са четирите фирми, на които ще бъдат изпратени писмата, за да си изпратят офертите, а с изпращането на писмата на практика стартира процедурата. Само да напомня, че подобно на кораба, така и при бронираната машина сме заложили в „индустриално сътрудничество“ асемблирането на машината да се извършва в България, тоест ще дадем възможност на фирмите от Българския военнопромишлен комплекс – било то държавни или частни, да могат да участват в този проект. Минимум 20% е задължителното участие на български фирми, така нареченото индустриално сътрудничество от българска страна. Мога да Ви информирам, без да влизам в подробности за всяка една фирма, че буквално от края на миналата година, всъщност дори след гласуването на Проекта за инвестиционен разход в парламента, тези четири фирми, които изброих, активно търсят контакти с български фирми, за да преценят коя българска фирма с какъв продукт или с каква дейност може да участва при изграждането на Проекта за бронираната машина на пехотата. Това е към момента, което мога да Ви кажа допълнително, извън това, за което вчера разговаряхме. След като изпратим писмата, стартира реално процедурата. На практика и на третия проект, който сме гласували в парламента, ще му бъде даден ход за приключване. Надявам се да успеем да сключим договора до края на годината. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. За реплика? Заповядайте, господин Милев. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Все пак има ли някаква опасност, тъй като аз вярвам на моите колеги от военната експертиза на Сухопътни войски, че ще подготвят необходимите документи, да има някакво разминаване между военната експертиза и групата, която отговаря за Проекта, да се забави във времето? За българските фирми специално за „Терем“ ли става въпрос или някои други наши фирми могат да участват в изпълнението на Проекта? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Милев, имаше трудности в работата, защото пак казвам, ако за самолета и за кораба имаше някаква практика в Министерството на отбраната – за самолета поне на няколко пъти е започвана подобна дейност, за кораба, знаете че дейността беше стигнала до подписване на договор, но фирмата, която спечели, не подписа договора в края на декември 2017 г., за бронираната машина изяло се започна на гола поляна. В началото със сигурност имаше разминаване между вижданията как да се постигне реализирането на този проект. Мисля, че тези неща отдавна са преодолени и към момента няма никакви разминавания между, да ги наречем, военни и цивилни специалисти по темата. Вие ми задавате въпроса: „Дали само за „Терем?“ Не само за „Терем“. В структурите на „Терем“, който е структура към Министерството на отбраната, може да се направи само асемблирането – тоест сглобяването, нищо повече, да го кажем грубо за аудиторията, но има и други фирми, които могат да участват. Не искам сега да ги изброявам по имена, но могат да участват при оптическите уреди, комуникационните средства, част от въоръжението, пак казвам – част. Има много сериозна идея в две от фирмите боеприпасът – 30-милиметровия боеприпас по натовски стандарт, който не се произвежда в България, да се произвежда и в България. Тоест това също би дало възможност, те са поне две или три фирми, две български фирми със сигурност могат да се заемат с това производство, така че не става въпрос само за „Терем“. Става въпрос и за малко по-специфична част от дейността. Има фирми, които, между другото, са не само на европейско, но и на световно ниво и са контрагенти на големи водещи компании. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към въпроса на народния представител Николай Цонков. Той се отнася до инвестиционния разход на Военновъздушните сили. Заповядайте господин Цонков, да развиете въпроса. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, моят въпрос е свързан с придобиването на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Макар вчера на блицконтрол да обсъдихме трите модернизационни проекта, считам, че останаха някои въпроси, които все пак можем с Вас тук да обсъдим. Да припомня на всички колеги, че този проект върви отдавна, както казахте и Вие. Той е един от най-чувствителните в случая, защото става въпрос за най-високата сума, която трябва да бъде платена. Проектът веднъж беше актуализиран за инвестиционен разход. На 16 януари тази година, беше прието Решение на Народното събрание, с което се даде мандат за преговори със САЩ за придобиване на нов тип боен самолет и отклоняване евентуално от условията, които са заложени в Проекта за инвестиционен разход. Все пак бих искал да Ви попитам за повече информация: как върви този проект, предвид на излязлата информация в медиите за гласуването от американския Конгрес на доста висока цена за придобиване на изтребители F-16? Как вървят преговорите? Кога очаквате евентуално на Народното събрание да бъде представен договор? Моля Ви за повече информация за хода на преговорите за придобиване на нов тип боен самолет. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков. Заповядайте, уважаеми господин Вицепремиер, за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонков, и този въпрос вчера го обсъждахме на блицконтрола. Няма да влизам в подробности на коя дата какво решение е взето, къде, на коя дата делегацията е посетила и с кой е разговаряла. Тези неща са публично известни. Хубаво е, че задавате този въпрос за сумата, гласувана от Конгреса. Това всъщност не е сумата за офертата на самолета. Това е таванът, който американският Конгрес разрешава на американското правителство. Това е таванът, до който американското правителство може да сключи договор с България. Таван! За пример само ще Ви кажа, че в Словакия таванът, който е гласувал американския Конгрес е 2,8 млрд. долара, а сделката, на която словаците сключиха своя договор, е 1 млрд. 800 млн. долара. Тоест това, че Конгресът е гласувал една по-голяма сума, не означава, че това е сумата. Това е стойността на тези 8 самолета с оборудването и въоръжението. Офертата, разбира се, не мога да вляза и нямам право да влизам в конкретиката на цифри, които са коментирани по време на преговорите, тъй като първо, не е коректно и, второ, е динамичен процес. Мога да Ви кажа, че офертата при първоначалните разговори във Вашингтон беше значително, значително по-малка от сумата, която гласува Конгресът, и въпреки това беше по-висока от нашите разбирания и представи, и мнението на нашето Народно събрание за сума, която ние можем да похарчим. Впоследствие се стигна до намаляване на тази сума. След като измине 14-дневният срок след гласуваното Решение от Конгреса – то беше на 3 юни, ние ще получим предложение за оферта с конкретните суми. Ако то не удовлетворява нашите специалисти и разбиране, разговорите ще продължат, за да търсим онази цена, която е взаимно приемлива и разумна и с която можем да влезем с доклад в Министерския съвет, а оттам – и в Народното събрание, за да потърсим Вашето одобрение за тази сделка. Така че към момента това, което някои се опитват да правят през медиите, е да спекулират и да обясняват как сумата, която ни искат е три милиарда. Искали ни 2 милиарда и 600 млн., а всъщност сумата, която гласува Конгресът е 1 млрд. 673 млн. Много е хубаво, че ми задавате въпрос. Няма такава оферта за такава сума. Пак казвам, просто това е цената. Това е сумата, която американският Конгрес е разрешил правителството да похарчи, тоест да вземе като максимум от България. Пак повтарям, първоначалната оферта, която получихме е значително под тази сума, но въпреки това продължаваме да разговаряме, защото смятаме, че има възможности сумата да бъде свалена още – говоря с разумни компромиси. Като казвам разумни компромиси – не за сметка на въоръжението и на оборудването на самолета. Той трябва да си бъде въоръжен и оборудван така, както парламентът е гласувал Проекта за инвестиционен разход. Ние говорим за някои разходи, които са написани като предложение, които смятаме, че са по-високи, които могат да бъдат коригирани, като даваме алтернативно становище защо смятаме така. Това е в процес на разговори. Това е по темата, господин Цонков. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Цонков, заповядайте за отношение към отговора. Имате думата. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Надявам се преговорите да преминат успешно и да се постигне най-добра цена в случая за придобиване на нов тип боен самолет. Както казах, този проект е най-чувствителен поради най-високата цена, която има. Затова Ви обръщам внимание, че в крайна сметката цената е много важна и тя не трябва да бъде за сметка на националния, на държавния бюджет, както и за сметка на другите два инвестиционни проекта. Още нещо ми се иска да Ви обърна внимание. Все пак в Проекта за инвестиционен разход имаме и други условия, които не трябва да пренебрегваме, а именно: начинът на плащане, срокът за придобиване на тези изтребители F-16, индустриалното сътрудничество, което специално за нас от „БСП за България“ е много важно, защото е свързано и с развитието на българската икономика, поддръжката на самолетите след придобиването им, инфраструктурата и, не на последно място, обучението, което също е от особена важност. Затова ми се иска да Ви обърна внимание на тези условия, които също трябва да бъдат достатъчно добри, защото в момента говорим само за цена, за окомплектоване на изтребителя, за оръжейни системи, за оборудване, а другите условия също не са маловажни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонков. Господин Министър, ще се възползвате ли от възможността за дуплика? Заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонков, прав сте, че този проект стана най-чувствителен, защото от дълго време прекалено много се говореше за него. От 2004 г. се говори за закупуване на нови изтребители и въобще за концепцията какво да правим в нашата авиация. За съжаление, разбира се, концепциите много често са сменяни – от това да купим стари F-16, за да махнем старите МиГ-29, които всъщност са с една година по-млади от тези, които щяхме да купим, до това да купуваме Грипен, до това да не купуваме нищо. Получи се едно съревнование между видовете въоръжени сили, във времето назад говоря, което не беше добро и даваше възможност да бъдат предпочетени едни от видовете въоръжени сили за сметка на други. Ако по-малко се говори по темата политически, а повече от гледна точка на интересите на сигурността и отбраната, мисля, че ще е по-добре да не се спекулира. Една от големите спекулации, когато междуведомствената работна група вземаше решението беше – ето едните ни предлагат повече бройки на по-ниска цена. Повече бройки на по-ниска цена, но без необходимото оборудване и въоръжение, което трябваше да си купуваме допълнително. Търсеше се политически ефект. Имаше спекулации: „ама защо самолетите да са американски“, „ще нападаме ли Русия“. Това беше грозна спекулация. Ами не, няма да нападаме никой, но купуваш самолети, а когато купуваш самолети, се стремиш да купиш най-доброто – това, което е най-добро в момента и можеш да си го позволиш. Има и един клас по-добри самолети, но там на този етап нямаме финансовата възможност въобще да разсъждаваме. Може би след 10 – 15 години някое друго Народно събрание и друг министър ще говорят по тази тема. Тоест спекулацията, за съжаление, беше използвана абсолютно политически на всички нива и това доведе до този шум в системата, включително до това да се спекулира с онзиденшното решение на Конгреса. Това не е добре. Както виждате никой не спечели никакви политически дивиденти от тази работа – просто излишен шум в системата. Вие сте прав за индустриалното сътрудничество. Трябва да Ви кажа, че американците имат малко по-различно виждане за смисъла на понятието индустриално сътрудничество, отколкото ние и европейците като цяло го разбираме. Другият въпрос, но тук също е въпрос на разговори, които текат – начинът на плащане. Това също е разговор, който тече паралелно с разговора за това какво да има по самолетите и колко да струва самият самолет. По темата с инфраструктурата. Това е разход, който ще трябва да направим, за разлика от други държави, които закупуват в момента F-16 Block 70. Съединените щати имат предишна практика за подобни самолети F-16 говоря, не този Block, и имат вече изградена донякъде или напълно инфраструктура за тях, докато ние нямаме – и румънците, и гърците, които ще купуват, и хърватите, донякъде и словаците. Така че този разход действително ще трябва да го направим, но той е разход един път за бъдещето – той не е, както се казва, ежегоден. И, разбира се, от темата за индустриалното сътрудничество зависи каква част от поддръжката на тази авиация и кой от компонентите по тази поддръжка ще можем да извършваме тук и къде ще го извършваме. Вариантите пак са два. И двата са в Пловдив, но както се казва, единият е в „Авионамс“, другият е в самите бази на ВВС, но това също е въпрос на разговори. Естествено, че държим сметка за тези неща, защото това са разходи, които в бъдещето могат да набъбват. Имайки тук и негативния опит от едни сделки за „Спартан“-и и „Кугър“-и, които са направени без да се мисли как и колко ще струва поддръжката, това е обица на ухото, или по-точно следва да е обица на ухото на всеки, който се занимава с тази дейност. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следва въпросът на народния представител доктор Валентина Найденова. Заповядайте, доктор Найденова. Вие сте внесли въпрос относно осигуряване на Българската армия с военни психолози и политиката на Министерството на отбраната за тяхната подготовка и реализация. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Всяка съвременна армия притежава Борд за подбор на военни офиси, от чиито услуги не може да се лиши. Военните психолози не само подбират и насочват войниците в зависимост от техните способности, но те участват в тяхното обучение, в подобряване на снаряжението и в проучване върху методите за маскировка. Те се грижат за: поддържане бойния дух на войниците, оценка на въздействието на военни фактори върху цивилното население, сондажи на общественото мнение, психологическо въздействие и разпространяване на информации, които са в основата на психологическата война. С Наредба № Н-12 от 2011 г. за психологичното осигуряване на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, в чл. 55 от Наредбата изрично се подчертава следното: „Командният състав, медицинските органи и психолозите в състава на контингентите извършват съвместни действия по превенция, контрол и лечение на професионалния и бойния стрес и повишаване на сплотеността и бойния дух на военнослужещите.“ Видно военните психолози имат своето подобаващо място и в лечебния процес. Господин Министър, моля да ми отговорите на следния въпрос: каква политика провежда и планира в бъдеще Министерството на отбраната за подготовка и реализация на военните психолози във военните формирования в Българската армия? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаема госпожо Найденова, Министерството на отбраната провежда политика със специфичен фокус към психологическата подготовка и мотивация на личния състав, от който зависи в значителна степен успешното изпълнение на задачите на въоръжените сили както на територията на Република България, така и при участие в операции и мисии зад граница. Многообразието от задачи, на които са подложени военнослужещите, изисква формирането на единен модел на психологично осигуряване на въоръжените сили, който да поддържа благоприятен социално-психологически климат. В тази координация между съществуващите органи за психологично осигуряване сме възприели следния подход: прилагането на единни стандарти, взаимодействие на структурите по управление на човешките ресурси, синхронизация на учебните програми по военно-лидерска и психологична подготовка, отчитане на опита от психологичното осигуряване по време на операциите и мисиите зад граница, провеждане на психологическа работа със семействата на военнослужещите, военноинвалидите и военнопострадалите. Научно-изследователската и практично-приложната дейност в областта на психичното здраве и психологичното осигуряване на военнослужещите, както и в областта на определянето на психологичната пригодност или непригодност за военна служба и служба в доброволния резерв се осъществява от Лабораторията за психично здраве и превенция в състава на Военномедицинска академия. Разкрити са и длъжности за психолози във военните формирования, в структурите на пряко мое подчинение като министър на отбраната, както и в контингентите ни зад граница. Значителна част от военните психолози са участвали в операции и мисии зад граница и техният опит и дейност е от особено значение на базата на това, което вече имат като натрупан опит. Министерството на отбраната извършва и планира да извършва все повече действия в тази посока на развитие на военната психология, като е предприет процес по цялостно преразглеждане на вътрешноведомствената нормативна уредба за психологичното осигуряване на военнослужещите на основата на планиран анализ в рамките на предстоящия стратегически преглед на отбраната. Благодаря Ви за вниманието, госпожо Найденова. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Ще вземете ли отношение, госпожо Найденова? Заповядайте. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, специалността „Психология в сигурността и отбраната“, мисля, че е една изключително необходима, високоспециализирана, сложна, модерна и в същото време високоинтелигентна специалност, която осъществява моста между военнослужещи и други органи на сигурността, медицината и населението. Мисля, че ние, като народни представители, ще очакваме и за в бъдеще да провеждате една разумна политика в осигуряване на необходимия брой психолози, в тяхната квалификация и реализация, защото проблемът е изключително важен и съвременен. Благодаря Ви за отговора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Найденова. Господин Вицепремиер, няма допълнителни въпроси към Вас. С това приключваме въпросите към господин Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Преминаваме към въпрос, който е поставен към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. Въпросът е от народния представител Петър Христов Петров относно липсата на данни за България по Натура 2000. Господин Петров, заповядайте. ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е относно липсата на данни за България по Натура 2000 в представителните европейски портали. Бях сезиран от граждански организации в избирателния ми район Сливен по повод защитените територии, попадащи в Натура 2000. Гражданите се чудят за принципите и причините, които са довели до очертаването на огромни територии в областта, в които няма никакви уникални животински видове и растения. Значителни части от общините Котел и Сливен вече са обезлюдени заради строгите правила на Натура 2000, които ограничават развитието на инфраструктурата и бизнеса. В тази връзка направих справка за актуалното състояние на защитените територии в България по Натура 2000 в информационните сайтове на Европейската комисия, респективно Европейската агенция за биоразнообразие. Според тях България не е изпълнила ангажимента си по чл. 17 на Директива 9243 на Европейската икономическа общност, по които нашата страна има задължения да обновява информацията за състоянието на Натура 2000 на всеки шест години. Господин Министър, към днешна дата нашата страна е единствената между 27-те страни членки, която не е изпълнила задължението си и не е представила данни в Европейската комисия. Това ме навежда на мисълта за липса на валидна документация у нас и процедури, с които да се удостоверят и защитят реалните дадености по Натура 2000. Господин Димов, във връзка с гореизложеното бих желал да получа отговор на въпроса: защо Министерството на околната среда и водите не изпълнява задълженията си към европейските институции и не изнася актуалната информация по Натура 2000? Грози ли ни финансова санкция от Европейския съюз за практическото непубликуване на сегашното състояние на териториите в Натура 2000 в европейските портали? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Петров. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. Имате думата. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, Европейската комисия очаква от държавите членки да представят националните си доклади, както следва: по чл. 12 от Директивата за птиците с абсолютен краен срок за докладване – 30 октомври 2019 г., по чл. 17 от Директивата за местообитанията с абсолютен краен срок – 30 август 2019 г. Сроковете – 30 април 2019 г. за докладване по чл. 17 и 31 юли 2019 г. за докладване по чл. 12, са определени с цел държавите членки да имат възможност за повторно подаване на докладите при наличие на проблеми и пропуски в първоначално представената информация, които са установени в резултат оценката на качеството им от Европейския тематичен център по биологично разнообразие. Твърдението, че България е единствената страна, която не докладва по чл. 17 на Директива 9243/ЕИО за местообитанията, не е коректно. Видно от публичния портал на Европейската агенция по околна среда към 29 май 2019 г. броят на докладвалите страни е едва 12. Тоест по-малко от половината. По отношение на докладването по реда на чл. 12 на Директива 2009/147/ЕО за птиците, също все още не е започнало, тъй като първият срок за предаване е 31 юли 2019 г. Настоящото докладване за периода 2013 – 2018 г. е обвързано с резултатите от проведен мониторинг и определяне на състоянието на типовете природни местообитания и видове в рамките на проект, анализи и проучване на видовете и природните местообитания, предмет на докладвания по чл. 17 от Директивата за местообитанията, и чл. 12 от Директивата за птиците, изпълняван от Изпълнителната агенция по околна среда и финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Забавянето на докладването по двете директиви е вследствие на многократните обжалвания. Загубени са повече от три години в процедури по обжалване. Санкции могат да бъдат наложени само ако страната изобщо не докладва, тъй като това ще бъде всъщност нарушението по Директивата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Петров, заповядайте за реплика и отношение към отговора. ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Министър, за правилния отговор. Нарочно не влязох с Вас в предварителна дискусия, защото става въпрос за един изключително важен въпрос за България и за българската икономика, за българската демография. Зная, че Вие, като министър на Министерството на околната среда и водите, нямате отношение към очертаването на зоните, които попадат в Натура 2000, но съм обезпокоен от това, което аз самият видях в сайта на Европейската комисия, където са изнесени данните за всички 27 страни – не говоря за Великобритания, която е пътник, където България я няма упомената изобщо. Това е официален сайт. Това, което говорите Вие, е така – за този период вече сме пропуснали предварителния срок, доколкото разбирам, защото следващият срок, който имаме – 30 юли, е краен, окончателен и след това не можем да правим повече никакви жалби, контестации и така нататък. Мисълта ми, господин Министър – направих си труда и извадих данни за това, че България е на първо място в Европейския съюз по територии, които са покрити само по Натура 2000, тук не говоря за другите територии, които се припокриват с Натура 2000, България има 29% от територията си в „Натура 2000“. За сравнение, тази, същата Англия, която си заминава сега, е с 1,5% в Натура 2000, Германия, Франция с по 6 – 7%. Ние сме 29%. Това нещо, ако погледнете картата на България – извинявайте, че малко закъснявам, община Котел – две трети, община Сливен – една трета, е покрита с Натура 2000, хората наистина напускат тези територии. Те се обезлюдяват заради една недопустимост, която съществува, която бие на очи. Всеки един, който погледне, ще види – 29% България, отиващата си Великобритания – 1,5%, Литва – 2%. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Петров. Господин Министър, заповядайте, за да допълните въпроса и да дадете допълнителни пояснения. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, за да сме абсолютно коректни – почти 35 – 34,6% е Натура 2000 в България, на трето място сме в Европейския съюз. Факт е, че по време на Тройната коалиция е обявявано по начин, по който и до ден днешен не е ясен как точно са очертавани тези граници, липсват първични данни, липсва такава информация в Министерството на околната среда и водите. Не знам дали тогава е съществувала и къде, но към днешна дата, и в момента, в който аз съм погледнал, няма такава първична информация. Именно затова в промените в Закона за биологичното разнообразие е предвидено, че оттук нататък, след като той бъде приет, подобен тип политики трябва да се правят само върху верифицирани и доказани първични данни, което, естествено, е задължение на държавата. Тя трябва да се погрижи за това. Що се отнася до конкретните процедури, аз Ви дадох точните срокове. Не мисля, че в този момент има основание за контестации. Това, което отново е предвидено в Закона за биологичното разнообразие и в Проекта за закон – и се надявам да бъде факт, е много голяма част от отговорността за опазването на Натура 2000 и развитието да бъдат прехвърлени към местните общности, които са тези, които живеят на място, като режимите от забранителни да минат във всичко, което не е разрешено в момента, е забранено. Да се обърне, тоест всичко, което не е забранено, да бъде разрешено. Да се обърне подходът. При всички положения проблемът е изключително сериозен, териториите са много големи, грешките са безбройни. Ние сме свидетели на това, че в Натура 2000 има предприятия, които са строени по времето на комунизма, има летища, има гробища. Тоест грешките са изключително много. Надявам се проектът, който най накрая стартира и който, както Ви казах, три години мина през процедури по обжалване, да даде по-голяма яснота върху това, но този проект няма да реши тези проблеми. При всички положения обаче, ако отидем към местните общности и изпълним това, което самата Европейска комисия казва за Натура 2000, а именно, че тя е за хората, природата и икономиката, тоест съвместимостта на тези три много важни елемента, да не кажа, че това би трябвало да бъде природата и икономиката за хората, това според мен ще реши до голяма степен тези притеснения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Това бяха въпросите, предвидени за днешния парламентарен контрол. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народните представители Румен Георгиев; и Пенчо Милков; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Даниел Йорданов; - министърът на младежта и спорта Красен Кралев на два въпроса от народния представител Иван Ченчев; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Георги Стоилов, Крум Зарков и Пенчо Милков; и Георги Гьоков и Драгомир Стойнев; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на три въпроса от народните представители Георги Михайлов – два въпроса, и Валентина Найденова; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народните представители Атанас Стоянов и Александър Сабанов към министъра на околната среда и водите Нено Димов; - един въпрос от народния представител Таня Петрова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев; - един въпрос от народния представител Валентин Милушев към министъра на младежта и спорта Красен Кралев. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не участват: министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на правосъдието Данаил Кирилов и министърът на културата Боил Банов. Уважаеми народни представители, с това приключваме дневната програма, а също и седмичната програма за работа на парламента. Отстъпваме залата на абсолвенти от Юридическия факултет на Софийския университет за връчване на техните дипломи. Да пожелаем: „На добър път!” на младите специалисти, на бъдещите народни представители, бъдещи министри и най-вече достойни граждани на проспериращата Република България! Закривам заседанието. Следващото заседание ще бъде на 12 юни 2019 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 10,08 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Явор Нотев Секретари: Александър Ненков Стоян Мирчев
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева беше гост на заключителния концерт на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“. Конкурсът се проведе под почетния патронаж на председателя на парламента и е част от проявите, с които се отбелязват 120 години от рождението на Панчо Владигеров.

Цвета Караянчева приветства участниците в конкурса и връчи първата награда на победителя в конкурса за цигулка. Тя поздрави участниците за прекрасните изживявания, с които през изминалите дни са дарили почитателите на музиката. Уверена съм, че техните изпълнения вдъхват нов живот на произведенията на маестро Панчо Владигеров и носят искрена радост за всички верни почитатели на неговите творби, подчерта Цвета Караянчева. По думите й за нея като председател на Народното събрание е привилегия и чест да продължи традицията Международният конкурс „Панчо Владигеров“ да бъде под патронажа на председателя на българския парламент. Това е израз на безкрайно уважение и почит към творчеството на този наш уникален композитор, музикант, диригент и педагог, отбеляза тя.

Председателят на Народното събрание благодари на фондация „Панчо Владигеров“ за усилията, които полагат, за популяризиране и запазване на уникалното наследство, оставено ни от маестрото. Можете да разчитате и в бъдеще на моята лична ангажираност и подкрепа за всички инициативи, които целят създаване на възможности за изява на млади дарования и за запознаване на повече млади любители на музикалното изкуство с богатото творчество на Панчо Владигеров, допълни председателят на  парламента.

Цвета Караянчева поздрави победителите в тазгодишното издание на конкурса за техния талант, енергия, упоритост и прекрасна сценична изява и им пожела да постигнат творчески върхове и да радват публиката навсякъде, където гастролират.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва в юбилейното честване на 150-ата годишнина от създаването на Народно читалище „Надежда 1869“ – Велико Търново.

Цвета Караянчева отбеляза, че винаги се вълнува, когато е във Велико Търново и особено в този център на духовността. Тя поздрави всички, които през годините са подпомагали читалището в неговата нелека и отговорна мисия. Председателят на парламента подчерта, че волята да съхраним традициите си са сигурен гарант, че ще се запазим българската култура и ще продължим да я обогатяваме.

Цвета Караянчева пожела „Надежда 1869“ да продължи да възпитава родолюбие у младите и да развива своята просветна дейност в полза на всички жители на историческата и духовна столица на България.

В програмата, с която първото духовно средище във Велико Търново отбеляза 150-годишнината от създаването си, бяха включени изложби, посветени на богатата културно-просветна и обществена дейност на читалището, както и премиера на документалния филм „Надежда“.
На тържествена церемония в пленарната зала на Народното събрание бяха връчени дипломите на студентите по право на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тази година за първи път завършващите юристи полагат „Клетва на посветилите се на правото“, утвърдена от Факултетния съвет на Юридическия факултет на Софийския университет.
 
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави всички присъстващи на церемонията и връчи дипломите на абсолвентите с най-висок успех. Тя подари на всички дипломиращи се фототипно издание на Търновската конституция.
 
Честито дипломиране, честит старт в реалния живот и успех, пожела на младежите председателят на парламента. Цвета Караянчева изрази надежда, че професионалният им път повече ще вдъхновява, отколкото ще разочарова абсолвентите. Животът ви очаква, от Вас зависи в каква посока ще тръгнете, а това, че избраната посока вероятно ще ви изненада с непредвидени обрати е почти сигурно, посочи тя. Едно нещо обаче ще остане постоянно и това са дипломите Ви от правния факултет на Софийския университет, подчерта Цвета Караянчева. Те са една от най-ценните инвестиции, които човек може да направи на вашата възраст, гордейте се с тях и не спирайте да учите, добави председателят на Народното събрание.
 
Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков подчерта, че големите възможности, които младежите получават като дипломирани юристи, вървят заедно с голяма отговорност. Ваша е ролята, Ваша е задачата да осигурите върховенството на закона в следващите десетилетия, заяви той. Проф. Анастас Герджиков пожела на абсолвентите да са достойни за тази отговорност и да носят с чест дипломите, които получават от Софийския университет. Ректорът обяви този випуск на Юридическия факултет за завършил.
 
Деканът на Юридическия факултет на университета проф. Даниел Вълчев изрази благодарност към председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, която е направила възможно връчването на дипломите да бъде в пленарната зала на българския парламент. Той подчерта, че да си юрист е въпрос на призвание. Борбата за правото и неговите морални основания изисква постоянни усилия, тя има нужда да бъде отново и отново разгаряна от всяко следващо поколение, посочи проф. Даниел Вълчев. Всеки от нас е длъжен да си дава сметка за големите обществени очаквания към юристите, подчерта той. „Има нещо, което е по-важно от това да бъдеш добър юрист, и то е да бъдеш човек“, добави деканът на Юридическия факултет.
 
На тържествената церемония за връчване на дипломите присъстваха председателят на Конституционния съд Борис Велчев, главният прокурор на Република България Сотир Цацаров, ръководители на различни органи на съдебната власт, на Висшия адвокатски съвет, преподаватели и др.
 

 

            Планът за 2019 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) представя изчерпателна рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските промени и предизвикателства.

 

            Демографската политика е ориентирана към използване на всички реалистични възможности за балансирано демографско развитие, подобряване на благосъстоянието на всички социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси.

 

            Предприеманите от правителството комплексни мерки са групирани в пет основни приоритета:

I. Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението.

II. Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал.

III. Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи.

IV. Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

V. Адаптиране и синхронизиране на нормативната база с обществените потребности за балансирано демографско развитие на населението и развитието на качеството на човешкия капитал.

 

            Планът за 2019 г. съответства на структурата на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) в изпълнение на следната основна стратегическа цел: забавяне на темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Планът систематизира набелязаните комплексни и секторни мерки, които оказват въздействие върху демографското развитие в краткосрочен и средносрочен план. Мерките ще бъдат финансирани от бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, както и по европейски и международни проекти.


Дата на откриване: 06.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 07.7.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев Секретари: Николай Александров и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Уважаеми колеги, по време на своето заседание вчера, на 5 юни 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм е взела решение да отложи разглеждането на Проекта на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин. Поради тази причина не може да бъде представен доклад със становището на Комисията по този проект преди обсъждането му. Във връзка с това предлагам точката от Програмата ни за тази седмица – Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин, с вносител – Министерският съвет, на 20 май 2019 г., да отпадне, като останалите точки съответно се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 168, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Процедура има – господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Във връзка с предстоящата точка шеста от седмичната програма, която е точка втора за днес, а именно Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии най настоятелно молим отсега, за да имате достатъчно време да информирате министъра на финансите господин Горанов да дойде в пленарната зала и да присъства, защото това е изключително важна точка, която касае директно него като министър на финансите във връзка с преразпределянето на партийната субсидия. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. Ще информирам господин Горанов и ще го поканя да дойде в залата по тази точка. Преминаваме към първа точка за днес: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ТРАНСПЛАНТАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ. Вносител е народният представител Даниела Дариткова на 4 юни 2019 г. Заповядайте, доктор Дариткова, да обосновете в рамките на пет минути своето питане към министъра на здравеопазването. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! С решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г. във връзка с разискванията по питането на народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Георги Гьоков, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов и Валентина Найденова относно организацията на трансплантационното лечение в България възложихме на министъра на здравеопазването да направи анализ на трансплантационната дейност в България, текущо състояние, проблеми и перспективи, план за действие с разписани конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства, за да стане Република България пълноправен член на „Евротрансплант“, необходими промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и съответните подзаконови нормативни актове, Национална програма за промоция на дарителството на органи, клетки и кръвни продукти, изработена на база на междуинституционално сътрудничество. В изпълнение на това решение министърът на здравеопазването е внесъл в Народното събрание обширен документ, който е предоставен на вниманието на народните представители, като министърът е подчертал, че подготовката на включените в решението материали изисква време и координация, защото се налагат редица консултации с компетентните специалисти и осъществяването на конкретни действия. Така предложеният Проект за решение на колегите от „БСП за България“ не дава възможност да бъде обсъден материалът, защото той само се предоставя на вниманието на народните представители с цел наистина да има резултат от питането, което те са отправили и разискванията, и съответния проект на решение. Ние използвахме възможността на Правилника, а именно изслушване на министъра на здравеопазването, за да може той да даде разяснение по отношение на внесените материали и да се даде възможност на народните представители да зададат конкретни въпроси и да изразят своето отношение към това, което е подготвило Министерството. Смятам, че това ще е изключително полезно, защото е важно ние не само да правим тук разисквания, като целите са основно политически, а именно в сектор „Здравеопазване“ да търсим решения, от които има практически последици в интерес на българските граждани и в интерес на българското законодателство. В приложените документи, които министърът е предоставил в Народното събрание има Проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в Република България, Проект на работна програма по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България, Проект на стандарт за трансплантация на солидни органи, проекти на стандарти, стандартни оперативни процедури. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз моля Вие да направите кратко изложение по отношение на организацията и изготвянето на материалите, които сте предоставили на Народното събрание, каква е Вашата конкретна възможност да предприемете действия в следващите месеци за уточняване и на законодателни инициативи, и на конкретни нормативни промени с цел подобряване на Трансплантационната програма в Република България. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Господин Министър, заповядайте – имате възможност в рамките на 10 минути да вземете отношение по предмета на изслушването. Слушаме Ви внимателно, имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото бих искал да отбележа, че в съответствие с решението на Народното събрание от 7 февруари 2019 г. извършихме анализ на трансплантационната дейност в България. По отношение на трансплантацията като възможност за лечение смятам, че всички сме на едно мнение, че тя трябва да продължи да се развива в нашата страна. Редица специалисти подчертават, че трансплантацията се е превърнала в градивен елемент на модерната медицина и дава надежда за живот на хронично болните пациенти. При развитието на този вид дейност следва винаги да имаме предвид, че трансплантацията е комплексен процес, обединяващ специфични медицински изисквания и умения, строги стандарти и носи рискове за донора и реципиента. Развитието на медицинската наука и практика през втората половина на ХХ век доведе до превръщане на трансплантацията на органи, тъкани и клетки в утвърдена лечебна дейност, която успешно се провежда и в България. Първите трансплантации на органи в България се извършват едновременно с тези в повечето европейски страни. Първата успешна бъбречна трансплантация на възрастен у нас е извършена на 1 февруари 1969 г. от жив родствен донор в болница „Александровска“ от професор Атанасов. Първата сърдечна трансплантация през 1986 г. е извършена от професор Чирков. Пациентът е 13-годишно момче. Първата чернодробна трансплантация на дете от жив донор е извършена през 2004 г. в болница „Лозенец“. Първата чернодробна трансплантация от трупен донор е извършена през 2005 г. в болница „Александровска“. Напредъкът в медицинската наука и здравните технологии позволи успешно да се трансплантират бъбрек, сърце, черен дроб при все по-голям брой пациенти в България. В същото време трансплантацията включва и етични въпроси, свързани с предоставяне на съгласие за донорство, критерии за подбор, регулаторен надзор, стимулиране на донорството, както и изисквания за установяване на мозъчна смърт. И тук от основно значение е ролята на държавата, която следва да гарантира наличието на адекватна организация на донорството и трансплантацията, която да бъде в полза на гражданите. Роля на компетентните институции и статистически данни. Мисията на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е да развиват и поддържат съвременна национална трансплантационна система, отговаряща на най-добрите медицински стандарти, която да позволи на всеки нуждаещ се български гражданин равен достъп до нея, спазвайки всички установени правни и етични норми, възприети в съвременните развити общества. Националната институция, която управлява, координира и контролира процеса на донорството от детекцията на донора до трансплантацията в страната е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Агенцията осъществява контрол върху дейността на лечебните заведения на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ и осъществява функциите на компетентен орган по управлението, координацията и контрола на трансплантациите в Република България. Към първата четвърт на 2019 г. у нас има общо 33 лечебни заведения, които са получили удостоверение от Агенцията за извършване на дейност по откриване и поддържане на трупни донори в мозъчна смърт. Общо 7 са издадените от Агенцията удостоверения на болници за извършване на органна трансплантация. Регистрираните към момента лечебни заведения за трансплантация в страната са: Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“, Университетска специализирана болница за активно лечение „Св. Екатерина“, Многопрофилна болница за активно лечение за спешна медицина „Пирогов“, Университетска болница „Лозенец“ – град София, „Аджибадем сити Клиник“, Многопрофилна болница за активно лечение „Токуда“, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина“ – Варна, и Военномедицинска академия – град София. Регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ показват, че от 2004 г. досега са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб, 58 трансплантации на сърце. По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки. За периода 2012 – 2018 г. равнището на донорството и трансплантациите е относително стабилно в страната. Нещо повече, статистическите данни показват, че от 2013 г. има значителен напредък в броя на реализираните донори. Въпреки това специалистите посочват, че донорството у нас е все още недостатъчно. Докато държавите Австрия, Словения, Италия, Чешката република, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция имат от 16 до 25 брой донори на 1 милион население, то през 2018 г. броят на трупните реализирани донори в България е 16. Това представлява 2,28 донори на 1 милион население. Държавите, които, подобно на българската страна, също се характеризират със сравнително ниско ниво на донорство, са Румъния, Кипър и Гърция. Основните причини за нереализираните донори са отказ от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации. Специалистите посочват като проблем и ниския брой на извършените трансплантации в България в сравнение с провежданите трансплантации в европейските държави. Като основна причина за тези данни се определя ниското ниво на дарени органи. Ситуацията налага да продължим с предприемането на мерки, които имат потенциал да създадат подходяща организация на донорството и трансплантацията. Тази организация следва да включва всички важни аспекти на трансплантацията, в това число в процеса на трансплантацията, ролята на координаторите на донорство, важното място на медиите, болничната организация при трансплантация, дейностите при предтрансплантационната подготовка, трансплантациите и следтрансплантационното наблюдение, обучението на специалисти и анализ и контрол на резултатите от трансплантациите. Какви мерки сме предприели? С цел отговор на представените предизвикателства и с оглед необходимостта от създаване на ясна и съвременна национална организация в сферата на трансплантациите компетентните български институции разработиха Проект на национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в Република България за периода 2019 – 2023 г. При подготовката на документа бяха поискани становища от експерти в областта на трансплантацията. Бихме искали да подчертаем, че първоначалният проект обхвана белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантация. Планираме съгласуване на документа и със специалисти в сферата на клетъчната трансплантация, с което ще се допълни и обогати Националната програма. Рамката на Проекта на програмата си поставя стратегическата цел да подобри организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната. Направленията, които включва Програмата и е необходимо да бъдат следвани, са: 1. работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори; 2. подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализация на донорите в мозъчна смърт; и 3. популяризиране процеса на донорството в обществото, сред медицинските специалисти. За да бъде постигната стратегическата цел на Програмата, бяха идентифицирани и следните оперативни дейности: 1. ефективно управление и координация на Националната програма по насърчаване на донорството и по подпомагане на трансплантацията 2019 – 2023 г.; 2. ефективно ангажиране на медицинските координатори и медицинските специалисти във всяка болница, в която може да се появи потенциален донор на органи; 3. дейности по откриване и установяване на потенциален донор; 4. привличане на общественото мнение върху необходимостта от донорство. В тази връзка подготвяме национална кампания по донорството. Искам да Ви покажа една от инициативите на тази кампания. Отпечатали сме карта, която се нарича „Да за живот“ (показва я), на която е записано, че тази карта изразява Вашето съгласие да бъдете донор. Тя няма юридическа стойност, обаче това е вземане на решение, докато човек е жив – дали иска да бъде донор, или не. Това, както казах, няма юридическа стойност, но ще послужи само на близките, на семейството на човека, който е изявил своята воля – когато той изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение. Тази карта ще бъде разпределена в здравната система (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и тя може да се получи от всеки български гражданин, да се носи заедно с документите за самоличност; 5. провеждане на обучение за подобряване на организацията на всички дейности, свързани с донорството и трансплантацията на органи; 6. създаване на възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК, за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорството и трансплантацията; изграждане на връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на Агенцията, НЗОК и Министерството на здравеопазването; 7. подобряване процесите на идентифициране на донори; 8. подобряване на организационната система за разпределяне и транспортиране на дарените органи по най-адекватен начин за успешния резултат от трансплантацията; 9. осигуряване на 24-часова възможност за комуникация между координаторите и Агенцията; 10. разширяване на обхвата на извършваните трансплантации; 11. подбор и оценка на пациенти за белодробна трансплантация, и 12. мониторинг и оценка на дейностите по Програмата. Важен момент в Програмата е да бъдат реализирани дейности в подкрепа на международното сътрудничество с европейски клиники във връзка с лечението на българските граждани. Стандарти и стандартни оперативни процедури. Компетентните български институции разработиха проекти на стандарт за трансплантация на солидни органи, както и проекти на стандартни оперативни процедури. Стандартни оперативни процедури включват, като алгоритъм за работа на донорския екип, донорска ситуация, позициониране на донор, мозъчна смърт, откриване на донор, подбор на конкретен реципиент. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, извинете, времето ни притеснява – ориентирайте се, моля… МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Няма и минута. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Вече просрочихме. Благодарим Ви. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Проектът на стандарти включва изисквания на добрата клинична практика в обхвата бъбречна трансплантация, чернодробна трансплантация, трансплантация на панкреас, кардиоторакална трансплантация, очна трансплантология, трансмисивни инфекции. Планираме до края на месец юни да финализираме описаните по-горе проекти на документи, а след това текущо да отчитаме тяхното изпълнение. В момента правим анализ на дейността на координаторите и кондиционерите на територията на страната, от които зависи трансплантационната дейност. Ще се подготвят ясни правила и критерии за тяхната работа и заплащане на дейността им. Допълнително ще се направи анализ и оценка на наличната материална база в тази сфера в лечебните заведения, трансплантационните центрове и в лечебните заведения на територията на страната, където има потенциални донорски ситуации. В Наредбата за финансово управление на болниците сме отразили специфични изисквания към ръководителите на лечебните заведения относно тяхната ангажираност за реализиране на тази дейност и отговорност при управление на процесите на територията на лечебните заведения. Ще даваме периодичен отчет за нашата работа на сайта на Министерството на здравеопазването и Агенцията. Благодаря Ви и за това, че ми позволихте да завърша. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър – беше важно да поставим основата на разговора. Оттук нататък процедурата предвижда възможност за задаване на въпроси от всяка парламентарна група. Отговор на въпроса от министъра – веднага след неговото поставяне. Започваме с парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, господин Иванов. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, моля да ни информирате накратко за предприетите в международен план действия от страна на Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в областта на трансплантациите от началото на 2019 г. до момента – какво е свършено. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доцент Иванов, на 25 януари 2019 г. в град София беше подписано Споразумение за квалификация и обучение в сферата на белодробната трансплантация между България и Многопрофилната болница – Виена. Споразумението ще бъде разгледано от Консултативния комитет по гръдна хирургия на „Евротрансплант“ и от Борда на организацията през месец октомври 2019 г. По смисъла на Споразумението за квалификация и обучение в България се създава следният екип: - за подбора и оценката на пациентите ще отговаря Военномедицинска академия; - за осигуряването на бял дроб ще отговаря Изпълнителна агенция „Медицински надзор“; - за трансплантационната хирургия и за интензивното лечение ще отговаря Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“; - за дългосрочното проследяване на пациентите ще отговаря Военномедицинска академия. По линия на Споразумението България изпрати през месец май 2019 г. четирима български специалисти от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ и Военномедицинска академия – София, за първия етап на обучение във Виенската академия по белодробна трансплантация. Основната цел беше българските специалисти да придобият знания и квалификация и да изучат опита на Виена в сферата на белодробните трансплантации. От началото на 2019 г. бяха проведени предварителни медицински прегледи на двама български пациенти. Предварителните им медицински прегледи бяха с оглед оценка на физическото им състояние за провеждане на трансплантация във Виена. Следва да отбележим, че помощта, която Виена може да окаже на България по отношение на пациентите, зависи в голяма степен от капацитета и възможностите на самата болница. В същото време на 27 май 2019 г. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се присъедини към Споразумението за сътрудничество „Foedus EOEO IT портал“. Порталът е изграден по проект, финансиран от Европейската комисия, с цел осъществяване на бърз и ефективен обмен на информация в случаите на излишък на органи или търсене на органи за пациенти, които са в състояние, застрашаващо живота им. Към момента активни членове на Споразумението са 10 държави. През периода от 1 юни 2015 до 31 март 2017 г. чрез портала са били предложени 380 органа, като най-голямото постижение е извършването на 23 детски трансплантации. На 11 юни ще се проведе четвъртото заседание на Борда по Споразумението, в което от българска страна ще вземе участие представител на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Днес ще подпиша писмо до Клиниката по пулмология към Медицинския университет в Хановер с цел проучване на възможностите за обучение на български екип в сферата на белодробната трансплантация. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Има ли въпрос, професор Михайлов? Не видях подадения знак, затова зададох въпроса втори път. Заповядайте, доктор Тимчев. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, на 7 февруари тази година това Народно събрание Ви възложи конкретни задачи, първата от които е да предоставите подробен анализ за проблемите и перспективите на трансплантационната дейност в България. В така представения от Вас документ липсва такъв подробен анализ – конкретен, по области, финансова обосновка, въобще готовността на системата за изпълнение на качествена трансплантационна дейност в България. Моят въпрос към Вас е: кога ще предоставите такъв подробен анализ пред Народното събрание – да изпълните решение на парламента? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев. Уважаеми господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на доктор Тимчев, поставен от името на парламентарната група на „БСП за България“. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател. Доктор Тимчев, не зная в каква степен Вие оценявате дълбочината на анализа, който сме представили. Ако искате някаква допълнителна информация, можем да Ви дадем, но такъв анализ е направен. Като имам предвид все пак и познанията, които имате в тази област, може би е необходимо да зададете допълнителни конкретни неща, които искате да получите като информация, защото тази материя е много голяма и такъв подробен анализ по всяка една дейност в голяма дълбочина би изисквал много време и много информация, която надали ще имате време да я прочетете. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Колега, трябва да го прочетете. (Показва материал.) ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Прочел съм го. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Но ако имате някакви конкретни искания и чувствате, че някъде в анализа има слабости, поставете ги конкретно и аз обещавам, поемам ангажимент да Ви отговоря подробно на всеки от въпросите, които допълнително ще поставите. Иначе финансовият анализ е направен. Има финансови разчети и тези финансови разчети ще бъдат заложени с Проектобюджета за 2020 г. и тригодишната бюджетна прогноза 2020 – 2022 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“? Няма въпрос. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма представител в днешното заседание. Парламентарната група на „ВОЛЯ“ ще има ли въпрос към министъра? И Вие пропускате в този ред. Има ли въпроси от независимите депутати? Не виждам знак. Преминаваме към втория кръг от въпроси. От парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте. РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, бихте ли ни информирали какво прави Министерството, респективно Вие и Вашият екип, относно обучението – беше загатнато, но малко по-конкретно относно обучението на нашите специалисти, които да работят в областта на трансплантологията на местна почва, на територията на страната? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Генов, уважаеми дами и господа народни представители! В международен план действията ни са насочени преди всичко към обучение на нашите специалисти в авторитетни клиники, водещи в тази сфера, в Германия и в Австрия. Ще проучваме възможностите и в другите държави. Следващата седмица ще участвам на заседание на Съвета на министрите по здравеопазването на Европейския съюз в Люксембург. Там ще имам редица работни срещи с мои колеги по въпросите на трансплантацията. Усилията ни ще се насочат и в посока организиране на посещението, присъствието и съдействието на външни специалисти по трансплантология за реализирането на първите белодробни трансплантации у нас. Надявам се до края на 2020 г. да бъде направена първата трансплантация – след периода на обучение, разбира се, на нашите специалисти и лекари в чужбина. Предстои планиране на редица обучения в нашата страна на координаторите и кондиционерите, на специалистите в съответните клиники и отделения от цялата страна, които ще са ангажирани в опосредстването и реализирането на тази дейност. За реализиране на горните намерения сме предприели действия за намиране на възможните източници за финансиране, които могат да бъдат от държавния бюджет, могат да бъдат и със средства от Европейския съюз в хода на преговорите за следващия планов период. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Възможност за втори въпрос има групата на БСП. Заповядайте, уважаема госпожо Професор. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Колеги, господин Министър, искам да обърна внимание за Вашето становище и мнението на Министерството във връзка с децентрализацията при извършване на трансплантациите, и ще кажа защо. Разбрах, че 33 са лечебните заведения с удостоверения, на седем им е разрешено да направят трансплантации в страната, като основната част са в София и единствено в страната е Варна – Университетска болница „Света Марина“. Моят въпрос е: ще стане ли Варна, но не само университетската болница, а и „Света Анна“ например втори трансплантационен център в страната? И още: предвиждате ли за тези седем центъра и така нареченото посттрансплантационно наблюдение, защото, знаете, че за трансплантираните пациенти с органи и хемопоетични клетки е необходим строг контрол, и ако е необходимо – и лечение, в тази връзка предвиждате ли развитие на модерната имунология, роботизираната микробиология и всички средства, необходими за това проследяване на пациентите? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Клисарова. Уважаеми господин Министър, имате думата да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема професор Клисарова, уважаеми госпожи и господа народни представители! В първоначалното ми изложение Ви уведомих, че водим разговори с отделни клиники в европейските страни и най-вече в тези страни, които са членове на „Евротрансплант“. Едно от техните изисквания обаче е тези клиники да влязат в конкретни договорености с конкретен екип от специалисти, а не с множество екипи, които да участват в това обучение, което, разбира се, е свързано и с възможността да се трансплантират органи на български граждани. Това е началото на нашите разговори, които водим с две-три европейски клиники. Аз се надявам, че тези контакти ще продължат и с други клиники в Европа, което ще ни даде възможност да формираме екипи и в другите големи градове в България, в това число и във Варна. Това е процес, който ние ще развиваме, обогатяваме и се надявам това, което Вие предложихте, един ден да стане факт, но при всички случаи има някаква последователност в развитието на нашите взаимоотношения с европейските клиники по трансплантация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Има ли желание за въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“? Не виждам. Няма промяна и при „Движението за права и свободи“. Парламентарната група на Политическа партия „ВОЛЯ –Българските Родолюбци“ също няма втори въпрос. От нечленуващите в парламентарна група народни представители – също. По Правилник имаме възможност да изслушаме отношението на всяка парламентарна група в рамките на пет минути към получените отговори и изложението на министъра. Заповядайте, господин Иванов, имате думата. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, бих искал да благодаря за изчерпателната информация, която представихте днес на нашето внимание. Видно е, че през последните месеци Вашият екип е работил усилено за намиране на трайни решения на проблемите в областта на трансплантацията, за което Ви поздравявам и адмирирам. Проблемите в областта на трансплантацията са натрупвани дълги години и ние сме с ясно съзнание, че всички те не могат да бъдат разрешени за един-два месеца. Няма как да не спомена, че един от основните проблеми не само в България, но и в световен мащаб, е недостигът на органи и този факт създава редица други предизвикателства за системите на здравеопазването на различните държави, и за пациентите. Считам, че подписаното споразумение за квалификация и обучение в сферата на белодробната трансплантация между България и многопрофилната болница във Виена е от изключително значение за повишаване квалификацията на българските медицински специалисти и за подобряване лечението и грижата за българските граждани, които се нуждаят от трансплантация. Подготовката на българските лекари е на европейско и световно ниво и ние сме длъжни да направим всичко възможно да създадем условия за развитието на техния потенциал, професионализъм в името на българския пациент. Програмата за обмен е изключително добро начало в тази посока и искрено се надявам, че тя ще бъде продължена и за в бъдеще. Осигуряването на необходимите условия за извършването на трансплантации и насърчаването на трансплантационната дейност в България ще създаде възможност нашите пациенти да получават жизненонеобходимото им лечение без да се налага да напускат пределите на нашата страна. От друга страна, присъединяването на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ към Споразумението за сътрудничество и IT портала ще спомогне за бърза и ефективна обмяна на информация, която, от своя страна, ще подобри достъпа до органи за пациентите с животозастрашаващи състояния. На следващо място, трябва да се отбележи, че изготвянето и приемането на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България също е крачка в правилната посока, тъй като е от изключително значение държавната политика да акцентира върху целенасоченото и систематичното развитие на трансплантацията и свързаната с нея дейност по насърчаване на донорството в Република България. Подобряването на организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната и повишаването на информираността на обществото относно различните аспекти на донорство и трансплантациите ще спомогне за повишаване на броя на органите донори, респективно и на органите за трансплантации. Изготвянето и приемането на законодателни промени с цел по доброто регламентиране на процесите по донорство и трансплантации също ще допринесат за решаването на редица от съществуващите проблеми в тази област. Считам, че от името на всички народни представители в тази зала мога отговорно да заявя, че Вие ще имате пълното ни съдействие и подкрепа при приемането на тези промени. В заключение, бих искал да Ви поздравя за постигнатото от Вас дотук, да Ви пожелая кураж и успех при реализирането на всички мерки, които днес представихте на нашето внимание. Предприемането само на законодателни и административни мерки не биха довели до постигане на желания резултат, поради което считам, че политиката на правителството трябва да бъде насочена и към информираност на обществото, че дарителството и донорството са високохуманен и отговорен акт, както и акт на съпричастност към нуждаещите се от трансплантация пациенти. Надявам се, че колегите от всички парламентарни групи няма да възразят, ако заявя, че Вие имате нашата подкрепа и винаги може да разчитате на съдействие от наша страна, защото здравето и благосъстоянието на българските граждани е приоритет за всички нас независимо от политическата ни принадлежност. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. От парламентарната група на БСП професор Михайлов ще изрази отношение към отговорите на господин Министъра. Заповядайте, професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ананиев, внимателно изслушах Вашето представяне на проблема, както и въпросите и преамбюла на доктор Дариткова. Смятам, че Народното събрание постави много ясни задачи на Вас на 7 февруари. Аз не искам да ги зачитам отново, но ще Ви кажа съвсем откровено, че постановката това изслушване да мине директно през залата на Народното събрание, а не през Здравната комисия с участието на специалисти по трансплантология е дълбоко неправилно. Това е просто слагане на похлупак на този проблем и, за съжаление, като момче, което е участвало в цялата трансплантационна конструкция на България, Ви казвам, че от това нищо няма да излезе по този начин. Колкото до документите, които сте ни представили, с голяма болка, имайки голямо уважение към Вас като човек, който е работил за държавата повече от 20 години, трябва да Ви кажа, че, първо, така наречената Програма, която ни представяте, е същата, която представихте преди да поставим въпроса в това Народно събрание, а останалите стандартни оперативни процедури нямат място за обсъждане в тази зала. Това са толкова основни репери, че без тях въобще не можем да говорим за трансплантация. В това отношение колегата Тимчев е прав, че не е направен задълбочен анализ. Вие споменахте за него, частично, но не е направен. Вие не сте длъжен да го правите, трябваше да бъде направен от Министерството на здравеопазването. Това, което е основното в липсата на адекватна за България трансплантационна активност, която е в пъти, и то много пъти по ниска, отколкото в Европа, са две неща: липсата на адекватно финансиране на трансплантационните екипи и липсата на организация за познаване на пациенти в мозъчна и сърдечна смърт реално върху територията на страната. Това го няма изобщо във Вашия анализ. (Реплика от ГЕРБ.) Няма го, моля Ви се, аз го четох много внимателно, всяка страница съм изчел. Те са 90 страници и всяка от тях съм я изчел. Това е основният анализ – какъв е статусът на мозъчна смърт по болнични заведения; кога са подавани към централата, към Изпълнителна агенция „Трансплантация“. И от този анализ, от тези дадени от Вас удостоверения на 32 болници може да се види колко от тях въобще изпълняват своите задачи. Това изобщо липсва, като липсва и още нещо, за което аз си позволих снощи да говоря с Вас, и това е оценката на лекарствената политика в трансплантационната дейност, за което Ви загатна професор Клисарова. Това, което е най-обидно и най-срамно за мен, Вие заявихте лично, че това ще се промени, е, че няма нито дума в тази програма за клетъчната трансплантация. Ако България отговаря по някакъв начин на някакви изисквания в Европа по отношение на трансплантационната дейност, то е по отношение на клетъчните трансплантации, а те изобщо са подминати в тази програма. Тоест, това обсъждане, първо, е в аудиторията на много интелигентни хора, но хора, които нямат нищо общо с този много специфичен проблем. То трябваше да се проведе в Здравната комисия, да се направят необходимите забележки и да участват специалисти по трансплантации като професор Владов, който откровено ми заяви, че не са се вслушали в неговите препоръки. Професор Начев ми каза, че не е получил тази програма. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Е, не е вярно! ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Е, в понеделник говорих с него, сега няма да се пререкаваме. Всичко това трябва да тръгне по своя верен път. Оттук нататък не да правим мероприятия, за да се отчита дейност на Народното събрание и Вие един вид, че сте отговорни на тези изисквания. По този начин не е отговорено и очаквам от Вас като интелигентен човек в следващите месеци наистина да се направят усилия за много сериозна финансова обосновка. Пак си позволявам да повторя – преди две години на Вашия предшественик предоставихме програма за 10 милиона за реконструиране на центровете по клетъчна трансплантация, защото има акредитационни механизми в Европейския съюз. Ако не отговорим на тях, изобщо ще отпаднем. Да не говорим за това, че в една от основните препоръки, които бяха дадени тук, са срокове за влизане в Евротрансплант. Много добре знаете така нареченото Истанбулско споразумение, което няма нищо общо с Истанбулската конвенция, което следи много сериозно проблемите за експорта на пациенти за трансплантация в света. Това ограничава възможностите на България, ако не развива това направление в медицината, изобщо да отпадне от картата като държава, в която се трансплантира. Затова не мога да приема така бодряшките приказки на колегата Иванов. Разбира се, всяко усилие трябва да бъде поздравено, но това за момента не е реално усилие. Предстои още много да се извърши и ние ще очакваме в Здравната комисия, а не да губим времето на цялата зала, действително една реална програма, която да отговаря на интересите на нацията. Иначе всичко остава на хартия, а това не искат от нас българските граждани – искат реални действия, тъй като във всеки момент тези проблеми и гражданите, които чакат трансплантация и тя не може да бъде извършена, стоят пред нашето лице и пред нашите сърца. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Доктор Поповски, заповядайте за отношение от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Доста неща чухме по темата „трансплантации“. Чухме и доста критики от страна на опозицията. Виждаме, че все пак в тази област се работи, и то не малко. В личен план като лекар клиницист искам да дам един съвет на министъра – допълнително трябва да се обърне внимание на чернодробните трансплантации, дори ако трябва допълнително да се финансира, защото тези пациенти, които стигат до чернодробни трансплантации, за разлика от бъбречните, не могат да чакат. Бъбречноболният пациент на хемодиализа може да живее с години и да чака съответния донор, но пациентът с хроничен агресивен хепатит, който стига до момент, в който, ако не се трансплантира в най-скоро време, този пациент екзитира. Трябва да се обърне внимание и на добрите ни екипи, които имаме във Военномедицинска академия и в Александровска болница – в Първа хирургия, които могат да работят клинично този модел операции, все пак те са сложни и много трудни, да се финансират допълнително, да се обърне внимание на тези пациенти, иначе ние просто ги загубваме. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се за едно още по-добро развитие в тази област. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Докторе, благодаря. Има ли желаещи от останалите парламентарни групи да вземат отношение? Не виждам. С това приключваме работата по пета точка от дневната програма – изслушване на министъра на здравеопазването на основание на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка – точка шеста. ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ. Вносители са народният представител Гергана Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г. и Министерският съвет на 25 май 2019 г. (Председателите се сменят.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, с Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова – заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за процедура за допуск на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Диана Драгнева – директор на Дирекция „Правна“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура за допуск. Гласували 125 народни представители: за 78, против 40, въздържали се 7. Предложението е прието. Поканете гостите в залата. Господин Ченчев, заповядайте за процедура. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко колегата Филип Попов направи процедура – министърът на финансите господин Горанов да присъства, да влезе в залата. Сега и аз отправям същото процедурно предложение, тъй като напомняме на министъра, че кулоарите на парламента не са пресцентър, а мястото му при такова важно обсъждане е тук в пленарната зала, така че настояваме министър Горанов да влезе в залата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев. Информирала съм господин Горанов за желанието на господин Попов и на Вашата парламентарна група. Той има ангажимент, но е изпратил колеги, които са компетентни по темата. Заповядайте, госпожо Александрова, да ни запознаете с Доклада на Комисията по правни въпроси. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от народния представител Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 16 юни 2017 г. и Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г. На свое заседание, проведено на 4 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от народния представител Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 16 юни 2017 г., и Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – госпожа Росица Велкова – заместник-министър, госпожа Диана Драгнева – директор дирекция „Правна“, и госпожа Ваня Нушева – експерт в областта на финансиране на политическата дейност. От името на вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, беше представен от господин Найденов, който посочи, че с него се предвижда държавна субсидия да се предоставя само на политически партии и коалиции, които са парламентарно представени. Въвеждането на промяната ще доведе до спестяване на бюджетни разходи и тяхното използване в други държавни сектори. Законопроектът за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет беше представен от госпожа Велкова, която отбеляза, че с него се предлагат промени, които да прецизират правилата за формиране и разпределение на държавната субсидия, както и да регламентират отношенията във връзка с прилагането на Закона в предходни години. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата! ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Госпожа Велкова допълни, че при приемането на Законопроекта няма да бъдат необходими допълнителни бюджетни средства, като ще се направи икономия на бюджетни средства и субсидиите ще се фиксират в размера от 11 лв. за действително получения от партията или коалицията глас. Тя посочи, че при така предложената промяна общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година ще бъде намален с 6,5 млн. лв., като икономията би възлязла на 14,5 млн. лв., ако този начин на изчисляване на общия размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции да бъде отнесен за периода от 26 май 2016 г. до изплатената към 30 април 2019 г. субсидия. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Крум Зарков и Филип Попов. Народните представители изразиха несъгласието си със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, като отбелязаха, че не съответства на достиженията на съвременната демокрация в страната. Господин Митев посочи, че подкрепя Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет, но между първо и второ гласуване следва отделни разпоредби да се прецизират. Господин Зарков отбеляза, че ще подкрепи Законопроект, внесен от Министерския съвет, но изрази резерви относно методологията, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции. Министърът на правосъдието господин Данаил Кирилов изказа своята подкрепа към Законопроекта, с вносител Министерския съвет. В отговор на поставените въпроси представителите на Министерството на финансите посочиха, че предложените промени в Закона за политическите партии целят да създадат последователна и съгласувана законова уредба на отношенията, свързани с формирането, изчислението и изплащането на държавната субсидия за политическите партии и коалиции, като се въвежда ясен модел за формиране на държавната субсидия, според който годишният размер на държавната субсидия се определя на базата на действителните гласове, получени от съответната правоимаща партия или коалиция, умножен по размера за един получен действителен глас, определен в годишния закон за държавния бюджет. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 1 глас „за”, 5 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от народния представител Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 16 юни 2017 г. С 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова – заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г. На редовно заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър; госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от госпожа Велкова. Държавната субсидия в Закона за политическите партии е важна предпоставка за гарантиране на независимостта на партиите от корпоративно финансиране с цел обезпечаване дейността им. Предложените промени в Закона за политическите партии целят да създадат ясна, последователна и съгласувана законова уредба на отношенията, свързани с формирането, изчислението и изплащането на държавната субсидия за политическите партии и коалиции. Въвежда се нов, ясен модел за формиране на държавната субсидия, според който годишният размер на държавната субсидия се определя на базата на действителните гласове, получени от съответната правоимаща партия или коалиция, умножен по размера за един получен действителен глас, определен в годишния закон за държавния бюджет. Предложена е изрична уредба за начина на изчисляване на размера на държавната субсидия в годините на произвеждане на парламентарни избори, в които е обективно неизпълнимо съществуващото към момента законово изискване за отпускане на годишната субсидия на четири равни транша. Дава се изрична уредба за изчисляването на държавната субсидия за политическите партии и коалиции в годините на произвеждане на парламентарни избори, като планираните по централния бюджет разходи ще бъдат индикативни. С § 2, ал. 1 от Законопроекта е предвидена преходна уредба за формиране на размера на държавната субсидия за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на изменителния закон. Предвижда се годишната държавна субсидия на политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на Закона да се преизчисли, като намалението е за сметка на следващи траншове, а при недостиг/липса на следващи траншове да се възстанови от съответната партия. С така предложената законова уредба разходите за субсидиране на политическите партии и коалиции ще бъдат намалени с 6,5 млн. лв. в годишен размер, което ще доведе до икономия на бюджетни средства, при резултатите на последните парламентарни избори. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерски съвет на 28 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Мотиви на вносителя ще имаме ли? Не виждам. Откривам разискванията. Моля, колеги, заповядайте за изказвания. Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път Народното събрание е сезирано от проблем, който не беше идентифициран от институции или от контролни органи, или от политически партии, или от участници в политическия живот, а от медиите. И това е доста показателно. Още по-показателен е начинът, по който различните органи и институции реагираха. Как реагираха институциите, когато разбраха, че вместо 11 лв., както е записано по закон, партиите получават субсидии от над 13 лв.? Министерството на финансите побърза да отхвърли всякаква вина. Каза: виновен бил законът, не е ясно написан. Министерският съвет внесе скоростно Законопроект, който разглеждаме сега, чиято единствена цел всъщност е да потвърди тази хипотеза, че не е виновна администрацията, не е виновно Министерството, а неясен бил Законът. Единствено адекватно като че ли реагира Прокуратурата. Тя образува проверка и извади своите заключения, които правят на пух и прах тезисите, заложени в мотивите на Законопроекта, който разглеждаме. Законът, видите ли, бил неясен. В него се казва, че за получен действителен глас се дължат 11 лв. Кое неясно има в тези думи: получен от политическа партия действителен глас – 11 лв.? И единствената формула, която би трябвало да излезе от това нещо, е, че ако сте получили 1 милион гласа, те се умножават по 11 и имате субсидия от 11 млн. лв. Дори да кажем, че понеже е регулиран в два различни нормативни акта – Закона за политическите партии и Закона за държавния бюджет, в буквите, в текста на Закона да кажем, че има някаква неяснота, има ли дори и капка съмнение каква е била волята на законодателя по този въпрос? Един от най-често обсъжданите въпроси както по време на бюджета, така и въобще. Има ли някакво съмнение за който и да било, че законодателят е искал да постанови 11 лв. за всеки получен глас за партията, която го е получила? Защо обаче се получава друго? Защо се получава някаква формула, която отива извън тези 11 лв.? От обясненията и дебатите в последните дни аз стигам до няколко заключения и ще моля, естествено, да вземете отношение. По думите на председателката на Бюджетната комисия в парламента – госпожа Менда Стоянова, и господин Кирилов – правосъден министър, като че ли става ясно, че е било налице объркване между начина, по който се определя субсидията, и начина, по който се разпределят мандатите спрямо резултата. В единия случай се прилагат сложни математически формули – с така наречената система „Хеърни – Майер“ се разпределя остатък, за да се определят тези гласове спрямо предварително заявените 240 места, или 17, както бяха преди малко, но това няма абсолютно никакво отношение към начина, по който се определя субсидията, защото то води до изкривения резултат неполучени гласове да бъдат смятани за партия, за която не са подадени. И само по себе си тази заблуда е доста скандална и необяснима. Вторият проблем идва от прословутото квадратче „Не подкрепям никого“. То е въведено с изменение в Изборния кодекс от 26 май 2016 г. Именно затова, струва ми се, Законопроектът, който разглеждаме, връща към тази дата начина, по който ще се разпределят и ще се преизчисляват нещата. Квадратчето „Не подкрепям никого“ също бива разпределяно, за да получаваме субсидия. Получава се перверзният резултат, че хора, които са отишли, за да изразят нарочното си неодобрение към нито една партия, всъщност ги финансират. И това е още по-необяснимо, защото, когато в предишното издание на парламента тук се е водил този дебат, въпросът е бил поставен. Бил е поставен от народния представител Данаил Кирилов, който от тази трибуна прави поправка в един от текстовете, които разглеждаме днес, с изричното изявление: „Правя тази поправка, за да не се получи така, че квадратчето „Не подкрепям никого“ да се смята за разпределяне на субсидията“. След като той казва това нещо тук и всички Вие, предишните ни колеги, много от Вас са тук още, го гласуват, Министерството на финансите започва да прави точно обратното и да я разпределя. Днес министърът на финансите не ни уважи с присъствие. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заместник-министърът е тук. КРУМ ЗАРКОВ: Заместник-министърът е тук. Зададох два въпроса на заместник-министъра, който беше и на заседанието на Правната комисия и я питах: „Защо точно 26 май 2016 г.? Свързано ли е с този закон?“ Беше ми отговорено не от нея, а от министъра на правосъдието, че това е свързано с някаква давност. Моля да дойдете и тук да кажете за каква давност става дума, първо, защото аз такава тригодишна давност не намерих никъде; и второ, за каква давност говорим, след като задължението за връщане на парите ще възникне от момента на приемане на този закон. Обяснението не е давност, не може да бъде. И отговорът, който ми беше даден на Правната комисия, беше некоректен. Дължа да го кажа, защото всеки един от Вас трябва да вземе своето информирано решение. Зададох и друг въпрос: по един и същи начин ли е смятана субсидията преди сакралната дата 26 май и след нея? Беше ми отговорено, че по един и същи начин се смята субсидията от 2001 г., никога нищо не е променяно. Да, но в писмото, изпратено от Административната прокуратура до министъра на финансите, е заявено… То е на сайта на Прокуратурата, достъпно е. Та прокурорите, които са извършили проверката, заявяват: „От проверката става ясно, че тази погрешна практика за определяне и разпределяне на годишните субсидии обхваща периода 26 май 2016 г. до днес“. Значи преди това е имало друга практика. Казвам всичко това, защото председателят на Правната комисия е тук. Уважаема госпожо Александрова, моля, обърнете внимание, че когато идват хора от администрацията, за да отговарят на нашите въпроси в Правната комисия, то е, за да ни помогнат да вземем правилните решения, а не за да ни въвеждат в заблуждение нарочно или неволно. И носят отговорност за това. Когато говорим за отговорност, естествено, има различни видове отговорност – едната е административна, евентуално наказателна, там други органи работят по случаи, другата е политическа. Ако погледнем внимателно какво са заявили от Прокуратурата, ще видим, че по същество министърът на финансите си е свършил работата, неговата заповед е била правилна. Тя не е била изпълнявана редно. Но питам: защо той отказа да обяви тази истина, че има грешка в начина, по който се прилага Законът и съответните заповеди, а започна да твърди и да ни занимава с безсмислени закони, като този, който гледаме, че всичко е било наред в Министерството, обаче, видите ли, Законът бил неясен. Приемани са неясни закони, но този не е такъв! И отново ще се позова на проверката на Прокуратурата и писмото, което е оповестено. Това фактическо положение – пише прокурорът, положението на грешка, на сгрешен начин на прилагане на закона – се признава от докладна записка от директора на дирекция „Държавни разходи“, адресирана до заместник-министъра, в която се сочи… Цитирам какво се сочи в съответната докладна записка: „Допуснатата грешка при формиране на общата сума за финансиране на политическите партии, е поради възникнало заблуждение.“ Не е поради грешния закон, а поради възникналото заблуждение. Затова поставихме въпроса и за неговата политическа отговорност. Въпросът се поставя и за политическата отговорност на Министерския съвет въобще, доколкото Законът, който разглеждаме в момента, е подготвян и подписан от тях. Министерският съвет има отношение както по това какви закони внася, така и как ги прилагат отделните ведомства, защото инак, уважаеми дами и господа, Вие можете днес да предложили, и сте предложили вече 1 лв. субсидия, но ако ги смятате като за 5 или 6 – няма голямо значение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Реплики? Госпожо Александрова, заповядайте. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Зарков, благодаря за изказването, което направихте. Моята реплика към Вас е: ако Законът за Вас като политическа партия е бил ясен, защо – съгласно чл. 30 всяка партия определя конкретно лице или лица, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията – Вашата справка, която сте подали към Министерството на финансите, отговаря на размера, който те са определили да Ви бъде преведен като партия? И ако бих използвала Вашия речник, който Вие заявихте, кой беше перверзникът от Вашата политическа партия, използвам Вашите думи, който изпрати тази информация към Министерството? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова. Господин Попов, втора реплика – заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Зарков, аз съм съгласен с всичко, което казахте, но Вие пропуснахте нещо и това е отново показано във въпросното писмо на прокуратурата, където в изводите се пише следното. И тук говорим за политическата отговорност на министъра на финансите. В т. 1 е записано: „да предприеме необходимите мерки и да създаде нужната организация за подобряване и контрол по осъществяване на дейността на съответните дирекции. С оглед недопускане в бъдеще на подобни случаи и подобряване управлението на риска да се приложат правилните и законови възможности за въвеждане контролни процедури, методологии, механизми и средства.“ Министърът на финансите – съгласно чл. 27 от Закона за политическите партии, както и чл. 12, ал. 1 от Закона за публичните финанси, има това задължение по отношение контрола и администрацията на разходването на бюджетните средства. Той не е осъществил този контрол в случая и затова следва да понесе политическата си отговорност. (Реплики от ГЕРБ.) И това е ясно и категорично записано в писмото на българската прокуратура. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е изказване, господин Попов. Каква е репликата към господин Зарков? ФИЛИП ПОПОВ: Репликата ми беше, че е пропуснато да се покаже, че министърът на финансите не е осъществил вменения му от Закона контрол и затова му искаме политическата отговорност, която се предоставя с оставка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов. Трета реплика ще има ли? Не виждам. Господин Зарков, заповядайте за дуплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа репликиращи! Уважаема госпожо Александрова, първо, искам да уточня, че когато говоря за перверзния ефект на нещо, което сме искали да направим, а се е получило точно обратното, не е като да говоря за перверзници. В единия случай се обижда някой, а в другия случай се обяснява как се е постигнало обратен, порочен ефект. Не е коректно да се заиграваме с тези думи. Ще отговоря конкретно на въпроса. Всички действия и писма, които сме си обменяли с Министерството на финансите, както и всички хора, които са ходили на разговори там, са следвали стриктно указанията на министъра на финансите. В началото на 2017 г. служител, определен от централата на партията, е отишъл там изрично да попита защо се получава такава разлика? И ако носим вина, е в това, че не сме настоявали за повече обяснение и да направим собствената си проверка. Това, че той е бил убеден, че, видите ли, всичко е наред, не е учудващо. В последните 5 – 10 дни на всички нас – от министъра на финансите, през видни народни представители, ни обясняват, че Законът си е окей и така е трябвало да бъде. Ами, не е окей! Не е трябвало да бъде така! Казват го, освен БСП, институциите – проверяващите институции. Така че не се опитвайте да замажете допълнително проблема, какъвто опит е този законопроект – да го прехвърлите на някой друг. Видите ли, БСП било виновно! Не е БСП пазител на държавната хазна, ГЕРБ е! Има допусната грешка и не мога да разбера какво ни е събрало днес – един Закон, който ще подкрепим, защото този разговор трябва да продължи, събрало ни е това да си покрием грешките или това да ги поправим и да направим достатъчно ясен дебат, че те да не се повтарят. Защото въпросът е изключително чувствителен за българските граждани. Не става дума за два, пет или осем лева, а за и без това подкопаното доверие в политическата система и в представителната демокрация, чиито изразители са партиите. Нанесохме голяма щета. Трябва да го разберете! Тази щета няма да бъда отменена нито със замитане на сегашния въпрос, нито с допълнителна доза популизъм. Това, че Вие не падате по гръб, не значи, че цялата демократична система не я обръщате по гръб. Това е проблемът! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Изказвания? Заповядайте, господин Велчев. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя тази процедура, защото тук два месеца Правилникът се спазваше стриктно. (Реплики от „БСП за България“.). Само два дена са тук колегите – от вчера, и започнаха старата практика. Колеги, не сте на Ваш пленум или конгрес, за да нарушавате правилници, закони. Тук има Закон. Спазвайте го! Написан е. Вие сте го гласували. Какъв пример даваме на хората? Ето, остриетата на Вашата партия, както се казва, младежите не знаете, за какво става дума… (Реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това реплика ли беше преди малко? (Реплики.) Не, не говоря за дупликата, а за репликата на Вашия колега. Това не беше никаква реплика. (Реплики.) Не знаете, какво е реплика, така ли?! Прочетете, научете, написано е. Не се правете толкова на… РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Това процедура ли е? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен! КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, това е процедура по начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – да, да. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз не се обръщам към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Велчев говори на мен. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Говоря на Председателя. Казах ѝ да бъде стриктна. Да знае, че оттук нататък отново ще почнат нарушенията. Затова нека да спазим традицията в парламента, да съблюдаваме всичко и да вървим по Закона, а не против него. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев. Ще съблюдавам стриктно Правилника. За изказване – госпожа Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Да върнем дебата към текстовете на Закона. Какво пише в Закона за политическите партии, който избирателно ни цитира преждеговорившият? Член 25, ал. 2: „Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия и коалиция.“ Що е то обща сума, която следва да се разпредели пропорционално? Член 27: “Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове до 2016 г. – на последните парламентарни избори, за които за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България.“ Повтарям: в зависимост от получените действителни гласове на последните парламентарни избори! Това е общата субсидия, която след това се разпределя съгласно получените действителни гласове от така наречените правоимащи партии и коалиции, а именно тези, които са представени в парламента и тези, които са извън него, но са получили над 1% от действителните гласове. Това е текст, който е факт и не е променян по този закон от 2005 г., а по предходния Закон за политическите партии текстът е абсолютно същият от 2001 г. По този начин през цялото време са разпределяни субсидиите на всички партии и коалиции, а колегите в ляво през всичките тези години – от 2001 г., са били тук, в този парламент, и са получавали съответно частта, която им се полага от субсидията, определена по реда на чл. 27. Какво се случва през 2016 г.? През 2016 г. Народното събрание приема изменение в Изборния кодекс и казва, че в бюлетината се въвежда така нареченото квадратче „не подкрепям никого“. Дотогава това квадратче не е съществувало. И този, който не подкрепяше никого, обикновено не отиваше да гласува – просто нямаше как. В хода на дебатите по Изборния кодекс през 2016 г. в Преходните и заключителните разпореди господин Данаил Кирилов, който беше цитиран много коректно от преждеговорившия, от тази трибуна предлага промяна, а именно в чл. 27, който току-що Ви прочетох, да се добави – нека коректно да прочета: „Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове – добавка от партиите и коалициите, на последните парламентарни избори, като за всеки един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България“. Добавя се „получените действителни гласове от партии и коалиции“. В самото си изказване господин Кирилов, както Вие тук коректно цитирахте, обосновава това свое предложение с единствената цел действителните гласове, посочени в квадратчето „не подкрепям никого“, да не участват в определянето на общия размер на субсидията. Това обаче означава, че действителните гласове, подадени за другите партии и коалиции, които не успяват да преминат бариерата за парламентарно представяне, или партии, които не успяват да преминат бариерата от 1%, се включват в общите действителни гласове и чрез тях се определя общата сума на субсидиите, умножена в случая по 11 лв. Съгласно чл. 25, ал. 2 се разпределя на така наречените правоимащи партии и коалиции, пропорционално на получените от тях действителни гласове. Ето това е! (Реплики.) Разбира се, че няма нарушение. Ако считаме, че има, по-скоро бих казала техническа грешка, това е, че от 2016 г. не е изключвана частта от действителните гласове, посочени в квадратчето „не подкрепям“ никоя партия или коалиция. Всъщност повечето от тези гласове са подадени именно на последните парламентарни избори, тоест на ето тези тук колеги, които са представени, за техните партии, докато през 2016 г. – в рамките на изборите за Четиридесет и третия парламент, тези гласове са много малко, пренебрежимо малко. Размерът на субсидията всъщност е технически некоректен. Тя е изчислена, като действителните гласове, посочени в квадратчето „не подкрепям никого“, са включени в общата сума на действителните гласове. Тази обща сума е увеличена с тях, но не и затова, за което Вие през цялото време говорите, че действителните гласове, подадени за останалите партии и коалиции, също не е трябвало да се включват в общата сума, защото такъв е текстът на Закона, който, уважаеми дами и господа – по-скоро Вие от ляво, защото другите нито от 2001 г., нито от 2005 г. са били в този парламент – сте гласували, и който не е променян оттогава. (Реплики.) Не, не сте виновни! Просто такъв е текстът на Закона. Сега въпросът е: има ли объркване? Защо има объркване? Мисля, че объркването трябва да го разделим на две. Има техническа грешка при изчисляването на действителните гласове за Четиридесет и четвъртото народно събрание. Факт! За мен няма грешка при прилагането на Закона и преразпределението на действителните гласове, подадени за други партии и коалиции. (Народен представител от „БСП за България“ иска думата.) Ще имате възможност, не вдигайте тази карта – разсейвате ме. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика сте Вие. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Още един аргумент. По поръка на Народното събрание през 2011 г. Сметната палата прави специален одит на Закона за политическите партии и субсидиите, които се получават. В Одитния доклад на Сметната палата 2011 г., когато думичките „партии и коалиции“ ги няма, няма открито нарушение в тази посока. Няма как да има открито, защото текстът на чл. 27 е ясен и всеки уважаващ себе си юрист, пък и не юрист, който чете нормативни документи, може да го тълкува. Какво се случва обаче с Българската социалистическа партия и по-скоро с коалициите, която тя формира в съответните народни събрания? Тезата на колегите, която чухме по медиите от вчера и от онзи ден, както беше изразено и от преждеговорившия, всъщност е, че, видите ли, единствената вина е на министъра на финансите, който не е осъществил контрол, а е получавал парите – нито лук ял, нито лук мирисал, дето се вика, нито може да дели, нито може да умножава, още повече че има коалиционното споразумение съгласно член на Закона, което те ежегодно представят пред министъра на финансите за начина, по който трябва да се преведат субсидиите на партиите, участващи в това коалиционно споразумение. Там сумата е тази – същата, разпределена на база на действителните гласове, получени на последните парламентарни избори. Господин Крум Зарков тук преди мен каза, че, видиш ли, служител от БСП е ходил в Министерството на финансите, натоварен с тази задача съгласно Закона, разбира се, и те са му дали сумата. Това е било през 2017 г. Ами, 2016 г. пак ли е ходил този служител?! Сумата е същата, същото е Коалиционното споразумение. Можем да Ви извадим 10 такива във времето назад, защото Вие сте коалиция от доста време, откакто сте тук в парламента. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ние сме като Вас. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, БСП е ни лук яла, ни лук мирисала. Те са получили три лева, видите ли, както сега казват, повече, ама де да знаят. Защото някакъв служител от Министерството на финансите е отишъл при някакъв друг служител в Министерството на финансите, пък той му казал една сума, пък тази сума била неконтролирана от министъра на финансите! Нали говорим за несериозни неща, колеги?! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.) И след като общественото мнение и наслоение е такова, неслучайно внесохме този законопроект. Целта му е текстовете да бъдат изключително ясни и последователни, така щото, отговаряйки на очакванията, партиите и коалициите – парламентарно представени, и партиите, получили над 1%, да получават субсидия в размер единствено и само за действителните гласове, подадени за тяхната партия и коалиция на последните парламентарни избори. Това е предложението в Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, който днес разглеждаме. И пак казвам: това вече ще направи ясно и няма да има различни прочити от различни институции или свободни електрони на текстовете от Закона. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова. Първи заяви господин Попов, след това господин Милков, след това господин Лазаров. Или може би господин Лазаров, и господин Милков, за да редуваме партиите. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Стоянова, а ГЕРБ колко пари получи след 2016 г.? Защо Бойко Борисов и като министър-председател не върна парите, които сте получили над тези 11 лв.? Хубаво е тук да размахвате тези документи, ама Вие защо не ги върнахте?! Какво направиха „Обединени патриоти“, „ВОЛЯ“ и всички останали политически сили? И е абсурдно да обвинявате която и да е политическа сила, разбира се, най-много БСП, защото ние разбрахме, че и за озоновата дупка сме виновни най-вероятно според Вас, затова, че Министерство на финансите не си е свършило работата. Защото до 2016 г., след Вашата промяна с квадратчето „не подкрепям никого“, Законът е бил ясен. Ясен е и след 2016 г. за министъра на финансите, който е издал заповед, според Прокуратурата, която е била ясна. Тя обаче е въвела в заблуждение директора на дирекция, което го пише в Докладната записка от същия, и сега понеже е въвела в заблуждение директора на дирекция, министърът на финансите не е извършил своето задължение по закон – да извърши контрол, Вие променяте Закона. Защо го променяте? Нима преди 2016 г. не е имало политически партии, не е имало коалиции, не е имало народни представители и не е имало партии, които са получили повече от 1%?! Имало е, но нямаше ГЕРБ с квадратчето „не подкрепям никого“ и министъра на финансите. Защото тук, когато говорим и за морал, уважаема госпожо… колега, но моралът на господин Борисов се простира само до апартаментите. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, моля Ви! Моля Ви! Моля Ви, господин Попов! ФИЛИП ПОПОВ: Рамките са до там. Когато стане въпрос за магистрали, за огради, за държавен бюджет, там е: „Влади, не те даваме!“ Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Лазаров, заповядайте. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Стоянова! Понеже цитирахте чл. 25, чл. 27, а и Вие казахте, че чл. 25 казва между кои се разпределя субсидията „партии и коалиции, участвали в последните избори, които имат избрани народни представители“, плюс по-надолу в следващата алинея е казано: „тези, които са над 1% и имат избрани народни представители“, а в чл. 27, както правилно отбелязахте, е казано, че „субсидията се разпределя за действителните гласове от партиите и коалициите, участвали в изборите“. Член 27 не говори дали имат избрани, дали нямат избрани народни представители, което Вие правилно отбелязахте. Понеже се говори за четене на правни норми и Вие с това започнахте, все пак трябва да се четат от край до край правните норми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Трета реплика – господин Милков, заповядайте. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Стоянова, вдигнах ръка и не можех да я смъкна, защото допреди две години се чудех как Народното събрание приема тези текстове, сега съм свидетел точно как се случва – аз ще направя после изказване и по съществото на текста. Това, което правите в момента – това Ваше тълкуване, което четохте, е толкова грешно, че се надявам минимално малко хора, юристи и изобщо мислещи да са Ви чули, защото е тотална излагация това, което направихте. Абсолютна! Как можем да твърдим, че се дава партийна субсидия и се изчислява на всички, които са получили гласове, и тези суми се включват към бройката и тя се разпределя?! Ами, не е вярно това нещо. Вие прочетохте текста, и аз си го бях подготвил да го чета на всички, колко излишно е това законодателство. Колко е излишно! Защото в действащия текст на чл. 27, ал. 1, който Вие внимателно прочетохте, преди да натиснете бутона аз Ви моля всеки да го прочете, пише: „получени действителни гласове от партии и коалиции на последните избори, като за един получен глас…“. Е „получен“ какво е? „Получен“ да не е „даден“ за някого? Получен от тях. И тук малките деца вече разбраха, и всеки човек знае, че се получават 11 лв. за един получен глас. Това тълкуване, което направихте, просто приемам, че е манипулативно, защото Вие познавате Закона, най-вероятно може и да го тълкувате. Недейте така! Всичко и отвсякъде да се смуче, за да може да се обоснове едно решение, което, първо, е ненужно…(Народните представители Димитър Лазаров и Менда Стоянова разговарят.) Правя Ви реплика в момента. Не знам ще може ли да ми отговорите? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Лазаров! Господин Лазаров, оставете госпожа Стоянова. ПЕНЧО МИЛКОВ: И второ. Самото законодателно решение, което приемате, първо, че е ненужно, второ, е погрешно. Текстът към момента е абсолютно, абсолютно ясен: за един получен глас – 11 лв. С това непрекъснато пипане по тези законопроекти сме на този хал. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков. Дуплика – госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не знам кой чете – дявола Евангелието, кой чете нещо друго, обаче… Уважаеми колеги, ако волята на Народното събрание, което през 2016 г. е променило текста на чл. 27 „получените действителни гласове – добавяйки – от партиите и коалициите на последните парламентарни избори“, е била такава, каквато преждеговорившият изказа, значи Народното събрание трябваше да запише: „получените действителни гласове от партиите и коалициите по чл. 25 и по чл. 26“, за да е ясно, че става дума за получените действителни гласове от парламентарно представените партии, които имат народни представители – така пише в чл. 25, ал. 1, както и партиите, получили над 1%. Това го няма! И когато говорим само за партии и коалиции, участвали на парламентарни избори, става дума за всички, независимо кои от тях съгласно чл. 25 или 26 ще имат право да получат субсидия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Господин Ерменков – по начина на водене. Липсваше ни тази процедура – особено Вие, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми е по начина на водене. Предполагах, че колегата от ГЕРБ, който преди малко взе думата по начина на водене, ще ме изпревари и ще я вземе той, за да Ви направи отново забележка, че… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: „Препоръка“ по-добре ми звучи. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …не спазват колегите Правилника и не знаят какво е реплика. Преди малко направи такава забележка към нас. Сега в момента господин Лазаров направи реплика – същата, каквато господин Попов: било пропуснато нещо, което било казано! По същия начин господин Попов го каза, но бяхме обвинени, че ние не спазваме закона, защото не сме били тук и сме отвикнали. Много Ви моля, ако за Вас Законът е един, за нас е друг, най-вероятно това е начин и стил на Ваше поведение, на Ваше управление. Не е това законът! Законът трябва да бъде общ за всички и спазван от всички, а не гледан през лупата на личния интерес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, тъй като допуснах господин Попов да се изкаже не като реплика, дадох възможност на господин Лазаров и той да каже същото. Моля, колеги! Изказване? А, декларация имате. Заповядайте, госпожо Нинова. (Шум, реплики и оживление.) СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не може да има декларация по време на обсъждане. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще прекъсна за малко този разгорещен спор за партийните субсидии и партиите – сигурна съм, че ще го решим разумно, и ще се опитам да поставя на Вашето внимание въпрос за държавата, който, мисля, че Вие удобно ще се опитате да премълчите, но искам да го поставя пред Вас, пред правителството, пред премиера и пред българския народ. Три думи да поставя на Вашето внимание – тревога, подмяна и отговорност. Тревога от факта, че вчера правителството на Бойко Борисов, но чрез него и България, получи два много звучни европейски шамара. Холандският външен министър заяви, че не ни искат в Шенген заради корупция – директно и открито. Каза, че премиерът му показвал снимки от оградата, но Европа не вярва на снимки вече и казва: „Заради Вашата корупция и корупцията на това правителство, не Ви искаме в Шенген“. По същото време излезе и европейският доклад – така нареченият Европейски семестър 2019. И тук поставям на вниманието Ви втората дума – подмяна. Ето как. Това е най-тежкият доклад, който България получава, откакто сме член на Европейския съюз. Никога не е правен толкова тежък, аналитичен, критичен доклад по всички сектори от живота на България. Къде е подмяната? Господин Борисов: „Бизнес средата в България е една от най-добрите в Европа“. Европейският доклад: „Бизнес средата в България е слаба. Корупцията гони инвеститорите“. Образование. Господин Борисов: „За образование даваме пари, без да се замисляме.“ Европа: „България не инвестира в образованието си, особено начално и средно, и резултатите са ниски.“ Здравеопазване. Господин Борисов: „Даваме все повече и повече пари за здравеопазване и то се подобрява.“ Европа: „Българите имат ограничен достъп до здравеопазване, няма лекари, няма медицински сестри. Преките плащания от пациентите са най-високи в Европа.“ Контрабанда – голямата гордост на господин Борисов, всичко това са цитати, колеги, почти я няма: „Справихме се с контрабандата и я занулихме.“ Европа казва: „не събирате данъци, не събирате акцизи – за да бъда точна, - и има незаконна търговия с горива в България“. Инвестиции. Господин Борисов твърди: „Откриваме всеки ден заводи“, даже по два на ден започна да ги открива, и то от тия, дето ги е откривал пак преди две години, но негова работа – просто цитирам, „и инвестициите растат“. Какво казва Европа по този въпрос? „Корупцията, регулаторните режими, недостатъчната работна ръка са пречка пред инвеститорите, които напускат България.“ Да си дойдем на думата за близките до властта фирми, за които БСП много говори в последните години. Вижте как Ви оценява Брюксел, уважаеми управляващи: „Честото използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти са заплаха за прозрачността и ефективността на системата в обществените поръчки.“ И стигам до най-болезнения въпрос за нас, надявам се и за Вас – доходи и неравенство. Европа казва, че процентът на бедност и социалното изключване в България е 32,8% – значително над средното равнище на Европейския съюз. Как отговаря нашият отговорен към тази тема премиер, да Ви припомня? „Българите забогатяха и тръгнаха на почивки, затова са в Гърция.“ Неравенствата. Европа казва: „Доходите на най-богатите в България – 20%, са 7,7 пъти по-високи от тези на най-бедните – 20%, и това е сред най-високите равнища в Европейския съюз.“ Вместо тревога по този въпрос нашият премиер отговаря: „Социалистите искат да взимат от богатите и да дават на бедните.“ И най-голямата му гордост – пътищата, в които потънаха милиони, от които се откраднаха много, е оценена от Европа така: обхватът и качеството на транспортната инфраструктура в България остава под средното за Европейския съюз – и обхватът и качеството. И така, уважаеми колеги, стигам до третата дума – за отговорността. Нашата, на „БСП за България“ като опозиция, е да назоваваме тези проблеми, да ги критикуваме и да им предлагаме алтернатива. Свършихме ли си работата? Три години ги назоваваме, а какво получихме от другата страна: „Социалистите сеят омраза, жлъч; те са хора, които готвят държавен преврат; те искат сваляне на законното правителство.“ Предложихме ли алтернатива? Предлагахме – и тук от трибуната, и в нашата програма за развитие на България. Къде е Вашата отговорност сега?! Това е нашата. Ние сме си свършили работата. Къде е Вашата отговорност? Господин Борисов и днес не намери кураж да премине през тази врата и да застане пред нас. Аз съжалявам, че не го направи, защото тези неща щях да му ги кажа в очите и да искаме отговори. Уважаеми господин Борисов, защо за 10 години управление на България докарахте държавата до това състояние? И това не е оценка само на българските социалисти, а на Вашите партньори в Европа. Защо 10 години не признахте грешките си? Защо 10 години не приехте алтернативата и накъде водите България? Продължаваме по оценките на Европа – да бъдем най-бедната, най-корумпираната, без достъп до здравеопазване, с некачествено образование, с некачествена инфраструктура. Искаме отговори! И искаме политическа отговорност от това правителство и това мнозинство, а Вие знаете как се носи тя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Продължаваме с дебатите. Други изказвания, колеги? От името на парламентарна група – заповядайте, господин Марков. (Шум и реплики.) Колеги, моля за тишина! ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги от Българската социалистическа партия, добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това го казваме от името на парламентарната група на ГЕРБ, не от куртоазия. Казваме го, защото на 30-та година от демокрацията, без съмнение трябва да утвърждаваме тази парламентарна демокрация, за която през 1990 г. гласуваха 92% от българските избиратели. Ваше право е да напускате парламента, друга тема е дали сте имали кауза. За нас кауза нямаше. Машинното гласуване не беше кауза. Видя се и в неделя, че в Европа то никъде не се използва. Видя се и, че с машинно гласуване ГЕРБ Ви побеждава. Винаги съм мислил, че Вие сте народни представители на всички български граждани. Така е по Конституция и затова се радвам, че сте тук. Неотдавна в едно кафене срещнах Ваш депутат и той ме пита: „Липсваме ли?“ Аз му казах откровено: „Да липсвате“, защото ето и днес е видно, че с Вас парламентарният живот става по-интересен. Чуваме Вашата дума, а сега да чуете и Вие нашата. Прави сте с това, че констатирате бедността в България, че сме на последно място и така нататък. Точно, защото сме на 30-та година от демократичните промени, трябва да кажем, че няма как да сме на първо място, след като България през 1990 г. тръгна с огромен фалстарт. Ние за разлика от Чехословакия, която още не се беше разделила на Чехия и Словакия, Унгария и Полша тръгнахме с фалстарт. Десет години ние се разправяхме в тази сграда – във Великото и следващото Народно събрание, комунизъм ли ще има, или демокрация? За разлика от народите на Чехословакия, Полша и Унгария Вие бяхте много облагодетелствани. Нашият народ гласува за Вас. Приемам този вот, макар че професор Константинов казва: „Изборите бяха манипулирани“. Вие спечелихте във Великото народно събрание с абсолютно мнозинство – и да искахме, не можехме да Ви пречим. Втори път българският народ Ви избра с абсолютно мнозинство – и да искахме, не можехме да пречим. Резултатът беше плачевен – две национални катастрофи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Понеже има млади депутати да чуят, че те бяха необикновени национални катастрофи. Да докараш страната си да няма памук, да няма аспирин, да няма хляб, да няма захар, да няма лекарства, бензин, да трябва да се прави общонационална стачка в клетата България, за да бъдат отстранени от властта – това в нито една друга социалистическа страна не се случи. Общонационална стачка! Сигурно и президентът Радев е обърнал внимание на факта, че и самолетите спряха да летят. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Гражданската авиация спря да лети. Втори път – господин Виденов, абсолютно мнозинство. Никой не Ви пречи. Правете реформи, оправяйте я тази наша Родина. Докарахте ни дотам да се запали парламентът. Аз бях конституционен съдия от квотата на доктор Желев – седем долара заплата. Е, как след тези две национални катастрофи, без да съм икономист, се прави икономика, която да догони чехите, словаците, унгарците и поляците? Десет години битка комунизъм или демокрация, докато най-после се кандиса, слава богу, чест Ви прави, че и Вие сте за Европейския съюз, чест Ви прави, че и Вие сте за НАТО и така нататък. Цитирахте холандския министър на външните работи. Тук ще си позволя от името на парламентарната група да вметна и едно мое наблюдение, една моя констатация. Извоювал съм си това право, защото съм бил в тази зала във Великото Народно събрание, избран мажоритарно, след това в Тридесет и шестото народно събрание, и съм горе-долу доайен – девет години конституционен съдия. Обидни са изказванията вчера на външния министър на Холандия. Размахва пръст и ни учи. Говори много какво искал да чуе и да знае холандският народ. Естествено, министър Захариева не може да не говори политически коректно – тя е министър на външните работи. Естествено, премиерът Борисов не може да не говори коректно, но аз мога да говоря политически некоректно. С пълно основание мога като европейски гражданин, гласувал и на тези европейски избори, и като български народен представител да кажа, че съм загрижен за Холандия, за холандския народ, защото в България не се е намерил нито един терорист да стреля с автомат като в град Утрехт – да изтрепе мирни граждани, заради което партия „Форум за демокрация“ на Боде вкара пет депутати и развали номера на този холандски премиер, който дойде в България, за да ни каже, че много харесва този мъж – имаше предвид Борисов. Че е мъж – мъж е. Това каза. Така че сме разтревожени за Холандия. В България е сигурно и с оградата, и със сигурността на гражданите – не разстрелват по трамваите хора. Аз съм много обезпокоен, уважаеми колеги, надявам се и Вие, за холандското правосъдие много повече отколкото за нашето, защото нашето – такъв садист, терорист и убиец няма да го пусне от затвора да разстрелва хора. Затова да не ни учи на демокрация холандският външен министър, а да си оправя Холандия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И понеже ще се върна на политически коректното говорене – четох доклад на европейска институция. Тази брюкселска институция си отива – Европарламентът и Еврокомисията. Ще ме питате: с какво ще я запомним? Ще Ви кажа с какво я запомних: запомних я с това, че натискаше България да приемем Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, които нашето правителство удържа и Вие, чест Ви прави, също бяхте против. Свършва мандатът на тези органи. Великобритания е вън, мигрантите вътре. Това е! Великобритания – вън, мигрантите –вътре! Затова да бъдат малко по-скромни европейските институции, когато съдят България. Ще кажа, цитирам, защото още съм добре с паметта, само в последните два месеца оценките за българския министър-председател: Ангела Меркел: на срещата Германия – бившите югославски републики, публично пред всички ръководители, президенти и премиери на бивша Югославия, на висок глас Ангела Меркел –канцлерът на Германия, който и сега спечели изборите в Германия, каза: „Благодаря на Борисов. Данке, Борисов, че направи придвижване на Западните Балкани към Европейския съюз“. (Реплики.) Какво казва президентът на братска Сърбия Вучич? „Искам и Бойко да дойде.“ Какво казва Ципрас? Каза: „Бойко, ти можеш и ООН да ръководиш.“ (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“) Това го казва Ципрас. Ако не ми вярвате, не Ви лъжа, можете да прочетете. Какво казва Заев? „Без Борисов нямаше да има договора на Гърция с Македония. Бойко ето ти моя медал“ и му нанизва медала. Аз не награждавам Борисов. Албанският премиер: „Ти си Меркел на Балканите.“ Ердоган: „Ела, приятелю, да ти кажа и да ти разправям как искаха да ме убият.“ Изповядва му се човекът. Президентът на Франция Саркози: „Бойко, искам да приличам на теб! Ти си роден победител!“ (Оживление.) Казва го Никола Саркози – френският президент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И понеже много говорихте за оценки…(Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! ГЕОРГИ МАРКОВ: Весело е, но е вярно. И аз се радвам. Радвам се, че се радвате, защото това е български премиер. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Един ден, дай боже, Вие да вземете властта и така добре да се представите, и ние ще се радваме, защото сме българи. Понеже говорихте много за оценки. Аз с госпожа Нинова си говоря често в кулоарите, мислим еднакво по въпроса за националния суверенитет, когато Партията на европейските социалисти ги мачкаше да приемем някои актове и да въвеждаме джендър идеологията в България. Една суверенна държава, а ние сме, няма съмнение, че членството ни в Европейския съюз не води до пълна загуба на суверенитет – затова има чл. 4 от Лисабонския договор, всеки може да се позове на своята конституционна идентичност – в суверенната държава оценките ги дава българският народ, и слава богу. За толкова години няма по-типични избори от тези за национален парламент и от тези за европарламент. На президентските, мажоритарните може да намериш генерал, да застанеш зад него, безпартиен, да не участваш със свой кандидат и да кажеш, че си спечелил. На местните, които предстоят – едни бият в градовете, други – в селата, трети – в етническите райони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На партийните листи обаче е друго и вижте си резултатите, вижте гласа народен и божи: ГЕРБ – БСП на парламентарни избори с 4 на нула, ГЕРБ – БСП на евроизбори – четири на нула, сумарно ГЕРБ – БСП осем на нула. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В неделя българските избиратели дадоха вот на доверие на българското правителство. Ваше политическо право беше да се опитате този вот – евровот, да го изкарате като вот на недоверие на правителството: „Ще ги махаме ГЕРБ! Братя и сестри, гласувайте! Ще си отидат! Да ги махаме!“ Е, българският народ гласува за ГЕРБ, затова недейте да напускате повече парламента. Няма смисъл. Ще бъдем заедно до 2021 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков. Други декларации? Господин Попов, заповядайте за процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България.) Благодаря, уважаема госпожо Председател. Имам един въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата? ФИЛИП ПОПОВ: Процедура е и е въпрос. Моят въпрос е следният: тази антиевропейска позиция, позиция на ГЕРБ ли е, или на Георги Марков? Моля да отговорите. Тук е и председателят на парламентарната група, и Вие. Благодаря. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това не е процедура, господин Попов. Въпросите може да си ги задавате в кулоарите. Продължаваме с дебатите. Колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания. Закривам разискванията. Моля, народните представители да заемат местата в залата. Квесторите, поканете народните представители. Колеги, първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-26, внесен от Гергана Стефанова и група народни представители на 16 юни 2017 г. Гласували 166 народни представители: за 9, против 80, въздържали се 77. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет на 28 май 2019 г. Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА УНГАРИЯ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ОТНОСНО НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ ЗА НУЖДИТЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В БУДАПЕЩА. Вносител е Министерският съвет на 27 май 2017 г. Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по външна политика? Заповядайте, госпожо Грозданова. ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди Доклада, моля за допуск в залата на заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Грозданова. ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, подписано във Вашингтон на 4 април 2019 г., № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 май 2019 г. На заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Калин Анастасов, главен секретар на Министерството на външните работи. Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща е разработено от двете страни при предварителни консултации и преговори въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. От една страна, в съответствие с чл. 1 на сключеното междуправителствено споразумение, българската държава ще придобие безвъзмездно правото на собственост върху два поземлени имота в Будапеща, свободни от каквито и да било тежести, като ѝ се дава правото свободно да управлява и да се разпорежда с поземлените имоти, както и с настоящите и бъдещите сгради, построени върху тях. Документите, удостоверяващи местонахождението, площта и границите на тези имоти са неразделна част от Споразумението. От друга страна, съгласно чл. 2 от Споразумението, унгарската страна се задължава да заплати на българската държава сума в размер на 4 000 000 евро, представляваща финансова компенсация за придобиване на пълни и изключителни права върху други имоти, в Будапеща, които са били предоставени на българската страна по силата на спогодбата от 1980 г. С влизането в сила на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща се решава окончателно откритият от повече от четиринадесет години проблем с недвижимите имоти, предоставени за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, Унгария, възникнал за Република България по повод прилагането на Спогодбата от 1980 г. При условията, посочени в настоящото споразумение, се прекратява действието на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за предоставяне на трайно ползване на парцели и за строителството на жилища за служителите на Посолството на Народна република България в Будапеща и за условията на строителство, подписана на 6 декември 1980 г. в Будапеща, както и на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за предоставяне за трайно ползване на парцел за строителството на административна сграда за нуждите на Търговското представителство при посолството на Народна република България в Будапеща, подписана на 17 март 1981 г. в Будапеща. Настоящето споразумение подлежи на ратифициране със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, подписано във Вашингтон на 4 април 2019 г., № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 май 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова. Откривам разискванията. Не виждам желание за изказване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, подписано във Вашингтон на 4 април 2019 г., № 902-02-14, внесен от Министерския съвет на 27 май 2019 г. Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Процедура, госпожо Грозданова. ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, моля току-що приетият Законопроект на първо гласуване да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Грозданова. ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, подписано във Вашингтон на 4 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на Закона и съдържанието на член единствен, току-що изчетени. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми колеги, ще дам почивка, за да не започваме дебатите по следващия законопроект и да прекъсваме по време на почивката, така че давам 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Продължаваме със: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Нунев. Заповядайте, господин Нунев, за първия законопроект, за втория и за третия. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 5 април 2019 г. На свое заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 5 април 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов, Райна Димова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Йото Василев – началник на сектор „Държавен противопожарен контрол“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. В изложението си вносителят отбеляза, че причините, които налагат приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, са свързани с необходимостта да се съобразят някои от сроковете за предоставяне на конкретна услуга с Административнопроцесуалния кодекс. Цели се също конкретизиране на данните, които се посочват при подаване на заявление за издаване на лична карта и паспорт при първо издаване на документ за самоличност. Със Законопроекта се създава нова разпоредба, в която се посочва какви документи трябва да представи българският гражданин при подаване на заявление за издаване на лична карта. Създават се и нови разпоредби, съгласно които данните за родители, съпруг/съпруга, законен представител и указ на Президента на Република България за промяна на гражданството ще се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност. Въвеждат се срокове за издаване на лични карти и паспорти, а именно при обикновена услуга – до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до осем работни часа от приемането на заявлението. Към заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ се предвижда да се прилага удостоверителен документ за раждане на лица под 18 години, в случай че заявителят не притежава валиден документ за самоличност, с който да се идентифицира. В Закона за българските лични документи се въвеждат и срокове за издаване на документ за самоличност на чужденец, а именно при обикновена услуга документът ще се издава за срок до 30 дни, а при бърза услуга за срок до 10 работни дни. Със Законопроекта се предвижда и срок за предоставяне на данни от информационните фондове за българските лични документи – до 14 дни от регистрирането на искането или подадено писмено заявление. Със Законопроекта се правят изменения и допълнения в Закона за Министерството на вътрешните работи, като се създава правна норма, която предвижда следните моменти: конкретизиране на актовете, които издават органите по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, прецизиране на искането за издаване на становища/сертификати, разписване на ред за отстраняване на нередности, за спиране на производството по издаване на становища/сертификати, определяне на срок на валидност пет години за издаден сертификат за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност, посочване на органа, който при установяване на съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност издава становища/сертификати – оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица, предвиждане на ред за издаване на решение за отказ за издаване на становища/сертификати при установяване на несъответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност, въвеждане на срок за издаване на становища/сертификати и на решения за отказ за издаването им, създаване на ред за допълване, поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на становища/сертификати и решения за отказ за издаването им. Приемането на Законопроекта, включващ промени в Закона за българските лични документи и Закона за Министерството на вътрешните работи, не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства за Министерството на вътрешните работи. С Проекта не се предвижда въвеждане на европейското право, поради което не е изготвена таблица за съответствие с европейското право. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-17, внесен от Министерския съвет на 5 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев, да направим процедура за допуск. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допускане в залата на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Георг Георгиев – заместник министър на външните работи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме така направената процедура. Гласували 91 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Следва Докладът относно Законопроекта за българските лични документи, внесен от Министерския съвет. Отново е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Кой ще ни запознае? Господин Манев, заповядайте. По отделните законопроекти има изготвени доклади. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи: Юрий Щерк – заместник-министър, Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген” към дирекция „Консулски отношения”, и Деница Мотева – главен юрисконсулт в отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген”; от Министерството на вътрешните работи присъстваха: заместник министър Красимир Ципов, Цветомир Панчев – началник сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда” към дирекция „Български документи за самоличност”, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС”. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Юрий Щерк. В изложението си същият отбеляза, че Законопроектът цели подобряване на административното обслужване и намаляване на административната тежест при предоставянето на услуги по издаване и получаване на български лични документи в страната и чужбина. Практиката показва, че съществуват затруднения за българските граждани, пребиваващи в чужбина, произтичащи от необходимостта от повторно явяване в дипломатическите и консулските представителства за получаване на нов документ за самоличност. Предвидено е българският личен документ да бъде получен извън страната лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Това облекчение ще се почувства осезаемо особено за българските граждани в чужбина, живеещи в населени места, отдалечени от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. В редица държави – членки на Европейския съюз, се предлага успешно аналогична услуга. Законопроектът предвижда и нова процедура за подаване на заявления за подмяна на български лични документи чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи. Наред с опцията за използване на квалифициран електронен подпис, заявителят ще може да подава заявление в електронен формат и без да използва такъв подпис, като към заявлението приложи копие от валиден документ, чиято подмяна желае. Прилагането на въвежданата нова възможност за подаване на заявления за подмяна на българските лични документи изисква по дълъг период на технологична подготовка, поради което е предвидено изменението да влезе в сила след 12 месеца, след обнародването му в „Държавен вестник”. Намаляват се и сроковете за издаване на български лични документи при подадено в чужбина заявление. От 90 дни за обикновена услуга е предвидено срокът да е 45 дни, а при 60 дни за бърза услуга срокът се предвижда да е 30 дни. Законопроектът предвижда промяна в срока на валидност на паспорта – 10 години, но за въвеждането на технологичните условия за изготвянето им е предвидено Министерството на външните работи да осигури техническите и организационни условия за издаването на паспорти със срок на валидност 10 години, не по късно от 1 януари 2021 г. При успешно създаване на необходимите условия преди посочения срок българските граждани могат да подават заявления за издаване на паспорти със срок на валидност 10 години от по-ранен момент, определен с постановление на Министерския съвет. От името на Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов заяви подкрепа за Законопроекта. Със Законопроекта не се предвижда въвеждане на европейско законодателство и не се регулират правоотношения, свързани с прилагане правото на Европейския съюз, поради което не се налага и изготвянето на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев. Госпожо Александрова, за процедура. След това Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, внесен от Антон Дончев. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложение на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за политическите партии, № 902-01-24, внесен от Министерския съвет, да бъде намален на три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова за намаляване на срока между първо и второ четене. Гласували 106 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 12. Предложението е прието. Третият доклад? От Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – кой ще ни запознае него? Госпожо Саватева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 954-01-10, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 3 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 954-01-10, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов, и Андон Дончев – народен представител от парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Андон Дончев. В изложението си отбеляза, че предложената промяна в Закона за българските лични документи е свързана с удължаване на срока на валидност на паспортите на българските граждани от 5 на 10 години. По този начин срокът на валидност на международните паспорти ще се приравни с този на другите документи за самоличност. В мотивите на Законопроекта е отбелязано, че повечето визи за държави извън Европейския съюз са за срок от 10 години. Те се поставят на съответната страница в задграничният паспорт на български гражданин, желаещ да посети избрана от него страна. Това води до затруднения, изразяващи се в това, че в рамките на пет години лицето отново трябва да кандидатства или да замени съответната виза. На основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е поискано становище от Министерството на вътрешните работи. В отговора си Министерството изразява принципната си подкрепа към Законопроекта. В становището е отбелязано също, че Министерството па външните работи, съвместно с МВР са подготвили Законопроект, в който също е предвиден 10-годишен срок на административна валидност на паспортите. Законопроектът е включен в законодателната програма на Министерския съвет и предстои внасянето му за разглеждане на негово заседание. В становището е обърнато внимание на обстоятелството, че с изпълнението на обществената поръчка с предмет „Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019“ е планирано да се реализира Моделът за централизирана персонализация на българските лични документи. Моделът е одобрен с решение по т. 16 от Протокол № 39 от заседанието на Министерския съвет на 13 септември 2017 г. и допълнено с Протоколно решение по т. 40 от Протокол № 39 от заседанието на Министерския съвет на 31 януари 2018 г. В тази връзка на свое заседание от 7 март 2018 г. Министерският съвет е одобрил идейните проекти на новото поколение български лични документи. В проектите е предвидено издаване на документ тип „паспорт“ с 48 хартиени страници, който, в случай че бъде предвидено в Закона за българските лични документи, може да бъде със срок на валидност до 10 години. След приключване на процедурата по обществената поръчка образците на български лични документи подлежат на утвърждаване с акт на Министерския съвет съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските лични документи. Обърнато е внимание, че предложението следва да се съобрази и с препоръките на Международната организация на гражданската авиация. Абревиатурата на английски ICAO (Поправка 26 на Анекс 9 „Опростяване на процедурите“, в сила от 23 октомври 2017 г. и приложима от 23 февруари 2018 г.) по отношение на срок на административна валидност на паспорт, издаван на лица до 18-годишна възраст, който срок следва да не надвишава пет години. През годините при лицата под 18-годишна възраст се наблюдават съществени изменения в техния образ, което е причина снетото по време на първоначално издаване на паспорт изображение да става неактуално. С оглед обезпечаване на процеса по идентификация на тези лица е необходимо паспортът за тях да остане задължително с 5-годишна административна валидност. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 954-01-10, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева. Следва Докладът на Комисията по външна политика. Кой ще ни го представи? Заповядайте, господин Танев. ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г. На заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министъра на вътрешните работи Красимир Ципов. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи цели подобряване на административното обслужване и намаляване на административната тежест при предоставянето на услуги по издаване и получаване на български лични документи в страната и в чужбина. С предложените изменения и допълнения се въвежда възможност български личен документ да бъде получен извън страната лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Това ще облекчи българските граждани в чужбина, особено живеещите в населени места, отдалечени от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Определят се условията, при които това получаване може да бъде осъществено. Въвежда се изискване за еднолично явяване на лицето – при подаване на заявлението за издаване на документа в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. Създава се възможност за подаване на заявления за подмяна на български лични документи чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи. Автоматизираната информационна система за електронни услуги ще приема заявления за издаване на български лични документи с въвеждане на втори идентификатор, който не се съдържа в данните на българските лични документи. Получаването на готовия документ ще става само лично, след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат. Предвижда се намаляване на сроковете за издаване на български лични документи при подадено в чужбина заявление, съответно на 45 дни за обикновена и на 30 дни за бърза услуга. Предвижда се Министерството на вътрешните работи да осигури технологичните и организационните условия за издаването на паспорти със срок на валидност 10 години не по-късно от 1 януари 2021 г. При създаване на организационни условия и осигуряване на необходимите технически и програмни средства преди посочения срок българските граждани могат да подават заявления за издаване на паспорти със срок на валидност 10 години от по-ранен момент, определен с постановление на Министерския съвет. Промяната за подаване на заявления за подмяна на български лични документи изисква по-дълъг период за технологична подготовка, поради което е предвидено изменението да влезе в сила 12 месеца след обнародването в „Държавен вестник“. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902-01-25, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Танев. Остана Докладът на Комисията по политиките за българите в чужбина. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Всяка една промяна във всеки един закон, който облекчава по някакъв начин живота на българите, трябва да бъде подкрепяна. Ние от ВМРО ще го подкрепим. Проблемите с българските лични документи и тяхното издаване касаят всички български граждани. Знаем, че и в момента не е много лесно, когато на човек му се наложи да си вади нова лична карта – загубил я е, или шофьорска книжка и така нататък. Заместник-министър Ципов е тук. Искам да призова МВР, освен това да облекчим българите зад граница, да има и по бърз начин за сдобиване с български лични документи. Да направим така, че и в България хората да могат по по-лесен и по-достъпен начин да придобиват тези документи. В момента изискването е човек по постоянен адрес да си вади всички документи, което затруднява страшно много хора. Губят по два, три дена – особено за шофьорска книжка няма експресна поръчка, която да стане за един ден. Бих помолил МВР да разработи по някакъв начин система всеки един български гражданин на територията на България, без значение къде му е адресната регистрация, да може да си подава документи за самоличност. Това ще подобри обслужването, по същия начин ще облекчи и българските граждани, които са и командировани, които не живеят в момента в населеното място, в което са регистрирани, и така нататък, да получат документи за самоличност по-бързо, включително по-евтино и по този начин наистина ще помогнем на хората да има по-бърз достъп до системата за това да получат лични карти и лични документи, включително и паспорти и шофьорски книжки. И на мен ми се наложи скоро да си подновявам шофьорската книжка – трябваше да загубя 2 – 3 дни, да пътувам и така нататък. Мисля, че системата на МВР има свързаност между всички районни управления и може да се направи подобно нещо българските граждани да подават заявления за лични документи във всяко едно районно управление на страната, без значение къде са регистрирани по постоянен адрес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Господин Ципов иска да вземе думата. Заповядайте, господин Заместник-министър. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ангелов, искам да Ви съобщя, че Министерството на вътрешните работи от тази година предприема сериозни мерки и действия именно в тази посока, за която Вие говорихте. Първата стъпка вече е направена. Към настоящия момент всеки един документ за самоличност следва да се заяви по досега действащото законодателство по постоянния адрес на гражданина, но след промени в Правилника за издаване на българските документи за самоличност вече има възможност това да бъде направено във всяко едно районно управление или областна дирекция на територията на постоянния адрес на заявителя. Да дам следния пример – в момента в София има девет районни управления. Към настоящия момент действащото законодателство предвиждаше да подавате заявление само в районното управление по постоянния си адрес. Сега има възможност това да го направите на територията на всичките районни управления. Това е първата стъпка. Следващата стъпка, която бихме предприели и тя е в унисон с това, което Вие казвате, а именно да може отвсякъде да се подават. В настоящия момент, разбира се, искам да уведомя народните представители, че МВР предлага такава електронна услуга – без да посещавате съответното районно управление или областната дирекция, по електронен път да си подадете заявлението, стига да не е необходимо да Ви бъдат снемани биометрични данни. Ако имате валидни биометрични данни, това можете да направите в момента от всяко едно мобилно устройство, което Ви дава достъп до така наречените електронни услуги. Следващата стъпка, която предвиждаме, е догодина да въведем нова централизирана система за персонализация с децентрализирано връчване на заявленията и получаване на готовите документи. Това означава, че ще имаме възможност във всяко едно районно управление да се подава заявлението, то да бъде обработвано от служителите на Министерството на вътрешните работи и да го получите по заявка от Ваша страна, в която и да е било структура на Министерство на вътрешните работи. Затова обаче трябва време, трябва промяна на информационните ни системи и най-вече изграждане на новата централизирана система за персонализация на българските лични документи. Подкрепихме и инициативата за връчването на готовия документ за българите в чужбина чрез лицензиран пощенски и куриерски оператор. Смятам, че можем да вървим и в посока да направим това нещо и за българските граждани, които живеят постоянно в България стига, разбира се, съответните пощенски и куриерски оператори да бъдат лицензирани, защото, обръщам внимание, по сега действащия закон, документите за самоличност са собственост на държавата и гражданите ги ползват за срока на валидност. Това означава, че е необходимо, след като бъде заявен и изработен съответният документ, той да бъде доставен до съответния адрес, до съответното населено място със спазване на всички условия за сигурност. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър. Колеги, изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Моля, поканете народните представители в залата. Подлагам на гласуване първо Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 954-01-10, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 февруари 2019 г. Гласували 127 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 26. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902 01 17, внесен от Министерския съвет на 5 април 2019 г. Гласували 130 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 34. Предложението е прието. Подлагам на гласуване и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 902 01 25, внесен от Министерския съвет на 30 май 2019 г. Гласували 128 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 38. Предложението е прието. Съобщение за парламентарен контрол за 7 юни 2019 г., петък, след приключване на т. 1 на заседанието. Първи ще отговаря заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Той ще отговори на четири въпроса от народните представители Таско Ерменков, Николай Цонков, Кольо Милев и Валентина Найденова. Втори отговаря министърът на околната среда и водите Нено Димов. Той ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Сабанов, Атанас Стоянов и Петър Христов Петров. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали: министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Румен Георгиев и Пенчо Милков; министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на два въпроса от народния представител Иван Ченчев; министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на два въпроса от народните представители Георги Стоилов, Крум Зарков и Пенчо Милков; и Георги Гьоков и Драгомир Стойнев; министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Георги Михайлов, на два въпроса; и на Валентина Найденова; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на един въпрос от народния представител Таня Петрова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и на един въпрос от народния представител Валентин Милушев към министъра на младежта и спорта Красен Кралев. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на правосъдието Данаил Кирилов и министърът на културата Боил Банов. Колеги, утре парламентарният контрол е кратък, тъй като в 12,00 ч. ще раздадем дипломите на абсолвентите от Юридическия факултет на Софийския университет по решение на Председателския съвет. Утре, 7 юни 2019 г. – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 12,29 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Явор Нотев Секретари: Николай Александров Слави Нецов

Промените в Закона за политическите партии, с които се фиксира размерът на партийната субсидия, бяха приети единодушно от Народното събрание на първо четене. Със 170 гласа "за" депутатите решиха субсидията, която получават партиите, да е в размер от 11 лева за действително получен глас.

По-късно на извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси депутатите ще разгледат и новия законопроект на ГЕРБ, анонсиран от министър-председателя Бойко Борисов, с който се намалява партийната субсидия на един лев. Промени ще се наложат и в Закона за държавния бюджет, тъй като размерът на годишната субсидия се определя на база получени гласове на последните парламентарни избори и се разпределя на база получени действителни гласове.