Счетоводен и данъчен справочник

Председателствали: Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Едно съобщение преди да започнем работа: Уважаеми колеги, по повод 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето в Народното събрание ще бъде поставена Капсула на хилядолетието. В нея ще бъдат поставени предмети и символи, носещи послания за доброто към младите българи през 2030 г. Церемонията ще бъде от 10,00 ч. в източния кулоар. Всички народни представители са поканени да оставят своите послания към идните поколения. Продължаваме с Програмата ни за работа. Точка първа за днес е: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА. Доклад на Комисията по културата и медиите. Уважаеми господин Рашидов, кой ще представи Доклада? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Моля, режим на гласуване. Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министър Димитров в залата. Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Рашидов. ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: „ДОКЛАД относно Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г. В заседанието от Министерството на културата участваха: Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар. Проектът на решение беше представен от господин Румен Димитров. Проектът на решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията.“ (Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За мъничко спрете, уважаеми господин Рашидов. Колеги, изключително шумно е в залата, много Ви моля, запазете тишина! Трудно се работи. ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: „Законът регламентира държавните парични награди за особени заслуги да бъдат – пожизнени, периодични и еднократни. С Решение № 646 от 4 ноември 2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения в цялостния принос в областта на културата: професор Анатоли Добрев Кръстев – виолончелист, музикален педагог; Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) – режисьор, сценарист, писател, общественик, професор Георги Димитров Дюлгеров – режисьор, сценарист и продуцент; Иван Петков Стайков – композитор; Иван Цанев Иванов – поет; Лили Иванова Петрова – поппевица; Христо Костадинов Ганев – филмов деец, сценарист и режисьор; Андрей Петков Дреников – композитор, певец, цигулар и текстописец. Средствата, необходими за изплащането на пожизнените държавни парични награди за особени заслуги, се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата. В резултат на проведеното гласуване единодушно – с 15 гласа „за“, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 902-03-16, внесен от Министерския съвет на 4 ноември 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Рашидов, бихте ли представили Проекта на решение? ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията РЕШИ: 1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията: а) в размер 700 лв. месечно на: Анатоли Добрев Кръстев Анжел Раймонд Вагенщайн Георги Димитров Дюлгеров Иван Петков Стайков Иван Цанев Иванов Лили Иванова Петрова Христо Костадинов Ганев за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата; б) в размер 500 лв. месечно на Андрей Петков Дреников за изключителните му постижения и за цялостния му принос в областта на културата. 2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Това беше Проектът на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Имате думата за изказвания. Не виждам. Подлагам на гласуване Проекта на представеното Ви решение. Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Продължаваме с втора точка за днешния ден: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, КАКТО И НА ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ РЪКОВОДСТВОТО И ЖУРНАЛИСТИ ОТ БНР. До Председателя на Народното събрание е постъпило предложение: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио с мотиви към него.“ Ще Ви представя: „Проект! РЕШЕНИЕ за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио до 3 февруари 2020 г.“ Имате думата за изказвания. Няма Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение. Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ. Уважаема госпожа Савеклиева, заповядайте да продължим с представянето на Доклада. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател. „Чл. 16 – Ограничаване на правото върху марка“. Има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: В чл. 16, т. 1 се изменя така:“ (Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете. Колеги, моля Ви! ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „1. своето име и адрес.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев. В чл.16 т. 1 се изменя така: „1. своето име или адрес.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като в т. 3 думите „в качеството им на“ се заменят с „като“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители. Гласували 121 народни представители: за 46, против 39, въздържали се 36. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев. Гласували 113 народни представители: за 32, против 15, въздържали се 66. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16 с предложението за заместване, направено от Комисията. Гласували 110 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като в ал. 1 думите „съответно на Европейското икономическо пространство“ се заличават. „Член 18 – Съвместно притежание на право върху марка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. „Член 19 – Посочване на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за чл. 17 с редакционните поправки, предложени от Комисията, и текста на вносителя за членове 18 и 19, подкрепени от Комисията. Гласували 107 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 19. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 20 – Включване на марка в справочни материали“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Включване на марка в справочни материали Чл. 20. Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, издателят при искане на притежателя ѝ е длъжен при електронни публикации веднага, а при печатни материали – най-късно в следващото издание на съответния материал да посочи, че това е регистрирана марка.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 20 по вносител. Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Задължение за използване на марката – чл. 21“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. „Срок на действие на регистрацията – чл. 22“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 21 и текста на вносителя за чл. 22, подкрепени от Комисията. Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел III – Марката като обект на собственост“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ. „Прехвърляне на правото върху марка – чл. 23“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Прехвърляне на правото върху марка Чл. 23. (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана. (2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго. (3) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платена държавна такса. (4) Договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват. (5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за наименованието на Раздел III, подкрепен от вносителя, и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 23 по вносител. Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Лицензионен договор – чл. 24“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, като в ал. 5 и 6 след думите „Държавния регистър“ се добавя „на марките“. „Правото върху марката като обект на обезпечение – чл. 25“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25 и предлага да се създаде ал. 6: „(6) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 24 с предложението за добавяне от Комисията, и текста на вносителя за чл. 25 с предложението за добавяне на ал. 6 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 109 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 12. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Правото върху марка като обект на принудително изпълнение – чл. 26“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. „Правото върху марката като обект на особен залог – чл. 27“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като: 1. В ал. 2 думите „прилагат съответно разпоредбите на“ се заменят с „прилага съответно“. 2. В ал. 3 думите „в Патентното ведомство“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 26, подкрепен от Комисията, и текста на вносителя за чл. 27 с редакционните поправки, предложени от Комисията. Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността – чл. 28“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. „Заявката като обект на собственост – чл. 29“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Заявката като обект на собственост Чл. 29. Разпоредбите на чл. 23 – 28 се прилагат и относно заявките за регистрация на марки.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: текста на вносителя за чл. 28, подкрепен от Комисията, и редакцията, предложена от Комисията за чл. 29 по вносител. Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отмяна или промяна във вписването – чл. 30“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Отмяна или промяна във вписването Чл. 30. В Държавния регистър на марките се вписва отмяна или промяна по вписано обстоятелство по чл. 24 – 29 по искане на лице с правен интерес, към което се прилагат доказателства, че вписаното обстоятелство е прекратило действието си или по него са настъпили промени.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за чл. 30 по вносител. Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Производство по разглеждане на искания за вписване“ – чл. 31“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, като в ал. 2 думата „недостатъци“ се заменя с „нередовности“, а думата „недостатъците“ се заменя с „нередовностите“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 31, подкрепен по принцип от Комисията с предложението за заместване, направено от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел IV – Прекратяване действието на регистрацията, отменяне и заличаване на регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV, като думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. „Прекратяване действието на регистрацията – чл. 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, като в ал. 2 накрая се добавят думите „придружено с доказателства“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за наименованието на Раздел IV с предложението за заместване, направено от Комисията, и текста на вносителя за чл. 32 с предложението за добавяне, направено от Комисията. Гласували 95 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Прекратяване на регистрацията на марки, в които се съдържа регистрирано географско означение – чл. 33“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като в началото на изречението преди думата „регистрацията“ се добавя „Действието на“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 33 с предложението за допълнение, направено от Комисията. Гласували 89 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отказ от право – чл. 34“. По чл. 34 има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Отказ от право Чл. 34. (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство. (2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър на марките. (3) Когато отказът от право върху марка се предхожда от искане за отмяна или заличаване на регистрацията й, той се разглежда след влизане в сила на решението по искането, освен ако лицето, подало искането за отмяна или заличаване, не представи писмено съгласие за вписване на отказа. (4) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на едномесечен срок от представяне на доказателството. (5) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 34 по вносител. Гласували 87 народни представители: за 81, без против, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Отменяне на регистрацията – чл. 35“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, като в заглавието и навсякъде в текста думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 35 с предложението за заместване, направено от Комисията. Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Заличаване на регистрацията – чл. 36“. По чл. 36 има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 36 ал. 7 отпада“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В чл. 36 ал. 7 се заличава“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Заличаване на регистрацията Чл. 36. (1) Регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11. (2) Когато марката е регистрирана в нарушение на: 1. чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 или 4, регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че преди датата на подаване на искането за заличаване в резултат на използване марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана; 2. чл. 11, ал. 1, т. 12, регистрацията не се заличава, ако притежателят е вписан ползвател на съдържащото се в нея по-рано регистрирано по реда на този закон географско означение; 3. чл. 11, ал. 1, т. 12, 13 и 14, регистрацията не се заличава, ако притежателят ограничи списъка на стоките, за които марката е регистрирана, до тези, отговарящи на спецификацията на регистрираните съгласно законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, географски означения, храни с традиционно специфичен характер и традиционни наименования за вина. (3) Регистрацията на марка се заличава и когато: 1. марката е регистрирана в нарушение на чл. 12; 2. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално: а) право на име и портрет; б) авторско право; в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода; г) право на индустриална собственост. (4) Исканията по ал. 1 може да се подадат от всяко лице. (5) Исканията по ал. 3 може да се подадат от следните лица: 1. по т. 1 – от лицата по чл. 52, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция или опозицията им е отхвърлена като недопустима; 2. по т. 2 – от притежателя на по-ранното право. (6) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в нарушение на чл. 11. Редът за образуване, провеждане и приключване на производството за служебно заличаване на регистрацията на марка се определя с наредбата по чл. 69, ал. 4. (7) Когато искането е по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4, действителното използване на нерегистрираната марка преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка трябва да е продължило до подаването на искането. (8) В случаите по ал. 3, т. 1, когато това е приложимо, регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била реално използвана. (9) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 3, 4 и 7 и чл. 36, ал. 3, т. 2 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласие на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право. (10) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 6 регистрацията не се заличава, когато: 1. агентът или представителят обоснове своите действия, или 2. заявката се прехвърли на действителния притежател по негово искане. (11) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Опозицията, респективно заличаването, за което се говори в ал. 7 на тази разпоредба, подадено на основание на по-ранна нерегистрирана марка, е една от най дискутираните материи сред професионалистите в областта на Патентното право. Факт е, че близо седем години след приемането на тази норма и в сега действащия закон Патентното ведомство има разнопосочна, бих казал, противоречива практика по този въпрос. Не е налице единно виждане дали в случая се касае за търговско или номинално използване на знака преди подаване на марката, обект на опозиция, а това са съществени елементи на нормата, които, с оглед правната сигурност, следва да бъдат разглеждани и прилагани еднозначно. Възприемането по аналогия на европейската практика също е неудачно, тъй като Регламентът на Европейския парламент на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз не съдържа аналогична норма. Именно поради това, че в ал. 7 на чл. 36 не се отчита, че притежателят на регистрирана марка разполага с иск за преустановяване на нарушението, и дори нещо повече – възможност за допускане и налагане от съда на привременни мерки, забрана за използване на марката, предмет на нарушение, посредством които при новото изискване да се осуети подаването на искане за заличаване, предлагам тази разпоредба да отпадне. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Прекратявам разискванията. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Гласували 88 народни представители: за 28, против 6, въздържали се 54. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Христиан Митев. Гласували 90 народни представители: за 15, против няма, въздържали се 75. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на чл. 36 по вносител. Гласували 89 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 37 – Ограничения на правото на притежателя“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като ал. 4 се измени така: „(4) Притежателят на по-ранна марка няма право да се противопостави на използването на по-късна марка на Европейския съюз, ако по-късната марка не би била обявена за недействителна съгласно чл. 60, параграф 1, 3 или 4, чл. 61, параграф 1 или 2 или чл. 64, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 37 с предложените от Комисията редакционни поправки за ал. 4. Гласували 84 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Правни последици от отменянето и заличаването на регистрацията – член 38“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, като в ал. 3 накрая се добавя „за регистрация“, а в заглавието и навсякъде в текста думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 38 с предложенията за допълнение и замествания, направени от Комисията. Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел V – Колективни и сертификатни марки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. „Член 39 – Колективни марки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел V и текста на вносителя за чл. 39. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 86 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 40 – Сертификатни марки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, като в ал. 4 думите „Раздел І и ІV“ се заменят с „Раздели І и ІV на тази глава“, а в ал. 5 след думата „правилата“ се добавя „по ал. 2“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 40, подкрепен от Комисията със съответните промени в текста. Гласували 84 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Специални разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Специални разпоредби Чл. 41. (1) Заявителят, съответно притежателят, на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие по отношение на трети лица от вписването им в Държавния регистър на марките. (2) В случаите на международна регистрация на колективна или сертификатна марка правилата за използване по ал. 1 се представят в превод. (3) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен при условията на чл. 35 и когато притежателят ѝ е разрешил или е търпял използване, което противоречи на правилата за използване. (4) За използване по смисъла на чл. 21 на колективна и сертификатна марка се счита използването от което и да е лице, имащо право на това. (5) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването. (6) Патентното ведомство осигурява достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки чрез Държавния регистър на марките.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на чл. 41 по Доклада на Комисията. Гласували 92 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Уважаеми колеги, предлагам да прекъснем заседанието до 11,00 ч., когато ще започне парламентарният контрол. Каня Ви във фоайето на Народното събрание за поставянето на Капсулата на хилядолетието по случай 30 години от Конвенцията на ООН за правата на детето. Заповядайте! (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 15 ноември 2019 г. до 21 ноември 2019 г.: Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов и група народни представители към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предотвратяване на опасността от воден режим в някои населени места и необходимостта от инвестиции в инфраструктурата във ВиК сектора с цел подобряване на качеството на услугата, предлагана на потребителите, и финансовите инструменти, предвидени за това. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2019 г. Постъпили писмени отговори от: - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос на народния представител Диана Саватева; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Анна Славова; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на народния представител Лало Кирилов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов. Продължаваме с парламентарния контрол. Първи ще отговаря Бойко Борисов – министър-председател на Република България. Той ще отговори на питане от народния представител… (Реплики от народните представители Корнелия Нинова и Елена Пешева.) Декларации ли имате? Заповядайте. Коя от двете, понеже и госпожа Аксиева има декларация? КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Път на младите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, заповядайте, госпожо Аксиева. Декларация от името на… ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци, встрани от микрофоните): Вече Пешева! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Пешева. ЕЛЕНА ПЕШЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Декларация от името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, колеги! Използвам случая, че министър-председателят е сред нас, за да отправя декларацията на парламентарната група на „ВОЛЯ“ и към него. Господин Премиер, много се радвам, че сте тук, за да чуете тази декларация, която е по-скоро призив на „Жени – ВОЛЯ“ към парламента и правителството. Ще припомня, че от два месеца ние работим по пакет законопроекти, който нарекохме „Майка и дете“. Той е в подкрепа на родителството, семейството и децата. Българският избирател в този мандат не ни постави в ролята на управляващи, а на опозиция, но въпреки това не можем да стоим безучастно, като гледаме как се топи нацията. За съжаление, Вашият ресорен вицепремиер от НФСБ вече трета година не предприема никакви мерки в тази посока. Затова ние подехме инициативата „Пътна карта на детското щастие“, чрез която ще предложим модерни управленски политики за защита и благоденствие на нашите деца. Както разбирате, тази тема за нас е приоритет. Искам да уверя всички, че ние работим с огромно желание и ентусиазъм по тези проекти не само защото сме майки, но отговорни политици и най-вече родолюбци. За тези проекти тепърва ще говорим, но днес взимам думата по конкретен повод, отново свързан с положението на децата. Той е провокиран от Вашето съобщение, че правителството отпуска по 40 лв. коледна надбавка за всички български пенсионери. Въпреки че това са крайно недостатъчни пари за нашите бащи и майки, ние Ви подкрепяме в тази стъпка, но от името на парламентарната група на „ВОЛЯ“ Ви призовавам да направите същото и за българските деца. Така ще покажете, че Коледата е празник, на който държавата трябва да се погрижи и за най-малките си граждани. Ние сме сигурни, че дамите в правителството, както и „Жени – ГЕРБ“ ще ни подкрепят в този призив. Вие сам казахте, че държавата е в отлично финансово състояние, и предполагаме, че няма да има проблем да се разпоредите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Пешева. Втората декларация е от името на парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! В последните седмици ни заливат няколко скандала и тревоги: скандал с начина на провеждане на изборите; с водния режим в редица градове; проблеми в здравната система; напрежение около решението за болничните листове; корупционните скандали не спират – от 288 къщи за гости само 23 се оказват изрядни; ще се окаже, че и тези, които са се осигурявали за две пенсии, ще получат по-малко отколкото една. Всичко това буди тревоги и поставя въпроси. Първият е за управлението на държавата. Една криза се потушава с друга. Прехвърля се отговорността на слънцето, на дъжда, на другите, на лошите от опозицията, които искат да счупят държавата. Кризите не се решават, а се замитат и това ги задълбочава. Искам да говоря за всяка една от тях с факти заради Вас най-вече, господин Премиер. Кризата с водата. Вчера Ваши министри ни съобщиха, че близо 320 хиляди българи бедстват във воден режим. По-странно е поведението им, което говори много за Вашето управление. Вчера министър каза, ще цитирам, за да не се налага после да се обясняваме кой трябва да си купи слушалки за уши. Това беше негова арогантна реплика, затова цитирам стенограмата от вчера. Та той каза: „Ще дам обобщена информация по отношение на водната криза в община Перник , а вчера разбрах от медиите – не само в община Перник, а и в други райони в страната, където в момента имаме нарушен режим на водоподаване.“ Господин Премиер, Ваши министри разбират от медиите, че 320 хиляди българи бедстват! Втори цитат. Решихте да уволнявате шефа на ВиК – Перник. Добре, това си е Ваше решение. Министрите ни информираха, че лицата, осъществяващи техническа експлоатация на язовирите и съоръженията, цитирам: „Ежедневно, по десетдневки и месечно са информирали министерствата, давали са справки и баланси на съответното количество вода в язовира“. Освен това са предупредили писмено през април. Същото направили и през месец август. Вашите министри и правителството очевидно е бездействало през това време и не е обърнало внимание на тези факти. Още по лошо е, че вчера министър произнесе следното изречение – министър от ГЕРБ, за областен управител от ГЕРБ, каза: „Аз леко се изненадах, че вчера областният управител не знаеше, че предоставените права за управление на язовира са в нейния патримониум, но това е друга тема“ – цитат, затварям. Не, не, това не е друга тема. Това е темата за управлението на държавата, темата за калинките, темата за това къде са парите на хората от увеличената цена на водата. Министърът на регионалното развитие, който отговаря за това, е в отпуск и не намира за необходимо да го прекъсне въпреки тези 320 хиляди бедстващи. Областният управител не знаел за какво става дума, не знаел, че той отговаря за това. Ще Ви припомня, че когато стана течът в НАП, тогава директорът на НАП каза, че е взел „най-трудното решение – да не си прекрати отпуската“, въпреки кризата в НАП. Господин Премиер, Вие министър-председател на държавата ли сте, или управител на летен лагер за отпуски и почивки от калинки в администрацията? (Шум и реплики от ГЕРБ.) МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие как карахте отпуска три месеца?! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Втора криза – в здравеопазването. (Шум и реплики.) В здравеопазването смъртните случаи в последните седмици – не месеци дори, показаха още веднъж, че здравната система е в колапс. Колкото и пари да наливате там, докато не променим модела на здравеопазване, резултатът ще е този. Самият Вие го казахте вчера: „Постоянно даваме пари, а резултатът е почернени хора и родители.“ Но и там некомпетентността и нежеланието да промените системата води до този резултат. Пак въпросът е същият: къде са парите на хората от здравните осигуровки? Може ли цял живот да се осигуряваш и когато ти се наложи да се лекуваш, да умираш по пътищата на България? Кризата с болничните листове. Неспособността да се справите със злоупотребите и с фалшивите болнични листове Ви доведе до това да посегнете на основни трудови права на хора, които също цял живот са си плащали осигуровките. Сега, когато се разболеят, не могат да си получат обезщетението. И тук въпросът е: къде са парите на тези хора, които са си внасяли обезщетения? (Шум и реплики.) Четвърто, пенсионната криза. Ще се окаже, че осигуряващите се за две пенсии ще получат по-малко, отколкото една, но по-лошо – няма ги парите в Сребърния фонд. Трябваше през 2019 г. да са 10 милиарда, а са три. Къде са парите на хората за Сребърния фонд? МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това не е истина! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ще Ви отговоря: всички тези пари изтекоха в нечии джобове. Ето Ви примера от последната седмица: от 288 къщи за гости по Ваша проверка – не на опозицията, не друга – само 23 са изрядни. От 288 – 23! А другите? Кражби и корупция по време на управлението на ГЕРБ! (Шум и реплики.) От Българския футболен съюз с 2 милиона от държавния бюджет си поръчали униформи в Афганистан във фирма фантом! В размирния район – два милиона от държавния бюджет?! И така, изводът: цели системи се разпадат по две причини. Вие сте некомпетентни да управлявате, некомпетентни да контролирате процесите, а корупцията е Ваша емблема. (Реплики от ГЕРБ.) Бих искала да кажа няколко думи и към премиера. Как реагирате вече 10 години? Играете танго – две напред, една назад. Така беше с болничните миналата седмица – ту ще ги махате, после видяхте напрежение – не, няма да ги махате. Така беше с тежките случаи в здравеопазването – не искам да злоупотребявам с тях – отстраняване временно на директори, като че това ще реши проблема. След две-три седмици ще ги върнете тихомълком, като отмине напрежението. Сутрин – едно, вечер е друго. Така не се управлява държава – напред, назад. Уволнявате светкавично, за да потушите напрежението, но проблемите остават и се задълбочават. Следващата калинка продължава постарому до новата криза и пак оставка, и пак същото. Даже повече от същото. И така – 10 години танго на премиера, 10 години разпад на системите в държавата. Не можете да избягате от личната си отговорност с оставки и прехвърляне на слънцето, лошата опозиция и други причини просто защото управлявате вече 10 години. Всички грешки на предишните имахте време да ги коригирате. Самозабравянето, чувството за безнаказаност, самодържието, което демонстрирате, вчера бе описано в Европа, така: „България заедно с Румъния и Хърватия е сред бедните страни – членки на Европейския съюз. Австрия е пък сред по-богатите страни. Затова е интересно да се сравнят две фотографии, които показват пълното разминаване в харченето на държавни пари, когато става дума за политици – австриец и българин, дошли за Конгреса на Европейската народна партия в Загреб“, пише загребският вестник „Ютарни лист“. Там го пишат, уважаеми колеги. Първата снимка показва младия Себастиан Курц, пътуващ в икономична класа на общите авиолинии. МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Той не е канцлер, той е като теб! (Смях.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Втората: „Има възможност да видим и пристигането на българския премиер Бойко Борисов, който реши да дойде в Загреб с държавната „птица“, способна да превози повече от 150 пасажери.“ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не, 80! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Това е самолет, носещ националните символи на Република България“, пишат хърватските медии. Държавната машина с държавните символи пътува на партийно мероприятие на Европейската народна партия. Изводите оставям на зрителите, слушателите и на българския народ. Нашите са: хвалите се, че увеличавате минималната пенсия на 250 лв. при праг на бедност 360 лв., тоест казвате на тези хора: няма да можете да живеете! И това си го приписвате като голям актив. Хвалите се, че ще давате 40 лв. на пенсионерите за Коледа. Колко такива добавки за колко пенсионери струва този полет на държавни разноски за партийно мероприятие? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Чухте ли, че социалните работници се вдигат на протест, защото нямат течаща вода в помещенията и защото заплатата им е 500 лв., и защото си купуват сами билетите за градския транспорт, за да стигнат до своите клиенти? Това чухте ли го? И на фона на всичко това тази бодряческа реакция тук е абсолютно неадекватна на реалния живот в страната. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Реалната картина за нас е разпад на здравната… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Свършвайте, госпожо Нинова, времето изтече. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …на пенсионната и на социалната система; десет години некомпетентност и безсилие сега да се решат въпросите; продължаващи кражби със самозабравяне и арогантност на властта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Приключвам, последно изречение. Господин Премиер, никакви оставки по веригата надолу не могат да променят тези факти и да отменят отговорността от първия. Вие обичате народния език, да говорите достъпно. Народният език е казал: „Рибата се вмирисва от главата“! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова, благодаря. Времето изтече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Колеги, продължаваме с парламентарния контрол. Питане към министър-председателя Бойко Борисов от народния представител Корнелия Нинова относно политика по национална сигурност, свързана с приемането на страната в Шенген. Заповядайте, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Не се чу последното ми изречение, което беше, че отговорността (шум и реплики от ГЕРБ) на първия се носи с оставка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И така питането ми е, първо да уточня, уважаеми колеги, че е от 13 септември – два месеца и половина. Знам господин Борисов какво ще каже, че веднъж е идвал и мен ме е нямало. Да, веднъж ми се е случило да боледувам. (Реплика от ГЕРБ: „Само веднъж!“) Но това са два месеца и половина по-късно. Въпреки това въпросът е актуален, защото е продиктуван от едно изказване на премиера за влизането на България в Шенген. Уважаеми колеги, знаете, че това е национален приоритет на всички ни. Написахме го в програмата за Европредседателството – управляващи, опозиция, извънпарламентарни партии, обществен, национален консенсус, че България трябва да влезе в Шенген. За тази цел са работили най-различни политически и партийни правителства, защото тя е обединителна и е важна за България и за гражданите на България, но и за Европа – за бъдещето на Европа. Но на 3 септември 2019 г. в Германия изненадващо, без решение на парламента, че отменя своето решение за Шенген, без такова на Министерския съвет, които са институционалните органи в държавата, министър-председателят на своя глава заявява следното: „ В момента не знам дали е изгодно за България да влиза в Шенген. Дори да съм в опозиция, няма да приема влизане в Шенген. Какво ще загубим от това? Ми просто няма да си показваме картите на границата.“ Това е оценката на премиера какво представлява Шенген. Оценката на Европа е: „функционирането на това общо пространство носи значителни икономически ползи за Европа“. Според оценката евентуалното затваряне на вътрешните граници би донесло разходи от между 100 милиарда евро и 230 милиарда евро за десет години и би попречило на пътуването през граница на около 1 млн. и 700 хил. души. Това е оценката на Европа. На господин Борисов – „не ни трябва Шенген, много важно, няма да си показваме картите“. И сега въпросът ми е: кое Ви накара да произнесете тези думи? Кой Ви упълномощи? След като се върна господин Борисов, стана напрежение в България, стана обществена реакция и на 12 септември го чуйте какво каза в едно изказване – всичките следващи изречения. Първо: „Аз не съм казвал, че се отказваме от Шенген.“ Второ изречение: „Искаме да сме в Шенген.“ Трето: „Ние отдавна сме в Шенген с всичко, което правим.“ Четвърто: „Някой ден все пак ще влезем в Шенген.“ Вие разбрахте ли какво ще прави България според министър-председателя? (Реплика от ГЕРБ: „Да!“) В едно изказване четири различни намерения, въпреки решенията на парламента и на Министерския съвет. Та въпросът ми е: господин Премиер, предпоследно какво е мнението на българското правителство за бъдещето на България в Шенген и за бъдещето на Европа в общото шенгенско пространство? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Господин Премиер, заповядайте да отговорите на питането. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, първо, аз използвам случая да Ви поздравя за последното представяне на местните избори (ръкопляскания от ГЕРБ) – поредно добро представяне. Мисля, че демокрацията много ясно е определила и на изборите хората преценяват кой да ги управлява и кой не, така че не мога да приема Вашите оценки. То не е един, не е два, не е три, не е пет, не е десет пъти. Така че – интересува ме оценката, която са ми дали хората – не Вие. Себастиан Курц в момента не е никакъв, той не е канцлер на Австрия. Канцлерът на Германия беше с правителствен самолет, премиерът на Гърция беше с правителствен самолет, а, за съжаление, ние щяхме да се пребием с този „Фалкон“ и беше свободен само „Еърбъс“. Но нека да напомня, този абсолютно ненужен тогава на държавата самолет, който струва близо 100 млн. лв. – докарани са два такива правителствени, с куп мъки върнахме единия, и този остана. Понеже ми задавате такъв въпрос: колко струва примерно на президента Радев да отиде до Китай с него, за колко заплати или пенсии? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И нали за това са купувани от Вашата партия тези самолети? За това! И всички държави в Европа това го правят с едно или две изключения. То пести време, пътуват делегации, върши се работа. Не казвам защо е пътувал, просто да Ви покажа колко сте дребнава. И моите хора могат да излязат с декларация за заменките по Ваше време, които 80 милиона сега трябва да връщаме. Освен това аз се радвам, че Вие много внимателно наблюдавате къде ходя и какво говоря. Въпросните думи, за които ме питате, защото аз мога да Ви отговоря с едно изречение: всичко, което е било необходимо да се направи за Шенген, е направено и всички институции в Европа са казали, че България трябва да бъде в Шенген. Това е заслуга и на Ваши правителства, и наши – едно и също е направено за тези години. И всички институции – Европейската комисия и парламентът са се произнесли по тази тема. Бях специален гост в Бундестага, където нашите приятели от политическите семейства в Германия задаваха въпроси как пазим границата, искат навсякъде така да бъде – като добър пример. Специален гост! И накрая казват: ние много Ви подкрепяме за Шенген, което много ме ядоса, защото който, където и както излезе на някаква трибунка, започва да приказва, че ни подкрепя за Шенген. Ама ние сме изпълнили всички критерии, за какво ни подкрепяте? И аз им се ядосах и казах: „Отдавна ние сме в Шенген. Ние пазим прекрасно границата – Шенгенското пространство, в сравнение с нашите съседи, които са в Шенген. Стига сте ми бърборили, че ни подкрепяте за Шенген. Ние сме изпълнили всички критерии.“ Точка. И Вие сега се хващате за някакви думи и ги повтаряте. А и самолетът не е сто и петдесетместен, осемдесетместен е. Той е поръчан тогава от нискотарифна компания, за да се вземат някакви комисиони, така както и заменките на земите. Явно това е Вашата марка. И когато лепите така етикети, все пак се съобразете с истината. Говорите за болничните листове. Ние на коалиционните съвети с колегите си обсъждаме всякакви проблеми, които трябва да решим. Защо лъжете хората, че ще се внася или е внесено, или говорите като постфактум вече взето решение за първия ден от болничните. Това не е истина! Няма такова внесено предложение и няма да има! Днес е бил Вашият кмет от Перник при мен – в 9,00 ч. Два милиона и 700 хиляди за утаители днес му прeвеждаме, и говорите за 300 хиляди. В Плевен и Ловеч кметовете си въведоха режим, когато сушата е безспорна – виждате в цялата страна какво е състоянието на язовирите. Те си въведоха режим и си спечелиха изборите. В Перник се направиха на хитри и загубиха изборите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И ние по същия начин помагаме и на тях. Така че, моля, когато отправяте обиди и нападки, да знаете, че не по-малко са подготвени в тази област. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер. Два уточняващи въпроса – госпожо Нинова, заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Малко объркахме питането с декларацията, но така. (Шум и реплики от ГЕРБ) Господин Премиер, не можете да ми оспорвате правото да Ви искам оставката като правителство, и Вашата, защото аз не говоря тук в лично качество, говоря от името на един милион българи, които са подкрепили „БСП за България“ и тя е тук с 80 народни представители. (Шум и реплики от ГЕРБ) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! Моля, към двата въпроса, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не отнемайте на тези един милион българи правото да имат мнение, различно от Вашето, и да Ви искат оставката. На второ място, никой не оспорва правото Ви да пътувате с държавния самолет. Затова са купени тези самолети – държавният глава, Вие да пътувате, но на държавни посещения, а не на партийни мероприятия на ГЕРБ в Европейската народна партия. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: То е държавно! КОРОНЕЛИЯ НИНОВА: То е партийно! МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Държавно е! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Конгрес на Европейската народна партия било държавно посещение на България? МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И двете. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така че пътувайте си, когато сте на държавно посещение… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросите, госпожо Нинова, времето изтича! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …но не използвайте парите на хората за партийните си нужди в ГЕРБ и в ЕНП. (Шум и реплики от ГЕРБ) Що се отнася до заменките. Ма, заповядайте, господин Борисов, ще Ви помогнем с каквото можем да разкриете всички злоупотреби. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Нинова, моля за двата въпроса, времето Ви изтича! (Шум и реплики от ГЕРБ) КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Госпожо Караянчева, господин Борисов не ми отговаряше на въпроса, отговаряше на декларацията. Позволете да вляза в същия режим. Ще си задам и въпроса накрая. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да Ви остане време! Шум и реплики от ГЕРБ) КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нямаме нищо против да разследвате и разкривате заменки и не ги прехвърляйте на това ръководство и на тази група. Търсете ги там, където са правени в миналото. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ние няма да носим отговорност, докато сме живи… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е вярно, не е вярно! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …за минали грешки. Но Вие сте десет години в управлението – едни и същи, така че отговаряйте за тези десет години. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Казвате, че сте превели пари в Перник? Ама защо сега, след като кризата е поне от четири години?! Къде проспахте това време? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Двадесет секунди до задаването на въпроса, госпожо Нинова! Толкова съм дала на господин премиера. (Шум и реплики то ГЕРБ.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, успокойте залата. Спокойно, колеги. Много сте нервни, спокойно. (Шум и реплики то ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Въпросът ми е само един. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Премиерът ме обвини, че го цитирам, разбрахте ли? Аз цитирах негови думи, а той каза: „Абе защо ги говориш тези работи?“ Ами аз цитирах неговите думи за Шенген. Въпросът ми сега е един. Господин Премиер, на 5 юни 2019 г. Вие приехте в България, в София, външния министър на Холандия Стеф Блок. Веднъж казахте, че Холандия не ни иска в Шенген по егоистични причини. Е, техният външен министър беше тук, разговаряхте надълго и нашироко. Моля да информирате и нас, и българската общественост какво Ви каза той по въпроса за приемането на България в Шенген, тъй като Холандия е една от държавите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …които са твърдо против? Кажете какъв Ви беше разговорът и какво Ви каза той!? Каква е причината да не ни приемат в Шенген? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Господин Премиер, заповядайте. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, разбира се, че имате възможност и право да ми искате оставката. Аз, за разлика от Вас, два пъти съм си я давал и съм напускал управлението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Два пъти! А Вие излъгахте този един милион, че ще си дадете оставката (оживлениe и смях в ГЕРБ) и след една седмица казахте: „Няма да си я дам.“ (Смях от ГЕРБ и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Премиер! МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Има една хубава поговорка, че в къщата на обесения въжето не трябва много да се размахва и думата „оставка“ от Ваша страна (реплики от „БСП за България“), когато я употребявате, винаги трябва да се сещате за това, което направихте Вие. А иначе, с външния министър на Холандия, не знам дали знаете, че преди две седмици госпожа Естер – ръководител на дясната партия в Холандия, направи си труда, ходи на границата – и на българската, и на турската, и на черноморската ни, за да може да информира холандския парламент и своите колеги там какъв огромен напредък има България в тази посока. Вие казахте за Холандия, но Холандия по егоистични причини счита така, аз съм го казвал и друг път на глас – както Гърция е в Шенген, ако България и Румъния са в Шенген, 2000 мигранти на ден влизат в Гърция. Две хиляди! Те официално казват, че са 500, службите казват – 2000. Но и по петстотин да са и ако това цялото е Шенгенско пространство, те ще стигнат до Холандия, без да има къде да ги спрат. За съжаление, България е единствената държава, която се справя добре с миграционния поток, и затова сме модел. Така че Холандия като цяло изцяло подкрепя България – имаме перфектни отношения, даже сега купихме два кораба от тях за военните, те не само към България, не само към Румъния, не само към Балканите са много скептични. Включително, за да отговоря на нападката Ви, аз съм бил и на двустранно посещение в Хърватия с всички официални срещи с техния премиер по темите, по които България догодина е домакин – „Акаба“, заедно с краля на Йордания. Това е процес, който има две събития. Едното е контратероризма, другото е контрарадикализма. Плюс, домакини сме на Берлинския процес, в който участват канцлерите на Германия и Австрия, президентът на Франция, премиерът на Великобритания, на Полша и лидерите на Западните Балкани. Тъй като Хърватия по същото време е и Председател на Европейския съюз и също се вдигат тези теми, ние с хърватите в момента изготвяме графика на всички тези мероприятия как да бъдат проведени, че да се вдигат, а не да се сбият в конфликт по едно и също време или много близко, че да няма смисъл от тях. Това сме работили с Пленкович. А на Конгреса – ето, питайте журналистите: отидох, гласувах в рамките на 10 минути сутринта и веднага си тръгнах след посещението. Не знам кое Ви е нервирало за участието! Може би това, че Мария Габриел я избраха с най-много гласове от всички. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.) Съжалявам – винаги съм се отнасял с голямо уважение към Вас, но… (Реплика от „БСП за България“.) Да, сега този кмет на Перник дойде и постави проблемите – и не само тях, а и още няколко, които ще му бъдат решени. Това, че е от БСП, за мен няма никакво значение – нека е Ваш успех, важно е да бъде успех за перничани, затова съм го направил. Старата кметица не можеше да си прокара своите проекти, защото не можеше да ги защитава. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Премиер. Госпожо Нинова, заповядайте за отношение – 2 минути. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Премиер, по въпроса за оставките, излъгах не един милион българи, излъгах Вас и няколко бизнесмени в България. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“, викове от ГЕРБ: „Ооо!“) Искате ли поименно да Ви кажа с кого и как разговаряхте да ме смените от поста председател на БСП? МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Абсолютно с никой. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искате ли да кажа колко пари хвърлихте в този процес за смяната на председателя на БСП? (Шум и реплики от ГЕРБ и от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отношение към питането, госпожо Нинова. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Напротив! Напротив, не искаме да Ви сменят. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така че не българските граждани, гласували за БСП, а Вас, уважаеми, и няколко бизнесмени, които си знаят в какви разговори участваха за овладяването на БСП, останахте излъгани. Е, съжалявам… РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да овладеете БСП, поне не в скоро време! (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.) Що се отнася до Мария Габриел, не сте прав – не се дразним, когато българи са на високи постове, това е признание и за България. Дразним се, когато в тази беднотия харчите парите на хората за личните си и партийни цели. Това са две много различни неща. (Реплики от ГЕРБ.) И сега за Шенген. Питах Ви какво Ви е казал министърът на Холандия и Вие отговорихте, че подкрепят България. Ами, не! Цитирам министъра на Холандия след срещата с Вас: „Бяха ми показани многобройни снимки за охрана на границата. Но има още една част – как се справя правителството с корупцията, контрола на трафика на хора и има ли допълнителни системи за това. Нужно е за приемането Ви в Шенген допълнителен напредък в борбата с корупцията и по-стриктна система.“ Цитирам, това беше външният министър на Холандия. А сега баварският външен министър – с Бавария имате добри отношения, прекрасни. Йоахим Херман каза така: „В никой случай Шенгенското пространство не бива да се разширява за сметка на сигурността на германските граждани.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Той вижда опасност „заради миграция… РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не отговаряй, а питай. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и ширеща се корупция в България и Румъния“. Причината да не влезем в Шенген и България да пострада от това, и българските… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …граждани да пострадат от това е корупцията на правителствата на Бойко Борисов… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече, благодаря Ви.(Шум и реплики от „БСП за България“.) Цяла минута дадох предния път. На отношението дадох цяла минута, която компенсирахме сега. Благодаря, госпожо Нинова. Благодаря на господин премиера за участието в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Преминаваме към въпрос от народния представител Станислав Станилов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Той ще отговори на въпрос относно възнагражденията в българската военна наука и военно образование. Заповядайте, професор Станилов, да развиете въпроса си. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, миналия път с Вас се разминахме на парламентарния контрол по моя вина и аз публично Ви се извинявам за това, че тогава не се срещнахме. Няма съмнение, че развитието на света през XXI век отправя редица предизвикателства пред подготовката и квалификацията на всички служещи в структурите на Българската армия и особено пред нейния команден състав. Тук можем да посочим както стремително нарастващата роля на науката и технологиите, така и новите методи за управление на човешките ресурси и така нататък. Водеща роля в решаване на тези предизвикателства се пада на националната военно образователна система. Българското общество очаква във Военната академия и във висшите военни училища академичните длъжности да се заемат от най-подготвените и най-мотивираните офицери и генерали, каквато е дългогодишната традиция и практика на Третата българска държава. На този фон останах дълбоко изненадан от информацията, че формирането на основните и допълнителни месечни възнаграждения в Министерството на отбраната е структурирано по начин, който предполага за едно и също офицерско звание да се получава сумарно по-високо възнаграждение, ако се служи в бойно поделение, отколкото ако се преподава във Военната академия например. Битовата логика предполага, че подобен механизъм отблъсква най-талантливите и амбициозни офицери от академична кариера. Не отричам необходимостта от това преподавателите да имат и реален боен опит, но тя изисква да се постигне и с други средства – например с изискване през определен срок преподавателите да бъдат откомандировани в съответните армейски поделения. Оказва се също, че добавката за притежаване на „образователната и научна степен“ от военнослужещи е в размер едва на 42 лв. Подобно отношение определено не стимулира българските офицери да повишават своята квалификация. Искам само за пример да посоча, че в Българската академия на науките и свързаните с нея научни организации това възнаграждение е в границата между 200 и 600 лв. В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете за финансовото стимулиране на лицата, които развиват българската военна наука и образование? Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов. Имате думата за отговор, господин Вицепремиер, в рамките на 3 минути. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, нормално е при ангажимент или други причини – миналия път не можахме да се срещнем на парламентарния контрол, но темата, която засягате, е важна. Затова се радвам, че ще имам възможност сега да Ви отговоря. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военно образователните институции и военните формирования са неделима част от въоръжените сили и като такива те изграждат и изпълняват задачите си на организационната подчиненост, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили. Тези основополагащи принципи се прилагат и в проектирането на всички длъжности за военнослужещи, независимо от определеното им кариерно поле или област – командно, професионално или академичен състав. Военнообразователната система поддържа постоянно обратна връзка с военните формирования и актуализира съдържанието на учебните планове в съответствие с предизвикателствата на средата за сигурност в съвременните условия, в които се намираме. Това се постига основно чрез провеждане на войскови стажове във военните формирования от военнослужещи – членове на академичния състав. Всяка длъжност във въоръжените сили има своите специфични особености, изискващи и отговорности, за които военнослужещите получават допълнително възнаграждение, регламентирано в нормативната уредба на Министерството на отбраната. Военнослужещите от академичния състав получават и допълнително възнаграждение за придобитата образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, като възнаграждението за първото е 42 лв. и 95 лв. – за второто. С моя заповед съм упълномощил ръководителите на структурите от военнообразователната система за сметка на собствени приходи да определят по-големи допълнителни възнаграждения на членовете на академичния състав по решение на съответните академични съвети. Политиката на Министерството на отбраната е насочена към развитие на военното образование и науката в дългосрочен план. С цел търсене на възможности за допълнително финансиране и стимулиране на военнослужещите от академичния състав в провеждащия се преглед на отбраната е заложено преразглеждане на вътрешноведомствената нормативна уредба, касаещо висшето образование и наука. Благодаря Ви, господин Професоре. Само да добавя, че с моята научна степен „доктор“ в Народното събрание на Република България получавах едно възнаграждение, а в Министерството на отбраната в началото беше 12 лв., а сега е 42 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Каракачанов. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това, което е за академичния състав, е и за министъра. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за точността. Заповядайте сега, господин Станилов, за реплика. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Значи, допълнението, че каквото е за министъра, това е и за военния състав, е похвално, но не е похвално, че е толкова ниско. Вие по-добре от мен, убеден съм в това, познавате историята на Българската армия и на българската военна наука, Вие просто сте професионалист в тази работа. Вие много добре знаете генералите, генерал-щабните офицери в Българската народна армия от началото на нейното модерно съществуване къде са получавали и как са получавали своето образование – в Русия, Руската генерал-щабна академия, Италианската генерал-щабна академия, Германската генерал-щабна академия и така нататък. Във войните, които българската армия е преживяла, тя само е побеждавала по тези причини, защото българското правителство и българското командване е полагало извънредни усилия в тази насока. А явно в политиката не са се полагали тези усилия, че да загубим всички политически битки за сметка на армията. Аз Ви призовавам от тази трибуна, господин Министър, да започнете да повтаряте този опит – да бъдат изпращани генерал-щабни офицери в чужди академия, дори и в руската, независимо от геополитическите противоборства, за да се запознаем със световния опит в това отношение. И още нещо. Наскоро в известното Ви списание „Геополитика и геостратегия“ прочетох интересна статия от български геополитик, където обръщаше внимание, че снабдяването на Българската армия с тези видове оръжия, с които Вие сега я снабдявате, е похвално, но Българската армия трябва да се развива и в друга посока – в онези интеграционни войни, в онези високотехнологични начини за водене на войните, а това става само с високото развитие на науката в цялата страна и научните организации. Ето, на това българското военно командване, българското правителство и българското общество би трябвало да обръщат внимание. Бъдещите войни не са тези, които бяха. Те ще бъдат съвсем други и няма да ни помогнат нито модерните кораби, нито модерната авиация. Ще ни помогнат съвсем други структури, които другите държави развиват, а доколкото аз наблюдавам, у нас все още не са настъпили. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов. Желаете ли думата за дуплика? Заповядайте, господин Вицепремиер! ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Станилов, всъщност нямаме разминаване в тезата с Вас. Както казах, при подготовката на стратегическия преглед това е заложено – възнагражденията в научната сфера. Така е. Другото, което пропуснахте, а ние го правим като практика, е учебните заведения, военните учебни заведения. Вие много правилно споменахте, там са се възпитавали онези офицери, които ковяха победите по бойните полета на България през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Но, за съжаление, години наред част от тези учебни заведения се бяха превърнали малко или много в един постоянен пристан. Тоест, отиваш там и от там не мърдаш. Много важно е не само да си получил образование или специализация в чужбина – само ще Ви подчертая, че нашите офицери се обучават не само на Запад, а и в Китай – в Академията, тоест не е едностранчиво. По този начин се обобщава опитът, който другите натрупват. Това, което правим – вижте го, и с последния началник на Военното училище във Велико Търново, е да изпращаме по-млади офицери с опит в действащи формирования, а не да става едно застояване и цялата кариера на един научен преподавател да мине от кабинета до вкъщи, тоест той да е загубил връзката с реалните условия, при които работят самите военнослужещи. Това е изключително важно пак по същия пример, който Вие дадохте. Преди 9 септември за началници на военните училища са изпращани най-добрите офицери – с опит, с постижения, които служеха като началници на Военното училище, но след това продължаваха да се развиват и се връщаха в строя. Точно това се опитваме да правим и сме го направили. Вземете началника на Военната академия – бивш командир на бригада, настоящия началник на Военното училище във Велико Търново, на Университета във Велико Търново. Такава ни е идеята и за бъдещия началник на Военновъздушното училище. По отношение на заплащането Ви казах, че това е въпрос, който не сме го подминали, не го подценяваме. В предстоящия преглед, който се готви, това е една от темите, които, както вече Ви отговорих в моя въпрос, са заложени. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Каракачанов. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме на въпросите към министъра на икономиката – Емил Караниколов. Първият въпрос е от народния представител Николай Александров относно състоянието на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Господин Александров, имате думата да развиете въпроса – две минути. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! През следващата година предстои да навлезем в последната година, нещо като зимата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), на Многогодишната финансова рамка. Това представлява основната Програма, с която българският бизнес черпи ресурс, външен ресурс, основната Програма, по която ние разчитаме да има икономически растеж, която да повиши покупателната способност и да променим изцяло икономическите показатели на страната. Във връзка с гореизложеното към Вас, задавам следните въпроси, а именно: какво е изпълнението на Програмата „Иновации и конкурентоспособност“ към момента, какво предстои до края на самата програма? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров. Заповядайте, господин Министър, да отговорите – имате три минути за отговора. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за въпроса, както и за всичките въпроси, които са ми отправени. Във връзка с поставените от Вас въпроси Ви информирам за следното. Обявени са 13 процедури за предоставяне на безвъзмездни финансови помощи чрез конкурентен подбор, 15 процедури за директно предоставяне на такива помощи, 7 бюджетни линии. Обявените процедури и финансовите споразумения с Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ са на обща стойност 2 млрд. 375 млн. лв. – 91,91% от бюджета на Оперативната програма. Сключени са общо 2453 договора, включително финансово споразумение с Фонда и 74 договора по инициативата „Водено от общностите местно развитие – 2“ – ВОМР-2, с общ размер на предоставена помощ над 2 млрд. лв. В изпълнение са 819, включително три бюджетни линии по техническа помощ, договора за безвъзмездна финансова помощ. С приключена верификация по окончателни искания за плащания са 1569 договора. Извършените плащания са в размер на 1 млрд. 15 млн. лв., а именно 44,39% от бюджета на Програмата. Верифицираните средства по Програмата са в размер на 1 млрд. 13 млн. лв.; сертифицираните средства по Програмата са в размер на 1 млрд. 8 млн. лв., а именно 41,70% от бюджетната програма. Изпълнение на подхода ВОМР по ОПИК. Сключени са 31 споразумения с местни инициативни групи с общ бюджет в размер на 57 млн. лв.; обявени са 52 процедури за подбор на проекти на обща стойност 49 млн. лв., което е 86% от общия финансов ресурс по сключените споразумения. Към момента отворени за кандидатстване са 23 процедури за подбор на проекти. Подписани са 74 броя договори на обща стойност в размер на 18 млн. лв., от които 6 договора вече са приключили и изпълнени. В изпълнение на финансовите инструменти по ОПИК в рамката на Програмата, в три от приоритетните оси е предвидено финансиране за шест финансови инструмента с общ бюджет 235 млн. евро. Към момента са сключени три оперативни споразумения с финансови посредници на обща стойност 60 млн. евро, които са в етап на структуриране и набиране на инвестиционен капитал. Понастоящем се провеждат и са оценени процедури по две обществени поръчки за избор на Фонд „Мениджър“ за дялови инвестиции на обща стойност 60 млн. евро. До края на програмния период предстоят обявяване на процедури по Закона за обществените поръчки за избор на финансови посредници по предвидените дългови инструменти на обща стойност 85 млн. евро. Предстоящи за обявяване процедури по ОПИК до края на периода: процедура „Стимулиране внедряването на иновации в предприятията“ с бюджет 60 млн. евро; процедури за подобряване на бизнес средата и развитие на иновационната инфраструктура с бенефициенти: София Тех Парк, Държавната агенция по метрология и технически надзор и Българският институт по метрология. До края на периода предстои обявяване на процедури в изпълнение на подхода ВОМР съгласно графиците. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Министър. Действително от данните е видимо, че това е Оперативната програма със сериозен ресурс, която е може би към финала си – тя към момента е приблизително 92% в изпълнение на средствата. Годишният темп, който се предвижда, е около 15%, който може да изпълни – тоест през следващата година преспокойно можем да кажем, че тази ще бъде може би една или единствената от големите оперативни програми, която ще бъде почти изцяло изчерпана и изпълнена, което е похвално за екипа на Министерството на икономиката и управляващия орган като цяло, и за всичките, които са не само под Ваше ръководство за целия 7-годишен период. Радвам се, че имаме такава програма, която може да служи за такъв пример. Хубаво би било, ако можеше да се постигне и предоговаряне, тоест увеличаване на ресурса, за да можем да покажем и да изпратим сигнали към нашите партньори в Европа и към българския бизнес, че Министерството на икономиката и българското правителство работят за по-голям ресурс, следователно той да достигне до по-голям брой кореспонденти в България откъм бизнеса. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Александров. За дуплика, господин Министър – две минути. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ е една от програмите, които наистина вървят добре. Считам, че няма да е само тази програма, която ще бъде изпълнена. Все пак, когато предоставяме програмите, усвояването на средства не е единственото и най-важното, ние трябва да посочим и ефекта. Това, с което българският бизнес може да се похвали и за което съм сигурен, че се е получило и през политиките, които се осъществяват от Европейския съюз от тези средства, е именно само за тази календарна година. Първо, ние с 11 места подобрихме мястото си по свобода на икономиката и с 11 позиции подобрихме мястото си по дигитализация на българската икономика, което означава, че тези средства имат и ефективно усвояване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър, включително и за спестеното време. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Христо Проданов относно Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Имате думата да развиете въпроса си за две минути. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, първо, позволете ми да изкажа огромната си признателност и благодарност към Вас, че най-сетне ще ми отговорите на въпроса. Казвам „най-сетне“, защото въпросът ми е зададен на 17 септември, сега вече почти сме декември. Какво ме провокира да задам въпрос през месец септември към Вас? Това е един акт на Министерския съвет, който се случи през месец август – отпускарския сезон, в който Министерският съвет отпусна допълнително 13 милиона за Държавното предприятие за стопанисване на язовирите. И в мен възникна въпросът: какво стана с тези 500 милиона, които бяха предоставени през месец юли 2018 г., пак такъв отпускарски месец, на ДКК – точно пак за това Държавно предприятие за стопанисване на язовирите? Информацията, която е почти общоизвестна, е, че предприятието сега, към този момент се създава – беше назначен Управителен съвет, мисля, че преди четири-пет месеца, и сега в момента, доколкото имам информация, се набират кадри за окомплектоване на екипа на Държавното предприятие. През 2018 г. мотивът за отпускане на тези 500 милиона беше авариен ремонт на 400 язовира, които застрашават сигурността на гражданите, които живеят в обхвата на тези язовири. Няма информация да са правени аварийни ремонти по тези язовири – аварийно – аварийно, спешно – спешно. Колко да е спешно? Година и половина, доколкото знам, нищо не е започнато. Въпросът ми към Вас е: какво наложи отпускане на тези допълнителни 13 милиона, след като преди това бяха отпуснати, както казах, 500 милиона? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Проданов. Имате думата за отговор, господин Министър, в рамките на три минути. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, благодаря. И аз от септември чакам да Ви отговарям, но все не ми идва редът, включително и миналата седмица. Но в интерес на истината сега пък ще получите актуална справка. Аз не съм си подготвил отговора към септември, за да Ви кажа какво е било към септември, а ще Ви кажа каква е справката към днешна дата. Както Ви е известно, през миналата година се наложи да бъдат предприети спешни мерки за решаване на натрупани през годините проблеми по поддържане и изправност на язовирите в България, като основно се насочиха в три направления. От Народното събрание бяха приети промени в Закона за водите и се създаде Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“. На него бяха възложени извършването на комплексно управление на язовирите – публична и частна държавна собственост, както и за финансиране на тези дейности се осигуряват средства основно от държавния бюджет. Реално предприятието започна да функционира в края на месец юли 2019 г. За ресурсно осигуряване на дейността му с Постановление на Министерския съвет от 15 август 2019 г. от държавния бюджет беше извършен трансфер в размер на 12 млн. 140 хил. 400 лв. Веднага след предприемане на изменението в Закона за водите от изпълнителите на местната власт започнаха действия по уточняване на статута и промяна на собствеността на язовирите. Този процес продължава и до момента – след малко ще дам допълнителна информация. С Решение № 495 от 13 юни 2018 г., допълнено с Решение № 698 от 4 октомври 2018 г., Министерският съвет одобри списък от 418 язовира, нуждаещи се от спешен ремонт. В изпълнение на § 4, буква „в“, ал. 1 от Закона за водите с първото решение Министерският съвет определи Държавна консолидационна компания като търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, което да възлага ремонта и реконструкцията на посочените 418 язовира. Обръщам внимание, че е възложено на Държавната консолидационна компания да извърши съответните дейности – след малко ще посоча и какви са те. По този начин се осигури възможността да се предприемат спешни действия и да се провери техническото и експлоатационното състояние и, съответно, отговаря ли на нормативните изисквания по отношение на язовирите. Осигуряването на средства за реализирането на тази дейност беше извършено от държавата под формата на непарична вноска в размер на 500 млн. лв. от капитала на Компанията. Сега по същество. Към момента от тези 418 язовира са възложени 182 обекта от тях. Тук става въпрос за паспортизация, намиране на документи и съставяне на документи. Това всичко се извършва от Държавната консолидационна компания. Защо? Ако си спомняте, още преди година и нещо имахме дебати и тук за създаването на Държавното предприятие. Аз още тогава мисля, че коректно посочих и това сега се случва, че създаването на Държавното предприятие като взимане на решението за неговото създаване, няма по никакъв начин да реши проблема, тъй като и до ден днешен в момента това предприятие се занимава с прехвърлянето на собствеността с цел то да стане собственик и оттук нататък да управлява тези язовири. Паралелно с това – и това беше изказано публично, ние осигурихме пари от държавния бюджет Държавната консолидационна компания да започне още от миналата година анализ на състоянието на тези 418 язовира. Към момента 182 от тях вече имат подготвени анализи. Конкретно, вече имаме започнати строителства, ще дам и количествено-стойностни сметки. Първият е до селото – това е в Бургаска област, като стойността, без ДДС ще посочвам стойности, е около 1 млн. 900 хил. лв.; втори язовир, започнат, „Мъчови ливади“, това е в Хисаря – 2 млн. 600 хил. лв.; „Дарка 2“, това е в Асеновград – 1 млн. 800 хил. лв.; „Конска“ в Брезник – 1 млн. 800 хил. лв. Язовири с открити строителни площадки: „Дражинци“, това е в Ружинци, размерът на тази стойност на ремонта – като под ремонт разбирам създаване на документация, тъй като се оказа, че те нямат такива първични документации или са изгубени – 2 млн. 900 хил. лв.; „Мишковец“, това е в Берковица – 4 млн. 800 хил. лв. (Реплика от народния представител Христо Проданов.) В момента имаме пет язовира, на които сме започнали строителни дейности, на пет са разкрити строителни площадки. До края на тази година се очаква още пет до 10 обекта да бъдат започнати. Аз ще Ви посоча и стойностите в отговора, който ще получите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Проданов. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, аз съм наясно със сагата, която преминаваха и общинските съвети, и така нататък. Мога да Ви кажа: 106 общински съвета прехвърлиха 2318 язовира в активите на новото предприятие. Всичко това ми е известно. За спешността казах, че спешно, спешно, колко да е спешно, след като година и половина не са започнати или се проучва и анализира състоянието на тези язовири?! Анализирани 126 язовира. Аз не знам анализирането да струва някакви сериозни средства. Изброихте няколко язовира, които са там, за по милион два три-пет. Хайде, всичките, които казвате, че са започнати или са извършени някакви дейности по тях, нека да са 20 – 30 милиона. Само че ние тук говорим за едни вързани 500 милиона държавни пари, които стоят незнайно къде, може би Вие ще кажете в отговора си, и спят. Тези пари спят! Тъй като сега, в момента, се намираме в бюджетна процедура и ние от Българската социалистическа партия предлагаме различни социални политики за преизчисление на пенсиите, за детски надбавки и така нататък – този дебат ще го водим, когато влезе в залата, отговорът на управляващото мнозинство е: „Няма пари! Няма пари за това, няма пари за онова!“ Ето ги парите, господин Министър. Петстотин милиона са някъде вече година и половина. Милиард триста и петдесет милиона миналата година бяха прехвърлени в Държавното предприятие „Автомагистрали“. И горе-долу с тях е същата работа. Ето Ви от миналата година 2 млрд. лв., които стоят някъде и са непокътнати, а в същото време, защото това е политически въпрос – ние тук сме политически орган, въпрос на това тези пари да влязат в оборот, да влязат в потребление, за да може нещо да се развива в българската икономика. Разбирате ли? Това, освен че е въпрос на прозрачност – къде са тези пари и какво се случва с тях, е въпрос и на доброто стопанисване на тези средства от страна на държавата, което очевидно не се случва. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Проданов. Имате думата за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, анализите струват пари. На 182 язовира да създадеш документи, паспортизация, документи за собственост, технически документи, проекти – струва пари. Тези 500 милиона бяха дадени целево само и единствено за ремонт на тези язовири и отчетите, които ще получите накрая, ще посочат, че те са извършени точно и за тази дейност. В момента имаме проблем с това, че няма вода. Но, знаете, предишни години имахме други проблеми и язовирите са проблем, който и Вие сте поставяли много често. Аз Ви уверявам, че тези пари са дадени целево. За съжаление, на мен ми се иска вече да ги ремонтираме всичките. Не става лесно, и то защото липсват документи. Знаете го, в общините нямат документи за тези язовири. Ние не знаем тяхната цел. Целта е била да се събира вода, да се напоява или е имало някаква друга стратегия? Всичко това трябва да го анализираме. Това изисква много време. Важното е, че ремонтите започнаха. Важното е, че ремонтите започнаха, защото това е може би най-важното. Аз Ви уверявам, че наистина тези 182 язовира, с които вече сме готови, но все пак се чака – имаше общински избори, трябва да ти дадат разрешение за строеж, повярвайте ми, два-три месеца и това ни забави, колкото и странно да звучи. Сигурен съм, че другата година ще бъде изключително активна и българският бизнес, работещ в този сектор, ще може да покаже своите възможности. Разбира се, ще му бъде платено за всичко това, но тези пари ще бъдат за основната им цел – да няма бедствени положения с язовирите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос към Вас от народния представител Георги Гьоков относно намеренията за бъдещето на летище Стара Загора. Имате думата да развиете въпроса. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, моят въпрос към Вас е относно намеренията Ви за бъдещето на летище Стара Загора. Наложително е да отговорите на него, заради това че през последните месеци, включително и заради местните избори, по някакъв си начин темата за летище Стара Загора отново стана актуална. Това е напълно разбираемо, защото въпросът за бъдещето на летището винаги е бил от изключително голям обществен интерес за гражданите на Стара Загора. На този фон на повдигнатите въпроси старозагорци са обезпокоени от липсата на точна информация за намеренията на държавата, от друга страна, и на местната власт спрямо този стратегически важен и за общината, и за страната регион. Многото земя, събрана на едно място – на стратегическо място, също обуславя важността на този въпрос. Позицията на държавата и местната власт по отношение на летището се мени постоянно. В Програмата си за управление спечелилите местните избори през далечната 2015 г. обещаваха бъдеще за летище Стара Загора, с идеята то да се превърне в международен карго център. Дори го обявиха за един от приоритетите за развитие на региона, към който има интерес от инвеститори, като дейността му може да бъде възобновена на база на публично-частно партньорство. Аз разглеждам това по-скоро като предизборен трик, защото нищо такова не се случи тогава. Сега след изборите, които бяха спечелени отново от същата партия, ще има ново ръководство, може би същото, то също ще трябва да формира позиция по въпроса. Но Вие също трябва да отговорите на въпроса за бъдещето на летище Стара Загора. Самият Вие през миналата година обявихте, че се подготвя проект за логистичен хъб между Европа и Азия, съчетан с използването на пистата на летище Стара Загора. Независимо от поредицата Ваши и на други отговорни фактори изявления, този нееднократно обявяван като приоритетен проект остана само серия от медийни изяви и напразни обещания към старозагорци. В момента дори статутът на летище Стара Загора поставя въпроса и усещане за неяснота. Не са ясни мотивите и логиката това дружество да е част и да е погълнато от Държавната консолидационна компания към Икономическото министерство. Във връзка с това моля да отговорите на въпроса: каква е ситуацията около летище Стара Загора и какви са намеренията на собственика за бъдещето на летището? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, господин Министър, в рамките на три минути. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, и Вашият въпрос е от септември месец, но Вие поне сте свидетел, че се опитах няколко пъти да... Първо искам да Ви благодаря. Знаете, че Министерството на икономиката, разбира се, както и в други области, прави всичко възможно за развитие на Стара Загора. Знаете, ние участвахме с финансиране на новата индустриална зона, по която съвсем скоро започнахме копка, но в момента въпросът е за един изключително важен за Стара Загора актив, който съм сигурен, че отново ще бъде ползван. В изпълнение на една от основните цели на Министерството на икономиката за насърчаване на инвестициите в подкрепа на регионалното икономическо развитие летище Стара Загора се промотира активно сред потенциални инвеститори за изграждане на международен карго център или логистичен хъб между Европа и Азия – нещо, което и Вие споменахте. Освен възможностите за възстановяване на дейностите си като летищна инфраструктура, обръщам внимание – възстановяване на дейностите, защото това ние го наричаме летище, но то в момента няма и такива документи, няма и право там да каца, нито да излита нещо. Това го знаете много добре, не че не може да се случи. Това е изключително добра потенциална локация за осъществяване на голям инвестиционен проект, както и за развитие на индустриална зона поради голямата площ и изградената инфраструктура – ток, газ, вода, канал, позволяващи бърз старт на инвестиционен проект. Такива обекти са от интерес за стратегически инвеститори, особено в индустрията, и Министерството на икономиката предоставя предимство на летище Стара Загора, като организира огледи на място, предоставяне на инвеститорите. Същевременно изборът на локация се обосновава и от много фактори в крайното решение на инвеститора, а Стара Загора е едно от най-добрите места като локация в момента за инвестиции. Предвид предимствата на локацията отчитаме сериозен интерес от страна на заинтересовани потенциални инвеститори и се надявам в скоро време да бъде иницииран конкретен проект, който да се развива на летище Стара Загора. Терените на летище Стара Загора, благодарение на Министерството на отбраната, са доста по-големи, тъй като ги взехме и отново ги приобщихме към тях. Към момента имаме трима инвеститори, които разглеждат възможността за инвестиция на територията на летище Стара Загора. Миналата седмица имахме неофициален разговор, аз Ви споменах, но това, което имам като ангажимент, е, че ще запозная обществото в Стара Загора, аз съм имал среща там и го поех като ангажимент, преди да вземем каквото и да е решение. Към момента основният ни приоритет остава това да бъде логистичен хъб за стоки между Европа, Азия и Африка. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Гьоков, в рамките на две минути. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора и за загрижеността, с която ми отговаряте. Искам да Ви кажа от какво е продиктуван моят въпрос. Убеден съм, че бъдещето на Стара Загора е свързано със сериозна реорганизация на регионалната икономика и с бъдещите инвеститори в Стара Загора. Сега няма да развивам, поради ограниченото време, теорията, че източникът на енергия – въглищата в Мини „Марица изток“ са изчерпаеми и има директиви, които пречат за по нататъшното усвояване на ресурса. Рано или късно на Стара Загора ще се наложи да реорганизира цялата си икономика и да се обръща към инвеститори. От друга гледна точка летището наистина е една огромна площ на стратегическо място, с изградена инфраструктура. Може би неподходяща за инвеститорите, но я има тази инфраструктура, затова тя представлява богатство и ценност за Стара Загора като град, като община, пък и за цялата област. На мен не ми се иска с лека ръка да проиграем, как да кажа, шанса на Стара Загора да се сдобие с такъв инвеститор, който да определи бъдещото икономическо развитие на Стара Загора. Както откриването на въглищните находища преди 50 – 60 години са дали едно направление на икономиката в Старозагорско, да намерим такъв инвеститор, който да направи възможно бъдещото икономическо развитие на Стара Загора мощно икономическо развитие, защото Стара Загора го заслужава, защото Стара Загора има потенциал, защото Стара Загора се намира в центъра на България и редица неща. Аз, разбира се, съм пристрастен и затова говоря с такъв ентусиазъм за Стара Загора. Хубаво е, че има трима инвеститори. На мен много ми се иска, когато разговаряте с инвеститорите, наистина да се говори да остане логистичен хъб за връзка между Европа и Азия. По някакъв начин да се използва дадеността, защото все пак това летище е изградено още през 1939 г. със съдействието на немски експерти и специалисти и е намерено подходящо място за него. Не ми се иска да изпускаме възможностите това по някакъв начин да си остане и такава връзка като летище. Знам, че сега няма качествата на летище, само името му е такова, но при малко усилия от всички страни – от местната власт, от държавната власт, ще може да тръгне и това. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Дуплика, господин Министър – две минути. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Съвсем накратко, още един път благодаря Ви. Уверявам Ви, че разбирам точно и ясно това, което ми казвате и проблемът, който Ви притеснява. Ние също го оценяваме, без да влизам в детайли. Обръщам внимание, че и в отговора, който посочих, аз изрично казах „стратегически инвеститори“. За тази локация, за това място наистина трябва да намерим стратегически инвеститор, поради това че е хубава локация и поради бъдещи събития, които могат да се случат, и Ви уверявам, че ще се работи. Не е никакъв проблем да възстановим летището. Не е никакъв проблем и да се извадят пари и да се направи летище. Би било проблем да направим един паметник. Хубаво е да намерим оператор, инвеститор, имаме такива писма, задействали сме такива процедури и Ви уверявам, че обществото в Стара Загора ще вземе последното решение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Преминаваме към последния въпрос към Вас в днешния парламентарен контрол. Той е от народния представител Александър Сабанов относно изграждане на Индустриален парк в Силистра. Имате две минути да развиете Вашия въпрос, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Въпросът ми е продиктуван от една среща, която с Вашето любезно съдействие организирахме в Силистра, мисля, че беше май месец 2018 г., във връзка със започването на процедура за направата на така наречената Индустриална зона или Индустриален парк – Силистра, който да бъде част от индустриалните паркове на България, тъй като това дава доста обширни възможности Министерството да рекламира тази дестинация – Силистра, като дестинация за инвестиции, да покани инвеститори, по-лесна да бъде срещата с инвеститорите и да им бъде обяснено, че реално безплатната реклама от страна на държавата за този на последно място регион по инвестиции в България, е много важна. Силистра е град, който се намира на река Дунав, тоест има евтин воден транспорт, има железопътен транспорт и терените, които тогава коментирахме, заедно с индустриалните зони са на много добро комуникативно място – близо до газ, близо до големи мощности електроенергия, канал, вода, всичко е – как да кажа – на място. Въпросът е: какво се случи от месец май 2018 г. досега и дали са стигнали някакви преговори, докъде са те с община Силистра. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов. Имате думата за отговор на въпроса в рамките на три минути, господин Караниколов. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, благодаря за въпроса. Ще спестя всичко за срещата, защото го знаете по-добре. Срещата беше на 10 май 2018 г. Към момента. След като получихме информация за терените, за която благодаря, ние започнахме маркетинг. Към момента възможните терени са предложени на 14 инвеститори, без след това от тях да бъде проявен интерес. Направо ще мина по същество какво трябва да направим, за да започнат да се случват нещата. За съжаление, минаха времената, когато водихме инвеститорите на едни хубави зелени терени, земеделски земи най-често. Инвеститорите, за съжаление, вече искат, и то не за съжаление, това е тяхно право, искат вече изградени индустриални зони и да им се предоставят терени с необходимата инфраструктура. Трудно можем да убедим един инвеститор да дойде някъде на зелено поради много причини. В момента се подготвя и Закон за индустриалните зони. Там ще има много допълнителни и права, и задължения за инвеститорите, които ще са в тези индустриални зони. От тази гледна точка, аз мисля да Ви предложа това, което направихме в някои общини. Давам пример със Стара Загора, а именно – общината да създаде общинско дружество, в което да апортира тези терени, които, още веднъж казвам, са добри, но не са изградени. След това, Национална компания „Индустриални зони“ да влезе в тази общинска компания през увеличение на капитала, тоест с кеш. Този кеш да остане в компанията и тя да започне проектиране и изграждане на Индустриална зона. Конкурентите, които са наши приятели, наши съседи, това правят – готови индустриални зони. В много моменти те стоят празни, но когато дойде инвеститор, те предлагат готова възможност. Това е единственото решение. Правим го вече с много общини. Това е и бъдещето на Силистра – първо, да се направи общинска компания, в която да се апортират тези имоти и след това държавата да влезе с участие. Трябва просто да имаме изградена инфраструктура, иначе няма да дойде инвеститор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, мисля, че не разбрахте въпроса ми. Въпросът ми беше: докъде стигнаха? На тази среща коментирахме точно това – изграждането на Индустриална зона, с община Силистра и „Индустриални зони“ ЕАД, което е собственост на държавата, точно по реда, по който Вие току-що казахте. Това беше казано на тази среща, на която, разбира се, участва и кметът на община Силистра и оттам насетне би трябвало да са направени такива действия в тази посока. Думите, с които Вие ми отговаряте, става ясно, че реално нищо не е правено, не знам даже за какви 14 имота става въпрос, защото аз в тази среща, тогава бяхте възпрепятстван да дойдете, но господин заместник-министър Лъчезар Борисов беше там. Не знам за какви 14 терена става въпрос. Става въпрос за съвсем друго нещо – за изграждане на Индустриална зона с помощта на държавата и участието на общината с терени, а не за някакви 14 терена, които някой явно е подал и, естествено, че няма как да има интерес за зелени площи, при положение че на всички ни е ясно, че някои наши съседи правят даже и халетата, не само парцелите и индустриалната зона. Правят и халета по желание на инвеститора, който казва, че желае примерно 1000 квадратни метра или 2000 квадратни метра, което минава за сметка на държавата или на индустриалната зона. Напълно наясно съм с това. Въпросът ми беше точно този: има ли действия от страна на община Силистра към Министерството за създаване на Индустриален парк в Силистра – нищо повече? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Сабанов. Имате думата за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря. Съгласно българското законодателство Министерството на икономиката не може да вземе решение за създаване на общинско дружество. Това е единствено в правата на общинския съвет. Отговорът е: към момента няма такова. Трябва да има, за да влезе държавата. Само ще помоля за една корекция. Аз не казах 14 имота, а казах, че на 14 инвеститори са предложени терените, които тогава, на въпросната среща, са предложени като локация, но нямаме последващ интерес. Ще се свържем с общината. Тя трябва да направи дружество, да апортира терена и чак тогава Министерството на икономиката през собствените дружества може да влезе в това изпълнение. Ще Ви помоля и Вас за съдействие. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Караниколов, за отговора, както и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към следните три въпроса към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Първият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно бюджетното финансиране на научните изследвания през 2019 г. Господин Станилов, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министър Вълчев – имате две минути. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, от няколко години Министерството на образованието и науката провежда реформа, която има за официална цел да направи българската изследователска и университетска общност пълноценен участник в европейското академично пространство. Прилагат се различни инструменти за повишаване на видимостта на българската наука. Един от тези инструменти насърчава български учени да публикуват в издания реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Подобен инструмент дава добър резултат в силно глобализираните области като медицината, природни и технически науки, за които езиковите и културни граници нямат съществено значение. Едновременно с това има опасност да се получи обратен ефект при хуманитарните и социалните науки, които по своята същност следва да творят на родния си език и да проучват теми, които не са интересни за външната публика, но са изключително важни за националната идентичност. В тази връзка като особено остра се идентифицира нуждата от система, която да проследява цитирания на публикации на български език. Проблемът е поставен през последната година на няколко дискусии, на които участва и заместник-министър Ангелиева. От името на Министерството тя е изразила готовност за създаване на Национална система за проследяване на цитиранията, Национален индекс на цитируемост. Положително становище е изразил и заместник-министър Николов, който отговаря за прилагането на Закона за академичния състав. Подобен подход не е прецедент. Две големи научни школи – руската и южнокорейската, които не пишат на латиница, са създали свой национален индекс и едновременно с това са го интегрирали в световноизвестната база данни за научна информация Web of Science. Представителите на същата база данни у нас са запознати с дискусията и са дали принципно съгласие за интегриране на евентуален български индекс в тяхната система за проследяване на цитиранията. В тази връзка моля да ми отговорите: какво е направено от Министерството на образованието и науката досега за създаване на Национален индекс на цитируемост и какви средства се планират в бюджет 2020 за финансовото му осигуряване? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов. Имате думата за отговор на въпроса, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, на един предходен парламентарен контрол до голяма степен Ви отговорих на този въпрос. Днес очаквах да ме попитате за процента на средствата за научни изследвания от бюджета и брутния вътрешен продукт. Признавам си, за този въпрос се бях подготвил, а на този Ви отговорих подробно, но все пак ще повтаря отговора си. Факт е това, което казвате. Международните реферативни бази данни действително са насочени, в по-голяма степен отразяват публикационната активност в природните, техническите науки – тези, които, образно казано по друг начин, са с по-голяма конвертируемост на цитиранията. Ние имаме нужда от национална реферативна база данни. Предприели сме действия в тази посока. Изграждането ѝ няма да бъде толкова лесно. На европейско ниво също се готви база данни за отворена наука. Надяваме се и по-голяма част от нашите национални списания в областта на хуманитарните науки да бъдат реферирани. Също така трябва да насърчаваме и това, което правим, е да насърчаваме повече списания да бъдат реферирани в тези бази данни, които са международни. Не мога да се ангажирам с конкретен срок, но може би реалистично е до година и половина – две, да имаме такава национална база данни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Станилов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (нечленуващ в ПГ): Аз се извинявам за повторението, станало е случайно, но всъщност това е повод да кажа нещо допълнително към този проблем. Аз присъствах в БАН на едно заседание, където една група математици и библиографи – библиотекари, бяха разработили подобна система и казаха, че за да се превърне в обща за цялата ни наука, са им необходими някъде към половин милион – да се направи проектът. Мисля, че това не са кой знае какви пари, които могат да се отделят, и ще бъде изключително полезно, тъй като при атестацията на учените в хуманитарните организации и хуманитарните университети настава голяма бъркотия, когато трябва да се оценяват учените кой е и на какво ниво е, кой как да бъде оценен и така нататък и това продължава да ни създава големи трудности. Иначе в международната система една част от хуманитарните науки имат място и се реферират. Тук вече става много сложно и затова да се надяваме, че след южнокорейците и руснаците, все пак ние ще сме третите, които се класират, и това ще ни направи доста голяма чест в международен план. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов. Желаете ли дуплика? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Нона Йотова, в който участва и нашата бивша колега Анелия Клисарова. Той е относно предприемане на необходимото по възстановяване и съхраняване на Националния студентски дом. Имате думата да развиете Вашия въпрос, госпожо Йотова, в рамките на две минути. НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Нашият въпрос е с професор Анелия Клисарова. Бяхме заедно, но тя вече не е в нашата парламентарна група, защото стана общински съветник във Варна. Въпросът ни е от месец септември. Уважаеми господин Министър, ние Ви благодарим за писмения отговор на въпроса относно Националния студентски дом. Посоченото от Вас звучи добре на хартия, но, за съжаление, не виждаме ангажираност с определени средства и срокове за възстановяване и съхраняване на сградата. Факт е, че все още липсва инвестиционен проект. Ползването на партерния етаж за редица културни събития стана възможно благодарение на усилията на Националното представителство на студентските съвети и на самите студенти. Въпросът ни към Вас е: в какви срокове ще бъдат подготвени необходимите документи и ще бъдат извършени ремонтно-възстановителните работи на сградата? Не получихме отговор и на един друг въпрос, затова отново ще Ви попитаме: дали необходимите средства за ремонт на сградата ще залегнат в бюджета за 2020 г.? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Йотова. Господин Вълчев, имате думата за отговор в рамките на три минути. Заповядайте. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Йотова, съжалявам за забавянето, което се е получило. Изпълнението на изброените дейности и мероприятия, посочени в моя предишен отговор от 1 август, изискват дългосрочно планиране, като е необходимо осигуряването на значителен финансов ресурс и съобразяване с технологичните срокове за изпълнение на отделните етапи. През 2019 г. осигурихме средства за извършване на обследване за техническите характеристики на сградата на Националния студентски дом, съставяне на техническия паспорт с препоръки по отношение на конструктивната ѝ устойчивост. Необходимо е и предстои да бъде извършено обследване на енергийната ефективност и издаване на енергиен сертификат на сградата. След наличието на двете обследвания ще бъде възможно да се формира работна група към директора на Националния студентски дом. В нея ще участват експерти от Министерството на образованието, представители на Националното представителство на студентските съвети, дейци на културата и изкуството, архитекти, специалисти, инженери, които да изготвят техническо задание за основен ремонт на цялата сграда. След одобряването на заданието ще се пристъпи към избор на проектантски колектив за изготвянето на инвестиционен проект на всички части, включително за енергийна ефективност на сградата. На този етап ще бъде възможно да се конкретизират сроковете за изготвяне на инвестиционните проекти, които да бъдат съгласувани с Министерството на културата. След изготвянето на инвестиционен проект ще е необходимо да се остойностят конкретно заложените в тях ремонтно-възстановителни дейности и да се извърши планиране с конкретни финансови параметри и етапи на изпълнение. Изборът на изпълнител и извършването на самото строителство ще се осъществи на следващ етап. Междувременно се извършват текущи ремонти. През 2019 г. отпуснахме средства и беше извършен необходим частичен вътрешен ремонт на централното фоайе и санитарните възли. Министерството на образованието и науката е извършило предварителни проучвания в посока планиране на цялостен ремонт и възстановяване на Националния студентски дом, идентифицирало е горепосочените дейности за институцията като приоритетен проект и ги е включило в листата на приоритетните инвестиционни проекти, предвидени за изпълнение в рамките на „Разходи“ в проектобюджета за 2020 г. Актуализираните бюджетни стойности за 2020 г. и 2021 г., както и прогнозните стойности, са както следва: 1 млн. лв. за 2020 г., 2021 г. – милион и половина, общата прогнозна стойност е 2,5 милиона. Тъй като със Закона за държавния бюджет се определят рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители, с Постановлението за изпълнение на бюджета се конкретизира колко са капиталовите разходи по бюджета на Министерството, а с инвестиционната програма на Министерството става разпределението по обекти. В зависимост от тези срокове сме готови да включим в инвестиционната програма за 2020 г. средства за ремонт на Националния студентски дом. Както Ви казах, такива се предоставят и през 2019 г. Големият разход е възстановяването на опожарените части на сградата. Вие знаете, че те са от 2001 г. Там през годините не е имало дори и инвестиционен интерес, с изключение на последната година и половина, но съобразявайки се с мнението на Националното представителство на студентските съвети, които държат това да остане за управление изцяло на Националния студентски дом, ние сме пристъпили към отдаване под наем. Тук не става въпрос за развлекателно заведение, а за център за провеждането на събития. Със сигурност, независимо от това кога ще бъде готов този проект, за който говорим, най-вероятно през 2020 г. ще отпуснем допълнителни средства за модернизация на част от помещенията. Министерството има 400 второстепенни разпоредители. Малко или много полагаме грижа и за всички 3700 образователни институции, които са общински. Две хиляди обекта имаме към Министерството на образованието. Никога средствата не са достатъчни, но сме се отнесли отговорно към всеки един проблем. Разбира се, има по-приоритетни проблеми. Училищата и детските градини винаги са по-приоритетни, тъй като ежедневно голям брой деца и ученици пребивават в тях, особено ако става въпрос за проблеми, свързани с отоплителна инсталация, аварийни ремонти и така нататък, сме длъжни да приоритизираме. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Госпожо Йотова, желаете ли реплика? Заповядайте. НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, надявам се това, което казвате, да се случи, защото, ако погледнем реално – от 2001 г., много скоро ще станем 2020 г., а това са двадесет години. Аз съм убедена, че сегашните студенти изобщо не знаят какъв е бил преди време Студентският дом. Самата аз си спомням, че преди 30 години съм имала някакви изпълнения там на мои първи произведения с китара. Според мен точно в това днешно време, в което действително младите хора са изключително капсулирани в свой собствен свят, в интернет и така нататък, това е изключително необходимо – да има място, където да се общува, където да се обменят идеи, защото, мисля, че бъдещето е именно в тези млади хора и това е нашата надежда. Затова искрено се надявам тези процеси да се ускорят колкото се може повече, защото животът минава. Хайде, минали са двадесет, но да не минат още доста години, докато се осъществи ремонтът на Студентския дом и той наистина да започне да работи като културно средище на младите хора. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Йотова. Заповядайте за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Само едно уточнение: Националният студентски дом работи, не работят опожарените части и то е такова средище. Вътре се провеждат събития, имаме офиси на студентски организации, така че той все пак работи. Ние през тези години сме отпускали средства. През всичките тези 19 години малко или много са отпускани средства. Може би някоя година не е имало такива отпуснати средства. Моят спомен е, че почти всяка година, макар и за нещо малко, са отпускани средства на Националния студентски дом. Основният, големият проблем е опожарената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Стигаме до последния въпрос в днешния парламентарен контрол от народния представител Ирена Анастасова относно дейността на началника на Регионално управление на образованието – Пловдив. Заповядайте да развитие Вашия въпрос, госпожо Анастасова, в рамките на две минути. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Повод за моя въпрос са сигнали от директори на училища, както и от училищни колективи от област Пловдив. В тези сигнали се твърди, че Министерството на образованието и науката също е сезирано, както, че е сезиран и премиерът господин Борисов. От месеци в този град се коментират по медиите, в педагогическите колективи и сред обществеността всевъзможни „подвизи“ на началника на РУО – от обвързаност с определени обучителни организации, до, меко казано, филмови „приоми“ за преследване и тормоз на директори на училища. В тях се описват действия на началника на РУО – Пловдив, Иванка Киркова като системен натиск за избор на определени фирми за обучение на учителите или последващи многобройни проверки на осмелилите се да направят неправилния избор. Цитират се извършвани проверки в тази връзка на дейността на госпожа Киркова и Регионалното управление на образованието от Прокуратурата по сигнали на директори на училища. Господин Министър, регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. Ваше право и Ваше задължение по закон е да назначавате, но и да контролирате дейността на началниците на регионалните управления. Още повече, когато човекът, който реализира политиките на Министерството на образованието и науката в посочения регион, да е със славата на прегрешения, а това ерозира доверието не само в регионалното управление, но и в Министерството на образованието и науката, чиято териториална администрация се явяват регионалните управления. Във връзка с това въпросът ми към Вас е: каква е оценката Ви за дейността на началника на РУО – Пловдив, и считате ли използваните от нея методи и практики на управление за приемливи; какъв контрол е осъществен от Ваша страна и какви мерки сте предприели за изясняване на случая и последващи действия; кои органи са проверявали дейността на Регионално управление – Пловдив; какви са резултатите от проверките; запознато ли е Министерството на образованието и науката с тях; и какви мерки е предприело? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова. Имате думат за отговор, господин Министър, в рамките на три минути. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, откакто съм министър на образованието няма сигнал, който да не сме процедирали в Министерството на образованието и науката. През 2017 г. и 2018 г. не са получавани сигнали по отношение на госпожа Киркова. През 2016 г. е получен сигнал от директора на училището, на когото му е било прекратено правоотношението. По всички сигнали са извършени проверки, това Ви уверявам. През 2019 г. получихме такъв сигнал. Най-вероятно Вие визирате него, като използвате в множествено число думата „сигнали“. Трябва да уточните дали става въпрос за един или за повече сигнали. Много се надявам да уточните: имате ли повече от един сигнал? Защото, ако става въпрос за един сигнал от последния месец, ние го имаме и става въпрос, доколкото разбрах, за Ваш партиен член, който е освободен и който е написал този сигнал. Лично мен ме притесни това, че от началото на годината е бил 168 дни в болнични. Ако нямате други сигнали, то подобни намеци, които казвате, граничат с клевета. Това не означава, че не допускам, че началникът на регионалното управление няма такива практики. Дайте ми конкретни сигнали. Да, има други проверки. Включително аз съм сезирал Инспектората по една публикация. Той е, кажи речи, същият сигнал във вестник „Марица“. Инспекторатът на Министерството провери това. Има възложена проверка от Прокуратурата на Икономическа полиция и ГДБОП, за която още нямам резултати. Само те могат да установят фактите, които са в сигнала. Очакваме техните резултати. Мога да Ви уверя, че във всички случаи ще бъдем безкомпромисни, ако има такива нарушения, но не мога да стъпя на принципа на презумпцията за виновност. Готов съм да препратя сигналите или Вие препратете тези сигнали. Много се надявам сигналите, които са към РЗИ за болничните, също да препратим. От наша страна по никакъв начин няма безотговорно отношение към госпожа Киркова. Забранил съм на всички началници на регионални управления да организират обучения с частни обучителни организации. Ако имате такива сигнали, също моля да ми ги дадете. Вярно, тази забрана се случи последните дни, но не е провокирана само и единствено от Вашия отговор. Провокирана е от това, че направихме промяна в колективния трудов договор и записахме, че минимум 50% от средствата за квалификации трябва да се разпределят за вътрешноинституционални, междуинституционални квалификации, взаимно учене, обмяна на добри практики. Очаквам от регионалните управления, предимно за този вид обучения, да съдействат, да организират повече такива методически семинари, в които учителите да обменят практики. Вие неведнъж сте ми поставяли въпроса за квалификациите. Знаете, че принципно съм съгласен с Вас, че една голяма част от проведените квалификационни обучения не са достатъчно ефективни, а ние регламентирахме относително отворен пазар на квалификационни услуги, на който влязоха много доставчици, но сега няма да повтарям целия отговор, който съм Ви давал. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Относно сигналите. Ако беше само един сигнал и, както Вие твърдите, от наш партиен член, който ме познава, знае, че в годините аз съм доказала това в действията си, че изобщо не се интересувам дали човекът, който ми сигнализира, е партиен член на БСП или не. Мога да Ви припомня само сигнал за Центъра за специални образователни потребности в Каварна, на който Вие отговорихте. Знаете там кой беше кметът, знаете цялата ситуация. Това мен не ми попречи да питам и да се интересувам защо се нарушават законови положения. От месец сигурно знаете също така за действията на директора на Средно училище „Христо Проданов“ в Карлово, отново РУО – Пловдив, която директорка успя да фалира, образно казано, училището и в средата на годината вече да нямат пари за заплати. Засега незнайно защо. В този случай, за който Вие говорите, става дума за директора на Основно училище „Пенчо Славейков“ в Пловдив – госпожа Делинова. Позволявам си да Ви кажа, че и двата случая са на територията на РУО – Пловдив. Имам и други сигнали, разбира се, устни. Знаете, че по изборите сме обикаляли много в цялата страна, част от хората се страхуват да ми подадат писмен сигнал. Моята работа като народен представител е аз да задавам въпроси на министрите, независимо кои, независимо дали до мен има писмен сигнал, или просто хората устно са ми обяснили проблема си. Специално за Основно училище „Пенчо Славейков“, за което твърдите, че директорката е взимала не знам си колко болнични дни. Може и да е взимала. За това има съответните проверки. Правилно, сезирайте органите, за които става дума. Само че да се твърди по медиите, че този директор е злоупотребил финансово и при одит да се окаже, че няма такова нещо и това не отговаря на истината – ето това вече е клевета. Искам да Ви кажа, че специално съм се запознала със случая, прочела съм всички протоколи от проверките, които са правени в това училище, които са безбройни в рамките на шест месеца. Искам да Ви кажа, че ако за това се уволняват директори, значи половината от директорите в България трябва да бъдат уволнени, ако това е причината. Защото там, в тези протоколи от проверки, както и в заповедта за уволнение, вече не фигурират финансови нарушения просто защото такива няма. Само че по този начин се спекулира в медиите. Двойният аршин, господин Министър: единият директор в Карлово фалира училището и хората нямат заплати. Той излиза в заслужена пенсия срещу 30 хил. лв., както е редно в системата, за 10 работни заплати. Другият директор, който работи при изключително тежки условия в квартал „Столипиново“, прави едно добро училище, е тормозен по този начин. Не казвам дали госпожа Делинова има вина или не. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С това ще се справите Вие и Вашите органи. Просто казвам, че не може в дейността на един началник на Регионално управление да се проявява такъв двоен аршин. Нямам време да обяснявам, че става дума за някакви… ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Анастасова, приключвайте. ИРЕНА АНАСТАСОВА: …такива милиционерски методи на работа, преследване по домовете, преследване на членове от семействата, което аз, извинете, като работещ в системата на образованието, не мога да приема за нормално. Извинявам се, настоявам да бъда информирана за проверките, които извършвате там и за мерките, които предприемате. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Анастасова. Заповядайте, господин Министър, за дуплика – две минути. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Вие казахте: „Не знам дали госпожа Делинова е извършила нарушение“, но в същото време презюмирате, че действията спрямо нея не са базирани на професионална основа. Говорихте за натиск във въпроса Ви. Искам от началниците на регионалните управления да упражняват натиск, натиск върху директорите за изпълнение на основните политики за подобряване на образователните резултати, за обхващане, задържане, приобщаване на всяко едно дете, за налагане на културата на професионализъм и отдаденост, за по-добро взаимодействие с родителите, за подобряване на възпитателната работа. Дали го правят на професионална основа всички началници на регионални управления – не. Не мога да Ви гарантирам, че го правят на професионална основа, но ако не го правят на професионална основа и аз усетя това, се опитвам да бъда безкомпромисен към тях. Разбира се, не мога да ги наказвам и непропорционално на деянието, което са извършили. По всеки един случай, който сте ми дали, съм възложил проверка. Вие настоявате, аз пък настоявам да дадете тези сигнали, да ги проверим и да видим дали има конкретни неща в тях. Да, сигурно има и директори, които се опасяват. Това също го допускам. Допускам, че не всичко, което е направила госпожа Киркова, е на професионална основа, но не можем свободно, лековато да обвиним когото и да е за неговата работа само защото няколко неформални сигнала са ни се натрупали. Пак Ви казвам: най-важното е, че има проверка на специализирани органи. Тази проверка може да стигне много по далеч от проверката, която нашият Инспекторат може да направи. Обещавам Ви – Вие настоявате – обещавам Ви, че ще Ви запозная с резултатите от нея, които ми бъдат предоставени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Вълчев. С това се изчерпва и парламентарният контрол за днес. Благодаря Ви за участието. Благодаря и на Вас, уважаеми колеги, за участието и за присъствието. Следващото заседание ще се проведе в сряда, 27 ноември 2019 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,51 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Секретари: Филип Попов Юлиан Ангелов
Председателят на парламента Цвета Караянчева, председатели на парламентарни комисии и представители на държавни институции оставиха свои послания в подкрепа на по-доброто бъдеще на българските деца в Капсула на хилядолетието в Народното събрание. Инициативата, която е по повод  30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, е на Държавната агенция за закрила на детето.

Капсулата с посланията към идните поколения беше запечатана от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов и председателя на Държавна агенция за закрила на детето Елеонора Лилова в присъствието на много народни представители, журналисти, гости на законодателната институция, сред които и деца.

С поставянето на Капсулата на хилядолетието всички парламентарни групи казваме „да“ на доброто и на бъдещето на нашите деца, подчерта Цвета Караянчева. Тя добави, че всяко дете е малка вселена и възрастните са призвани да я опазят, защото тя е пъстра и красива, но и много чуплива. Наша отговорност е да пазим децата, да чертаем бъдеще за тях, отбеляза председателят на Народното събрание.

„Аз, Цвета Караянчева, председател на 44-ото Народно събрание, отправям своята молитва и благослов за децата на България. Нека всяко българско дете да расте в мир, да има дом и семейство, да получава ласка и закрила, да развива таланта и да следва мечтите си, да обича родината си и да преоткрие света.“ Това е част от посланието на председателя на парламента към идните поколения, което тя постави в Капсулата на хилядолетието. Предвижда се капсулата да бъде отворена през 2030 г. от председателя на Народното събрание.

Ако има нещо, което България притежава като най-непреходно богатство, то това са нейните деца, отбеляза на церемонията еврокомисарят за „Иновации и младеж“ Мария Габриел. Моето послание към децата е просто – след 10 години, за да разберат думички като „изкуствен интелект“, „виртуална реалност“, „квантов компютър“ да не им трябва речник, каза тя. Мария Габриел изрази своята увереност, че децата са тези, които ще покажат, че технологиите са тук, за да служат на хората, а не хората на тях.

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов посочи, че децата ни учат на добро и това е най-важното, защото всеки досег с тях ни прави по-искрени, по-човечни и по-добри. В капсулата председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова постави две малки книжки с положителни мисли, които да достигнат до децата, които ще я отворят през 2030 г. Книгите са много важни, те ни правят хора и не трябва да бъдат забравяни, добави тя.

В капсулата свои послания поставиха народни представители, омбудсманът Диана Ковачева, представители на различни държавни институции, призвани да работят за доброто на децата в България.


Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (звъни) Има кворум. Откривам заседанието. Преди да започнем, колеги, тъй като вчера от парламентарната група на „БСП за България“ поискаха тук да бъдат министър Нено Димов и министър Петя Аврамова, за да дадат информация за ситуацията в Перник, днес двамата министри имат възможност да са тук. Госпожа Аврамова е в отпуск, затова ще допуснем в залата заместник-министър Николай Нанков. Моля, режим на гласуване за допуск на заместник-министър Николай Нанков. Искам да информирам народните представители, че процедурата е даване на информация, така че няма да давам думата за изказвания или за позиции след изказванията на министрите. Гласували 154 народни представители: за 150, против 3, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министър Николай Нанков в залата. Господин Министър, заповядайте да информирате народните представители за ситуацията в Перник. Думата има министърът на околната среда и водите господин Нено Димов. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на околната среда и водите съгласно изискванията на Закона за водите определя начина за използване на води на 52 комплексни, значими язовири, в това число и на язовир „Студена“. Язовир „Студена“ е годишен изравнител с общ обем от 25,2 млн. куб. м и с мъртъв обем от 2,4 млн. куб. м. Водите от язовира се използват приоритетно за питейно-битовото водоснабдяване на град Перник и на околните населени места. В месечните заявки ВиК – Перник, заявява води за промишлени цели съгласно сключени договори, които могат да се използват и за производство на електроенергия. През 2018-а и 2019 г. ВЕЦ „Студена“ не е работила на енергиен режим. ВЕЦ е преработвала единствено води за ползване за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, както и води за осигуряване на минималния допустим поток в реката след язовира. Регистрираният приток към язовира от началото на 2019 г. до края на месец октомври е едва 11,9 млн. куб. м. Това определя притока в язовир „Студена“ до настоящия момент като приток за много суха година. Язовир „Студена“ е с приоритетно ползване на питейно-битово водоснабдяване с оператор ВиК – Перник, и принципал МРРБ. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за ползване на повърхностни води до 26-то число на предходния месец ВиК – Перник, за да бъде включен в месечния график, представя в МОСВ актуална месечна заявка за обема вода, който е необходим за предстоящия месец. Предвид качеството му на ВиК оператор необходимите водни маси, заявени от ВиК от началото на 2019 г. до месец октомври включително, са удовлетворени приоритетно в пълен размер, като в тази заявка не са включвани алтернативни източници. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за ползване на повърхностни води собствениците или операторите на язовирните стени и съоръжения към тях предоставят на Министерството на околната среда и водите сведение за водостопанския баланс на язовирите в Приложение № 1 от Закона за водите – ежедневно и по десетдневки – на следващия работен ден, и месечно – в първия работен ден на следващия месец. През 2019 г. притокът е характерен за много суха година. През този период разходът се запазва, като ВиК – Перник, подава ежемесечни заявки за изпълнение на водите, планирани в средна по влажност година. ВиК – Перник, е титуляр на над 25 разрешителни за водовземане от други повърхностни и подземни водоизточници, за които няма информация дали са използвани в този период. ВиК – Перник, трябва да осъществява реален и ежедневен контрол на използването на питейната вода по предназначение, но в условията на засушаване и намаляване на резерва на язовира, би следвало да е изготвена програма за включване на алтернативно водоснабдяване с цел недопускане на воден режим. Предприети мерки – държавата, естествено, носи своята отговорност. В тази връзка и предвид компетенциите на Министерството на околната среда и водите са предприети следните действия: през 2018-а и 2019 г. ВЕЦ „Студена“ не е работила на енергиен режим, както вече казах, а са преработвани само водите, които са предоставени за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, както и за оттока след язовирната стена. Ежемесечно в графика за използване на води от язовирите „Студена“ е единственият язовир, на който се поставя условие за осигуряване на минимален допустим отток в реката от язовира, само след осигуряване на вода за питейно-битово водоснабдяване; максимално е ограничено ползването на води за други цели, за които се ползва язовирът. Заявката на „ВиК“ ООД – Перник, за месец ноември е удовлетворена с количество за много суха по влажност година, одобрена в годишния график. Освен това през август 2019 г. между Министерството на околната среда и водите и „ВиК“ ООД – Перник, беше подписан Договор за изграждане на водна инфраструктура с „ВиК“ ООД – Перник. Проектът се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. С реализацията на дейностите ще бъдат увеличени събиранията и третираният товар за замърсяване при заустването на отпадъчните води, ще се намали загубата на вода във водоснабдителните мрежи и ще бъде подобрено водоснабдяването за гражданите. По данни на регионалното прединвестиционно проучване и в резултат от инвестициите във водоснабдителната мрежа на агломерациите Перник и Радомир загубата на вода ще намалее с близо 2,8 млн. куб. м. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Само тази загуба би снабдила тези две агломерации за месец и половина. Ще се осигури непрекъснато водоподаване, ще се рехабилитират около 24 км, ще се изгради около 3 км нова инфраструктура за подаване на вода. Реализираните дейности ще подобрят също така екологичното състояние на река Струма, като ще спомогнат за възстановяване на биологичното разнообразие и качеството на местообитанията. Общият размер на инвестицията е близо 105 млн. лв., от които малко под 79 са по Оперативната програма. Промишленост. През 2019 г. заявките на ВиК – Перник, за промишлено водоснабдяване на „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ от язовир „Студена“ са за количества, отговарящи на средна по влажност година, но след проверка на Басейнова дирекция е установено, че дружествата са ползвали по-малки водни количества, отговарящи на суха година. С измененията на месечния график е преустановено подаването на вода на язовирите за промишлено водоснабдяване, за което „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ са уведомени да използват алтернативни водоизточници от река Струма, за което имат комплексни разрешителни от Басейнова дирекция, съответно от 2010-а и 2014 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря за участието, уважаеми господин Министър. Давам думата на заместник-министър Николай Нанков да ни информира по същата тема. Заповядайте, господин Заместник-министър. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще дам обобщена информация по отношение на водната криза в община Перник, а вчера разбрах от медиите – не само в община Перник, а и в други райони в страната, където в момента имаме нарушен режим на водоподаването. Какви са причините? Може би министър Димов по-добре ги резюмира. С две думи ще обобщя каква е логиката на сектор „ВиК“, компетенциите на Министерството, респективно на ВиК операторите, които обслужват населението и промишлеността с питейни или промишлени води. ВиК операторите като търговски дружества по смисъла на Търговския закон – било то с общинско, държавно или смесено държавно-общинско участие, купуват вода. Купуват вода от държавата, респективно това е таксата за водоползване, която плащат на колегите от Басейнова дирекция към МОСВ, пречистват тази вода, осигуряват необходимото качество, количество, доставят я до потребителите, а там, където има изградени пречиствателни съоръжения за отпадни води, канализации, канализационни системи, я пречистват и отвеждат, включително и дъждовните води, за която услуга заплащат българските граждани, потребители и абонати. Това дали има водни количества, дали има респективно вода, съгласно нормативните разпоредби на Закона за водите и неговите подзаконови нормативни актове, е регламентирано в правомощията на компетентните институции: Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция, колегите от ВиК дружествата. Начинът на използване на водите на комплексните значими язовири – ще мина на темата с Перник и язовир „Студена“, е определен в чл. 53 от Закона за водите, Приложение № 1. Съгласно разпоредбите на чл. 53, Приложение № 1 министърът на околната среда и водите утвърждава годишен и месечни графици за тяхното използване. В годишния график се определя стратегията за използване на водите от тези язовири за съответната година. Месечният график се изготвя, като се вземат предвид: актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец; определената с годишния график стратегия; прогнозата за очаквания приток; хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителните за водовземане. В Перник имаме два такива – промишлени, за които мисля, че министър Димов спомена, не успях да чуя, а това са „Стомана индъстри“ и „Топлофикация – Перник“ с отделни разрешителни за водовземане, издадени от МОСВ. Месечните графици се публикуват на интернет страницата на МОСВ и са публично достъпни. Лицата, осъществяващи техническата експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, в случая операторът ВиК – Перник, представят в Екологичното министерство информация – ежедневно, по десетдневки и месечно, за водно-стопанския баланс в язовирите съгласно Приложение № 1, за което споменах в Закона за водите. ВиК – Перник, е предоставял ежедневните, десетдневните и ежемесечните справки, балансите съответно на водните количества в тялото на язовир „Студена“. Две думи за язовир „Студена“. Той е публична държавна собственост съгласно Акт за публична държавна собственост от 18 декември 2018 г., актуван за пореден път, с предоставени права за управление на областния управител на област Перник. Аз леко се изненадах, че вчера областният управител спомена нещо друго и не знаеше, че предоставените права за управление на язовира са в нейния патримониум, но това е друга тема. Изграден е през 1953 – 1955 г. с цел да регулира водите на река Струма и притоците на река Мътница и река Кладница с язовирите, изградени с едногодишен изравнител. Какво ще каже това? Язовирът разчита основно на снеготопенето като главен приток на вода във водното тяло: 70 – 75% от снеготопене, 25 – 30% от дъждове, като черпи водите си от водосбора на така наречения Витошки водосбор. Язовирът е с едногодишен изравнител с обем от 25 млн. куб. м, като водата прелива през преливниците при обем от над 20 милиона. Това е много важно да го спомена и ще кажа защо. През 2018 г. се появиха спекулации сред местната общественост в Перник, че заради ремонта на стената през 2018 г. язовирът е източван. Уважаеми народни представители, аз ще предоставя и справка от всички парламентарни групи. Язовирът е източван през 2018 г. единствено и само тогава, когато е бил с обем от над 20 млн. куб. м, каквито са предписанията и на колегите от Басейнова дирекция, и от МОСВ, каквито са и правилата за безопасност и за адекватна, нормална експлоатация на язовирната стена. На второ място, трябва да кажа, мисля, че министър Димов изнесе информацията по отношение на притока на вода в язовир „Студена“. Аз само ще повторя, че през първите 10 месеца на 2019 г. постъпилите количества от снеготопене, от дъждовни води и от всички притоци в язовир „Студена“ са почти четири пъти по-малко спрямо същия период на 2018 г.; три пъти по-малък е притокът спрямо същия период на 2016 г.; два пъти и половина по-малък от същия период от десетмесечието на 2017 г. Неслучайно казвам тези факти. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството извършихме проверка след всички сигнали. Тя установи, че управителят на ВиК – Перник, е предприел почти всички необходими действия по нормативните изисквания във връзка с водоподаването. Уведомил е още април месец всички заинтересовани страни. Знаете кой разрешава водния режим в населените места. Затова е уведомил, първо, кмета на общината, после областния управител. Април месец 2019 г. е уведомил кмета, областния управител като председател на Асоциацията по ВиК за предприемане на необходимите действия по преустановяване водоподаването за поливни нужди, подчертавам – за поливни нужди, за дезинфекция на улици, МПС-та и така нататък. Същото прави и август месец. Аз ще Ви предоставя във вид на доклад на Министерството, който днес трябва да одобря в качеството ми на заместващ министър Аврамова, одитния доклад на колегите от Министерството, там се съдържа много фактология и хронология назад във времето. Втори път – август месец, трети път – с искане вече за воден режим октомври месец, 7 октомври. За мен, малко късно. Вчера споменах и пред журналистите в Перник, че това би трябвало да стане в средата или в края на месец септември. Седми октомври е уведомен. Не знам какви са били причините това предложение на управителя на ВиК дружеството да не влезе в сила, да не бъде разгледано от местната администрация, както впрочем са постъпили колегите – управителите на ВиК дружествата, и представителите на местните власти в Ловеч и в Плевен. В Ловеч – 24 октомври, три дни преди първия тур на изборите, се въведе воден режим, а в Плевен на 15 септември, малко преди началото на предизборната кампания. Ако приемем, че хипотезата – предизборна кампания, местни избори по някакъв начин може да повлияе на представители на местната власт да разгледат, да преценят, да обосноват необходимостите и да издадат заповед за започването на воден режим, защото чух аргументи че, видите ли, трябва да искаме оставките и на други ВиК оператори – в Ловеч, в Плевен, затова защото въвеждат воден режим. Ами, за съжаление, от водостопанска група „Черни осъм“ например, от която се водоснабдяват основно двата областни града – Ловеч и Плевен, с над 200 000 души население в Централна Северна България, притокът, който получава ВиК дружеството, това е открит водоизточник, горното течение на река Черни осъм, е под 400 литра в секунда. Падне ли под 400 – към днешна дата е 310 литра в секунда, двете ВиК дружества ще са длъжни да преустановят, съответно след мотивирани предложения и след съответните заповеди на кметовете на двете общини, водоподаването към двете населени места в определени часови диапазони, за да гарантират необходимите количества в рамките на следващите четири до пет месеца, когато по съответно хидроложки и климатоложки прогнози се очаква, веднъж, активно снеготопене март – април месец, втори път – пролетното пълноводие на реките, за да можем да гарантираме нормалното, макар и преустановено в определени часови диапазони на денонощието водоподаване. В Перник въпросът не е бил трябва ли, или не трябва да има воден режим. Трябвало е да има воден режим. Може би, споменах, е трябвало да бъде въведен месец по-рано. За перничани основният въпрос не е: трябва ли, или не трябва да има воден режим? В отговор към местната общественост, към представители на местната власт – това вчера и с Владимиров коментирахме, и не само вчера, а и миналата седмица с кмета на община Перник, че воден режим трябва да има, за да се гарантират необходимите количества в язовир „Студена“ в рамките на следващите четири до пет месеца. Ще кажа какви алтернативни варианти за водоснабдяването и за увеличаване притока в язовир „Студена“ сме решили да предприемем в рамките на следващия месец до месец и половина. Дали е най-добрият и най-удачен като часови диапазон и режим, ще прецени и кметът, инженерите на ВиК дружеството, разбира се, съвместно с нашите инженери на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не че имаме правомощия, не че имаме задължения, но ще помогнем с експертиза, за да може в рамките на следващата седмица, до 10 дни, да установим дали това е най-добрият режим за перничани – веднъж, като технико-експлоатационно състояние на водостопанската мрежа на водната система на град Перник, която, между другото, е най-силно амортизираната ВиК мрежа в страната. Без да прехвърлям нито топката, нито да казвам какви са причините, Перник остана единственият областен град в България без така наречения воден цикъл, без реализирането на воден цикъл в предния програмен период по Оперативна програма „Околна среда“. В Перник не се реализира инвестиционен проект, повтарям, по една или друга причина, можете да се поинтересувате защо, по Оперативна програма „Околна среда“ 2007 – 2013 г. Над 75% са водозагубите от язовир „Студена“ по трасето на водата в рамките на град Перник, 76% в цялата община. Малките населени места, които се водоснабдяват от язовир „Студена“, реализират водозагуби по 90%. Хубаво е, че за този проблем сме намерили решение. В рамките на настоящия програмен период, министър Димов спомена за проекта по Оперативна програма „Околна среда“ с бенефициент този път не община Перник. Знаете каква реформа се извърши по отношение на програмирането в екологичната му компонента по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Бенефициенти вече са ВиК операторите, ВиК дружествата. Бенефициент ще бъде ВиК операторът – неслучайно го казвам, и неслучайно казвам кой ще бъде бенефициент на бъдещия проект, но финансирането е осигурено. Има договор съответно с управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“, тоест в рамките на следващите две години 2020 – 2021 г. огромният проблем пред Перник ще бъде решен с намаляване на водозагубите. Отделно в Проекта е включено изграждането на нови четири алтернативни водоизточника и тяхното привързване към водоснабдителната мрежа на град Перник. Отделно е още по-глобалният проблем с язовир „Студена“. Неговата технико-експлоатационна годност, неговата устойчивост в рамките на следващите 30 до 40 години се гарантира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на последните три години с Проекта, за който министър Димов спомена, а именно реконструкцията и рехабилитацията на язовирната стена на язовир „Студена“ и рехабилитация на Пречиствателната станция за питейни води. Тук отново е спекулацията, че заради този ремонт са източвани водите на язовир „Студена“ и перничани нямат вода. Всички данни, всички графици показват, че язовирният обем е намаляван единствено и само тогава, когато е бил над 20 млн. куб. м, каквито са всички предписания на контролните институции по безопасната експлоатация на язовира, каквито са предписанията на колегите от Министерството на околната среда и водите – нищо свързано с ремонта на язовирната стена, каквито спекулации има. Тук е и голямата вина на местния ръководител на ВиК дружеството, тъй като той не успя да разсее тези спекулации, тези внушения сред местната общественост. Нищо общо няма с извършването на ремонта, за който е избран най-скъпият способ – именно с водолази, говорейки за поставянето на хидроизолация на язовирната стена. Още няколко минути ме изтърпете – не повече от три. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: С удоволствие Ви слушаме, господин заместник-министър. Говорете спокойно. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: С кмета обсъдихме още миналата седмица в кабинета на министър Аврамова някои идеи, за които към момента се вижда, че практическото им приложение трудно ще бъде изпълнено. Язовир „Долна Диканя“ – собственост на „Напоителни системи“ с принципал Министерството на земеделието, храните и горите, със свободен обем от 2,5 – 2,7 млн., които евентуално биха могли да бъдат прелети в язовир „Студена“, образно казано, с изграждането на водопровод. Трябва да изградим съответно помпи и тласкатели, тъй като денивелацията е сериозна – над 80 м. между двата язовира. Набързо сметната, инвестицията е около 12 млн. лв. Но проблемът по-скоро в случая е, че водата не е годна за пиене съгласно пробите, които излязоха от първата лаборатория – тази на ВиК – Перник. Чакаме в понеделник да излязат пробите и на най-добрата – това е субективно мнение, акредитирана лаборатория в страната, тази на „Софийска вода“ ЕООД. Така че този източник, който кметът предложи, според нас трудно ще бъде реализиран и въведен в експлоатация. На второ място, обследваха местните водоизточници – тези, които към момента са консервирани, които са в задната тераса на река Струма. Всички те са с дебити от 10 до 20 литра в секунда миналата година и по-миналата година. В момента като водни количества са разконсервирани, проверени, изследвани. Като дебит водните количества в тях са под литър в секунда. Това отново е потвърждение за изключително ниските нива на речното тяло на река Струма, на ниските подпочвените води в плитката заливна тераса, респективно и в другите водоеми, включая и язовир „Студена“. Най-сериозната алтернатива е Владайският канал, заедно с други водоизточници от Витошкия водосбор. Четвърти ден с колегите от „Софийска вода“ обследваме тези варианти. Владайският канал е с дебит 15 литра в секунда и понастоящем в пълноводие увеличава своите водни количества от три до четири пъти. Това би могло да е една от алтернативите и ще бъде привързан към язовир „Студена“ в рамките на следващия месец до месец и половина. Само да отбележа, че притокът в момента към язовир „Студена“ е не повече от 30 литра в секунда, тоест нови 15 литра в секунда от Владайския канал. Отделно се обсъждат варианти за алтернативното използване на физическото водохващане, което към момента осигурява питейна вода за Кладница, „Делта Хил“, Долно Драгичево. Те не са на режим. Предполагам, че там трябва също максимално бързо да минем на режим – с кмета вчера го обсъдихме, за да може част от обемите, които те потребяват, да бъдат пренасочени към язовир „Студена“, респективно към населените места, включително и град Перник, които се водоснабдяват от язовир „Студена“. Отделно от това виждаме, че през 2019 г. авариите към 10-месечието на 2019 г. във водоснабдителната система на град Перник са се увеличили двойно спрямо цялата 2018 г. – от малко под 1300 през 2018 г., в момента към 31 октомври 2019 г. имаме над 2700 аварии поради ниските нива на язовир „Студена“, поради ниските количества и трайното засушаване през настоящата година. Неминуемо авариите ще се увеличат и с водния режим. Каква кризисна мярка предприехме тук? Като принципал на другите съседни ВиК дружества, съвместно с ВиК – Благоевград, и ВиК – Кюстендилска вода, ще използваме техния потенциал и техните аварийни екипи, за да отстраняваме надлежно и неминуемо авариите в рамките на няколко часа, които неминуемо ще се случват в Перник. Между другото, сутринта имаше много тежка авария в района на болницата на Перник. Затова може би следващата седмица, когато с кмета получим необходимите данни, с инженерите на общината, с инженерите на ВиК дружеството би трябвало да се вземе решение да бъде преустановено подаването в рамките на две части в денонощието, тоест да имаме воден режим само с прекъсвания в рамките на една честотна смяна, тоест или сутрин например от 5,00 ч. до 12,00 ч., или във вечерните часове, каквото беше първоначалното предложение миналата седмица на министър Аврамова – от 16,00 ч. до 22,00 или 23,00 ч. Между другото, този режим ще гарантира безспорно водните количества в язовир „Студена“ до месец април. Още нещо да подчертая, уважаеми дами и господа народни представители, и с това ще приключа по темата Перник. След това ще кажа две изречения за ситуацията в страната. И към момента ВиК операторът – в лицето на неговото ръководство, не си е позволило да надвиши дори с литър утвърдените от колегите от МОСВ водни количества. Нито с литър! От друга страна, трябва да спомена, че промишлените нужди, промишлените предприятия, спрени вече като водоподаване от 1 ноември – отново според мен късно, са с конкретни, отделни водоразрешения за водовземане – няма да цитирам номерата, ще Ви предоставя тази информация на Вас, и ВиК операторът би изпаднал в неизпълнение. Той е един преносител на услугата и на водата в случая на тези разрешения за водоползване, тоест има разрешени обеми, има разрешени количества. Ние не можем да ги надвишим и никога не сме го правили. Казвам „ние“ – цялата система на ВиК сектора, съответно с всички ВиК дружества в страната. Напротив, винаги подаваната вода е била по-малко от разрешените обеми, камо ли в тази 2019 г., в която наистина засушаванията са повсеместни в цялата страна. И малко за цялата картина в страната. Към момента нарушено водоснабдяване има в 17 области на страната – 40 общини, 12 града. В градовете живеят 241 хиляди души. 160 села също са с нарушен режим със засегнати в селата 73 хиляди жители. Общият брой на засегнатото население понастоящем от водния режим е 315 хиляди души. По-големи градове: споменах Ловеч, Тетевен – отново от месец октомври има воден режим, за Плевен споменах, Перник, Добрич – тук ми подсказват, чух Краси Янков, Котел, Омуртаг – всяка година на воден режим. Две комплексни мерки. Не знам дали сме на едно мнение с колегата Димов по отношение на глобалното затопляне и климатичните промени, но виждаме, че климатичните промени са факт и все по-често се сблъскваме с капризите в кавички на природата. Пред нас стоят две предизвикателства. Първото е в максимална степен да усвояваме европейските фондове и да намираме по-точни, по-социално щадящи, разбира се, механизми ефективно да разходваме публичен ресурс в рехабилитация на ВиК мрежата, тоест водата не трябва да се пилее по водопреносната мрежа, която в повечето случаи е изграждана преди 50 – 60 години, както и в Перник. В Перник водопреносната мрежа на града е изграждана 60-те години. Вчера ме питаха и журналисти: кога е основно реконструирана? Ами, никога не е реконструирана основно. Палиативни, частични аварийни ремонти. Няма как да стане! Ето, вече сме осигурили финансиране за цялостна подмяна на водопреносната мрежа на Перник. Тоест максимално и ефективно разходване на ресурса във ВиК системата в страната, колкото и насочен да е той. И на второ място, разбира се, по отношение на подобни климатични аномалии виждаме, макар тази година да не е най засушливата, както много климатолози се изразиха, като общо количество на валежите, което, между другото, е с 35 до 40% по¬-малко във водосбора на язовир „Студена“ спрямо миналата година на същия период – около 480 литра при 690 литра в 2018 г. Виждаме какво се случва – интензивни валежи с огромна честота в рамките на няколко часа за няколко дена и после огромни периоди – пет, шест, седем месеца на засушаване. Тоест без изграждането на нови язовири, без рехабилитация на съществуващите язовирни стени България, за съжаление, в дългосрочен план е изправена пред една много сериозна криза, свързана с нормалното осигуряване на питейно битово водоснабдяване за голяма част от населението. Хубаво е, че тези усилия вече дават ефект. За първи път от повече от 30 години се строят нови язовири – „Пловдивци“ до Рудозем, виждам Дани Дариткова, „Луда Яна“. Макар и с проблеми „Луда Яна“ ще бъде завършен в регламентираните срокове до Панагюрище, там ще се водоснабдяват над 100 хиляди души, тъй като може да се превърже и водостопанската система на град Пазарджик, освен Панагюрище и околната ѝ среда. Рехабилитацията на язовир „Студена“, язовир „Кюстендил“ – следващият, който трябва да бъде започнат, трябва да бъде финансиран, язовир „Черни Осъм“. Плевен и Ловеч без язовир „Черни Осъм“, не искам да съм лош пророк, но трудно ще гарантираме, който и да е на власт, разбира се, в подобни климатични и хидроложки условия, трудно ще се гарантира нормалното водоподаване в аспекта на местните локални водоизточници, които пресъхват. И не само пресъхват, дебитите им са с 20, 30, понякога до 100% по-ниски спрямо предходни години. Ловеч беше преди две години на воден режим, само че зимните месеци, когато отново водостопанска група „Черни Осъм“ беше под 400 литра в секунда като дебит. Разбира се, „Черни Осъм“ и в други населени места в страната, местната общественост е твърдо против. Но дали интересът на местната общественост, тоест на две-три-четири хиляди човека, аз също бях народен представител от този избирателен район, или интересът и потребността на повече от 200 хиляди потребители на ВиК услуга е по-голям, това ще преценят всички управленци – и местните, разбира се, и ние като национални такива. Благодаря Ви за вниманието. Бях прекалено дълъг може би, извинявайте за което. Благодаря още веднъж. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър, за изчерпателната информация. От името на група? Заповядайте за декларация от името на група. Благодаря, господин Заместник-министър. Лека работа! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Може да остане. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, господа министри, дами и господа народни представители! Какво разбрахме от това изслушване? Шокирани сме, че заместник-министър… ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма право по тази точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Декларация от името на група, но нямате право по темата, която е в момента. (Шум и реплики.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Тя не е в дневния ред. Няма я в дневния ред на парламента. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колеги, четете ги тия правилници. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И Вие също понякога. Всички трябва да четем Правилника. Заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Шокирани сме от факта, че заместник министър тук каза, че е разбрал от медиите, че освен в Перник, и в други градове има режим. Ми то това изречение казва всичко! И потвърждава вчерашните ни думи за безхаберие и безсилие. Министри четат от медиите къде има проблем с водата!? (Реплики от ГЕРБ.) Второто признание, което казва всичко – областният управител на Перник, от ГЕРБ, вчера чак, на третата година от управлението си, според заместник-министъра била разбрала, че има правомощия и задължения по въпроса със снабдяването с вода в Перник. И това казва всичко – какви хора назначавате, знаят ли за какво са там и какви са им отговорностите! И това си го признавате Вие в лицето на заместник-министър, не само го казахме ние вчера. Трето, прехвърлихте вината на ВиК операторите и директорите, на кметовете. Отварям една скоба: вчера, господин Нанков, си позволихте да обвините за националната криза с водите кмет на БСП. Щях да Ви питам вчера кметът на Перник чий беше? Кметът на Шумен какъв е? А на Ловеч – и преди и сега – какъв е? Хайде поне в тази огромна национална криза да не подхождате така, защото няма никакво значение какъв е кметът, когато 315 хиляди души, по Ваше признание, са в криза и на воден режим. Връщам се на предишния ми аргумент. Прехвърлихте вината освен на ВиК, на кметове, разбира се, на времето – на дъждовете и снега, но не поехте никаква отговорност за политиката на правителството на национално равнище във водния сектор. Сега ще вземете една-две оставки, за да потушите напрежението сред хората в Перник и в други населени места, но това не решава проблема. Помните ли, уважаеми колеги, когато преливаха язовири и заливаха Варна, заливаха Мизия, да не споменавам и други места, какво отговори министър от правителството, дама беше тогава? Ами, свиквайте, уважаеми българи, има глобални климатични промени, оттук нататък ще е така, язовирите ще преливат и ще Ви давят. Сега обратно – няма вода в язовирите, а причината е същата. Ами, свиквайте, уважаеми българи, ще носите легени години наред, защото има климатични промени и засушаване! Не можете докрай да се оправдавате с това, защото и Вие сам казахте каква е една от основните причини – 75% от водата се губи, изтича, защото няма подменена и рехабилитирана водопреносна мрежа. Чия отговорност е това? На правителствата на Бойко Борисов в последните десет години. Какво говорите тук? Отсега нататък трябва да подменим ВиК системата, трябва това да направим, започваме проекти. А къде бяхте десет години? Да не би сега да идвате първи ден на власт и да ни казвате на нас какво трябвало да стане? Защо не се случи десет години това „трябва“? Колко пари изтекоха в тази система и къде са парите на хората, най-малко от увеличението на цената на водата? Къде са парите от оперативните програми? По Ваша официална информация, статистика на държавни институции, сте подменили 0,5% от водопреносната мрежа в страната – 0,5 за десет години! И сега Ви е виновен дъждът, снегът, слънцето, засушаването и глобалното затопляне. Не! Виновно е безхаберието Ви в последните десет години, безсилието сега да решите проблема и ужасяващите данни, които изнасяте за първи път днес тук – 320 хиляди души вече на режим. Вероятно ще станат повече. И отговорът, поне за Перник, е: след две години ще се реши проблемът. Две години ли ще ги държите на режим? Казвате: сега от четири дена проучваме алтернативни източници. Проблемът в Перник е поне от две години и половина – три. Вие сега – в последните четири дена, проучвате алтернативни източници. Казвате, че са подавани годишни, месечни, ежедневни прогнози и отчети от ВиК – Перник. Е, десет години, като ги четохте тези годишни прогнози, какво направихте, та в последните четири дена се усетихте, че има Владайски канал и оттам може да се взима вода? Мисля, че няма нужда опозицията да говори при това, което изнесоха министърът и заместник-министърът. То е самоубийство. Вие сами си отрязахте главите днес с това изказване. Вижте, аз цитирам само техните факти, които потвърждават нашите думи. Не Ви е слънцето, не Ви е водата виновна, нито ВиК дружествата, нито кметовете. Виновно е безхаберното и некадърно управление в последните десет години – десет! – и безсилието на същото управление днес да реши проблема. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. Продължаваме с дневния ред. Уважаеми народни представители, след постигнато съгласие на Председателския съвет, предлагам към четвърта точка от седмичната Програма – проекти за решения за промени в постоянните комисии, да бъдат включени, обсъдени и гласувани и проектите на решения, внесени от парламентарните групи през вчерашния ден. Предложените промени са свързани с новообявените народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам включване на нова точка в седмичната ни Програма – Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио, вносители – Тома Биков и група народни представители, като точка втора за пленарното заседание в петък – 22 ноември 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 8. Предложението е прието. Едно съобщение: „На основание чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Проект за решение за промяна в състава на ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с вх. № 954-02-106 от 13 ноември 2019 г. Вносители – Искрен Веселинов и Валентин Касабов.“ Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ – продължение. Госпожо Ангелова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Продължаваме с четенето на § 37, т. 13: „13. В чл. 57, ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „3. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган, или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;“ б) в т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“. 14. В чл. 57б, ал. 6, т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“. 15. В чл. 57в, ал. 2: а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“. 16. В чл. 58, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“. 17. В чл. 58а, ал. 2: а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“. 18. В чл. 58з, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“. 19. В глава четвърта „а“ се създава раздел III с чл. 76е: „Раздел III Доставяне на акцизни стоки в случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност Чл. 76е. В случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност и при условие че доставяните стоки са акцизни, се прилага процедурата по чл. 76в при отчитане на съответната специфика.“ 20. В чл. 82, ал. 1 се изменя така: „(1) При поставяне на стоки под митническа процедура пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата.“ 21. В чл. 87, ал. 5 думата „удължи“ се заменя с „продължи“ и се създава изречение трето: „При продължен срок за подаване на декларация, срокът за внасяне на дължимия акциз не се продължава.“ 22. В чл. 90ж, ал. 4 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“. 23. В чл. 91б: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Разтоварването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния административен документ, или на разрешеното място на директна доставка, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.“; б) създават се ал. 5 и 6: „(5) Разтоварването на акцизни стоки, изпратени до освободен от акциз краен потребител, се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение. (6) Промяна на транспортното средство, превозващо акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, както и акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител, се извършва само след предварително писмено или по електронен път уведомяване на компетентната териториална дирекция.“ 24. В чл. 93, ал. 14 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“. 25. В чл. 99а: а) в ал. 1 думите „Изпращането чрез пощенската мрежа“ се заменят с „Ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване“. б) ал. 2 думите „извършване на пощенски услуги, свързани с“ се заменят с „изпращане на“; в) алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) Подателите и получателите са длъжни да представят документ за самоличност, като при поискване от пощенския оператор отварят лично или предоставят пратката за преглед и проверка. За предотвратяване на приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн, пощенският оператор може да изисква от подателите документи, свързани с произхода на изпращаните стоки, както и препоръчана от митническите органи информация. (4) За предотвратяване и разкриване на нарушения по закона и за обезпечаване на сигурността на пощенските пратки митническите органи си взаимодействат със съответните структури по сигурността на пощенските оператори, като си предоставят в писмен или в електронен вид: 1. информация за рискови податели и/или получатели; 2. информация за рискови пратки, включително данни от превозните документи; 3. информация за извършени плащания, от които може да се предположи дали в стойността на изпращаните или получавани стоки е включен акциз; 4. информация от използваните от пощенските оператори технически устройства и софтуер.“; г) в ал. 5 думите „пратката съдържа акцизните“ се заменят с „приета пратка съдържа забранените акцизни“, а думите „незабавно най-близкото митническо учреждение“ се заменят с „митническите органи незабавно“; д) алинея 7 се изменя така: „(7) След разпореждане от митническите органи пощенският оператор може да отвори рискова пощенска пратка и без съгласието на подателя. Пратката се отваря в помещение с постоянно видеонаблюдение, като се съставя протокол в присъствието на свидетели. При установено наличие на забранени стоки по ал. 1 пратката се задържа за извършване на проверка по реда на ал. 6.“; е) създава се ал. 10: „(10) При изготвяне на превозния документ подателят отбелязва дали пощенската пратка съдържа акцизни стоки, или отпадъци от тютюн. Пощенският оператор може да изисква пояснение или тяхното по-детайлно описание.“ 26. В чл. 103 се създават ал. 8 – 12: „(8) В случаите по чл. 69, ал. 5 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс собственикът или ползвателят на местата, където се оставят доказателствата, има задължението на техен пазач. Веществените доказателства се предават за пазене срещу подпис. (9) Пазачът по ал. 8 е длъжен да пази оставените на съхранение вещи като добър стопанин, да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното съхранение. (10) При обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки, митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваните лица, вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. (11) Обезпечителните мерки по ал. 10 се налагат с постановление на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“. (12) Налагането и обжалването на предварителните обезпечителни мерки се извършва по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Обжалването е пред директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местоизвършване на действията за обезпечаване на доказателствата.“ 27. В чл. 104: а) алинея 2 се изменя така: „(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.“; б) в ал. 3 се създава второ изречение: „В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.“ 28. В чл. 112а: а) в ал. 3 след думата „Който“ се добавя „изпраща или“; б) създава се ал. 4: „(4) Физическо лице, което изпраща, пренася или превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в количества с търговски характер, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 3000 до 6000 лв. За количества с търговски характер се считат количествата, надвишаващи равнищата, посочени в правилника за прилагане на закона.“ 29. В чл. 114а ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 8000 лв.“ 30. Създава се чл. 122б: „Чл. 122б. (1) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 2 – 10 и ал. 13, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 8000 лв. (2) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 1, 11 и 12, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.“. 31. В чл. 124, ал. 1 след думите „чл. 123б, ал. 2“ се добавя „чл. 123в“.“ 32. В чл. 124б ал. 2 се изменя така: „(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта.“ 33. Създава се чл. 126в: „Чл. 126в. (1) Който наруши чл. 103, ал. 8 и 9, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 5000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 10 000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 7000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 15 000 лв.“ 34. Навсякъде в закона думите „директорът на компетентното митническо учреждение“ и „директора на компетентното митническо учреждение“ се заменят съответно с „директорът на компетентната териториална дирекция“ и „директора на компетентната териториална дирекция“.“ Уважаема госпожо Председател, във връзка с оттегленото от народния представител Менда Стоянова и група народни представители предложение за чл. 47б, ал. 4 по време на заседанието на Комисията в Доклада е направена преномерация на алинеите в чл. 47б, но корекцията не е отразена при препратките към съответните алинеи в текстовете на чл. 47б и чл. 122б. Ето защо искам да направя следните правно-технически поправки: „В т. 10 относно чл. 47б, в ал. 4 думите „ ал. 3 и 4“ се заменят с „ал. 3“. В ал. 7 и 10 думите „ ал. 7“ се заменят с „ ал. 6“. В ал. 11, 12 и 13 думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 10“. Също в т. 30 относно чл. 122б, в ал. 1 думите „ал. 2 – 10 и ал. 13“ се заменят с „ал. 2 – 9 и ал. 12“. В ал. 2 думите „ал. 1, 11 и 12“ се заменят с „ал. 1, 10 и 11“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Господин Бойчев, заповядайте. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще оставя настрана процедурата, която се е възприела по същество с Преходните и заключителните разпоредби, да направите толкова значителни промени в Закона за акцизите и данъчните складове и така да заобиколите всички негативни и отрицателни становища, които има внесеният подобен законопроект, внесен от Министерския съвет и отлежава в Народното събрание. Но искам да обърна внимание на един факт, който изключително много ме смущава, а именно: промените, които преди малко бяха изчетени, в чл. 24е, ал. 2; чл. 58, ал. 2; чл. 58з, ал. 2, с които по същество, какво се променя – че при различните документи, издавани от директора на съответната компетентна митническа дирекция, които подлежат на предварително изпълнение, добавяте думите „от датата на издаването му“. По същество това означава, че всички тези документи, които се издават по Закона за акцизите и данъчните складове, различните регистрации по този закон – различните удостоверения на освободен от акциз краен потребител или разрешение за търговия с тютюневи изделия или съответно отнемането на такъв тип разрешения, влизат в сила от датата на издаване от митническия директор. Аз разбирам, че най-вероятно мотивът за това Ви е бил, че имате проблем с връчването на тези документи. Има различни казуси относно датата, от която се приема предварителното изпълнение. Но, забележете, в края на 2018 г. със заповед на директора на Агенция „Митници“ се въвеждат правила за електронно връчване на такъв тип документи и се вменява на Държавна агенция „Електронно управление“ това да се изпълнява. Има различни режими по Закона за акцизите и данъчните складове, по които се контактува с лицата по електронен път. С тази промяна по същество всичките усилия, които са в посока на въвеждане на електронното управление, Вие ги зачертавате и оттук нататък правите най-лесното – документът да започне да важи от датата на издаване от митническия директор. По същество ще внесете много тежки казуси и ситуации към всички лица в тяхната търговска дейност. Защото по същество те могат да бъдат некоректни и към фиска, и към своите потребители, вършейки своята търговска дейност, тъй като най-малкото няма да са наясно, че дадена регистрация или даден режим им е бил отнет. Това ще доведе до много трудни ситуации в тяхната работа и ще ги постави в невъзможност да бъдат коректни. Преди буквално часове приехме промени в Закона за ДДС – това е друг косвен данък, подобен на Закона за акцизите и данъчните складове. Там такъв режим НАП не е поискала за предварителното изпълнение. Знаете, както е разписано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс (ДОПК и АПК), там си важат нормалните правила. Какво накара в Закона за акцизите и данъчните складове да въвеждаме такъв изцяло нов режим? Искам да Ви обърна внимание, че правите голям прецедент и погазвате основни принципи в ДОПК и АПК с тези промени – ще създадете доста смущения във всички субекти, които искат да бъдат коректни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване, колеги. Моля, режим на гласуване за редакционната поправка, която госпожа Ангелова направи. Гласували 99 народни представители: за 70, против 28, въздържал се 1. Предложението е прието. Сега гласуваме целия параграф с приетата току-що редакционна поправка и редакцията на § 24, който става § 37 по Доклада на Комисията. Гласували… Прегласуване – процедура. Заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване. Гласуването беше прекратено – под една минута, и имаше доста колеги, които не можаха да гласуват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Повторете гласуването по този параграф. Гласували 111 народни представители: за 77, против 33, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 38: „§ 38. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове и наредбите по чл. 103а, ал. 2 и ал. 4 от същия закон. (2) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията в наредбите по ал. 1 лицата, получили удостоверения по чл. 24б, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от същия закон, като за целта подават уведомление до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. (3) До влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали уведомление по ал. 2, продължават дейността си като освободен от акциз краен потребител. (4) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията по ал. 1 на правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове лицензираните складодържатели подават искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове. (5) В тримесечен срок от датата на издаване на съответния акт за съгласуване на искането по ал. 4 лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове. (6) До влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов § 38, подкрепен от Комисията. Гласували 114 народни представители: за 85, против 15, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 25 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 39, и предлага следната редакция: „§ 39. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 34: а) в ал. 2, т. 7 след думите „лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“ се добавя „и предприятия за колективно инвестиране“; б) алинея 5 се изменя така: „(5) Предприятията, които съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, могат да преминат към съставянето им на базата на Националните счетоводни стандарти, с изключение на предприятията по ал. 2.“; в) в ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен когато това се изисква от закон“. 2. В чл. 38: а) в ал. 9: аа) в т. 1 след думата „одит“ се добавя „и еднолични търговци, които не са осъществявали дейност през отчетния период“; бб) точка 2 се изменя така: „2. всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 31 март на следващата година, както следва: а) от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; б) от лицата по ал. 1, т. 3 – чрез икономическо издание или чрез интернет.“; б) създават се нови ал. 10 и 11: „(10) Едноличните търговци по ал. 9, т. 1 не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период. (11) Такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларациите по ал. 9, т. 2 не се дължат.“; в) досегашната ал. 10 става ал. 12; г) досегашната ал. 11 става ал. 13 и се изменя така: „(13) Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списъци с предприятията, които: 1. не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал. 1 и 2; списъкът се предоставя в срок до 31 юли на текущата година; 2. са заявили за обявяване в търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел декларация по ал. 9, т. 2; списъкът се предоставя в срок до 30 април на текущата година.“; д) създават се ал. 14 и 15: „(14) Списъците по ал. 13 следва да съдържат наименованието на предприятието и ЕИК от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (15) В двумесечен срок от получаване на списъците по ал. 13 Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 12.“ 3. В Допълнителните разпоредби: а) в § 4 думите „с изключение на приложимата счетоводна база“ се заличават; б) параграф 5 се отменя; в) създава се § 5б: „§ 5б. В случай че съгласно приложимите счетоводни стандарти разходите за развойна дейност са признати за нематериален актив, не се разрешава разпределянето на дивиденти от предприятието до пълното амортизиране или отписване на този нематериален актив, освен ако стойността на резервите (фондовете) на предприятието, за които е допустимо разпределение съгласно изискванията на нормативен акт, и неразпределената печалба от минали години е най-малко равна на балансовата стойност на признатия нематериален актив.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Има ли изказвания по този параграф? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване редакцията на § 25, който става § 39 по Доклада на Комисията. Гласували 120 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, който става § 40, като думите „параграф 25, т. 2“ се заменят с „Параграф 39, т. 2“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 41. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става § 40 със съответните корекции, подкрепен от Комисията, и текста на вносителя за § 27, който става § 41, също подкрепен от Комисията. Гласували 106 народни представители: за 89, против 9, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 27а. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 42: „§ 42. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 71б, ал. 2 т. 3 се изменя така: „3. лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават поне два от следните показателя: а) балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души;“. 2. В чл. 162, ал. 2 т. 8 се изменя така: „8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване новосъздадения § 42, подкрепен от Комисията. Гласували 111 народни представители: за 94, против 10, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 27а: „Създава се § 27а: „§27а. В Закона за публичните финанси в чл. 52, ал. 1, т. 1 се създават букви „е“ и „ж“: „е) една пета от размера на внесените данъци върху доходите на физическите лица от лицата с постоянен адрес на територията на съответната община; ж) една десета от размера на внесения данък върху добавената стойност от търговските обекти за търговия на дребно, регистрирани на територията на съответната община.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 27б. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 43: „§ 43. В Закона за кредитните институции в чл. 62, ал. 11 накрая се добавя „както и по чл. 25, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Заповядайте, господин Тишев. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили, е една пета от размера на данъците върху доходите на физическите лица с постоянен адрес да остава в общините и една десета от размера на внесения ДДС от обекти за търговия на дребно. Защо правим това предложение? Всяка година, в края на данъчната година, се оказва, че държавният бюджет винаги е на излишък, а общинските бюджети винаги са хронично недофинансирани. В предизборната програма на всяка една от партиите, които се намират в този парламент, е записано, че ще работи за реална децентрализация, което означава повече права и повече правомощия за българските общини, също така, както Брюксел говори за Европа на регионите. За да имат обаче повече права и да могат да си изпълняват правомощията, общините трябва да имат и допълнително финансиране, което, за съжаление, не се случва. Затова ние предлагаме, както беше и преди години, ако си спомняте, имаше период, в който данък печалба беше разделен на две – по голямата част от него за държавата, по-малка част за общините – имаше период, в който част от данък общ доход също оставаше в общините, и общините бяха много по-финансово независими. Това, което се случва в последните години, е, че всяка година държавата делегира все повече и повече задължения на общините, особено в социалната сфера, така или иначе социалните дейности в полза на населението – 80% от тях се изпълняват от българските общини, без това да е подплатено с каквото и да е финансиране. И затова, както казах преди малко, българските общини, включително големите такива, са хронично недофинансирани. За да изпълняват функциите си, те трябва да станат финансово независими. Затова правим това предложение, за да не се налага всяка година кметовете на общините да се нареждат на редичка пред Министерството на финансите и пред Министерския съвет да просят средства за допълнително финансиране. И за да не се налага министър председателят с тези прословути постановления на Министерския съвет да отпуска милостиня за българските общини, и то за определени от тях – тук един милион, там два милиона, там да си направят площада… Това не е правомерно. Ние сме протестирали винаги срещу това и винаги сме твърдели, че общините трябва да станат финансово независими, и това трябва да стане с промени в Закона. Затова предлагаме тези промени и очакваме Вие да ги подкрепите, ако наистина говорим за реална, а не за фиктивна децентрализация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев. Реплики? Няма. Господин Ерменков? Отказвате. Изказване? Заповядайте. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на дебатите по приемане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България казахме, че ще представим нашите предложения по време на второто му четене за една по-голяма финансова независимост на българските общини. Тези предложения са свързани не само с осигуряването на допълнителни средства за капиталови разходи, за поддържане на общинска пътна мрежа, за финансиране на социални услуги, за всички местни дейности, които са от голямо значение за всеки един гражданин на българска община, но са и предпоставка за обвързване на политиките на общините за по-голяма икономическа активност и разкриване на работни места. Призовавам Ви, колеги, сериозно да обсъдим това наше предложение, защото в дългосрочен план то ще бъде от огромно значение за развитието на българските общини. Тогава може да обсъдим сериозно и възможността за една по-гъвкава общинска данъчна политика, но със сигурност подобно споделяне на приходите между държава и община ще даде основа за по спокойна общинска политика, насочена към приоритетите на гражданите на българските общини. Ще дам един пример какво отражение ще направи приемането на подобно предложение за общините от моя избирателен район – област Враца. Съгласно статистиката при около 11 хил. лв. средна годишна работна заплата на наети по трудово и служебно правоотношение и при около 38 хиляди заети годишно това ще осигури над 8 млн. 800 хил. лв. допълнителни средства за общините от област Враца, или около 53 лв. допълнително на човек от всички общини от територията на област Враца. За една малка община с население около шест хиляди души, а такива има няколко в област Враца, които са в изключително тежко социално-икономическо положение, това ще осигури допълнително за местни дейности около 300 хил. лв. годишно. Първо, това не е кой знае какво усилие за националния бюджет, второ – това ще позволи на една малка община с такъв ресурс да осигури например финансиране за целия спектър от социални услуги, които развива на територията на общината, или да направи възможен един сериозен ремонт, или рехабилитация, на общинската пътна мрежа на територията на тази община. Този пример само показва колко значимо е това наше предложение. Надявам се, то ще бъде обсъдено сериозно в дебата. Призовавам Ви заедно да направим много сериозна крачка по отношение осигуряването на една не толкова финансова независимост, колкото едно финансово спокойствие за бъдещето на местното самоуправление в Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БПС за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Янкова, заповядайте – имате думата. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение е в синхрон с настроението на най голямата организация в България – Сдружението на българските общини. В края на изминалия мандат на последната си годишна среща българските общини – една от основните тези, като послание към следващия мандат, този, който започна – отправиха, че е добре, във финансовите отношения, тъй като общините, тези две трети от публични услуги, които представят, те предлагат и споделени услуги с държавата, да се дадат два процентни пункта от подоходния данък. Точно в петък, в деня, в който тук имахме дебат – парламентарно питане с финансовия министър, отново Сдружението на общините, експертният състав на общините, експертите по финанси от този мандат, заедно с Института по пазарна икономика отново дебатираха точно това. Уважаеми колеги, тоест, ако Вие чуете, а Вие претендирате в момента да сте получили едно голямо одобряващо мнозинство в местните власти като позициониране, и ако чувате гласа на най голямата неправителствена организация – Българските общини, и ако чувате финансовите експерти по отношение на намалелия публичен ресурс, който справедливо се разпределя за българските общини, то днес трябва да подкрепите това наше предложение. Смятам, че тук поведението на министър Горанов беше безотговорно, който каза – а, надявам се, че Вие не го споделяте, или ако го споделяте, нека някой да излезе да го каже – не, ще си бъде 10-процентни пункта, ако искат общините да сложат два отгоре. Защото си спомням в кампанията как министър председателят фино успя да ограничи говоренето на Томислав Дончев по отношение на това, който се беше увлякъл в тези два процентни пункта отгоре. Каква е сметката – 750 милиона общо за българските общини, 19 500 километра четвъртокласна мрежа. Пари няма. Вие сте видели какъв е капиталовият списък в бюджета, който ние сега събираме. Има демографски проблеми. В местните власти няма финансов ресурс. Ако разчитате, че справедливо ще се разпредели това, което ще бъде като излишък или което ще бъде събрано в повече и ще се излее като звезден дъжд, то пак няма справедливо да отиде до българските граждани. Затова се обръщам към Вас, осъзнавайки Вашето парламентарно поведение в българския парламент, подкрепете това предложение. Не че ние го предлагаме, опозицията, то звучи от обществото, то звучи от българските общини, то звучи от финансовите експерти. Самите експерти казват, че повече общините не могат да бъдат държани с такъв малък финансов ресурс. Затова мисля, че има възможности. Още повече, когато кметът е ангажиран с този данък, той ще бъде по-свързан с това да се интересува каква е заплатата в предприятията, има ли сив сектор, ще бъдат стимулирани отношенията между кмета и предприемачите, тези, които именно заработват тези средства, които се разпределят и сега влизат в централния бюджет. По отношение на средствата от ДДС. Ами, ако си спомняте ранния Борисов като кмет на София, аз си го спомням, той първи дойде с една папка на събрание на Сдружението на общините и каза: „Моят приятел, кметът от Щутгарт, ми каза да вземаме процент от ДДС-то, защото парите са малко.“ Представяте ли си? Тогава, с големия финансов ресурс на кмет на София, Борисов настояваше за процент от ДДС за общините?! И след това – аз знам как се променят хората, защото познавам и Комитет на регионите, местни и други власти, обикновено, за съжаление, се случва така: когато сме в местните власти, искаме децентрализация, формула, която ние сега предлагаме, защото Вие де факто сте я замразили, а когато сте в централните власти, искате централизация. Хайде, малко да направим една справедлива регулация. И ако Вие сте за такава справедлива регулация, за отношение не само към общините, към българските граждани е преди всичко този публичен ресурс, подкрепете това наше предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Реплики? Други изказвания? Господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, ще бъда изключително кратък, защото не мога да се примиря с това – твърденията от лявата страна на залата. Първо, колеги, когато искате да изменяте Закона за публичните финанси, запознайте се с § 4 от същия закон, който гласи, че Законът за публичните финанси може да бъде изменян единствено със ЗИД на Закона за публичните финанси, а не чрез Преходни и заключителни разпоредби на други закони. (Шум и реплики.) Това е записано в Закона, защото чувам реплики от залата. Колеги, после може да ме репликирате. Първо това, тоест Вашето предложение е незаконосъобразно, но, ето, разглеждаме го в залата и аз донякъде приемам Вашите доводи. Ще Ви кажа следното: Вашето предложение, което има в Закона и разглеждаме днес, за мен ще доведе до още по-голям дисбаланс. Защото, колеги, съгласете се, къде се събират повече данъци? Където, естествено, има повече икономически оборот. Това са големите центрове на България. Големите градове – четири-пет града, ще получат стотици милиони повече от това преразпределение, което искате Вие чрез задържането на събраните данъци, и няма да има за по-малките общини. Съгласете се, че Вашето предложение няма да доведе до нищо, напротив – задълбочаване на дисбалансите. Именно политиката на правителството, насочена в тази насока, я гледахме миналата година, колеги, в бюджет 2018. Там какво направихме? Може да ме репликирате пак. За мен приетите тогава промени в механизмите за преразпределение на капиталовите разходи и на изравнителната субсидия за общините е много положителна стъпка, колеги. Там какво казахме? От големите общини, които наистина имат икономически оборот, се събират данъци, няма да взимат толкова преразпределителна субсидия и от капиталови разходи за сметка на тези по-малки общини, които дали поради проблеми в администрацията, по-малък персонал, не толкова големи специалисти в приходната им част и така нататък, събират по-малко от 120% на глава от населението, отколкото останалата част от държавата. Това е насочена политика, колеги, към промяната на такъв дисбаланс. Наистина помагаме на такива общини, които сами не могат да се справят, затова аз не бих подкрепил Вашето предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов. Реплики? Имате думата, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Така или иначе всички говорим за финансова децентрализация, но такава няма. Ако това не Ви харесва, предложете Ваш модел. Този модел функционира в голяма част от европейските държави членки. Да, факт е, че може тези, които са в големите градове, да получават повече средства, но също така трябва да мислим и за по-малките градове, в които, разбира се, хората да бъдат стимулирани и наистина да има изсветляване на ДДС – реално плащане на данъците върху доходите на физическите лица, защото в крайна сметка парите ще останат именно в тези общини. Защото, уважаеми дами и господа, не е приемливо кметове да зависят от желанието на министъра на финансите или от благословията на министър-председателя, защото така се получава. Някои кметове даже са унижавани да отиват в кабинета на министър-председателя, някои ходят дори и с национални носии, за да се покажат колко големи родолюбци са, само и само да получат финансиране за конкретен инфраструктурен обект. Ние казваме, че това унижение не трябва повече да се повтаря и предлагаме конкретна мярка. Добре, Вие, както винаги, отхвърляте тази мярка, но не предлагате нищо. Нека да остане всичко постарому и, както каза госпожа Менда Стоянова, „още от същото“. Да, но това „още от същото“ породи тези огромни регионални неравенства и затова ние се опитваме да предлагаме именно конкретни мерки. Оставям настрана фонда – смятаме, че трябва да има отделен фонд за Северозападна България. Убеден съм, че Вие и това ще отречете, но в крайна сметка как я виждате тази финансова децентрализация? Ето, ние предлагаме конкретна мярка. Вие казвате: не, това не ни харесва. Вие какво предлагате? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика? Заповядайте, госпожо Клисурска – втора реплика. Госпожо Янкова – трета. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие сте наясно за финансовия ресурс, който държавата в крайна сметка заделя за общините – 7 млрд. 200 млн. лв. От тях около 5 милиарда и повече са трансфери от държавата, от които само 2 милиарда са собствени приходи на общините. Това ли е фискалната децентрализация – нали за нея говорим? Смятам, че Вашите аргументи, които в момента изразихте за малките общини, имат своето основание. Действително трябва сериозно да се замислим върху дискусията как да направим така, че малките общини да имат работещ механизъм, който да подпомага тези общини, защото голяма част от тях са декапитализирани, в голяма част от тях няма икономика, в голяма част от тях няма достатъчно работни места. Тази финансова разбивка, която Ви посочих, господин Иванов, показва, че общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери. Липсата на такъв адекватен собствен ресурс не позволява на общините да провеждат разумна, самостоятелна политика, да отговорят на нуждите и на приоритетите на своите общини. Така че аз мисля, че всички ние в тази зала трябва да направим първата стъпка – да подкрепим това наше предложение и да го доразвием. Мисля си, че в Закона за публичните финанси миналата година, когато предлагахме и гледахме Закона за държавния бюджет, го изменихме в Преходни и заключителни разпоредби, така че нека проследим каква е практиката и на Вас, уважаеми дами и господа управляващи, когато с Преходни и заключителни разпоредби изменяме други закони. По отношение на незаконосъобразното вкарване на изменение в Закона за публичните финанси имате вина и Вие. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, по отношение на измененията с Преходни и заключителни разпоредби, Вие знаете, че това е масова практика при Вас. Ако ще трябва да Ви репликираме и започнем от всички закони оттук насетне, то означава, че ние трябва постоянно да Ви задаваме въпроси и да Ви питаме – това не издържа. Вижте това, с което се гордеете! Да, някакви малки стъпчици, за малки трохички, всеки бюджет има. Сдружението и сега има протокол за разногласие, че не е доволно, че иска още, но ще Ви задам един въпрос. Представете си, че сте кмет на Борино и получите от финансовия министър 270 хиляди капиталова субсидия. Е, много ли ще бъдете щастлив, дори и да сте от ГЕРБ? Ще кажете: ама страшна радост – 270 хил. лв. капиталова субсидия, а приходите са не повече от 100 хиляди, и започваш – имаше едни села Чала, Ягодина, Кожари, Буйново и самото селище. Е, голяма радост! Какво се случва? Тук не става въпрос, че със средствата, които в момента ще бъдат събрани – това дава възможност самата държава да направи по-справедливо разпределение вътре в самите публични финанси, ние предлагаме още една стъпка за намиране на допълнителен финансов ресурс за българските общини. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова. Имате думата за дуплика, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, благодаря Ви за репликите. Колеги, пак не видях Вашите доводи защо да подкрепим Вашето предложение, но ще бъда още по-ясен и категоричен в това защо няма да го подкрепя. Първо, защото тук от тази трибуна, когато говорим, трябва самооценката ни да е положителна и да знаем какво сме направили, преди. Когато говорим, особено за пътища в малки населени места, ще Ви припомня за състоянието на пътищата през 2007 – 2009 г. и да ми кажете, тогава в България дали имаше една завършена магистрала, колеги? Една магистрала от началото до края, когато имаме изградени магистрали и когато магистрала „Хемус“ ще бъде изградена – 2013 г…. (Реплики от „БСП за България“: „С какво качество са лотовете?“) …Ако говорите за некачествени лотове, Вие кажете по кое време са направени, защото ме репликирате от залата? Благодаря Ви. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Коя е завършена? АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Марица“, „Тракия“, „Струма“. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви! АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Продължавам. Понеже, колеги, говорите за събиране на данъци, за средства в държавата, изсветляване на икономиката – да, колеги, 3% е контрабандата. Спомнете си по Ваше време колко е била, тогава давайте оценки. Колко е брутният вътрешен продукт на България? Колко се събира от ДДС? Какви са данъчните приходи в държавата и какъв е от държавното обществено осигуряване данък общ доход? Погледнете тези неща, колеги. Тогава нека да ги коментираме. Това сигурно ще го направим по време на бюджета, но пак Ви обяснявам стъпките, които са предприети от миналата година. Покажете ми Вие една стъпка, която сте предприели като управляващи. Казах Ви нашата стъпка, която е предприета. (Реплика от „БСП за България“: „Малки стъпки.“) Някой от репликиращите каза: малки стъпки. Може да са малки, но са в правилната посока. Затова, пак Ви казвам, специално за този закон, за който споменахме – Законът за публичните финанси, § 4 няма право да бъде променян. Ето, чухме Вашите доводи, но пак Ви казвам, че аз не бих ги подкрепил. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Продължаваме с изказване – господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Използвам възможността да изложа аргументи по отношение на предложението, което е част от една възможна политика – политика за децентрализиране на финансовия ресурс от възможностите, които предоставя държавният бюджет. Според практиката, установена от управленията на ГЕРБ, възможностите – лично на министър-председателя, към всяка отделна община, за да може с тези средства местното самоуправление да компенсира в някаква степен липсата на държава, липсата на услуга към отделния човек в различните общини според условията, в които живеят нашите съграждани, тъй като аз лично смятам, че местната власт, кметът, общинските съветници са най-близо до проблемите на хората и са тези, които трябва да имат възможността и със съответен финансов ресурс да решават проблемите, които са на техните съграждани. Вие отхвърляте категорично една такава философия на децентрализиране на финансовия ресурс. В същото време периодично прехвърляте ангажиментите, които изискват такъв финансов ресурс, на местното самоуправление, без да го обезпечавате. Като резултат в момента всички общини в Република България са със задължения. Някои от тях са и във фактически фалит. Не чувате аргументите, които се излагат от Националното сдружение на общините в Република България, независимо от увеличените трансфери за бъдещия период, че има недостиг от над 400 млн. лв., и си я карате постарому, включително и с аргументите, които чухме. Отхвърляйки тази философия, Вие говорите за магистрали, говорите за преборване на контрабандата – едни и същи аргументи, които мислите, че на принципа на капката или на принципа на сто пъти повторената лъжа, тя ще стане истина. (Реплика от ГЕРБ: „Кое е лъжа?“) Понеже подвиквате – кое не е лъжа? Нито по отношение на строителството на магистрали Вие може да манифестирате с качество и с постигане на това, което е необходимо на Република България за осигуряване на транспортните коридори, нито по отношение на борбата с контрабандата. Ще Ви дам конкретен пример. Лично аз, задавайки въпрос чрез председателя на Народното събрание за изявление на министър-председателя Бойко Борисов на форум – национално съвещание, на Политическа партия ГЕРБ, обяснявайки, че по време на служебния кабинет има над 100 тира цигари контрабанда, да даде факти, да разясни как е установено? Има ли виновни лица, или има прикриване? Отговор няма, няма и да има, защото Вие по примера на Вашия председател, Вашия лидер – едноличен на партия ГЕРБ, в момента министър-председател, лъжете. Лъжете и не искате… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, в момента изричате нещо, което е в нарушение на Правилника. КРАСИМИР ЯНКОВ: …да приемете никакви мерки, с които да промените живота на българските граждани. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Длъжен съм да Ви обърна внимание. КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, моля да не ме прекъсвате, това е Ваш прийом и начин на ръководене – да прекъсвате говорещия от трибуна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, обвинявате цяла парламентарна група. КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря затова, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви да бъдете внимателен. Реплики? (Шум и реплики.) Други изказвания има ли? Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 135 народни представители: за 48, против 55, въздържали се 32. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 43 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 126 народни представители: за 84, против 30, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на нов § 28: „Създава се нов § 28 със следното съдържание: „В Закона за предучилищното и училищното образование чл. 298, ал. 2 добива следния вид: „Родителите на децата не заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование – само такси за дейностите по хранене, извън финансирането от държавата.“ Параграф 28 става § 29. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 44: „§ 44. В Закона за безмитната търговия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 19, ал. 4 думите „Териториалното митническо учреждение, в което“ се заменят с „Териториалната дирекция, в която“.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова по § 28. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 45, и предлага следната редакция: „§ 45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 30, т. 28, букви „а“, „б“, „в“ и „г“, т. 35, буква „а“, подбуква „гг“ и подбуква „дд“ относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила три дни след обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласували 128 народни представители: за 31, против 48, въздържали се 49. Предложението не е прието. Сега ще подложа на гласуване два текста: първият е предложението на Комисията за създаване на нов § 44 с текст съгласно Доклада на Комисията, и вторият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 28 по вносител, който става § 45. Гласували 124 народни представители: за 92, против 27, въздържали се 5. Предложенията са приети, с което завършихме Законопроекта. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ. Вносители са народните представители Искрен Веселинов и Валентин Касабов. Представям Ви: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава и ръководството на Комисията по културата и медиите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Красимир Богданов като член на Комисията по културата и медиите и избира Мария Цветкова за член и заместник-председател на Комисията по културата и медиите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям Ви следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Мария Цветкова за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 105 народни представители: за 105, без против и въздържали се. Предложението е прието. Представям Ви следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Красимир Богданов за член и заместник-председател на Комисията по околната среда и водите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Представям Ви следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава и ръководството на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Александър Сиди като член и заместник-председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Александър Сиди за член и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Стоян Божинов за член и заместник-председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Стоян Божинов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма. Предложението е прието. „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по образованието и науката Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Емил Серафимов Тончев като член на Комисията по образованието и науката. 2. Избира Данка Евстатиева Зидарова-Люртова за член на Комисията по образованието и науката.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по външна политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Евгения Даниелова Ангелова като член на Комисията по външна политика. 2. Избира Руслан Здравков Тошев за член на Комисията по външна политика.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Десислава Йорданова Костадинова-Гушева като член на Комисията по политиките за българите в чужбина. 2. Избира Руслан Здравков Тошев за член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Младен Николов Шишков за заместник-председател на Комисията по околната среда и водите. 2. Избира Данка Евстатиева Зидарова¬-Люртова за член на Комисията по околната среда и водите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Евгения Даниелова Ангелова за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Десислава Йорданова Костадинова-Гушева за член на Комисията по правни въпроси.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по здравеопазването Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Емил Серафимов Тончев за член на Комисията по здравеопазването.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване на ръководството и състава на Комисията по образованието и науката Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Ирена Тодорова Анастасова за заместник-председател на Комисията по образованието и науката. 2. Избира Евдокия Славчова Асенова за член на Комисията по образованието и науката.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям следващия: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по външна политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Иво Ангелов Христов като член на Комисията по външна политика. 2. Избира Полина Александрова Шишкова за член на Комисията по външна политика.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 3 т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Надя Спасова Клисурска-Жекова като член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. 2. Избира Цветан Борисов Топчиев за член на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Надя Спасова Клисурска-Жекова за член на Комисията по правни въпроси.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по икономическа политика и туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал.1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Иво Ангелов Христов за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по здравеопазването Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Десислав Петров Тасков за член на Комисията по здравеопазването.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Илиян Ангелов Тимчев за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Мартин Стефанов Обрешков за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“ Моля, режим на гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Гласували 105 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 46. Предложението не е прието. Имате думата за процедура. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да възложите прегласуване на това предложение. Ние вече може би половин час гласуваме предложенията на колегите от БСП. Досега подкрепяхме всички предложения – това е нормално, но те са само 22 човека в залата. Те не подкрепят собствените си предложения. Моля, прегласуване. Разбира се, поканете колегите да се съберат, за да гласуват. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчаквам. Ето, колегите влизат. Прегласуване на предложението. Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Колеги, има само още две предложения. Представям: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Смиляна Николова Нитова-Кръстева за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 2. Избира Добрин Ненов Данев за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Представям последния: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по земеделието и храните Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 1 и 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Добрин Ненов Данев за член на Комисията по земеделието и храните.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Тридесет минути прекъсване. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с Програмата за работата на Народното събрание. Следващата точка е: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА КЪМ НАТО ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С РАЗХОДИТЕ ЗА ОТБРАНА НА БЪЛГАРИЯ, СЪГЛАСНО КЛАСИФИКАЦИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА НА НАТО. Уважаема госпожо Илиева, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по бюджет и финанси. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Проекта на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит на съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО На заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. В Комисията по бюджет и финанси е постъпило писмо от председателя на Сметната палата – господин Цветан Цветков, с което моли да бъдe удължен срокът за извършване на одита – до 10 февруари 2020 г., и срокът за внасяне на окончателния одитен доклад – до 28 февруари 2020 г., като мотивите за това са следните: Средната продължителност за извършване на одит за съответствие е от четири до пет месеца. В периода на изпълнение на възложената одитна задача има много неработни дни, което създава риск от забавяне на процеса на предоставяне на информацията, необходима за целите на одита. На етапа на планиране на изпълнението на одитната задача одитният екип следва да извърши задълбочено проучване на документи, които са на английски език, като информацията, съдържаща се в тях, има конфиденциален характер. За изпълнението на одитните процедури и извършването на анализ на данни със специфичен характер и терминология е необходим по-голям времеви ресурс от първоначално предвидения. Също така свързаните с одита документи и информация се предоставят от длъжностни лица от няколко структурни звена в Министерството на отбраната и обработването и анализирането им изисква допълнително време. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Изменя Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО (ДВ, бр. 86 от 2019 г.), като: 1. в т. 2 думите „30 ноември 2019 г.“ се заменят с „10 февруари 2020 г.“; 2. в т. 3 думите „20 декември 2019 г.“ се заменят с „28 февруари 2020 г.“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение. Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ. Комисия по правни въпроси – имате думата за представяне на Доклада, уважаема госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за процедура за допуск на госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки, и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Поканете допуснатите лица в залата. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. На свое заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. На заседанието присъстваха от Агенцията по обществени поръчки: госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, и госпожа Христина Денева-Кирчева – началник на отдел „Правна уредба и методология“. Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Павлова, която посочи, че измененията са свързани с поетапното въвеждане и прилагане на електронна платформа за възлагане на обществени поръчки. С въвеждането на електронната платформа в Регистъра за обществени поръчки (РОП) се предвижда публикуване и на документациите, разясненията, протоколите и докладите от работата на комисиите за провеждане на процедурите и журито – при конкурсите за проекти, договорите, рамковите споразумения и анексите към тях, както и договорите за подизпълнение. С цел разширяване на публичността се въвежда освен обявите за събиране на оферти в Регистъра по обществени поръчки да се публикуват и поканите до определени лица. Госпожа Павлова отбеляза, че се предлага промяна, с която се допуска разпоредител от по-висока степен, а не само първостепенен, да възлага поръчки за нужди на негови разпоредители с бюджет от по-ниска степен. Със Законопроекта се правят промени, свързани с начина за изчисляване на прогнозната стойност, която е продиктувана от установени в практиката затруднения на възложителите относно обхвата и приложимостта ѝ спрямо различните режими на възлагане, както и по отношение момента на определяне на прогнозната стойност. В определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, предвид което новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а регламентира възможност, чрез която възложителят може да определи актуалната пазарна стойност на обществената поръчка. Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на квалификационната система, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Регламентира се начинът за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система и динамична система за покупки – с решение на възложителя, което подлежи на обжалване. В Законопроекта са предложени изменения, които се отнасят до прецизиране на разпоредбите относно вътрешното (in-house) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Посочва се, че наличието на частен капитал е допустимо, ако произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Целта на промяната е постигане на по-точно съответствие с изискванията на европейските директиви. Госпожа Павлова отбеляза, че Законопроектът осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на Закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Хамид Хамид и Крум Зарков. Народните представители Христиан Митев и Хамид Хамид изразиха своята подкрепа за Законопроекта. Господин Зарков отбеляза, че изразява подкрепа относно принципа, свързан с електронното възлагане на обществени поръчки и електронното разплащане, но ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902 -01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заповядайте, господин Иванов. ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 ноември 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки. В заседанието участие взе и госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“ към Агенцията за обществени поръчки. Предлаганите със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки промени са свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки. То ще се реализира чрез централизирана електронна платформа. Във връзка с това със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 86 от 2018 г.) са направени промени, част от които предстои да влязат в сила с планираното въвеждане на платформата. Други промени са свързани с констатирана от Европейската комисия непълнота при въвеждане на едно от условията за така нареченото „вътрешно (in-house) възлагане“. Една от основните промени в Законопроекта е свързана с прецизиране на разпоредбите относно вътрешно (in-house) възлагане. То е възможно при наличието на изчерпателно посочени условия. Според едно от тях контролираното юридическо лице не трябва да има пряко частно капиталово участие. Изключение се допуска за форми на частно капиталово участие, когато се изискват от разпоредби на националното законодателство в съответствие с ДЕС и ДФЕС и те не са свързани с контролни или блокиращи правомощия и не оказват решаващо влияние върху контролираното юридическо лице – чл. 12, параграф 1, буква „в“ от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, съответно чл. 28, параграф 1, буква „в“ от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО). В досегашната уредба липсва условието частният капитал в юридическото лице да произтича от национални разпоредби, които са в съответствие с ДЕС и ДФЕС. С цел да се постигне пълно въвеждане на изискванията на директивите при прилагане на изключението и съгласно поетия ангажимент към Европейската комисия е направено допълнение в чл. 14, ал. 1, т. 5, буква „в“ и чл. 14, ал. 1, т. 7, буква „в“, както и в чл. 149, ал. 1, т. 13, буква „в“ от Закона за обществените поръчки. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Колеги, откривам разискванията. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 902-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. Гласували 95 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. Преминаваме към седма точка от днешната програма: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБЩ ПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, ВЪЗ ОСНОВНА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 25 МАЙ ЗАКОНОПРОЕКТИ). Вносители: Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров на 14 април 2019 г.; Хамид Хамид на 18 април 2019 г. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на госпожа Таня Куцарова и господин Марио Димитров – съдии от Върховния административен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура по допуск. Гласували 85 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „Доклад относно общ Законопроект № 953-03-43 от 4 юни 2019 г. на приетите на 29 май 2019 г. на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров на 12 април 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Хамид на 18 април 2019 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя и предложеното наименование на Закона, което Комисията подкрепя. Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 1, текст на вносител. Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 1, ал. 1 накрая се добавя „както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да заявя подкрепата си за този текст и задоволство, че най-накрая той срещна и подкрепата на Правната комисия, надявам се и на пленарната зала. Текстът е внесен от колегата Хамид Хамид – поздравявам го за тази инициатива. Беше доработен заедно и с него ще преодолеем една несправедливост, смея да твърдя, наложила се в българската съдебна практика от 2016 г. насам. Какво правим точно разширявайки обхвата на Закона, който казва кога и как гражданите могат да бъдат обезщетени, ако държавата или общините им нанесат вреди? През 2016 г. Върховният административен съд в едно спорно тълкувателно решение, казвам спорно, защото то беше подписано и с „особено мнение“ от повече от 32-ма съдии от Първата и Втората колегия, възприе тезата, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнение на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен, не подлежат на обезщетение“. С думи прости това означава, че ако е приета една незаконосъобразна наредба, тя Ви е нанесла вреди, но ако органът, който е приел наредбата, успее да я отмени преди Вие да предявите своите искове, то това, че Вие сте пострадал няма никакво значение и не можете да предявите своите претенции. С предложението на колегата Хамид, с подкрепата на мнозинството и с работата, която свършим, ще преодолеем тази пречка, за да може максимално много български граждани да могат да се ползват от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това трябва да доведе и до дисциплиниране на администрацията и на съответните органи, които издават такива актове, и те трябва да знаят, че оттук нататък ще носят отговорност за своите действия. Използвам случая и да насърча отговорните институции да търсят чрез регресни искове и отговорност от тези служители, заради които после държавата плаща обезщетения. Затова ние ще подкрепим текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Реплики? Заповядайте, господин Хамид. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Зарков, за да бъдем коректни докрай, трябва да обявим на народните представители, че автор на текста е самият господин Зарков. Аз само го взаимствах, когато трябваше да бъде внесен. Репликата ми е във връзка с Вашите думи, че това ще дисциплинира администрацията. Това е така, затова го внасяме. Виждате в целия закон оттук нататък и в следващите параграфи стои открит въпросът за персоналната отговорност на чиновника, заради действието или бездействието, на който са нанесени тези вреди, за които държавата или общините заплащат тези вреди. Тоест регресната отговорност не е уредена и мисля, че това е голямото предизвикателство пред Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Защото, съгласете се, че по общия исков ред аз не знам за случай, в който държавата или общините са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния чиновник, който е нанесъл тези вреди с действията или бездействията си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид. Друга реплика ще има ли? Не виждам. Господин Зарков, дуплика? Заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Хамид, на първо място, трябва да заявим, че най-важното за нас трябва да бъде онези хора, които са понесли щети и вреди, да получат своето обезщетение от държавата. Държавата носи отговорност за всеки свой служител. Прав сте обаче да подчертаете, че държавата в нейната йерархична структура има механизми отговорността да става възможно най-индивидуално. Идеята не е да наказваме който и да е чиновник, а всеки да знае, че носи пряка отговорност за действията си. Обръщам внимание, че много от проблемите идват не от този или онзи чиновник, и когато казвам чиновник, не искам да слагаме пейоративно значение в това понятие – това са хора, които работят, за да изпълняват решенията на държавните органи, но много често идват и от колективни органи, които вземат неправомерни и незаконни решения – понякога под натиск, понякога в контекста на политическата игра, понякога, за да задоволят някой чужд интерес. Това, което правим днес, е малка, но важна стъпка, за да може хората да бъдат по-добре гарантирани в правата си. Ще направим и други в този закон напред. Има и текстове за регресната отговорност, но аз съм готов да продължим работата колегиално, както по този текст, защото считам, че тук няма политически разминавания в общата цел на Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 2 – текст на вносител. Предложение от народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид: „§ 2. Член 2в се изменя така: „Ред за отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз“: Чл. 2в (1) Съдилищата разглеждат искове срещу държавата за обезщетения за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, причинени от нейни органи или длъжностни лица. (2) Исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на Народното събрание, на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или на Върховния административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) Иск може да се предяви и срещу няколко ответници. В този случай искът се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е Народното събрание, административен съд или Върховния административен съд, или юридическо лице, когато вредите са причинени при или по повод административна дейност. (4) Дължимите такси и разноски се определят по реда на чл. 9а и чл. 10.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. Създава се чл. 2в: „Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. (2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховния административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. (3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид, което Комисията не подкрепя. Гласували 92 народни представители: за 24, против 4, въздържали се 64. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 3: „§ 3. Създават се членове 2г и 2д: „Отговорност за дейност на разследващите органи и органите на съдебната власт за нарушения на Конвенцията. Чл. 2г. (1) Освен в случаите по чл. 2, ал. 1 и чл. 2б държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на други права, защитени от Конвенцията, извършени от разследващите органи или органите на съдебната власт. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Отговорност за дейност на администрацията за нарушения на Конвенцията Чл. 2д. (1) Освен в случаите по чл. 1 държавата и общините отговарят и за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушения на права, защитени от Конвенцията, извършени от техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 1 на този закон направихме важна крачка за обезщетяване на вредите, причинени от държавата с подзаконови нормативни актове. С § 2 прецизирахме начина, по който се търсят обезщетения за тези вреди и когато е нарушено правото на Европейския съюз. В тази логика аз предложих да направим ред, по който българските граждани да могат да търсят от българските съдилища обезщетение за вредите, които са им нанесени вследствие на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Защо това е необходимо? Тази конвенция, която е ратифицирана в България преди 25 години – през 1992 г., има за цел да гарантира, че всеки човек има определени базисни правила и защитава, включително и чрез съд, тези правила от всяко едно правителство. За да функционира, тя действа на принципа на субсидиарност. Всички сте чували за съда в Страсбург. Там се ходи, стига се дотам, когато човек е изчерпал всички вътрешноправни механизми, за да защити своите права. В България, и това е констатация на Европейския съд, не съществува ефективно вътрешноправно средство за такава защита. Тоест Вие не може да поискате от български съд да присъди дали даден български орган е нарушил Вашите права, които Вие черпите от Европейската конвенция. Следователно редовно ни осъждат в съда в Страсбург и в много доклади Министерството на правосъдието – доклади, които сме приемали в тази зала – обръща внимание на законодателя, че в съответствие със субсидиарния характер на производство пред Европейския съд за правата на човека българската държава следва да въведе такова средство или комбинация от средства. Това, което предлагам аз и мои колеги, е такова средство – чрез този закон за отговорност на държавата и общини за вреди да направим компетентни българските съдилища да решават тези въпроси и да присъждат, когато това се налага, обезщетения. За съжаление, след като извървяхме дълъг път, след като на първо четене намерихме политически консенсус, след като една експертна работна група се събра и уточнихме текстовете, накрая, в последния момент, изведнъж Комисията се отказа от него. Аргументите за този отказ най-вероятно са от прагматичен характер, но аз съм длъжен да се отнеса към тях сериозно. Твърди се, че тези средства не трябва да бъдат търсени в един общ закон, а във всеки закон поотделно, така както се е направило с няколко закона, например този за задържането под стража. Само че истината, уважаеми дами и господа – и неслучайно Европейският съд говори за генерално средство, е, че Европейската конвенция за правата на човека обхваща огромен обем от материално право, че законите, които евентуално биха могли да бъдат приложени така, че да нарушат Вашите права, са неизбежни. Всеки един потенциално може да бъде такъв. Затова трябва една генерална мярка, един общ текст, а не да търсим специални закони. Така че този аргумент, според мен, не издържа. Какво ще постигнем, ако приемете моето предложение? На първо място, делата, по които сме осъждани в Страсбург, чувствително ще намалеят, поради простата причина че много малко от тях ще стигат до Страсбург. Страсбург ще каже: „Имате ефективно средство да търсите това в българския съд“. Това, от една страна, естествено, ще спести много ресурс за държавата – и като публичен, и като имидж, който ни се нарушава с всяко едно такова осъждане. Това, което е по-важно за мен, Европейската конвенция на правата на човека ще стане реално достъпна за всеки български гражданин, защото всеки един от тях ще може да се позове в съда, който му е достъпен, неговия роден съд. Иначе, в момента до Страсбург могат да стигнат само онези, които имат достатъчно време, достатъчно нерви и достатъчно пари, за да си позволят това скъпо производство. Да не говорим, че то отнема и години. Затова, ако искаме Европейската конвенция за правата на човека да стане действително част от нашата правна система, тя трябва да може да бъде прилагана от българския съд и това е стъпка в тази посока. Имате време да размислите и Вие, госпожо Председател, и да апелирате за подкрепа на този текст, защото той ще стане реалност в един момент. Да го направим сега, няма нужда да губим пак няколко месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте за изказване, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Да, благородна е идеята на колегата Зарков. Да, рано или късно трябва да има такъв механизъм. Но аз ще припомня част от аргументите, които бяха изложени в дебатите пред Правната комисия, когато разглеждахме това предложение, и бяха изразени от представителя на Министерството на външните работи – постоянен представител на България точно пред Европейския съд. Бяха в посока на това, че в Италия е следван подходът, който ни се предлага от колегата Зарков, но резултатът, за съжаление, е бил изцяло непрагматичен, както той се изрази, а именно съдилищата в Република Италия са били буквално залети, задръстени, каквито други евфемизми може да се сетите за блокиране, от подобни жалби. Резултатът е бил, че хората, които действително се нуждаят от правна защита и съдействие срещу незаконосъобразни действия и актове на администрацията, не са могли да получат своевременна и адекватна защита на своите права и интереси от съда, тъй като съдът е трябвало да се занимава с всички жалби, подадени по този, бих казал, ускорен, бърз, но не достатъчно ефективен ред. В този смисъл не трябва да поставяме едната група жалбоподатели, които биха подавали жалби по реда на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с всички останали и да отнемаме право или да ограничаваме права за сметка на други граждани. На следващо място, беше изразено твърдението, че едва ли не Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не е част от вътрешния правов ред. Тя е такава по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, която казва, че всеки международен договор, всяка една конвенция, която е приета, обнародвана по съответния ред от Народното събрание и част от вътрешното правило на страната, има правата на тези норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Освен това – да, по-труден е, по-дълъг е, по-сложен е пътят на защита, но път на защита и сега съществува при нарушаване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Не смятам, че трябва бързо и ускорено, само за да се опитаме с бързи средства да решим този въпрос, да въвеждаме нов ред, който всъщност може не да помогне, не да насърчи и да улесни гражданите, а точно обратното – да затрудни една голяма част от тях, да забави и да стопира практически работата на административните съдилища, което едва ли е целено с това предложение, но това ще е резултатът и аз не смятам, че трябва да допускаме грешката на други държави, по-скоро трябва да търсим друг механизъм. Да, не е удачен механизмът във всеки отделен закон да се търси отделен ред за реализиране на тази отговорност, но не смятам, че и този, който ни се предлага в предложението на колегата Зарков, е най-добрият. И това стана ясно по време на дискусията, затова и решението на Комисията беше такова. Всъщност всички, и аз вярвам, че никой от колегите от Комисията по правни въпроси не се е отказал от тази идея, но не тук е мястото и не това е начинът да бъде решен този въпрос, трябва да търсим друг механизъм. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. Реплики ще има ли? Господин Зарков, заповядайте за реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, дали е най-доброто това, което предлагам, естествено, не мога да се ангажирам да кажа, но мисля, че има само два варианта: единият е през Закона, който разглеждаме, другият е чрез специфични, отделни закони. И двата варианта ще стигнат до българския съд. Тоест аргументът, че българският съд ще бъде задръстен или общият исков процес, но при всички случаи отиваме на съд, нали, господин Хамид? Тоест аргументът, че българският съд ще бъде задръстен, не издържа. Българската държава в лицето на Министерството на външните работи, което беше представила Комисията, е поела изричен ангажимент към Съвета на Европа, направила го е в Копенхаген на 13 април 2018 г., в който е казала, че се ангажира, заедно с други държави, в обща декларация, да създава и подобрява ефективни вътрешноправни средства за защита. Това са вътрешноправните средства за защита, няма други. Защо те са важни? Защото, Вие сте прав, по силата на нашата Конституция Конвенцията е част от нашия правен мир. Но самата Конвенция постановява тези вътрешноправни средства за защита, защото тя трябва да бъде реална част от живота на гражданите и те реално да могат да повлияят, ако ние с Вас предприемем закон, който нарушава тази конвенция, реално трябва да могат под някаква форма да бъдат обезщетени за вредите, които им нанася, тъй като, пак по силата на нашата Конституция, Конвенцията има по-голяма сила. Тоест ефективните вътрешноправни средства за защита в тези, които са създавали в 1950 г. тази конвенция, е било начин да я направят наистина така, че да променя живота на хората, а не да е просто един вид пожелателна декларация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Втора реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Зарков, да, Конвенцията е част от вътрешното право. Да, при всички положения ще се стигне до съд, няма как да не се стигне до съд. Тук обаче трябва да направим две уточнения. Първото е, че всъщност и сега може да търсите отговорност по общия исков ред, по реда на Закона за задълженията и договорите – чл. 45 и следващи, така наречения състав на деликта в Гражданското право. Така че в този смисъл съществува вътрешноправно средство. Дали то е достатъчно ефективно, дали исковият процес с размера на таксите, с пропорционалната 4% такса дава достатъчно гаранции за достъп до съд, това е съвсем отделен въпрос. И този въпрос е не само за Европейската конвенция за защита правата на човека, а изобщо за защитата на правата и интересите на българските граждани в гражданския процес. Така че и сега съществува ред, макар и недостатъчно добър. Това, което предлагате Вие, което беше казано и е важно да се повтори и тук от Министерството на външните работи, е всъщност за негативния опит на други държави. Негативен опит, който не е разрешил, не се е превърнал в ефективно правно средство. Не са удовлетворени и не са защитени в достатъчна степен правата и интересите на гражданите чрез този ред, който е бил въведен, и конкретно беше даден пример за Италия. Трябва да се опитаме да се поучим от този чужд опит и да търсим някаква по-различна формулировка от това, което се залага тук по този ред. Дали ще е в отделен раздел на Закона, дали ще развием отделно производство в този закон, но очевидно и определено не е това начинът – този ред, който предлагате. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на господин Зарков, което Комисията не подкрепя. Гласували 103 народни представители: за 24, против 14, въздържали се 65. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение на народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 3 след думите „ал. 1“ се добавя „и чл. 2г, ал. 1“.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков, което Комисията не подкрепя. Гласували 106 народни представители: за 31, против 10, въздържали се 65. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов § 3, подкрепен от Комисията. Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Крум Зарков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател на Правната комисия! Радвам се, че предложението ми срещна разбирането на Комисията. То е предизвикано, за да внесе яснота в една хипотеза, за която наскоро страната ни беше осъдена в Страсбург. Появи се случай, по-точно в Стара Загора, където българският съд, който трябваше да отсъди едно дело по този закон, се озова едновременно като съд, тоест като този, който трябва да се произнесе, но и беше от началото виновен за нанесената вреда, или поне така твърдяха ответниците. Това е делото „Господинов срещу България“ на 5 април 2018 г., което ни принуди да предложим нова разпоредба, за да уредим този въпрос – когато съдът едновременно се явява страна и съд по делото. Радвам се, че това намери бърза подкрепа. Взимам думата, за да кажа: така по принцип, трябва да действаме, когато се стигне до осъдителни присъди, които водят до промяна на законодателството, да идентифицираме ясно проблема, да представим ясно решение, да намираме бързо съгласие. Това ще спести унижението от многото осъдителни присъди, които, за съжаление, често се случват. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Реплики? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението от Комисията – създаване на нов § 4. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение от народния представител Крум Зарков да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 8 думите „чл. 2а и чл. 2б, ал. 1“ се заменят с „чл. 2а, чл. 2б, ал. 1, чл. 2г, ал. 1 и 2д, ал. 1“.“ Комисията не подкрепя предложението. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Оттеглям го. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Зарков го оттегля. Има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид, което е оттеглено. И следващото предложение на господин Зарков е оттеглено – за създаване на нов § 7 в чл. 9. Има предложение на народните представители Анна Александрова и Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. В чл. 10, ал. 3, в изречение второ след думата „адвокат“ се добавя „или юрисконсулт“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, в § 5 относно чл. 10 искам да направя едно редакционно допълнение. В чл. 10 да се създаде ал. 4 със следното съдържание: „(4) Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Предложената уредба изцяло следва практиката при такива казуси, като следва при отхвърляне на иска ищецът изцяло или частично да дължи разноски съобразно отхвърлената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова. Гласували 93 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаването на нов § 5 със съответната редакционна добавка, която направи госпожа Александрова. Параграф 5 е подкрепен от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование: „Преходни и заключителни разпоредби“. Има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Красимир Ципов, Смилена Нитова-Кръстева и Емил Димитров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. (2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби“ и създадения нов § 6, подкрепени от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 3 – текст на вносител, има предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 7: „§ 7. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, т. 3 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“. 2. В чл. 128, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“. 3. В чл. 203: а) в ал. 1 думите „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ се заличават; б) в ал. 2 накрая думите „както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз“ се заличават; в) създава се ал. 3: „(3) По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.“ 4. В чл. 204 се създава ал. 5: „(5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.“ 5. В чл. 205: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.“ 6. В чл. 212, ал. 2 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“. 7. В чл. 213б: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Лицата по ал. 2 оставят без разглеждане касационната жалба и прекратяват производството по делото, когато оспорването е просрочено, съдебният акт не подлежи на обжалване и оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.“; б) в ал. 4, изречение първо накрая се добавя „като държавна такса не се дължи“; в) създава се ал. 5: „(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им.“ 8. В чл. 227а се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 2, изречение първо след думата „съда“ се добавя „или лицата по чл. 213б, ал. 2“, а в изречение второ думата „взема“ се заменя с „или лицата по чл. 213б, ал. 2 вземат“; б) ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“. 9. В чл. 235а, изречение първо след думата „граждани“ се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“. 10. В чл. 236 след думите „чл. 227а“ се заменят с „чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5“. 11. В чл. 242, ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“. 12. В чл. 242а, изречение първо след думата граждани се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“. 13. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 7: „7. „Дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане“ са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейните помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 7 по Доклада на Комисията. Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 4 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8: „§ 8. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ., бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 27 ал. 7 се отменя. 2. В чл. 73, ал. 4 думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“. 3. В § 10, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“.“ Предложение на народния представител Крум Зарков. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 9: „§ 9. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. …) в чл. 63 се създават ал. 3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Предложение на народните представители Анна Александрова и Хамид Хамид за създаване на нов § 5. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 117 се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) точка 1 се отменя; б) в т. 2: аа) буква „а“ се изменя така: „а) за пенсии, добавки и компенсации към тях;“; бб) буква „б“ се отменя; вв) в ал. 1, т. 2 буква „е“ се изменя така: „е) за отказ за отпускане, изплащане, изменение, спиране и прекратяване на помощи и парични обезщетения по глава четвърта, спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях и ако размерът на сумата е до 1000 лв. за разпорежданията по чл. 114, ал. 3, 4 и 5;“. 2. В ал. 3, изречение второ думите „или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с § 10. На основание чл. 84, ал. 2, изречение второ от Правилника правя редакционна поправка: „§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 117, ал. 1: а) в т. 1 след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели I и II“; б) в т. 2: аа) в буква „а“ думата „спиране“ се заменя с „за прекратяване“; бб) в буква „б“ думата спиране“ се заличава; вв) в буква „д“ накрая се добавя „по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5“; гг) в буква „е“ след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели I и II“; дд) буква „ж“ се изменя така: „ж) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите;“. 2. В чл. 119 думите „по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ се заменят с „по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за сумите до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Подлагам първо на гласуване редакцията на § 4, който става § 8 по Доклада на Комисията, и създаването на нов § 9. Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи госпожа Александрова в създаващия се § 10. Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Подлагам на гласуване целия нов § 10 с редакционната поправка, която преди малко гласувахме. Гласували 90 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създадат § 11, 12, 13, 14, 15 и 16: „§ 11. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. …) в чл. 265, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“. § 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 34б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“. 2. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“. § 13. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“. 2. В ал. 4 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“. § 14. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 279, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“. § 15. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 21, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“. § 16. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 152, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“. 2. В чл. 213, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване създадените нови параграфи от § 11 до § 16 включително. Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието, а с това и целият закон. Колеги, преминаваме към осма точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 27 юни 2019 г. Госпожо Савеклиева, заповядайте, за да ни запознаете с доклада. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, искам първо да направя процедура за допуск в пленарната зала. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: От Министерството на икономиката – Лилия Иванова, заместник-министър; Силвана Любенова, директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; Десислава Георгиева, началник на отдел „Право на установяване и услуги“. От Патентно ведомство – Давид Сукалински, заместник-председател; и Силвия Беркова, главен секретар. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Моля, режим на гласуване за допуск на гостите от Министерството на икономиката. Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 1. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, госпожо Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Закон за марките и географските означения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като в ал. 1 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията, наименованието на Глава първа, чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 със съответната промяна в ал. 1 на чл. 4 – всички тези членове са подкрепени от Комисията. Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 5 – Държавен регистър на марките“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като в ал. 2: 1. Точка 9 се изменя така: „9. списък на стоките и/или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, и номерът на класа съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., с нейните изменения и допълнения, ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. …), (обн., ДВ, бр. …), наричана по-нататък „МКСУ“;“. 2. В т. 23 и 24 накрая се добавят думите „на марка“. 3. В т. 26 и 27 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 5 по Доклада на Комисията. Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 6 – Държавен регистър на географските означения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, като в ал. 2, т. 13 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6 със съответната промяна, подкрепена в Комисията в съответната редакция. Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 7 – Достъп до държавните регистри“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като в ал. 2 накрая се добавя „при спазване изискванията за защита на личните данни“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 7, който Комисията подкрепя, със съответната добавка, която изчете госпожа Савеклиева. Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 8 – Досие“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка марка досие на хартиен и електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 107 – 110 досието съдържа цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон. (2) Право на достъп до досието на марката имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по опозиция или по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя, опонента или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя. (4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на марката, които подлежат на вписване. (5) Патентното ведомство поддържа за всяко географско означение досие на хартиен и електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията. (6) Информацията за всеки заявител, съответно вписан ползвател, представлява обособена част от досието по ал. 5. (7) Всеки заявител или вписан ползвател, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или на вписания ползвател, адвокат, писмено упълномощен от заявителя или от вписания ползвател, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или от вписания ползвател, има право на достъп до съответната част от досието, която се поддържа за тях съгласно ал. 6. (8) Всяко лице има право на достъп до частта от досието за заявеното или регистрираното географско означение, която съдържа данните по чл. 6, ал. 2. (9) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (10) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи. (11) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 9 по Доклада на Комисията. Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Глава втора – Марки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. „Раздел I – Регистрация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора и наименованието на Раздел I, подкрепени от Комисията. Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 9 – Определение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9, подкрепен от Комисията. Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 10 – Придобиване на право върху марката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 10. Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Член 11 – Абсолютни основания за отказ на регистрация“. Има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „В чл. 11 ал. 3 се изменя така: „(3) „Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган, който отговаря на запитването на Патентното ведомство в двумесечен срок от получаването му. Предоставеното съгласие не освобождава заявителя от произтичащи от други закони задължения при използването на обектите по ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11.“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев: „В чл. 11, ал. 3 се изменя така: „(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат при съгласие на съответния компетентен орган, който отговаря на запитването на Патентното ведомство в двумесечен срок от получаването му. Предоставеното съгласие не освобождава заявителя от произтичащи от други закони задължения при използването на обектите по ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като в ал. 1, точки 8 и 9 се изменят така: „8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави – членки на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, от 20 март 1883 г., с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията, одобрено с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание от 1965 г. (обн., ДВ, бр. …), наричана по-нататък „Парижката конвенция“, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция; 9. марка, която се състои от или включва знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, с представения на Вашето внимание текст на чл. 11, ал. 3 се въвежда изискване при необходимост от съгласие за издаване на индивидуален административен акт от друг административен орган, представянето му да е задължение на заявителя. В действащия, все още неотменен Закон за марките и географските означения, по-късно в Преходни и заключителни разпоредби на разглеждания законопроект той се отменя. Не се предвижда такъв специален ред за изискване на съгласието, следователно до момента за изискване на съгласие е бил приложим общият ред на чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс, независимо дали е бил спазен от Патентното ведомство или не. Съгласно тази разпоредба на Кодекса, когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган, и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна, тоест до този момент Патентното ведомство следва да се обърне към този друг орган, а не да търси това от заявителя. Считам, че съгласието, което до момента в действащия Закон за марките и географските означения се изисква от друг орган, следва и занапред да бъде търсено от страна на Патентното ведомство, не от страна на заявителя и да се спазва общото правило на Административнопроцесуалния кодекс, което цитирах. Въвеждането на специален ред за търсене на това съгласие от заявителя, а не от водещия производството административен орган, е в нарушение на обществения интерес. Представлява отстъпление от принципа на служебното начало, което е основа в административното производство. Производствата по марки и географски означения в голямата си степен са административни, а не някакви други по вид производства. Нещо повече, цитираните в текста разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 защитават обществения интерес във връзка с използването на държавни символи, символи на международни и междуправителствени организации, официални гаранционни знаци, културни ценности и други знаци с висока обществена значимост, и в този контекст допускането на регистрация на марка, съдържаща такива знаци, също следва да защитава обществения интерес, а не частния интерес на заявителя. Затова и в този случай тълкуването на чл. 11, ал. 3 от Закона за марките и географските означения в съответствие с неговата цел предполага съгласието да бъде търсено на институционално равнище. Решаващият орган не следва да абдикира от активното закриляне на обществения интерес, който му вменява принципа на служебното начало, или в замяна да прехвърля това си задължение на частни лица. Защитата на обществения интерес е функция на държавните органи, а не на частноправните субекти. Отделно предназначението на съгласувателната процедура е предоставена обективна институционална преценка в област, в която решаващият орган няма нужната експертиза, а тази преценка също така трябва да съвпада с обществения интерес, откъдето е и неприемливо да се счита, че тя може да се повлияе в една или в друга посока от предложена от заявителя на марката обосновка в защита на неговите лични субективни интереси. Органите, оторизирани да предоставят съгласие по чл. 11, ал. 3, трябва да проверят дали личният интерес на заявителя съвпада с обществения на база на тяхната експертиза, а не на базата на доводи и/или доказателства, посочени от заявителя. Освен това следва да се има предвид, че с оглед високия обществен интерес, който представляват, посочените в чл. 11, ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 от Законопроекта международни и междуправителствени символи, гаранционни знаци, културни ценности и други, съответният орган, който предоставя съгласието си, е необходимо да разполага с един по-дълъг срок от предвиждания в Законопроекта двуседмичен. Затова считам, че такъв подходящ срок е двумесечният срок и смятам, че в този случай не следва да се прехвърля отговорността, която държавният орган, в случая Патентното ведомство, носи за охрана и защита на обществения интерес върху частноправните субекти. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Реплики? Други изказвания? Закривам разискванията. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Танчев и Станислав Владимиров. Гласували 94 народни представители: за 25, против 17, въздържали се 52. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Христиан Митев. Гласували 90 народни представители: за 24, против 1, въздържали се 65. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11 с предложените редакционни поправки от Комисията. Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: По чл. 12 „Относителни основания за отказ на регистрация“ има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, като в ал. 4 думите „е продължило и към датата на подаване на опозицията“ се заменят с „продължават до подаването на опозицията“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 12 с предложението за заместване, направено от Комисията. Гласували 85 народни представители, за 84, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Раздел II – Правни последици от регистрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II. По чл. 13 „Съдържание на изключителното право върху марка“ има предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, като в ал. 2, т. 4 се изменя така: „4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване два текста: текстът на вносителя за наименованието на Раздел II и текстът на вносителя за чл. 13 с предложението за заместване, направено от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „Право на забрана на подготвителни действия – чл. 14“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. „Забрана за използване на марка, регистриране на името на агент или представител – чл. 15“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване два текста: текстът на вносителя за чл. 14 и чл. 15, подкрепени от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. С това ще завършим с този законопроект за днес. Ще направя съобщението за парламентарен контрол на 22 ноември 2019 г., петък: 1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на едно питане от народния представител Корнелия Нинова. 2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов. 3. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Христо Проданов, Георги Гьоков и Александър Сабанов. 4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Станислав Станилов, Нона Йотова, Анелия Клисарова и Ирена Анастасова. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Анна Славова, Лало Кирилов, Теодора Халачева и Валентин Николов; - министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос с писмен отговор от народните представители Христо Проданов и Иван Валентинов Иванов; - министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Михаил Христов; - министърът на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Михаил Христов и Милко Недялков; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Михайлов и Десислав Тасков, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Анна Славова и Десислав Тасков, Георги Михайлов, Илиян Тимчев и Георги Йорданов. Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Джевдет Чакъров се отлага негов отговор от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Поради отсъствие от страна в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, министърът на младежта и спорта Красен Кралев и министърът на културата Боил Банов. Следващо редовно пленарно заседание на 22 ноември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,01 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Станислав Иванов Джейхан Ибрямов

Уважаеми потребители,

Поради профилактика на трансформаторен пост, обслужващ Министерство на финансите, на 23 ноември от 9:00 до 17:00 часа ще има временно прекъсване на електрозахранването. В този часови диапазон са възможни затруднения при ползването на е-услугите на НАП.

Предварително се извиняваме за причиненото неудобство.

Нека всяко дете да има дом и семейство,  да расте в мир, да бъде обичано и да може да развие своите възможности. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева по време на спектакъла-концерт „Празник на доброто“. Инициативата, която се проведе в Деня на християнското семейство, бе част от кампанията за отбелязване на 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето.

Председателят на парламента подчерта, че няма по-сигурно убежище от семейството и по-истински посланици на доброто от децата. По думите й всяко дете е една необятна, вълшебна, пъстра, но и чуплива вселена и дълг на възрастните е да я пазят като зениците на очите си. От нас зависи децата ни да живеят в топло гнездо и да израснат като добри граждани, за да могат с устрем да разперят криле, да полетят нагоре и да покорят света, добави Цвета Караянчева.

На спектакъла-концерт бяха представени истории за добрия пример на хора, помогнали на деца в беда и техните семейства. Те бяха удостоени с почетното отличие „Посланик на доброто”. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева награди учителя в Средно училище „Св. Климент Охридски” в село Зверино Петя Илиева.

Сред присъствалите на събитието бяха още председателят на парламентарната Комисия за децата, младежта и спорта Славчо Атанасов, вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

Последното събитие от кампанията за отбелязване на 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето ще се проведе на 22 ноември 2019 г. в сградата на парламента. В 10.00 часа ще бъде поставена Капсула на хилядолетието и в нея ще бъдат поставени предмети и символи, носещи послание за доброто към поколението на 2030 година.

Безработицата в Черноморския регион и ролята на националните политики за насърчаване на разкриването на работни места обсъдиха участниците в 54-ата Генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) в София. Народното събрание е домакин на двудневния форум, в който участват делегации от парламентите на 12-те държави-членки на организацията.

Участниците в 54-ата Генерална асамблея на ПАЧИС приеха препоръка по темата, с която насърчават националните парламенти и правителства да разработват политики за заетост, улесняващи създаването на работни места и обезпечаващи нуждите на пазара на труда в държавите от региона. Препоръчва се да бъдат предприети мерки, които подкрепят уязвимите групи от обществото – жени, младежи и представители на малцинствата, справянето с възрастовата дискриминация, подобряването на работната среда и т.н. Националните парламенти имат важно значение за иницииране и приемане на необходимите мерки, осигуряващи държавните политики в сферата на заетостта, се посочва в документа.

На форума парламентаристите от държавите-членки на ЧИС приеха и препоръка, свързана с правните и политически аспекти на развитието на транспортните маршрути в Черноморския регион.

В края на 54-ата Генерална асамблея на ПАЧИС България предаде председателството на организацията на Грузия. За Грузия е голяма чест и отговорност да поеме председателството, ще работим за преодоляване на противоречията и за утвърждаването на ПАЧИС като ефективна и силна структура, заяви заместник-ръководителят на грузинската делегация г-н Заза Габуня.