Счетоводен и данъчен справочник

НАП подсеща 40000 земеделски производители за получени субсидии

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до края на април.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявяват и субсидиите, получени от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Земеделците могат да проверят точния размер на изплатените им суми през 2018 г. от ДФЗ, на адрес: https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8160:::NO:8160. Електронната справка  е достъпна с ЕГН.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФЗ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

В рамките на информационна кампания НАП изпрати 43 хиляди електронни писма до земеделци, който са получили субсидии през 2018 г.  Припомняме, че през миналата година земеделските производители декларираха над 170 млн. доходи.  след поредица от инициативи на приходната агенция. 

Повече информация за деклариране на доходите на земеделски производители може да се получи на  телефон 0700 18 700 в работно време в офиса на Агенцията по постоянен адрес.  

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум (звъни). Откривам заседанието. Колеги, продължаваме по дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Внесен е от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г. – точка първа за днес. Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни представи господин Веселинов – заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите; представители на Националното сдружение на общините в Република България, както и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Росица Велкова. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация е изготвен във връзка с необходимостта от усъвършенстване на действащата нормативна уредба, регламентираща правомощията на общинските съвети, кметовете на общини и на кметовете на райони и кметства в процеса на съставяне и изпълнение на общинските бюджети. С предложените промени се въвежда задължение на общинския съвет при приемането на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на районите и кметствата в рамките на общия бюджет на общината, регламентира се задължение за кмета на общината в хода на изпълнение на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата. Създава се възможност кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите за подбор на кандидатите и участниците, разглеждане и оценка на офертите и провеждане на преговори и диалог при провеждането на обществени поръчки в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата. С предлаганите промени ще се гарантира по-голяма финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет на кметство по отношение изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете чрез свои представители да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително-ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството. Контролът по спазване на новите разпоредби ще бъде осъществяван в рамките на контрола по спазването на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на общините при финансови инспекции от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. В Комисията са постъпили становища по Законопроекта от Националното сдружение на общините в Република България и от Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България. В становището на Националното сдружение на кметовете на кметства се изразява известно несъгласие с част от предложените промени, като е изразено съмнение, че те няма да доведат до практически резултат. Националното сдружение на общините не подкрепя Законопроекта. В становището, изразено и по време на заседанието на Комисията, се изказа несъгласие с предложените промени, като бе обърнато внимание, че в практиката на редица общини има по-добри и разнообразни примери на взаимодействие с кметствата от предложените с промените в Закона. От страна на представителите на Националната асоциация на председателите на общинските съвети бе изразена принципна подкрепа за Законопроекта, като бе направено предложение да се обсъди между двете гласувания възможността за разграничаване на кметствата, към които да се прилага предложения подход, в зависимост от големината на населеното място, определена по брой жители. В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип предложените промени, като същевременно бяха отправени и редица въпроси към вносителите и бележки към Законопроекта. В изказванията бе отчетено, че промените са продиктувани от основателното недоволство на редица кметове на кметства, породено от негативната практика на някои общини за отделни населени места в общината да се заделят символични, а в някои случаи и никакви средства от общинските бюджети, а същите да се концентрират преимуществено в населеното място – общинския център. Обърнато бе внимание, че предложените промени не дават достатъчна яснота как и от кого в практически аспект ще се разходват средствата, които ще бъдат предвидени в бюджета за отделните кметства. Изразена бе обща позиция, че между двете гласувания ще бъде необходимо да се прецизират отделни разпоредби от Проекта, както и да се направят допълнителните предложения, които да направят Закона практически работещ и приложим. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. Уважаеми народни представители, предстои да чуем Доклада на Комисията по бюджет и финанси. С него ще ни запознае госпожа Ангелова. Заповядайте, госпожо Ангелова – имате думата. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г. На заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Министерския съвет. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Със Законопроекта се предлагат промени, които целят усъвършенстване на действащата нормативна уредба, касаеща правомощията на общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на кметства по съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Предлагат се следните промени: 1. Въвежда се задължение на общинския съвет при приемане на бюджета на общината да одобрява разходи по определени показатели на кметствата в рамките на общия бюджет на общината. 2. Въвежда се задължение на кмета на общината при изпълнението на бюджета да осигурява своевременно през годината одобрените разходи по бюджетите на кметствата. 3. Създава се възможност когато се финансират обекти на територията на кметствата и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства или оправомощени от тях лица да участват в комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Предложените промени ще гарантират по-голяма финансова самостоятелност на кметствата и ще засилят личната отговорност на кметовете на кметства при разходване на одобрените по бюджета разходи на общината. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет на 22 февруари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Откривам разискванията по обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Има ли заявки за изказвания? Господин Веселинов, заповядайте. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Аз не мога да не кажа няколко думи, въпреки че на практика Законопроектът беше единодушно подкрепен в рамките на заседанието на Комисията, разбира се, която ръководя. Той съвсем не е еднозначен. Всъщност това – да бъде или да не бъде подкрепен, беше доста дълъг дебат и надделя виждането, че трябва да подкрепим самата идея, не толкова разписаните текстове в Закона. Както се казва деликатно в докладите, че отделни текстове трябва да се прецизират, обаче трябва да сме наясно, че в този закон на практика има три текста от три параграфа и всички те трябва да бъдат променени, ако искаме Законът да работи. Тъжна практика е, че на база на изборните резултати често се случва тези общински кметове, които имат определени харàктерни особености, след провеждането на изборите дискриминират цели населени места, защото представители на техните опоненти са взели изборите за кметове на кметства. Случва се през целия мандат, понякога и в доста мандати, едно населено място да е обречено на абсолютна изолация – недостиг на средства от общинския бюджет, защото въпросният местен кмет колкото и да е обичан от населението, не е обичан от управляващия в общината и от мнозинството в общинския съвет. Трябва да се опитаме наистина да преодолеем този порок. Разписаните текстове обаче по никакъв начин не дават гаранция, че това ще се случи. Защото с предвидената хипотеза общинските съвети да са длъжни в определени показатели – да бъдат разписани персонално за съответните кметства, по никакъв начин не създаваме ангажимент за размера на тези средства. На практика, предвиждайки на кмет примерно 10 лв. за смяна на крушки в кметството, общинският съвет ще е изпълнил задължението си, но по никакъв начин няма да сме помогнали за закърпването на дупките по уличната мрежа на съответното населено място. Същевременно обвързването на процент от бюджета спрямо населението или пък с приходите, които самото населено място генерира, са методи, които отново отиват в нищото. Често, особено малките населени места, консумират много повече строително-ремонтни работи, отколкото генерират. Това е практика, която съществува във всички общини, но не означава, че едно малко населено място трябва да бъде лишено изцяло от финансиране, защото пък значи да го заличим от картата рано или късно. Така че въпросът е доста комплициран. Лично моето убеждение е, че това, което трябва да направим, може би е да създадем задължение на общинския съвет да създаде правила, които да осигуряват справедливото финансиране на кметствата, да разчитаме на тази способност на местното самоуправление на практика да се самокоригира и да дава добри примери, което в края на краищата често са доказвали, че могат да правят. В случая аз и моите колеги от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект с гласа си, но най-вече като начало на дебат, а не толкова като избистрена концепция за това какво ще се прави в тази посока. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. Има ли реплики към изказването? Имаше заявка от господин Шишков, след това господин Атанасов. Нека да редуваме групите. Господин Шишков, заповядайте, Вие дадохте своевременно заявка. МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! С риск да повторя част от нещата, които господин Веселинов изнесе, бих искал да поставя на широк дебат тази тема, тъй като наистина през последните години темата за отношенията между кметове на кметства и кметове на общини достигна до едни, бих казал, непредвидими далечини. Настоящият закон е следствие от множество срещи между Националното сдружение на кметовете на кметства както тук в Народното събрание с отделните парламентарни групи, така и си спомняте срещата с министър-председателя господин Бойко Борисов, на която среща беше поет ангажимент да бъдат направени необходимите промени, така че кметовете на кметства да получат своята, бих казал, частична самостоятелност, тъй като в момента те са в едно положение, което е меко казано между чука и наковалнята. Този закон – ЗМСМА, е създаден през далечната 1993 г., което е повече от 26 години, което до голяма степен обуславя неговата архаичност – това, че текстовете вече не са актуални, че голяма част от тях имат нужда от сериозно изменение. Нещо повече, аз съм в местната власт от 2007 г. и от момента, в който постъпих като общински съветник, периодично от време на време чувам, че някой отнякъде предлага някакъв изцяло нов закон за местното самоуправление, какъвто закон до ден днешен все още не сме видели в Народното събрание. Действително част от текстовете, които са записани в ЗМСМА, са наистина много стари. С оглед на това, че обществените отношения са се променили значително през последните 30 години, е необходимо да се направи ревизия и да се внесат коректни предложения, така че този закон да заработи в много по-добра светлина. Бих казал, повечето от нас идваме от местната власт и всеки един от нас малко или много, частично или изцяло се е сблъсквал с проблема за отношението между общински кмет и кмет на кметство. Всеки един от нас под една или друга форма е бил запознаван с тези проблеми. Разбира се, има общини, в които цари хармония между общинските и малките кметове, но има общини, в които конфликтът е достигнал до такова ниво, че на практика животът в малките населени места е спрял. Точно това е идеята на този законопроект, който по принцип подкрепяме, но, разбира се, ще трябва да се направят съществени корекции между първо и второ четене, трябва да се гарантират някакви минимални средства, които да бъдат заложени в общинските бюджети, които средства да бъдат разпределени към съответните кметства. Трудно е да се намери точната формула, тъй като наистина има кметства, които са с жители 5, 6 хиляди души и нагоре. Има кметства, които са по-малко от 500 човека, и е много трудно да се намери точният баланс какъв да бъде размерът на този бюджет, който ще трябва да се определи от общинската хазна. Въпреки това, смятам, че по време на обсъждания, по време на работни групи ще успеем да намерим точната рецепта, така че голяма част от проблемите на тези кметове действително да бъдат решени и да не се налага – както дадоха своя пример, за един пирон да ходят, да се молят на общинския кмет да им пуска служебен аванс. Аз изразявам своята позиция, че трябва да бъдат въведени някакви натурални показатели, примерно брой на население, площ, приходи, други подобни, които да бъдат фиксирани в Закона, така че да се гарантират някакви минимални бюджети за тези кметства. Аз искам да Ви призова да подкрепим Законопроекта на първо гласуване, като даваме ясната заявка, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени необходимите корекции, така че да бъдат съобразени всички становища както на Националното сдружение на общините, така и на Националното сдружение на кметовете на кметства. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шишков. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващото изказване е на господин Славчо Атанасов, след това – господин Али. Заповядайте, господин Атанасов, имате думата. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа общински съветници! На първо четене по принцип поне аз ще подкрепя този законопроект, не коментирам парламентарната си група, но между двете четения трябва да има изключително сериозно прецизиране. Ще Ви кажа защо – ще създадем един изключително сериозен проблем в трите големи града. Става въпрос за там, където имаме районни кметове, става въпрос за София, Пловдив и Варна. В София са 24 района, във Варна са пет, в Пловдив са шест. В момента каква е ситуацията? Районните кметове са избираеми и са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Ако в момента с тези промени ние дадем и отделни бюджети на районите – това трябва много ясно да го прецизираме в Закона, ще превърнем тези градове, примерно в София – 24, в отделни, напълно самостоятелни районни кметове. Кметът на големия град, като София, Пловдив и Варна, в такъв случай, колеги, ще бъде само с представителни функции. Просто се създават отделни феодални владения в тези три града, повярвайте ми, ще видите, че е така. Винаги съм твърдял, че в трите големи града трябваше да се използва старата система – районните кметове да бъдат назначавани от кмета с гласуване от общинските съвети, тоест кметът да не може еднолично да ги назначи, а да минават през общинските съвети. В момента поради хиляди причини – и чисто политически, нещата не са така. Тъй като и аз съм бил такъв, и господин Гърневски от залата е бил такъв, можем да потвърдим, че един кмет на голям град не може с нищо, повярвайте ми, не може с нищо да въздейства върху районен кмет – нито може да го накаже, нито може да го уволни, нищо не може да направи! (Реплики.) Понякога се получават страхотни колизии, защото с основание районният кмет казва: „Извинявайте, господин кмете, ама аз също съм избран от Вас пряко и от населението на съответния район“. Друг е въпросът, че обикновено за районните кметове има различия, но хората гласуват за големия кмет и съответно подпомагат по-малкия. Това се получава в момента. Сега, ако дадем на районните кметове и собствени бюджети – говоря само за трите града с население от два милиона и половина, нали се сещате, че ако дадем на тези кметове и собствени бюджети, трите големи града на практика ние ги разцепваме на малки градчета, абсолютно независими едно от друго. За един град трябва да се води цялостна политика, а не на парче! Ние наистина ще създадем сериозен хаос в трите големи града. Друг е въпросът, ако се съгласите, аз съм готов да дам това предложение, да го направя – да си върнем старата система, районните кметове да бъдат назначавани и избирани от общинските съвети, както беше старата система. От опит Ви казвам, че за мен е по-добра и господин Гърневски ще ме подкрепи, защото като кметове и аз, и той сме страдали от тези неща. Сега на практика със собствения бюджет в трите града, колеги, ние създаваме абсолютно независими нови кметове. Тогава този кмет на големия град за какво го избираме? Какво ще прави той? Какво да прави той? Ще има само едни представителни функции да ходи да реже лентички, когато се открива даден обект. Това е положението – с нищо не може да повлияе на районните си кметове, с нищо! Така е сега, но като им дадем и парите, мачът приключва. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Има ли реплики? Няма. Господин Али, Вие пожелахте думата за изказване –заповядайте. ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация. Както и колегите преди мен споменаха, има доста несъответствия, които трябва да бъдат променени между първо и второ четене, имайки предвид, че няколко закона ще се противопоставят тук и аз ще се обоснова защо. Разбирам, че кметовете на населени места искат да бъдат по самостоятелни, да имат собствени бюджети, де факто да има една финансова децентрализация и за тях. Но тази децентрализация, за която говорим от години, по принцип не е осъществена дори и към кметовете на общините и кметовете на районите. Защо го казвам? Защото говорим само за задължения към кметовете, за делегирани права, без финансово да ги обезпечим, а в един момент тези общини, населени места и особено тези, които са в по-малките населени места, са някъде около 177 общини от общо 266 такива в Република България. Големите областни градове и големите общини имат повече самостоятелни, собствени финансови приходи, но това не означава, че и при малките общини е по същия начин. Уважаеми колеги, аз разбирам, че с тази финансова децентрализация, за която говорим с този законопроект – за правата на местните кметове да имат собствени бюджети, ние ще се сблъскаме с огромни проблеми. Затова преди второ четене Комисията трябва много сериозно да погледне и Закона за обществените поръчки. Защо? При едно такова решение на общинския съвет и при едни финансови нареждания към местния кмет, той трябва да води отчетност. Дали има такъв административен капацитет в едно населено място?! По време на Комисия зададох въпрос към заместник-министъра на финансите: дали тези кметове имат БУЛСТАТ, или трябва да бъдат регистрирани като такива с БУЛСТАТ, трябва ли да имат счетоводители, трябва ли да имат отчетност, трябва ли да издават фактури? Трябва, трябва, трябва много неща, които не съответстват на така предложения на първо четене законопроект. В тази връзка смятам, че с предложените текстове това няма как да се случи. Представете си, че в една община много трудно, особено в малките градовете, се намира дори и архитект към тези администрации, главни инженери, липса на кадри, а дори и за едно населено място, които да контролират един процес, например строителството, както искат местните кметове. Те искат да участват при провеждане на обществените поръчки в самите комисии или техни представители. С какво ще платят те на един инженер или специалист да участва от тяхно име в определяне на обществена поръчка за определено строителство? Как ще се отчитат? Как ще отчетат тези материали, които ще закупуват като строителни материали? Знаете, че в Закона за обществените поръчки има ограничения. Всеки кмет на община задължително провежда обществена поръчка за строителни материали в началото на бюджетната година. Те трябва да се съобразят, че де факто този кмет на населено място не може да закупи по собствена презумпция определен материал без знанието или извън това, което фирмата е спечелила като обществена поръчка за доставка на такива материали. Много са сложни нещата тук. Мисля, че доста сериозно трябва да се поработи, за да излезе един сериозен въпрос. Всички сме за финансова децентрализация. Всички сме за това кметовете да имат самостоятелност, да имат собствени бюджети, но трябва сериозен подход, за да има ефект от целия законопроект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Али. Има ли реплики? Няма. Господин Христов поиска думата. Заповядайте за изказване, господин Христов. ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Още съм усмихнат, защото не направих реплика на господин Атанасов. Иска ми се да му кажа: „Вас могат да Ви обвинят в тоталитаризъм или в нещо друго. Разбирам Ви като кмет на голям град. Това, което предлагате, е интересно като виждане точно в днешната обстановка.“ Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На пръв поглед Законопроектът, който ни се предлага, е стъпка към децентрализацията – една тема, която доскоро беше много дискутирана, но напоследък позатихна. Оптимистите биха могли да видят нещо по-различно, по-дълбоко дори в този законопроект, например, че подкрепяме принципа за субсидиарността. На втори поглед обаче нещата са малко по-различни. Според мен с предлаганите промени се цели по-скоро да се сложи една рамка на кметовете на общинските съвети. Да не забравяме, че Конституцията определя като основна административно-териториална единица общината, а не кметството. Цялото законодателство, засягащо местното самоуправление, се базира на това, че общината е основната единица. Има общини, които имат повече от 50 кметства. Този законопроект, ако бъде приет така, както е, ще доведе до много сложни взаимоотношения в тези големи общини. С промяната на Закона за местното самоуправление – чл. 21, какво ни се предлага по същество? В първата част – § 1, ни се предлага да променим Закона за публичните финанси в частта му чл. 45. Обаче промяната на чл. 45 вече променя отношенията при формирането, гласуването, разпределението на общинския бюджет, контрола на общинския бюджет. Не разбирам защо вместо да се промени § 45 от Закона за публичните финанси в ал. 1, т. 1 и 2, ни се предлага да променяме само част от т. 2 на цитирания член от Закона за публичните финанси. Ако това беше направено, част от промените, които се предлагат с § 2 и § 3 от Законопроекта, няма да имат място, защото в Законопроекта се предлага да се преразпределят средства само в разходната част. Те изобщо не са обвързани и като философия, и като последващ контрол с приходната част на бюджета. Това ще създаде много проблеми на общинските кметове. Това ще създаде много проблеми във взаимоотношенията между общински кмет, общински съвет и кмет на населено място. Ние по същество, опитвайки се да направим една децентрализация и да разпределим справедливо – справедливо или не, средствата, които се отделят в общината, ще създадем проблеми. Тук отварям една скоба, че може би малко предварително, опитвайки се да решим едни междуличностни проблеми, ние ще създадем проблеми по същество в отношенията между кметовете в едно общество от различно ниво. Това е по първата част. Бих се замислил, ако ще вървим в тази посока, дали да не обвържем промяната на разходната част в общинския бюджет по Закона за публичните финанси и с приходната част. Тоест кметовете на кметствата, независимо колко са големи, да започнат да се чувстват обвързани не само с разходната част, но и с приходната част. Това обаче ще отвори един друг проблем, защото ще бъде ясно показано, че има кметства, които не могат по никакъв начин да дадат толкова приходи, колкото изразходват. Всъщност те са издържани за сметка на голямата община. Това от своя страна вече ще отвори друг разговор. Затова си мисля, че преди второто четене трябва много внимателно да обмислим какво можем да си позволим да променим. За мен промяната трябва да бъде в Закона за публичните финанси. Иначе ще настъпи разногласие между двата закона. Основният в случая е Законът за публичните финанси. Предлага ни се още, най-вече с § 2 и 3, да променим още един Закон – Закона за обществените поръчки. Най-странното е, че предложенията всъщност не стават по реда, по който поне аз ги намирам за нормален – чрез преходни и заключителни разпоредби. Предлага ни се чрез текстове на самия Закон да влезем в противоречие на вече съществуващите текстове на основни закони, защото Законът за обществените поръчки регулира въпросите не само в общините в този смисъл. Правейки изключение в Закона за обществените поръчки, налагайки на кметовете на общини задължението да бъдат включвани – както е предложено от вносителя – представители на кметовете на кметства, ние по същество правим изключение в Закона за публичните финанси чрез промяна на текст в друг закон. Това отваря вратичка на всички останали, които по някакъв начин участват в обществените поръчки, да искат свои изключения в текстовете от Закона за обществените поръчки. Това вече ще направи Закона за обществените поръчки в тази му част абсолютно неприложим, бих казал вреден. По-скоро бих подкрепил второто предложение в този § 2, където се предлага да се включват представители на кметовете, на кметствата, при приемането на вече завършени обекти. Включително бихме могли да ги включим и при текущия контрол на изпълнението на дейностите, които са възложени. Това се прави на много места, в много кметства, работи успешно, доказало се е на практика. Между другото, в съществуващата нормативна уредба няма забрани в общинския бюджет, най-вече в приложенията на общинския бюджет, да бъдат разпределени разходите по различни райони и по кметства. Това също се прави. Мога да дам пример с приложението за капиталовата програма в общинския бюджет, в което можем да стигнем дори до поименния списък на предлаганите капиталови разходи, което по същество се прави в много общини. Така че ние имаме една добра практика в част от общините в България. Не би трябвало да се опитваме чрез промяна на законодателството да решаваме частни проблеми. По същество вносителите са се опитали да удовлетворят исканията. Тук признавам – в много отношения те са справедливи относно кметовете на малките кметства. В своето становище Сдружението на кметовете отхвърля по същество предлаганите промени, което за мен беше повече от странно. Те считат, че направените промени няма да изиграят тази роля, която те биха искали, че няма да бъдат полезни. При това положение ние какво да подкрепим в случая? Освен това Сдружението на общините е много категорично в своето становище, изразявайки несъгласие най-вече с първата част, което е разбираемо. Налагайки на кмета на общината допълнителни задължения по разходната част, без да му осигуряваме изпълнение на приходната част, ние можем да го вкараме в непредвиден диалог с кметовете на общини. Налагайки задължението на общинските съвети да приемат един такъв бюджет, разбит по тези пера, от своя страна ние ги ограничаваме. Налагаме им задължение, което противоречи на тяхното право те да формират общинския бюджет, да го разпределят и, ако се наложи, да го коригират. Независимо от всичко казано дотук, Законопроектът си струва да бъде подкрепен. Може би си струва, както казаха и говорилите преди мен колеги, да помислим за промени в текстовете, но промени, които няма да бъдат конфронтационни по своята същност. А защо не да помислим и за по-дълъг период за разглеждането на Законопроекта? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов. За реплика думата има господин Славчо Атанасов. Заповядайте, господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа общински съветници! (Оживление и смях в залата.) Уважаеми господин Христов, повярвайте ми, съгласен съм с всичко, което казахте преди малко. Ще ме попитате сега: „Защо взимате реплика?“ Взимам реплика, защото в изказването си единствено не обърнахте внимание на това, което преди малко и аз казах: трите ключови града в България. Само ги споменахте в изказването си. Там нещата са много, много по-различни от всички други. Там обаче живеят 2,5 милиона души. По принцип има рационално зърно в Законопроекта. Моето предложение е ние, политическите сили, с представители да се съберем и да уточним всъщност какво искаме на второ четене. Защото, повярвайте ми, с тези изменения правим много сериозна промяна в цялостното менажиране на градовете и общините. Специално за трите големи града според мен решението е следното: за да функционира този модел, който в момента ни предлага Министерският съвет, връщаме стария модел – кметът предлага районните кметове, общинският съвет ги утвърждава и ги избира. Ако кметът иска да го уволни, не може да го уволни. Вкарва го в общинския съвет, общинският съвет съответно го сваля от длъжност. Това е начин за въздействане на кмета. Иначе се раждат фиорди. За тези три града се създава град в града. Тогава вече всичко ще си дойде на мястото със съответното финансиране на районните кметове. Тук съм съгласен. Кметът на големия град трябва да има някакви лостове на въздействие върху тези районни кметове. Сега, като им дадем и парите, в София ще се родят 24 отделни града. Това Ви го гарантирам. Второ, въпреки че Ви взех реплика, но ще кажа: за комисиите също сте прав. Сега трябва да променим няколко закона. Първо, трябва да променим Закона за обществените поръчки и ЗМСМА. Вижте какво пише в ЗМСМА: „Кметът на общината определя комисията.“ Като кмет съм вкарвал представители на моите райони във всички обществени поръчки, които е имало, но на добра воля. Сега щом трябва да ги задължим да вкарват представител на съответните кметства в комисията, то тогава трябва да променим и други членове в тези два закона – Закона за местното самоуправление и Закона за обществените поръчки. Повярвайте ми, колеги, материята е много, много сложна – касае цяла България. Трябва да прегледаме и да прецизираме този закон на второ четене изключително внимателно. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Удължете времето на групата. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Не, не, аз просто взех реплика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. За реплика ли? Заповядайте, господин Али – втора реплика към изказването на господин Христов. ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Христов, вземам реплика относно това, което споменахте, че сте съгласен кметовете на кметства да участват в комисии при приемане, да речем, на определен строителен обект. Знаете, че кметът на общината издава заповед за приемателна комисия. В този случай, както и говорившият преди мен каза, задължително трябва да включим кмета на населеното място в тази комисия. Въпросът ми е и риторичен: какво правим при един сигнал или жалба, при една проверка? След приемането, след Акт 16 и кметът на населеното място се е подписал. Той каква отговорност носи?! Дали ще е солидарен с отговорността на кмета на общината, защото в крайна сметка за всичко това отговорност носи кметът на общината? Много са нещата, които трябва да бъдат прецизирани и видени в този законопроект. Дали ще носят отговорност като кмета на общината?! Кметът на населеното място да носи отговорност пред институциите – Държавната агенция „Национална сигурност“, прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата. Не съм много съгласен текстът да остане предложен по този начин. Трябва да променим доста неща в текстовете, предложени на първо четене. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Али. Възможност за трета реплика. Някой ще се възползва ли от нея? Не виждам заявки. Господин Христов, заповядайте за дуплика – имате думата. ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Първо, на репликата на господин Али. Вижте, аз също не смятам, както и Вие, че трябва да е задължително включването на кметовете на кметства или на техни представители в комисиите. Може да е пожелателно, но в края на краищата кметът на общината или възложителят на обществената поръчка е този, който носи отговорността както за комисията, която се сформира, така и за крайния резултат. Тук подкрепям и продължавам да смятам, че след като възложителят на поръчката носи отговорността, той трябва да има и правомощията да регулира целия процес от началото до края, включително и контрола. Безспорно, изключително полезно е включването под някаква форма, дори не толкова официална, на представители – в случая кметовете на кметства, защото те също са много заинтересовани. Практиката показва, че те са тези, които едва ли не всеки ден са на обектите, контролират и могат своевременно да сигнализират и възложителя като такъв, ако открият нередности, а и други органи. Продължавам да смятам – да, това би могло да бъде една много добра практика, една много добра стъпка. Съгласен съм с Вас, но не бива по никакъв начин да го превръщаме в норма по Закона за обществените поръчки, което да създава предпоставка за нови изключения. По репликата на господин Атанасов. Господин Атанасов, Вие започнахте разговор, който по същество отива доста далеч. Той отива към съвсем, съвсем нов закон за местното самоуправление и местната администрация. На всички нива, във всички организации – Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на председателите на общински съвети, не само са водени разговори, а отлично знаете, че преди това имаше подготвен законопроект. За съжаление, днес нещата в обществото се движат много бързо, и то в тази посока – местното самоуправление. Боя се, че ако сега започнем да разработваме закон за местно самоуправление, може да се окаже, че за краткото време, за което той се подготвя, ние като че ли няма да успеем да схванем това, което е пред нас – задаващите се промени, и да им отговорим със Законопроекта, което не означава, че отхвърлям създаването и приемането на изцяло нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Уверявам Ви, има смислени законопроекти към момента, които са гледани и в двете формации – в Националното сдружение на общините в Република България и в Асоциацията на председателите. Отново се връщам на поставения от Вас въпрос за кметовете. Избирането на кметовете на райони за големите градове действително води вече до една некоординирана политика в рамките на целия град. Доколкото вече ги има, правомощията на кмета на голямата община започват да бледнеят пред практиката и пред действителността, която наблюдаваме през последните години в големите ни градове с райони. Задълженията, които обаче имат кметовете на големите градове, водят в много случаи до неразбиране, противопоставяне, не бих казал до конфликти, между политиката, която следва голямата община с програмата на кмета, който управлява, с програмите на кметовете на райони. Поставянето на въпроса за връщането към момента обаче може да ни постави в друга ситуация, в която с основание бихме могли да бъдем упрекнати в безсмислена централизация. Уважаеми господин Председател, извинявам се, надвишавам значително времето, затова ще завърша. Бих искал обаче да оставим въпроса отворен. Въпросът за нов закон за местната администрация – също отворен, просто защото реалностите в местното самоуправление днес ни водят натам. Благодаря Ви. Още веднъж се извинявам, уважаеми господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов. Беше важно да завършите отговора по повод репликите. Господин Ненков, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, безспорно в практиката през последните години и това, което съм имал възможност като представител на голям избирателен район в София да видя, е, че взаимоотношенията между кмета на общината, районните кметове и кметовете на кметства винаги има прехвърляне на искри що се касае до финансиране на проекти и до определяне на бюджетната рамка за следващата година. Разбира се, задача на всеки отговорен кмет – било на населено място, било на община, на район, е да направи със своите усилия максималното, за да подобри околната среда и да изпълни предизборните обещания, които е дал на хората, тъй като все пак те са му гласували доверие и са го подкрепили. Смея да твърдя, че съм съгласен, колкото и странно да звучи, на 90 и повече процента с преждеговорившите, с техните изказвания и с тяхното мнение по Законопроекта, който днес разглеждаме, тъй като имаше много сериозни дискусии в Комисията по регионалната политика, благоустройството и местното самоуправление. А, ако трябва да обобщя всички мнения, истината е, че има смисъл в това да се търси някакъв по-балансиран подход за подобряване на взаимоотношенията между кметовете на малките населени места, кмета на общината и общинските съвети. Безспорно е всеки кмет, било и на най-малкото населено място, да има задачата да изпълни своите предизборни обещания, както и преди малко казах. Това до голяма степен неминуемо е свързано с финансиране, което, естествено, няма как да бъде осигурено от самия него и съответно трябва да зависи от голямата община. Затова смятам, че Законопроектът наистина като философия и като идея трябва да бъде подкрепен. Едно е много важно – ако трябва да стигнем до края и този законопроект да види наистина бял свят и да бъде обнародван, то при всички положения трябва да има да има консенсус между всичките политически партии. Моето разбиране е такова. Искам да кажа, че трябва да има консенсус, защото сме представители на различни политически партии, представляващи немалко общини и населени места. Точно поради тази причина трябва да се намери консенсусен вариант, ако стигнем докрай и приемем съответния законопроект. Няма как да не отбележа – философията в самия законопроект е вярна. Да, трябва да се търси повече прогнозируемост за малките населени места. Това, разбира се, не трябва да става за сметка на големите общини, ако ги задължим всяка година в капиталовата си програма да определят съответния ресурс за малките населени места. За кметовете на кметства, естествено, трябва да има по-обективен подход на базата на приходите, които идват примерно от това населено място – каква е тяхната административна възможност и капацитет, дали, евентуално, ще могат да участват в избора на изпълнител на обществени поръчки, в контрола, в приемо-предавателните дейности, когато обектът бъде завършен в съответното населено място. Така че трябва много, много внимателно да се подходи в тази ситуация. Лично аз считам, а и с колегите споделяме общо мнение, че повечето общини и кметства нямат такъв административен опит, нямат такъв капацитет от хора и експерти, които най-малкото да участват в подбора за изпълнител на обществени поръчки и контрола. В момента в много от случаите се прави така, но наистина на добра воля – кметовете на общините ги включват в комисиите за избор на подбора за обществени поръчки, както и когато обектите биват предавани на общината за ползване. Безспорно този въпрос трябва да се прецизира. По принцип разбирането ми е, че няма как кметовете на кметства да участват в избора, когато става въпрос за обществени поръчки, за особено тежки процедури, тъй като нямат свой административен капацитет. При всички положения Законопроектът има за задача да намери по-добър обществен баланс между отношенията на голямата община и на кметовете на кметства. Запознах се и с много различна практика. До голяма степен, повечето колеги от провинцията, с които съм говорил, в техните общини са намерили някакъв балансиран подход – наистина, всяка година определят съответните дейности и разходи, които трябва да бъдат извършени в различните населени места. Това е добра практика и тя трябва да продължи. Друг е въпросът, разбира се, че ние трябва да решим дали да ги задължим да го правят всяка година, или да бъде по-скоро на доброволни начала тогава, когато общината може да си позволи да направи съответните разходи. Има общини с по над 130 малки населени места. Сами разбирате, че няма как във всяко населено място всяка година да има разходи, които да се правят, тъй като няма как бюджетът да издържи. Няма как! Голямата община, разбира се, ще пострада сериозно от това. Много важно е да намерим някакъв балансиран подход – в желанието си да удовлетворим малките населени места, кметовете на кметства, да не пострада и голямата община. Тя като административна единица е носителят по Конституция, в който са имплементирани отговорността, задълженията и правата върху управлението на съответните територии. Колеги, мисля да завърша с това, че безспорно, ако пленарното мнозинство, даже бих казал, не мнозинство, а ако от цялата пленарна зала намери общ език и консенсусен вариант, смятам, че трябва да вървим в тази посока, но без да бързаме. В желанието си да намерим подходящия баланс да не направим по-сериозни проблеми за големите общини да изпълняват своите бюджети. Колеги, на първо гласуване от името на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта с голямо желание и амбиция – без да се бърза, да се търси най-добрият възможен баланс. Във вземането на това решение трябва да участват всички възможни заинтересовани страни – Асоциацията на кметовете на кметства и Националното сдружение на общините в Република България, тъй като те пък имат отрицателно становище и това е разбираемо, и всички заинтересовани допълнителни страни, с които трябва да намерим общ подход, ако искаме този закон да види бял свят. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков. Има ли реплики? Други изказвания ще чуем ли? Няма заявки за други изказвания. Закривам разискванията. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Предстои първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител е Министерският съвет на 22 февруари 2019 г. Моля, заемете местата си, режим на гласуване. Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието и с това на първо четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Господин Веселинов, заповядайте за процедура. Имате думата. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сами се убедихте, че има доста работа по настоящия законопроект, затова предлагам да бъде определен максимален срок за постъпване на предложения между първо и второ четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за определяне на максимален срок между двете четения – предложение на господин Веселинов. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО И ТЕХНИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, УНГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ОТНОСНО УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Вносител е Министерският съвет. Заповядайте, това е Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Имате думата, уважаеми господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви запозная с Доклада, правя процедурно предложение във връзка с чл. 49, ал. 2 от Правилника за допуск на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете господин Ципов в залата. Уважаеми господин Николов, искахте думата по процедурен въпрос. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура на база Правилника на Народното събрание за удължаване срока на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – да бъде удължен с още една седмица, поради факта че има още предложения, има дискусии във връзка с този законопроект, а и малките ВЕИ-та, във връзка с производителите, с работодателите, така че предлагам с още една седмица да бъде удължен срокът за ЗИД за Закона за енергетиката. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. Подлагам на гласуване направеното предложение на народния представител Валентин Николов. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, продължете с Доклада на Комисията, уважаеми господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата На свое заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата № 902-02-7, внесено от Министерския съвет на 2 април 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов, и Николай Дановски – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“. Заместник-министър Ципов от името на вносителите представи Законопроекта. В аргументите си той отбеляза, че целта на Основното споразумение, което е ратифицирано от България, Унгария и Хърватия на 11 октомври 2012 г. и е в сила за България от 17 юни 2013 г., е да обезпечи възможността за практическото изпълнение на взаимното изпълнение на финансовите санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрацията. Споразумението разширява възможностите за сътрудничество извън информационния обмен, предвиден в Директива 2015/413/ЕС, като предвижда изпълнение на санкциите, което допринася за предотвратяване избягването на санкции за пътни нарушения и гарантира бърза процедура, като съдържа достатъчно гаранции за защита правата на водачите. Основното предимство на Споразумението е възможността паричната сума, получена от изпълнението на решението, да се събира в полза на изпълняващата държава. Административното и техническото споразумение за прилагане на Основното споразумение е изработено с цел осигуряване на техническото прилагане на Основното споразумение. В него се предвижда минимален набор от лични данни, които ще бъдат предмет на информационния обмен по смисъла на Основното споразумение. Посочен е техническият избор на системата и връзка, чрез които се осъществява обменът на информация. Дефинирани са националните точки за контакт и комуникационните канали. Включени са разпоредби за защита на личните данни. Съгласно Основното споразумение изпълнението на финансови санкции няма да преминава през етап на съдебно признаване в Договарящата страна по регистрация на моторното превозно средство, поради което Споразумението беше ратифицирано от Народното събрание със закон. Поради факта, че Основното споразумение е ратифицирано, Административното и техническо споразумение за прилагане на Основното споразумение също следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. Заместник-министър Ципов ще вземе отношение със становище на вносителя. Имате думата. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Настоящото Административно и техническо споразумение, което е на Вашето внимание, е подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен – Австрия, и има за цел да осигури техническото прилагане на Основното споразумение между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Това основно споразумение е подписано на 11 октомври 2012 г. и е в сила за Република България от 17 юни 2013 г. То има за цел да обезпечи възможността за практическо изпълнение и взаимно признаване на финансови санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрация на моторното превозно средство. С това споразумение се цели да се установи един по-висок стандарт на сътрудничество в областта на пътната безопасност, като се предвиди реално налагане на санкции за пътни нарушения, а това ще допринесе за предотвратяване избягването на санкции, което от своя страна трябва да подобри пътната безопасност. Споразумението се отнася за следните видове пътни нарушения: превишена скорост, неизползване на предпазни колани, неспиране на червени сигнали на светофари, управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол или упойващи вещества, неспазване на изискването за носене на предпазни шлемове, използване на забранени ленти за движение, незаконно използване на мобилни телефони или други мобилни устройства или комуникационни средства по време на шофиране. Нарушението на правилата за движение по пътищата, регламентирани в това основно споразумение, са безспорни, лесно установими, включително чрез снимков материал от технически средства, и поради тази причина няма нужда от допълнителни процедури за установяването и доказването им. Същевременно тези нарушения, които са подбрани и са предмет на това споразумение, са сред най-честите причини за пътнотранспортни произшествия и застрашават във висока степен безопасността на участниците в пътното движение. В този смисъл Споразумението трябва да гарантира бърза процедура за санкциониране на нарушителите и засилване на превенцията в областта на пътната безопасност. Основното споразумение от 2012 г. надгражда разпоредби на два акта от европейското законодателство – Директива 2015/413/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Основното споразумение цели предотвратяване избягването на санкции и гарантирането на бърза процедура за изпълнението им. То предвижда трансгранично изпълнение на финансови санкции, а именно чрез непреминаване през етап на съдебно признаване и доказване на тези категории пътни нарушения. Това, от една страна, ще бъде предпоставка за бързина, а от друга страна, предвид сравнително ниския размер на налаганите санкции, ще създаде практически условия за процесуални икономии, тъй като няма да бъде ангажирана съдебната система. Основното предимство на Споразумението е възможността паричната сума, с която е наложена санкцията, получена от изпълнението на решението, да се събира в полза на изпълняващата държава, което, предвид значителния брой нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от водачи на моторни превозни средства, ще повиши събираемостта и размера на приходите в бюджета. Споразумението съдържа и достатъчно гаранции за защита правата на водачите. Съгласно разписания механизъм държавата, в която е извършено пътното нарушение, си сътрудничи с другата държава – по регистрация на моторното превозно средство, за установяване на извършителя на съответното нарушение, ако той не е известен, и за да му бъде изпратена необходимата информация с превод на съответния език, с което го приканва да заплати наложената глоба или да посочи дали някой друг водач е управлявал моторното превозно средство при извършване на съответното нарушение. Водачът има право да възрази срещу нарушението и наложената санкция, а актът за установяване на съответното нарушение подлежи на обжалване по общия ред съгласно законодателството на издаващата го договаряща страна. При изясняване на тези факти и обстоятелства и влизане в сила на административния акт същият се изпраща на държавата по регистрация за изпълнение. Компетентните органи, отговарящи за това споразумение от българска страна, са специализираните органи на Главна дирекция „Национална полиция“, а именно отдел „Пътна полиция“. Административното и техническо споразумение определя набора от лични данни, които ще бъдат предмет на обмен по смисъла на основното споразумение. Посочен е техническият избор на система и връзка, чрез които ще се реализира обменът на информация, дефинирани в националните точки за контакт, както и комуникационните канали за получаване на съответната информация. Във връзка с информационния обмен са въведени електронни формуляри за отправяне на запитвания, които целят идентифициране на водача, на първо място; на второ – установяване на адреса; на трето място, изпращане и връчване на съответните документи; на четвърто място, сертификат за трансгранично изпълнение на решение. Събраните лични данни се използват само за целите на прилагането на Споразумението и са налице всички гаранции за правомерното им обработване. Тъй като изпълнението на финансовите санкции, уважаеми дами и господа народни представители, няма да преминава през етап на съдебно признаване в договарящата страна по регистрация на моторното превозно средство, Основното споразумение бе ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията. Поради факта, че Основното споразумение е ратифицирано, Административното и техническо споразумение за прилагането му също следва да бъде ратифицирано от Народното събрание. В заключение, искам да Ви обясня, че тази инициатива изходи от Република Австрия, тъй като през последните няколко години са идентифицирани множество нарушения от страна на водачи от другите договарящи страни по Споразумението. След като бяха проведени преговори и беше сключено това споразумение, се стигна дотам да се предвиди и ред, предвиден в това Административно и техническо споразумение, за по-бързо обработване на данните и по-бързо налагане на съответните санкции. Ефектът от ратификацията на Споразумението, уважаеми дами и господа, ще бъде безспорен. Това ще повиши събираемостта на бюджета. В заключение, искам да завърша с това, че всички технически процедури са извършени и след ратифицирането на това техническо споразумение нагледно ще се покаже, че всеки един водач, който извършва съответното нарушение, ще бъде наказан с адекватна санкция, тази санкция ще бъде връчена и събрана по изключително бърз, законосъобразен начин, а всъщност точно така – с ефективно налагане на подобни санкции, ние можем да повишим, от една страна, събираемостта, а от друга, да създадем условия, за да не бъдат допускани подобни нарушения. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър. Откривам разискванията по Законопроекта. Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Има ли изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Ще Ви прочета Проекта за закон, преди да го подложа на гласуване. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата Член единствен. Ратифицира Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен, Австрия.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Искате думата по процедура – заповядайте, уважаеми господин Димитров. ДИЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да преминем към второ гласуване на току-що приетия на първо четене Законопроект за ратификация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта. Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Изказване – заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Хубаво е, че сключваме такива договори с тези държави от гледна точка на това да може всички пътни глоби и санкции, които са наложени, държавите да ги признават и да си ги търсят, но въпросът е: каква реципрочност ще има в налаганите глоби? Защото държавите, които са изредени по този договор, в крайна сметка почти нямат – нито леки, нито тежкотоварни автомобили, които да преминават през България. Основно българските превозвачи и българите като туристи минават през тези държави като дестинация. Тоест най-много ощетени в събирането на санкциите ще бъдат именно българските граждани и българските фирми. От тази гледна точка с опита, който може би повечето от нас имат, преминавайки през различни страни в годините и знаейки как се подбират водачите с номера от други държави, предпочитани за глобяване от съответните институции в съответните страни, да не направим така, че именно българските шофьори, без значение дали са транспортни превозвачи, или са тръгнали на екскурзия, да бъдат предпочитани за глобяване в трите държави и те да бъдат донорите за попълване на бюджета на тези три държави. Иначе няма лошо, по принцип – който наруши правилата за движение, да бъде санкциониран, да бъде платена съответната санкция от съответния шофьор, но в крайна сметка, когато гласуваме подобни договори, трябва да преценим и държавния интерес, да преценим и как работят съответните институции в съответните държави. Повтарям, да не направим така, че българските шофьори да станат донори за тези три държави – за попълване на техния бюджет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията и продължаваме. ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата Член единствен. Ратифицира Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен, Австрия.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров. Подлагам на гласуване два текста – наименованието на Закона по вносител и съдържанието на член единствен по вносител. Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2. Законът е приет. Преминаваме към следващата точка от Програмата ни за работа: ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ПРЕЗ 2017 Г. И ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 Г. Становището е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Госпожо Савеклиева, заповядайте – имате думата. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Моля за процедура за допуск в залата на господин Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Да важи и за следващата точка – по двете точки 8 и 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Владов. Заповядайте, госпожо Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г., № 804-00-6, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 22 юни 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. На заседанието присъстваха: Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател и член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; и Петя Александрова – изпълнителен директор. Отчетът беше представен от Петя Александрова. През 2017 г. постъпленията от дейностите по приватизация, следприватизационен контрол и процесуално представителство са общо в размер на стойност 5 млн. 289 хил. лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 2 млн. 863 хил. лв. През отчетния период Агенцията е сключила шест договора за приватизационна продажба. Постъпленията от приватизационни продажби са общо в размер на 2 млн. 467 хил. лв. Подготвени са и предложени за продажба 22 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от дружества. Извършен е следприватизационен контрол по отношение на 71 приватизационни договора. Приети са плащания по 22 приватизационни договора и са извършени проверки на място по 18 договора. По един договор е начислена неустойка за неизпълнение на задължения. Постъпилите плащания от извършените дейности по следприватизационен контрол и процесуално представителство са в размер на 2 млн. 533 хил. лв. През отчетния период от страна на юрисконсултите и юристите от Агенцията са изпълнени всички изискуеми и възможни процесуални действия. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна през 2017 г., е 147, включително и исковите, по които Агенцията е ответник. След представяне на Отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 12 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „РЕШЕНИЕ по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете със становището за следващия период. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г., № 804-00-11, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 12 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. На заседанието присъстваха: Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател и член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; и Петя Александрова – изпълнителен директор. Отчетът беше представен от Петя Александрова. През първото шестмесечие на 2018 г. постъпленията от дейностите по приватизация, следприватизационен контрол и процесуално представителство са общо в размер на стойност 4 млн. 282 хил. 437 лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 1 млн. 179 хил. 936 лв. Агенцията е предложила за продажба 17 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. Сключени са 11 договора за приватизационна продажба. Към 30 юни 2018 г. Агенцията е работила по ресурс от: - 12 мажоритарни пакета акции/дялове; - 58 миноритарни пакета от акции/дялове; - 13 обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; - 4 миноритарни пакета от акции/дялове, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; - 150 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост, с предоставени права на управление на областни управители и на ръководители на държавни ведомства. Извършен е следприватизационен контрол по отношение на 37 приватизационни договора. Приети са плащания по 17 приватизационни договора и са извършени проверки на място по три. През отчетния период от страна на юрисконсултите и юристите от Агенцията са изпълнени всички изискуеми и възможни процесуални действия. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна към 30 юни 2018 г., е 153, включително и исковите, по които Агенцията е ответник. След представяне на отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 12 народни представители, без „против“ и 1 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „РЕШЕНИЕ по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИ: Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Уважаеми господин Владов, ще вземете ли отношение? Заповядайте, имате думата. МИХАИЛ ВЛАДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По точка първа, която касае Отчета за приватизационния процес за 2017 г. ще Ви уведомя, че след периода през 2017 г. в АПСК са постъпили и счетоводно отразени съгласно чл. 8 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол общо постъпления от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол и процесуално представителство сумата в размер на 5 млн. 289 хил. лв. На основание чл. 9 от ЗПСК разходите за осигуряване на дейността по приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на АПСК. През отчетния период Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е извършила разходи по бюджета си за 2017 г. в размер на 2 млн. 863 хил. лв. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в периода е подготвила и предложила за продажба чрез публичен търг с явно наддаване общо 22 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост, обособени части и обособени части от дружества. Проведен бе и Четиридесетият централен приватизационен търг, на който бяха предложени за продажба пакети и акции от капитала на 11 дружества. През отчетния период Агенцията сключи шест приватизационни договора. Постъпленията по приватизационни продажби са общо в размер на 2 млн. 467 хил. лв. От страна на АПСК са положени усилия за привличане на инвеститори и рекламиране на предлаганите за приватизация обекти. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 33 броя обекти, които през отчетния период бяха предлагани за продажба. Основните неблагоприятни фактори, които доведоха до забавяне на темпа на приватизация през 2017 г. са следните: промяната в нормативната уредба, съгласно която възлагането на правни анализи, приватизационни оценки и информационни меморандуми, следва да се извършва по реда на ЗОП. Въвеждането на нов подход за възлагане на услугата наложи изготвянето на нови вътрешни документи и графици на реализирането им, което от своя страна доведе до забавяне процесите по предприватизационна подготовка и приватизация. След обявяването на подготвения от Министерството на икономиката Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 10 май 2017 г. Агенцията преустанови работа по проектите за продажба на пакети, акции и дялове, собственост на държавата, и на обособени части от търговски дружества с мажоритарно държавно участие. Проучени бяха вече стартираните тръжни процедури, въпреки че този законопроект не бе представен за обсъждане в Четиридесет и четвъртото народно събрание. От средата на 2017 г. на практика това спря традиционния процес за акции, дялове и обособени части. По отношение на следприватизационния контрол в изпълнение на основните цели беше осъществена следната дейност: общо 104 броя отчети по 71 приватизационни договора са анализирани и приключени с констатации; по 1 приватизационен договор е начислена неустойка за изпълнение на задължения; по 22 приватизационни договора са приети плащания; по 18 договора са извършени проверки на място; извършена е проверка на документация за изпълнени задължения и за липса на такива и са издадени 12 удостоверения. Юрисконсултите от Дирекция „Правна“ на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са подготвили и представили пред частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители или друг орган 416 броя молби във връзка с хода на изпълнителното производство; 99 броя отговори на искови молби, писмени защити, жалби и отговори на жалби и други становища по искови дела. През 2017 г. са образувани 11 броя нови искови дела. През отчетния период от основно значение беше работата по дело № 158 от 2016 г. на Върховния административен съд, образувано по искова молба от „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД – купувач по договора за приватизационна продажба на Параходство „Български морски флот“ АД, срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, предявена пред Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата на основание чл. 307 от Търговския закон, който предвижда търговска непоносимост. От извършената дейност по следприватизационен контрол и процесуално представителство постъпилите плащания са в размер на 2 млн. 533 хил. лв. Към 31 декември 2017 г. ресурсът от обекти за приватизация, по които се осъществяват дейности по подготовка или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от 12 броя мажоритарни пакета, акции и дялове. От тях 4 броя са влети в „Държавната консолидационна компания“ ЕАД; 1 брой в „Терем-Холдинг“ ЕАД; 4 броя миноритарни пакета от дялове и акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 58 миноритарни пакета, акции, дялове; 15 броя обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 148 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и имоти с представени права на управление на ръководители на държавни ведомства, за които има предложения за приватизация. Към 31 декември 2017 г. общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число инвестиции, е в размер на 84 броя. Общият брой на висящите дела към 31 декември 2017 г., по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна, е 147 – включват се всички висящи дела, в това число исковете, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е ответник. Това е Отчетът за 2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете с изказването за периода за 2018 г. МИХАИЛ ВЛАДОВ: Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя и Отчета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за първото шестмесечие на 2018 г. За периода са постъпили постъпления и счетоводно са отразени в съответствие с чл. 8 на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол, и процесуалното представителство – общо в размер на 4 млн. 282 хил. 437 лв. На основание чл. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол разходите за осигуряване на дейността по приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. През отчетния период Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е извършила разходи по бюджета си за 2018 г. в размер на 1 млн. 179 хил. 936 лв. От страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол са предложени за отчетния период 17 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост и обособени части от търговски дружества. Обявени са 20 броя публични търгове с явно наддаване, като 11 от тях са успешни. В рамките на периода са сключени и 11 броя договори за приватизационна продажба за 10 броя имоти държавна собственост от областите Варна, Кърджали, Пазарджик, Сливен, договор за продажба на обособена част от „Транспортен диагностично-консултативен център“ ЕООД – град Бургас. Разликата между 17 обекта и 20 публични търга се обосновава от това, че не всички са били продадени при първата процедура и затова е проведена втора процедура в съответствие със Закона, като цената е намалена между първия и втория търг. Проведен е маркетинг по региони съобразно местоположението на обектите, предлагани за продажба. Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 15 броя обекти, за които през отчетния период са били обявени търгове. През първото шестмесечие на 2018 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е възлагала изготвяне на правни анализи, приватизационни оценки и информационни меморандуми за нови обекти, подлежащи на приватизация. Провеждането на тази процедура беше временно преустановена до приемане на подзаконов нормативен акт за възлагане на дейности, свързани с подготовката на приватизация и следприватизационен контрол, включително и процесуалното представителство. Такава наредба е приета от Министерския съвет с Постановление № 121 от 29 юни 2018 г., обн., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г. Към 30 юни 2018 г. ресурсът обекти за приватизация, по които са извършени дейности по подготовка или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от: 12 броя мажоритарни пакети, акции или дялове; 4 броя миноритарни пакети от акции или дялове, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 58 миноритарни пакети, акции или дялове; 13 броя обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 150 броя обекти, представляващи имоти частна държавна собственост с предоставени права на управление на областните управители и на ръководители на държавни ведомства, които имат предложение за приватизация. За изпълнение на основните цели по отношение на следприватизационния контрол беше осъществена следната дейност: анализирани и приключени с констатации са общо 42 броя отчети по 37 приватизационни договора; приети са плащания по 17 приватизационни договора; извършени са проверки на място по 3 договора; извършена е проверка на документации и са издадени удостоверения за изпълнение на липса на задължения. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число и задължения за извършване на инвестиции, е 83 броя през отчетния период. Към 30 юни 2018 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е взискател по 101 изпълнителни дела, като вземанията по тези изпълнителни дела са за главници, миноритарни лихви, лихви за забава и разноски по изпълнителните листове и изпълнителните дела. По посочените дела са извършени необходимите процесуални правно-фактически действия. Подготвени и представени пред частни съдебни изпълнители, държавни съдебни изпълнители или други органи са 111 молби във връзка с хода на изпълнителното производство, молби за извършване на описи за публична продан по искане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по 30 дела. Подготвени и предоставени са 28 отговора на искови молби, писмени защити, жалби и отговори на жалби и други становища по дела. Изготвени са молби, становища и писма до Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата – 8 броя, всички във връзка с арбитражното производство срещу Агенцията, заведено от купувача по договора на традиционна продажба на 70% от капитала на Параходство „Български морски флот“ ЕАД – град Варна. Общият брой на висящите дела, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е страна, към 30 юни 2018 г. е 153 броя, включват се всички висящи дела, в това число и исковете, по които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е ответник. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Владов. Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Има ли изказвания? Няма. Закривам разискванията и ще преминем към гласуване. Ще подложа на последователно гласуване двата проекта за решение така, както ни бяха представени от заместник-председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм. Първият Проект за решение е по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване втория представен ни Проект за решение по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода от 1 януари до 30 юни 2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението и решението са приети. Продължаваме нашата работа със следващата точка от дневния ред: ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2018 Г. Вносител: Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. Заповядайте, господин Велчев, да представите Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, преди да Ви представя Доклада, моля, процедура за допуск по чл. 42, ал. 2 на заместник-председателя на Комисията доцент доктор Хюсеинов. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Велчев. Уважаеми народни представители, гласуваме допуск в залата на заместник-председателя на Комисията за защита от дискриминация. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Моля квесторите да поканят господин Хюсеинов в залата. Сега ще чуем Доклада на Комисията – заповядайте, господин Велчев. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. На редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация. Отчетът за дейността на Комисията за 2018 г., внесен на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, беше представен от председателя – доцент доктор Ана Джумалиева. Той отразява постигнатите резултати на Комисията в качеството ѝ на орган по равнопоставеността, изграждайки и прилагайки национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. традиционно акцентира върху работата на заседателните състави, отчита дейността на специализираната и общата администрация и посочва някои от най-важните цели и задачи. От постъпилите през 2018 г. в Комисията за защита от дискриминация и обработени 751 жалби, сигнали и запитвания, както следва: жалби – 533, сигнали – 77, запитвания – 15, образувани са 721 преписки. Постановените решения за 2018 г. бележат своя рекорд през годините. Те са 511, докато за 2017 г. са 450. Госпожа Джумалиева подчерта, че самосезиранията са също без аналог в близо 14-годишната история на институцията, като в сравнение с 2017 г., когато са били само 2, то през 2018 г. вече са 386. Деветте най-често срещани защитени признака в образуваните преписки за 2018 г. са: „увреждане“ – 459 преписки, „лично положение“ – 180 преписки, „обществено положение“ – 57 преписки, „възраст“ – 51 преписки, „етническа принадлежност“ – 28 преписки, „имуществено състояние“ – 23 преписки, „образование“ – 21 преписки, „убеждение“ – 20 преписки, „пол“ – 19 преписки. Значителна част от дейността на Комисията за защита от дискриминация заема защитата от дискриминация при упражняване правото на труд. Госпожа Джумалиева обърна внимание, че през 2018 г. в оплакванията до Комисията има твърдения за дискриминационен характер на нормативната и поднормативната уредба, касаеща неравностойно третиране спрямо осиновителите и техните деца над 5-годишна възраст, приема на първокласници, предоставянето на асистентски услуги за хора с увреждания, здравното осигуряване, трудовите права на лицата с увреждания и други. През изминалата година 677 са организираните открити приемни от регионалните представители на Комисията за защита от дикриминация. Констатирано е повишаване на броя на гражданите, посетили офисите на Комисията и организираните приемни – от 3472 през 2016 г. на 4236 през 2018 г. Подчерта се, че регионалните представители са изключително важни за дейността на Комисията с това, че са посредниците на институцията в малките населени места в страната. Редица събития и инициативи на Комисията за защита от дискриминация през 2018 г. са били свързани с превенцията в борбата срещу дискриминацията, като международното сътрудничество и координираната национална политика имат съществен дял в дейността на Комисията. Госпожа Джумалиева посочи, че голяма част от самосезиранията на Комисията са свързани с националната кампания на Комисията за защита от дискриминация „Достъпна България“, насочена към защита на правата на хората с увреждания. Комисията продължава активно да участва и като работодател по програмите „Старт на кариерата“ и КРОС-БИ, по които се назначават стажанти и трайно безработни лица. Сериозен дял от дейността на Комисията за защита от дискриминация заема работата с редица органи на международни организации със сходни компетенции или сфери на дейност. Като значимо събитие през изминалата година се отбелязва участието на състава на Комисията в обучително посещение в САЩ по покана на Държавния департамент на САЩ, в резултат на което са били споделени множество добри практики и инициативи, прилагани на федерално, щатско и локално ниво. В качеството си на член на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност Комисията за защита от дискриминация е посетена от господин Жан-Пол Ленер, председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в Съвета на Европа. Наред с дадената висока оценка е било подчертано, че българската Комисия за защита от дискриминация е постигнала сериозно развитие и трябва да служи за модел на органи с квазисъдебни функции в Европа. След проведеното гласуване Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 8 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г., № 920-00-01, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 29 март 2019 г. Комисията предлага и „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г“.“ Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Искате ли думата, доцент Хюсеинов? Няма да се възползвате от това право. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа народни представители! В Отчета така и не се виждат конкретни резултати на Комисията във връзка с организираните с публични средства семинари и срещи с неправителствения сектор. Конкретно визирам семинар, на който ръководството на Комисията се е снимало да яде и пие в компанията на Ачо Циганина от Хасково – онзи, същият, който след като се нахрани обилно на държавната трапеза, си позволи да пусне жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу вицепремиера Красимир Каракачанов по повод неговата концепция за справяне с циганизацията. Интересно ми е какво се случва с този казус, докъде стигна Комисията, има ли конфликт на интереси, защото бяхме сезирали Комисията именно по този въпрос? Интересно ми е и какво се случва с по-голямата част от казусите в Комисията, след това колко от тези решения са паднали от съда? Тези данни не успях да намеря в Отчета, затова аз лично ще гласувам „против“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики? Няма реплики. Има ли други изказвания, уважаеми народни представители, по Отчета на Комисията? Няма изказвания. Закривам разискванията. Заповядайте, имате думата, доцент Хюсеинов. БАКИ ХЮСЕИНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, по отношение на семинара, който е проведен в Пловдив с неправителствените организации, искам да изтъкна, че освен своите правораздавателни функции Комисията изпълнява и превантивна дейност. Една от препоръките на Съвета на Европа е да направи различни семинари с държавни институции, министерства, неправителствени организации, за да може да хване още в зародиш дискриминационните елементи в България. Така че ние имаме поредица семинари, където обучаваме всички неправителствени организации по отношение на Закона за защита от дискриминация, за да може все пак да обхванем територията на цяла България. На семинара, който сме направили – среща с неправителствени организации, господинът искаше да се снима с ръководството и не само той – всички други. Този, който иска да се снима с ръководството, може да го направи, разбира се, ние не се крием от това. По отношение на преписките, за които Вие питате какво сме направили – има образувани производства в Комисията за защита от дискриминация, и в законоустановен срок ще има заседание. Събират се доказателства от ответните страни, защото все пак производството при нас е както в съдебната система. Страните са уведомени за това и в най-скоро време ще имаме заседание. По отношение на това доколко падат решенията на Комисията – искам да заявя твърдо, че за 2018 г. от 510 решения само 9% са паднали от съда, а за 2017 г. при 450 решения – 7,3% са паднали от съда. Абсолютно не е вярна тезата, че решенията на Комисията падат. Освен това, всички знаете, че този, който не е доволен от нашето решение, може да се обърне към административните съдилища. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на заместник-председателя на Комисията за защита от дискриминация. Подлагам на гласуване Решението, изчетено от господин Красимир Велчев, с което се приема Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Гласували 80 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 5. Предложението и Отчетът са приети. Следва почивка, уважаеми народни представители. Ще продължим нашата работа в 12,00 ч. с изслушване на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно развитие на процеса за либерализация на пазара на електрическа енергия. Вносители: Делян Добрев и Валентин Николов. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да продължим нашата работа с: ИЗСЛУШВАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО РАЗВИТИЕ НА ПРОЦЕСА НА ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ. Припомням, че изслушването започва с това, че вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Заповядайте за процедура, господин Николов, като един от вносителите на предложението. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да бъдат допуснати в залата следните лица: Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Евгения Харитонова – член, Пенка Трендафилова – член, Владо Владимиров – член, и Георги Златев. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Беше направено предложение за допуск в залата на членовете на Комисията. Моля, гласувайте техния допуск в залата. Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля допуснатите лица да бъдат поканени в залата. Господин Николов, заповядайте, за да направите изложението. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми комисари и Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране! Да започнем оттам, понеже темата, за която сме Ви поканили за изслушване, е „Развитие на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия“, че бих искал да се мотивирам за това какво провокира мен и, за съжаление, бившия ми колега Делян Добрев, да направим това искане за изслушване. Либерализацията на електроенергийния пазар по принцип е започнала, ако не ме лъже паметта, в Чили в 70-те години на миналия век. У професор Фрийдман, когато изслушвал различни становища и гледни точки на големите в минната индустрия в Чили, съответно на производителите на електрическа енергия, която фактически се доставяла чрез държавни компании, в един момент възникнал въпросът дали тази цена, която се предоставя от тези енергийни дружества с раздути щатове, не нанася щети именно на тези минни компании и по този начин те да не са конкурентоспособни. Именно този въпрос е трябвало по някакъв начин да бъде решен и тогава възниква моделът на либерализация на енергийния пазар, като се отделя съответно преносителят, отделят се производителите на електрическа енергия и фактически, след като той се тества и се вижда, че се дава възможност да се търси и се постига една пазарна цена, то този вече модел се пренася в Съединените щати, а в последствие и в Европа. Наистина в крайна сметка и в България, която е била с планово стопанство преди 90-а година, където всичко беше държавно, се определяше една цена – държавна, на която се доставяше на абсолютно всички потребители. В крайна сметка ние тръгнахме по пътеката на либерализация, защото това е правилният модел. Тази либерализация е основана на Третия либерализационен пакет, който беше приет, и заедно с двете директиви – газовата и електрическата, започнахме да либерализираме както нашия газов, така и нашия пазар на електрическа енергия. Това е нужно поради факта, че по този начин се позволява различни регионални пазари да се обединяват, а и не само регионалните. Знаем вече, че Европа търси варианти за общ европейски пазар. Той трябва да се основава на базата, че тази цена, която се постига, трябва да бъде пазарна, тя да бъде справедливата цена, и ние трябва да знаем, че това не е високата или ниската цена. Вече смятам, че ние сме я постигнали с различните промени в Закона за енергетиката до степен, че вече сме стигнали средноевропейския либерален модел на пазар, дори повече. Фактически направихме модел, така щото с такива дългосрочни договори да може да се продава на свободния пазар и да бъдат компенсирани впоследствие. Този модел, бих казал, че вече се оглежда от различни други държави – централноевропейски, и страни, близки до нас, и смятам, че това е правилният модел, с който може да се постигне тази справедлива цена. С последното изменение на Закона за енергетиката, което беше предложено от нас, от парламентарната група на ГЕРБ, всъщност ние развиваме модела на либерализация и го задълбочаваме. Все повече участници отиват на този пазар. Като задължаваме всички да отидат на Българската независима електроенергийна борса, по този начин ние вече можем да сме сигурни, че цената, която се постига за различните продукти на тази борса, вече е пазарна. На база споразуменията с Европейската комисия имаме задължение за нашите държавни дружества, с определени количества да гарантират ликвидност на пазара. Факт е, че с изменението на Закона за енергетиката вече задължихме всички производители да предоставят произведената енергия на тази борса. По този начин ние я направихме достатъчно ликвидна, така че да знаем, че на пазара се предлага наистина по пазарната цена. Разбира се, предстои още доста работа, защото всички малки потребители, домакинствата, трябва рано или късно – по-добре рано, да излязат на пазара и, както е в много европейски страни, тези потребители чрез едно кликване на екрана да могат да си изберат доставчик на електрическа енергия, да сменят този доставчик лесно, да могат съответно да си следят профила и да могат евентуално да постигат ефикасност и енергийна ефективност. Ние по този начин ще постигнем две цели – едната цел, справедлива цена. Както казах вече, да няма да има съмнение в това, че е справедлива, независимо дали е висока, или ниска. От друга страна, ще можем ние сами, като влагаме усилия, да постигаме енергийна ефективност в домовете си – кога можем да включваме един електрически уред, дали не можем да го включим, когато цената е по-ниска, и така нататък, и така нататък. Това ще доведе до спестяване и на много въглеродни емисии, които, така или иначе, са вече тема номер едно в целия свят, ще доведе до по-малка зависимост от доставчиците на външни енергоносители и спестяване на много национален продукт. Привършвам с това, че ще се радвам тази дискусия да стане една смислена дискусия и да имаме полза от нея. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Това беше становище на вносител. Съгласно Правилника и реда за изслушване изслушваните лица правят изложение в рамките на десет минути. Господин Иванов, заповядайте. Имате думата. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато преди четири години – на 2 април 2015 г., Вие в Народното събрание избрахте състава на настоящата Комисия за енергийно и водно регулиране, частично подменен преди една година, пред Комисията стоеше задачата да дадем своя съществен принос за решаване на три основни и важни за българската енергетика задачи, а това бяха: финансово стабилизиране на отрасъла, диверсифициране на източниците на енергия, които се доставят в България, и на трето място – по-нататъшна либерализация на енергийния пазар. Финансовата стабилизация беше необходима, защото тогава – в края на 2014 г., част от енергийните дружества, включително най-голямото – Националната електрическа компания, бяха в колапс, бяха в един фактически фалит. Комисията даде своя принос и мога да кажа, че финансовите резултати в отрасъла бяха чувствително подобрени. Относно диверсификацията е повече от ясно, че ако бъдат диверсифицирани доставките на енергийни носители за страната, конкуренцията ще ражда по-добро качество и по-ниски цени на тези енергийни носители. Вие днес, за което Ви благодаря, изисквате от Комисията за енергийно и водно регулиране да Ви информира по третия стълб от задачи, които Комисията решава през тези четири години, а това е по-нататъшната либерализация на пазара на електрическа енергия у нас. Ще ми позволите само с две думи да кажа, че в правно отношение либерализацията беше регламентирана още през 2007 г. с промяна в Закона за енергетиката, но фактически тя започна да се разширява през 2013 г., когато отново чрез Закона за енергетиката бяха задължени потребителите на електроенергия на високо и средно напрежение да излязат на свободния пазар. Тази свободна търговия се осъществяваше първоначално чрез директни договаряния, впоследствие чрез платформи на трите енергийни дружества от състава на Българския енергиен холдинг, а именно – НЕК, АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. След намеса на Енергийната комисия и сключено споразумение с нея бяха определени квотите, с които тези дружества ще участват на бъдещата енергийна борса. Комисията за енергийно и водно регулиране в средата на 2015 г. промени правилата за търговия с цел да създаде правната основа за създаване на независима енергийна борса и нейното функциониране. Това се случи на 19 януари 2016 г. В периода от 2016 г. до 2018 г. постепенно Борсата, която започна да функционира на сегмента „Ден напред“, продължи със сегмента на двустранните договори, с платформа за двустранни договори и с платформата за търговия в рамките на деня. В края на 2018 г. количествата, които бяха търгувани на Борсата, бяха 2,5 по-големи от тези, които бяха търгувани в 2016 г. Тогава те бяха около 2,5 тераватчаса електроенергия и бяха нараснали в края на 2018 г. на 6 тераватчаса електроенергия. Едновременно с това беше необходимо да се пристъпи към следващи действия за по-нататъшна либерализация на пазара. Към онзи момент – това всъщност е някъде месец януари тази година – 62% от произведената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. От тези 62% 19% беше енергия, която продължи като енергия за износ, а останалите 43% бяха търгувани за вътрешния пазар. 38% остана регулираният пазар на електроенергия у нас. Мерките за по-нататъшна либерализация, които бяха осъществени благодарение на промяната в Закона през месец май миналата година, включваха три основни дейности. На първо място, задължително през Борсата трябваше да излязат и да продават електроенергията всички производители на електроенергия с инсталирана мощност четири и над четири мегавата. На второ място, електроразпределителните дружества, които дотогава купуваха енергията на специално определена от Комисията цена и тези количества бяха често пъти обект на дискусия дали се използват действително за технологични разходи, бяха задължени да купуват енергията си от Българската независима енергийна борса. И третата мярка беше централизиране на търговията с електроенергия, търговията на едро, единствено на платформите на Българската независима енергийна борса. Това, което предстои – аз съм изключително доволен, че на първо четене вече мина през Народното събрание като мерки за по нататъшна либерализация на пазара, което трябва да се случи в настоящата 2019 г. – се заключава в следното. На първо място, на Борсата излизат всички производители с инсталирана мощност от един до четири мегавата. Това прави общо около 1,5 тераватчаса електроенергия, които допълнително се предлагат на Борсата. На второ място, освен на Борсата, беше поет ангажимент да се създадат достатъчно различни пакети за електроенергия, като те включват различни опции – било само електроенергия в пикова зона, енергия офпик или базова енергия, енергия, която да бъде в рамките на петте работни дни, енергия, която да бъде за двата почивни дни. Това дава известна предвидимост на клиентите, които купуват от Борсата, както и на търговците на Българската независима енергийна борса. Второто действие, което предстои да се случи с цел либерализация на пазара, е изискването всяка нова когенеративна мощност да бъде построена само и единствено, при условие че се провежда търг и той да бъде при недискриминационни и ясни правила. Това е в изпълнение на насоките за развитие на енергетиката в Европейския съюз, които изискват от 1 януари 2017 г. по този начин да има всякакво изграждане на нова когенеративна мощност, когато има наличие на държавна помощ, тоест когато им се дават преференции най често в цената. Постепенно стигаме до положение, в което очевидно е необходимо и част от потребителите на електроенергия, които в момента са на регулиран пазар, да излязат на свободния пазар. Вероятно в недалечно бъдеще, в рамките на една година небитовите потребители – това е дребният бизнес, обществени организации, институти, учреждения – ще излязат също на свободния пазар, но искаме да видим какъв е ефектът от предлагането на по-голямото количество електроенергия от производителите между един и четири мегавата инсталирана мощност. Като проблеми, които би трябвало да бъдат решени понастоящем и в бъдеще, искам да отбележа, че най-важните проблеми на свободния пазар на електроенергия, което е гаранцията за либерализация, са два. Първо, това е ниската ликвидност на Българската независима енергийна борса. Количествата, които се търгуват на нашата борса, са три пъти по-малко, отколкото тези на Унгарската борса, четири пъти по-малко от тези, които се търгуват на Румънската борса, и около осем пъти по-малко от търгуваните на Гръцката енергийна борса. Ниската ликвидност от своя страна създава втория съществен проблем, а той е голяма волатилност, големи промени в цените на електроенергията на свободния пазар, защото когато са ниски търгуваните количества електроенергия, отделен голям производител, каквито са например дружествата от състава на БЕХ или голям търговец, каквито вече имаме на Българската независима енергийна борса, може рязко да се промени цената на електроенергията. Очевидно високата волатилност може да бъде преодоляна с краткосрочни и дългосрочни мерки. За да се вместя в рамките на 10-те минути, искам само да кажа, че в крайна сметка голямата цел, която трябва да бъде реализирана и това ще даде възможност на един наистина стабилен енергиен пазар на електроенергия в страната, е да се осъществи свързаност на пазара на електроенергия на България със съседните страни. Аз съм удовлетворен, че освен с участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, но също така с участието на българския Електроенергиен системен оператор и, разбира се, на Българската независима енергийна борса напредват в различна степен преговорите за създаване на свързан пазар с Румъния – касае се за сегмента „В рамките на деня“, с Македония – в сегмента „Ден напред“, и също в сегмента „Ден напред“ със Сърбия и Хърватска. Свързаността на пазарите по категоричен начин ще намали големите отклонения в цената на електроенергията на българския пазар. Но за да се осъществи свързаността, трябва, разбира се, чрез промяна в Закона, която се надявам, че ще бъде гласувана от Вас и на второ четене, да бъдат премахнати разходите за достъп и пренос, които в момента се събират от енергията, която е предназначена за износ, защото ние сме една от последните страни, да не кажа последната в Европа, която събира подобни такси. Това възпрепятства свързаността на пазарите, защото води до една разлика, която, изразена в евро, е около 5 евро и се заплаща за всеки мегаватчас изнесена от страната електроенергия. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да Ви уверя, че Комисията за енергийно и водно регулиране ще положи всички усилия процесът на либерализация на електроенергийния пазар в страната да продължи и да завърши в обозримо бъдеще с оглед ние да станем част от обединения европейски пазар на електроенергия – отначало регионален, а след това и обединен европейски пазар. Все пак човешкият морал ме задължава заедно с това пред Вас да изкажа моята искрена благодарност на един човек, който в продължение на четири години неизменно стоеше до мен и до членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране и подкрепяше всяко наше действие, насочено и към либерализация, и към диверсификация на доставките, и към финансово стабилизиране на енергийния сектор. Това, Вие се досещате, е господин Делян Добрев (ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ), чиято компетентност, почтеност и смелост силно ме впечатляваха и впечатляват. Изрично изтъквам: смелост, защото в тези четири години ние, прокарвайки съвместно действия към либерализация на пазара, безспорно нарушихме някои планове и засегнахме финансово определени групи – било производители, било търговци, било бизнес. Но ние действахме и действаме в името на обществения интерес, търсейки този крехък, но абсолютно необходим баланс в българското общество. Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашите въпроси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Пристъпваме към конкретните въпроси. Започваме с въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Господин Николов, заповядайте, имате думата. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, уважаеми комисари! Първо, благодаря за топлите думи за колегата Делян Добрев, който много ще ни липсва. Той остави доста сериозна следа в енергетиката, и не само, но да минем към въпроса. Знаете, че с промените в Закона за енергетиката, който аз и колегата Добрев вкарахме – той все още е отворен, удължихме срока днес – фактически генерациите, които са малките възобновяеми източници между един и четири мегавата, съответно високоефективните комбинирани производства също между един и четири мегавата, отиват на свободен пазар, като трябва да подпишат договори за компенсации с Фонда за енергийна сигурност. Разбира се, досега НЕК ги пласираше на регулиран пазар. По изчисления на експертите това са някъде около милион и петстотин хиляди мегаватчаса електрическа енергия годишно. Това поражда въпроси: с какво ще ги замените; това ще повлияе ли върху цената на регулирания пазар и очаквате ли да повлияе и върху цената на свободния пазар? Тоест да споделите Вашата визия във връзка с двете цени – едната не е крива, разбира се, едната е фиксирана, но другата е крива – относно това наше действие, абстрахирайки се от външни въздействия, примерно в сухо време, което няма да напълни язовирите и така нататък. Говорим за чисто механично, ако този закон влезе в сила, и всички други условни параметри ги сложим като постоянни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Господин Иванов, заповядайте за отговор. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма съмнение, че цените на свободния пазар дават своето отражение върху цените на регулирания пазар, защото ако има много силно разминаване, това, естествено, поражда определено напрежение. Нещо повече, в края на миналата година, когато бяха екстремно високи цените на свободния пазар, част от потребителите на електроенергия, стопански преди всичко, които бяха излезли на свободния пазар, се върнаха на регулирания пазар, което е разрешено нормативно да бъде направено. Понастоящем цените на свободния пазар се определят от няколко фактора. На първо място, това е конюнктурата на пазара вътре в страната – потреблението, което се изменя динамично в зависимост от сезона: през зимата значително по-голямо, през месеците април и май изключително ниско, стигащо често пъти до 2700 – 2800 мегавата. При това положение не може да се каже, че цените на свободния пазар са постоянни целогодишно. Вторият фактор, който силно влияе, и особено влияе в последно време, са цените на емисиите въглероден двуокис. Политиката на Европейския съюз за декарбонизация на икономиката, съответно и на енергетиката, наложи създаване на механизъм на Европейската платформа за търговия с емисии, при които се чувства определен недостиг на предлагани емисии, което повиши тяхната стойност от около 8 евро на тон емисии преди година до около 25 евро. Макар че в днешния ден – това, което видях час преди да дойда в Народното събрание – цената на емисиите достигна 26 евро на тон. Тези емисии трябва по определен начин да бъдат включени като разходи на термоелектричните централи, поради това че те действително изхвърлят много големи емисии, особено нашите централи, които работят на лигнитни въглища. По тази причина цената на свободния пазар нарасна значително. Относно нейното влияние върху цената на регулирания пазар, искам да отбележа, че има модел – по него работи Комисията за енергийно и водно регулиране, при който хората плащат за енергийната услуга, включваща в себе си електроенергия – това е енергийната компонента, мрежовите тарифи – това са достъп и пренос, разпределение и доставяне, и добавка задължение към обществото. С увеличаване на цената на електроенергията, тоест на енергийната компонента, се намаляват премиите, които се дават на производителите на електроенергия, доскоро с преференциални цени, а сега с премия. Това дава възможност по определен начин да се търси такъв подходящ баланс в повишаването цената на енергийната компонента и намаляване цената на добавката задължение към обществото, за да се защити общественият интерес и да не се допусне съществено повишаване на цената, която хората ще платят за доставяната им енергийна услуга. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Няма да има въпрос от парламентарната група на БСП очевидно. Продължаваме с въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! До 2019 г. изградените до 30 киловата фотоволтаични паркове за собствени нужди сключваха договори за продажба на произведената и неизразходвана от тях електроенергия с електроразпределителните дружества на преференциални цени, по мои данни около 210 лв. на киловат. В началото на 2019 г. КЕВР взима решение да намали ставката за плащане към физически и юридически лица, сключили договори с разпределителните дружества по този ред, като намалява цената от 210 на 80 лв. на киловат. Не само намаля цената, а и в това решение се въвежда ретроактивно да се възстановят суми, платени от разпределителните дружества към тези производители. Имам следните въпроси към Вас по този повод: кое наложи тази мярка; какъв е относителният дял на тези производители в общия микс; защо се намалява цената в движение, след като тези хора са направили своите разчети към цена от 210 лв. и ще бъде ли приложен еднакъв аршин към всички производители на електроенергия от ВЕИ? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Господин Иванов, заповядайте. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, производителите, за които Вие говорите, са известни като „производителите по параграф 18“. Те са около 290 производители и това, което всъщност Вие питате, има една съществена предистория. Тези производители са ползвали безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Развитие на селските райони“ и след построяването на техните ВЕИ паркове – това са преди всичко соларни паркове, те са поискали и тогава, в момента, за който Вие говорите, са получили преференциална цена. Незабавно е последвала реакция от Европейската комисия, която е заявила, че е недопустимо един производител на електрическа енергия да ползва преференции по две различни направления – в случая преференциална цена, след като са ползвали безвъзмездна подкрепа по Оперативна програма „Развитие на селските райони“. Нещо повече, България през лятото на 2015 г. беше предупредена за започване на наказателна процедура, като ответник от българската страна не беше Министерството на енергетиката, а Министерството на земеделието, храните и горите. По тази причина не Комисията, която не излиза с никакъв акт – нито решение, нито цена, а Народното събрание с промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници в § 18 записва условията, при които се формира цената на тези производители. Комисията няма решение и не зная защо се спекулира с това. Ние просто изпълняваме Закона и тази цена е в съответствие със Закона. Ако се иска промяна на тези условия, това е в ръцете на Народното събрание, ако то реши да промени цената. Искам все пак да Ви предупредя, че по този повод неколкократно от различни народни представители беше искана промяна на § 18 и Комисията по енергетика, а след това и пленарната зала отхвърлиха такава възможност. След това с подписите на 48 народни представители беше сезиран Конституционният съд относно § 18. Конституционният съд се изказа категорично, че няма нарушение на Конституцията и остави в сила § 18. Що се касае до това дали е голяма енергията, произвеждана от тези производители, не, енергията не е голяма и Вие сигурно това имахте предвид като подтекст. Енергията не е голяма, броя аз Ви съобщих, но се касае за принцип от становище, което всеки път представя Министерството на земеделието, храните и горите. То е абсолютно категорично, че този статут не може да бъде променян, защото България ще се окаже отново в нарушение на европейското законодателство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Няма да има въпрос от парламентарната група на ДПС. Няма въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Продължаваме с въпрос от ГЕРБ. Заповядайте, господин Ненков. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа комисари! Моят въпрос е продиктуван от това, че не наскоро, но преди няколко месеца, а именно декември – януари, бяхме свидетели в пазара на „Ден напред“, че цената на електроенергията на Българската енергийна борса се повиши значително спрямо нивата от предишните месеци. Тогава си спомням, че Комисията съответно веднага се самосезира с цел да се установи дали има нерегламентирани практики, а именно влияние върху тази цена. Тогава, след като се самосезира, Комисията по енергийно и водно регулиране трябваше да установи всъщност какво доведе до увеличаването на тези цени за пазара „Ден напред“. Всъщност по-важният въпрос е какво би могло да се направи като превантивни мерки през зимните месеци – сега не, но след няколко месеца ще дойдем пак до този период, така че цената да не отива в тези нива, от които, разбира се, страдат най-големите консуматори на електроенергия, а естествено без тях няма как да има производство. Моят въпрос е: какво установи тази проверка, която Вие успяхте да направите, и какви са изводите от нея за в бъдеще? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков. Заповядайте за отговор, уважаеми господин Иванов. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът наистина е изключително важен, защото в един от януарските дни цената на свободния пазар в сегмента „Ден напред“ за базов товар достигна 207 лв. на мегават час – изключително висока цена. Това, разбира се, дава своето крайно негативно отражение върху всички големи клиенти, потребители на електрическа енергия, които най-често са големи стопански потребители, защото нарушава себестойността на тяхната продукция, респективно те губят и конкурентоспособност. Постепенно от началото на месец февруари нещата се промениха. Защо се случи така? Първо, ние бяхме постановили с промените в Закона, че всички производители на електрическа енергия четири и над четири мегавата инсталирана мощност трябва да излязат на свободния пазар, но бяхме определили шестмесечен преходен период преди всичко за производителите на възобновяема енергия с оглед да решат своите проблеми с договорите, които имат със съответните банки. Те се възползваха от този период и фактически това допълнително количество, което трябваше директно да постъпи на борсата, то е около 1,5 тераватчаса електроенергия, се появи там в началото на тази година. На второ място, трябва все пак да се отбележи, че няколко големи търговци, които участват на повече от 10 борси в тази част на Европа – Централна и Източна Европа, и имат отлично разработени софтуерни механизми и специалисти в това отношение, следят ежеминутно борсите и правят бизнес с това да купуват определени количества от определена борса, когато цената там е ниска и да я продават там, където е висока. Поради ниската ликвидност на българската борса такива големи количества, закупени от нашата борса, доведоха незабавно до повишаване на цената. На трето място, разбира се, това е и самият сезон, защото през декември и януари месец потреблението в страната е най-високо, свързано с християнските празници в края на годината и началото на месец януари, с отпуски на хората, които често пъти са си вкъщи. Високото потребление изисква по-големи количества на борсата. Какво правим това нещо да не се повтори? Както вече казах, първо, в поредица от разговори, които проведохме с трите енергийни дружества от състава на БЕХ, бяха поети ангажименти за максимално предоставени на всички възможни количества електроенергия на Българската независима енергийна борса като за ТЕЦ „Марица изток 2“, разбира се, при условие, че цената на борсата е над себестойността на енергията, произвеждана от ТЕЦ „Марица изток 2“, защото в противни случаи ще има явно нарушение на Закона от ръководството на ТЕЦ 2. На второ място, за да се намали натискът върху сегмента „Ден напред“, НЕК пое ангажимента да предоставя водна енергия и енергията, произвеждана от ВЕЦ-овете на НЕК, основно за пикова енергия в рамките на „Ден напред“, с което да потисне цената на пиковата енергия. И, разбира се, на трето място, самата борса пое ангажимент да предложи на търговците и на клиентите пакет от различни опции, за което вече говорих, по начин да може те да закупят енергия в рамките на седмица, месец, тримесечие, вместо да се стремят да закупуват енергия от пазара „Ден напред“. Следващото, което ще стане с влизане в сила на промените, които се надявам да бъдат гласувани от Народното събрание в рамките на този месец, ще бъде излизането още на 1,5 тераватчаса електроенергия от производителите между 1 и 4 мегавата инсталирана мощност. Искам да отбележа неслучайно следното. Ние в момента не предлагаме на Народното събрание едновременно да включи излизането и на небитовите потребители, които сега са на регулиран пазар, на свободния пазар, защото искаме първо да увеличим ликвидността на борсата, а след това да се увеличи и броят на потребителите, които купуват енергия от самата борса. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Втори въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, през цялото време на изслушването ми правеше впечатление, че се говореше за ТЕЦ „Марица 2“, говореше се за Козлодуй, говореше за други източници, но имах чувството, че съзнателно се отбягва да се говори за тока от ТЕЦ „Марица 1“ и ТЕЦ „Марица 3“, което всъщност е голямото злободневие в българското общество. Всички сме наясно, че това са двете американски електроцентрали, от които обществото е задължено да изкупува ток от държавата на преференциални цени. От самото начало на съществуването на „Атака“ – от 2005 г., това е неотменна, постоянна наша тема, по която сме влизали в тежки конфликти и противоречия с управляващите мнозинства, с председателите на Комисията. За нас това е кауза, от която няма да се откажем! Днес, на 11 април, моите въпроси към Вас, господин Иванов, са да чуят българските граждани каква е цената за тока, която се получава от двете американски електроцентрали, без и със ДДС, защото много често се говореше за конфиденциалност на цена и имаше периоди, в които тя не се съобщаваше. Дали все още се пази в тайна цената на тока от двете електроцентрали? Какъв е делът на тока от електроцентралите „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“ в общото потребление? Третият ми въпрос, който може би е най-важният: правен ли е някъде разчет, ако не бяхме задължени да получаваме тока, произведен от двете електроцентрали на тези цени, каква щеше да бъде цената в абсолютен размер или казано по-ниска в проценти, защото тя не може да бъде по-висока, на другата енергия – на целия микс, за който говорим? Имам още един, четвърти, въпрос. Знам, че това е една от най грижливо пазените тайни в държавата, но бихте ли могли да ми отговорите чия собственост са за онези прословути 15% от ТЕЦ овете „Марица-изток 1“ и „Марица изток 3“? Българското общество и досега си задава въпроса за тези 15%, но няма отговор. В онези тайни при социализма имаше списък на събития и обстоятелства, представляващи военна държавна тайна. Може би и сега има някакъв такъв примерен списък?! Отговорът на въпроса за петнадесетте процента явно влиза в тази категория. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Иванов, заповядайте за отговор на четирите поставени въпроса в рамките на правото на парламентарната група. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, Вие задавате въпрос, който, както казахте, повече от десетилетия стои пред българската енергетика. Разбира се, ще Ви отговоря, но имах намерение в рамките на отговорите на уважаемите господа народни представители да отбележа, че това, което трябва да се направи, за да стигнем до пълна либерализация на пазара, са някои неща. Първо, нова енергийна стратегия, която да посочи сегментите в енергетиката, тяхната роля, значение и количества в един дълъг период – до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. На второ място е именно прекратяването на дългосрочните договори с двете централи „ЕЙ И ЕС“ и „Контур Глобал“, защото всякакви такива договори, както впрочем и други в по-малка степен, но също сериозно участващи производители на възобновяема енергия и когенерации – всеки един от третия сегмент, които ползват държавна помощ, изкривяват пазара. Не може да има либерализиран пазар, когато има специални цени, дългосрочни договори и преференции. Все пак, за да бъда изчерпателен, ще кажа, че следващото, което трябва да бъде направено преди пълната либерализация, е създаване на ясен механизъм за защита на енергийно уязвимите потребители. Това са хора, които по няколко критерия – възраст, доходи и здравословни проблеми, трябва да бъдат защитени. Тяхната цена ще продължава да бъде определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране, докато цената при пълна либерализация на пазара няма да бъде обект на наша регулация. Относно двете американски централи. Договорите, които са сключени с тях, изтичат съответно: за „Контур Глобал – през 2024 г., който е влязъл в действие през 2009 г.; за „ЕЙ И ЕС“ – ТЕЦ „Марица-изток 1“ – през 2026 г., защото е влязъл в експлоатация през 2011 г. По отношение на техните цени. Комисията за енергийно и водно регулиране няма никаква възможност да въздейства предвид на това, че тези цени са в резултат на договор и клаузи по него, както беше казано, включително от представители на правителството, и от министър Теменужка Петкова: „Едностранното прекратяване или нарушаване на договора може да доведе до тежки финансови санкции от порядъка на стотици милиони евро, изплащани с решение на съда“. Независимо от това, понеже Вие ме питате за цената, на „ЕЙ И ЕС“ – ТЕЦ „Марица изток 1“, тя е особено висока и в момента е малко над 200 лв. за мегаватчас. Значително по-ниска – от порядъка на 150 лв. за мегаватчас, е цената на „Контур Глобал“. Истината е, че цената беше по-ниска при тях в предишните години, но поради увеличаване цената на квотите – въглероден диоксид, това, което влияе силно и върху държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, влияе и върху тези две централи. Разбира се, там квотите се заплащат от Националната електрическа компания, защото така е по договор с тези централи. Що се касае до Вашия въпрос за 15%. Чел съм публикации във вестниците, но повярвайте ми, нямам достъп до самите договори, нито до това, което ме питате, защото те са извън компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Заявявам съвсем твърдо моето становище, че трябва максимално бързо, буквално в рамките на месеци, с едната централа – „Контур Глобал“, договорът да бъде променен, но това зависи от правителството, не зависи от регулатора. Разбира се, същото трябва да се направи и с „ЕЙ И ЕС“, но в по-дълъг период. Благодаря Ви за въпроса. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Следва отношение от името на парламентарните групи съгласно процедурата. От името на парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми комисари! 2015 г. беше ключова във връзка с темата „Либерализация“. Промените, които направихме, успяха да налеят ликвидност в енергийните дружества и да балансират енергетиката. Създадохме условия за нова Комисия – не държавна, избирана съвсем прозрачно чрез процедура от Народното събрание, в която са ясни и видими за всички качествата на кандидатите. Всъщност липсата на скандали се отразява и в работата, която се осъществява. Слава богу, от тогава – от 2015 г., балансираните решения, които бих казал дават и справедливи цени, вземайки предвид всички интереси в бранша, внесоха голямо спокойствие в енергийната система и хармония в самата Комисия. Разбира се, постигнатото трябва да го защитаваме и надграждаме. В тази насока са новите промени и в Закона за енергетиката, новите възможности, които съответно ни предоставя и газовият пазар чрез изграждането на газов хъб „Балкан“. Тоест съвместните усилия между парламент, Комисия и изпълнителна власт дават своите резултати. Те са видими и се надграждат. Мога да кажа, че след изграждането на новата инфраструктура и вложенията на „Булгартрансгаз“ – дай боже, в терминал за втечнено гориво в Александруполис, разбира се, и гръцката връзка, ще даде възможност да либерализираме докрай газовия пазар и съответно междусистемните връзки. Електроенергийният пазар, както казах и в изложението, вече е до степен на средноевропейско развитие. Ние все повече го развиваме и надграждаме, така че да постигнем една пълна либерализация. По принцип изкушението да се провежда и социална политика през цената на електрическа енергия е доста голямо. С модела, който направихме чрез Ваше решение, дадохме възможност цената на електрическата енергия – без никой, разбира се, да Ви се меси – даже може да го потвърдите, че няма намеса от никой политик досега във Вашите решения, да се балансира, защото чрез задължения през обществото може да компенсирате съответно нарастване на цената на свободния пазар. Като законодател заедно с Вашите забележки ще въведем съответната рамка. Мисля, че когато вече минем пълна либерализация и създадем фонда, компенсиращ енергийно бедните хора – има го и в модела на Световната банка, и беше изработен по поръчка на Министерството на енергетика, ще имаме абсолютно коректна и бих казал свободна договореност между потребителите. Най-дребните потребители, които може да си го позволят – не са енергийно бедни, и съответно търговците на електрическа енергия, ще имат достъп до този свободен пазар. Бих казал, че точно тогава вече ще имаме възможност да прекратим декапитализацията и на енергийните дружества. Разбира се, нарастването на въглеродните емисии, в които никой не се съмнява поради политиката на Европейския съюз и новите политики, които ще влязат в сила от 2020 г. с хоризонт 2030 – 2050 г., ни показват и направлението, което ще се развива в енергетиката. Това е чиста енергия, добита от възобновяеми източници. Бих сложил и ядрената енергетика, която не създава въглеродни емисии – нулеви, но там има други проблеми с обработеното ядрено гориво и при всички случай ще окаже огромен натиск върху въглищните централи. Този натиск трябва да го решим. Предстои съвсем скоро – през 2020 г., да приемем Енергийната стратегия на Република България във връзка с развитието ѝ пак в краткосрочен период – 2030 г., и дългосрочен – 2050 г. Така че ни предстои ново предизвикателство и се радвам, че можем да вървим по този път. Тези смели решения, които досега ги взехме, показват своята правилност, показват, че нямаме скандали. Между другото в Комисията по енергетика за първи път виждаме една прагматичност, липса на политически ежби, една хармония, в която можем заедно да решаваме – дори с колегите отляво, които ги няма сега. Сигурен съм, че мислят по същия начин като мен – това е начинът да извадим енергетиката от политиката. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Отношение от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Господин Петров, заповядайте. ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Изслушах много внимателно диспута, който беше доста градивен в това Народно събрание, и смятам, че в значителна степен отразява и сложността на системата по регулиране на доставките на електроенергия. Тук искам да обърна внимание на народните представители, че у нас, в България, в последните години започна да се говори по малко за пазар, повече за това да регулираме съществуващото положение. Аз мисля, че има сериозен резерв. Вчера, преди този дебат, разгледах някои данни за енергетиката в Германия, защото винаги ме е учудвало това как тази голяма държава се реши да закрие всички свои ядрени централи, а някои, които не бяха влезли в експлоатация към приемането на Закона за закриването, изобщо не тръгнаха да вървят. И как германската държава успя да ангажира не само големите производители, но успя да ангажира гражданите, успя да ангажира общини – всички, за да започнат и те да се замислят как да внасят електроенергия в системата на страната си? В това отношение те работят добре. Голяма част от германското общество е вкарано в системата, при което то печели от това, че си е инсталирало съвременни и евтини генератори на електроенергия. Имам предвид спадането на цената в Германия през последните 10 години на електроенергията – от 50 цента на 10 цента, от тези възобновяеми енергийни източници. В това отношение, разбира се, критика търпи Министерството на енергетиката, което като че ли в последните две години застина и не смее да излезе от рамките, в които се намира – никакви нови идеи, никакви нови инициативи не идват от това министерство. Но това е проблем на друг дебат. Първият въпрос е, че в България има солиден резерв за производство на електроенергия, ако това производство наистина се постави на пазарна основа и гражданите бъдат включени, и микропроизводителите бъдат включени в тази система. Вторият ми въпрос е свързан с двете централи, както каза нашият колега, така наречените американски централи, които – аз не знам дали това Народно събрание отчита, какви антиамерикански настроения събужда в обществото ни фактът, че всяка една пенсионерка от 10 лв., доколкото съм чувал, плаща 6 лв. на тези централи? Толкова им е висока – цената им е в някои отношения три пъти по-скъпа, отколкото на останалите производители. Това насажда антиамерикански настроения в България, което не е добре. Това е нашият най-голям съюзник в НАТО. Ние сме членове на НАТО. Никъде няма такова нещо една страна да дойде и да наложи едни условия, които са за бананови републики, и да иска след това да я уважават! И да продължават да се инатят, и да поставят на колене правителството, и да поставят под съмнение функционирането на пазарната система в България. Точно тези централи работят по комунистически – и двете! Само в комунистическите и диктаторските общества е възможно да се определи една свръхвисока цена и на тази цена да се произвежда. Това е в разрез с нашите усилия – на това Народно събрание, да можем да приближим България колкото се може повече към обществата, които са със свободна търговия, със свободно стопанство. Тъй като времето ми изтече, последното нещо, което искам да кажа, е, че цялото ни общество е възмутено от така наречения студен резерв, който се внедри в нашата икономика по един особено непазарен начин. Защо този студен резерв не се използва в случаите, когато електроенергията достигне много високи нива и се отразява върху икономиката на цялата ни страна? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: С това приключихме процедурата по изслушване съгласно чл. 113. Позволете ми да направя съобщения за парламентарен контрол на 12 април 2019 г., петък: 1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на шест въпроса от народните представители Атанас Стоянов – два въпроса; Даниела Димитрова – два въпроса; Николай Александров; и Евгения Алексиева. 2. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Александър Сабанов. 3. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Мацурев; и Даниела Савеклиева. 4. Министърът на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Събев; и Евгения Ангелова. 5. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов. 6. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Красимир Богданов; Борислав Борисов; и Емил Тончев. 7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Елена Аксиева; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос от народния представител Даниела Савеклиева; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Даниела Савеклиева; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Емил Тончев. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народния представител Димитър Бойчев към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев; - един въпрос от народния представител Елена Аксиева към министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Уважаеми народни представители, следващо редовно заседание – 12 април 2019 г., 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,08 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Юлиан Ангелов

Наръчникът е актуализирана версия 2019 г., съобразно промените в ЗДДФЛ, с цел подпомагане процеса на единното прилагане на данъчното законодателство.

Рубрика Становища, указания, наръчници

С нови въпроси, отговори и примери за софтуер за управление на продажбите (СУПТО) е допълнена рубриката „Касови апарати и електронни търговци“ .

Борислав Драганджиков и Захари Николаев спечелиха четвъртия дебат на тема „Лисабонският договор успешно замества договора за европейска конституция и не пречи на задълбочаването на европейската интеграция“, посветен на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция. Националното състезание по водене на парламентарен дебат за ученици и студенти се организира от Народното събрание в партньорство с „Асоциация Дебати България“. 
 
Първият отбор в състав Борислав Драганджиков и Захари Николаев, ученици от София, подчерта, че Европейският съюз в момента е най-големият пазар, който се разраства благодарение на Лисабонския договор. По думите им Лисабонският договор отлично замества европейската конституция, която дава сериозни предпоставки за федерализация. Вторият отбор в лицето на Нора Антова и Никол Михова, също ученици от София, отговори, че е невъзможно ЕС да се превърне в една обща държава, защото в Европа има по своему много силни националности, за които е невъзможно да бъдат третирани наравно с всички останали предвид специфичните им интереси и нужди. Те защитиха и тезата, че е важно правилата, по които работи Европейският съюз, да се наричат конституция, а не договор, защото по този начин ще се уеднакви законодателството в страните-членки и е невъзможно то да се интерпретира по различен начин в общността. 
 
Четвъртият дебат от националното състезание беше спечелен от Борислав Драганджиков и Захари Николаев. Най-добрите отбори ще получат възможността на 15 април 2019 г. да участват във финала на състезанието, който ще се проведе в пленарната зала на Народното събрание. Крайните победители ще бъде наградени от председателя на парламента Цвета Караянчева. 
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Николай Александров и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за 10 –12 април 2019 г.: „1. Прекратяване пълномощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Делян Добрев на 9 април 2019 г. 2. Избор на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание на 22 март 2019 г. 3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител е Министерският съвет на 27 март 2019 г. 4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г. Вносител е Съветът за електронни медии на 28 март 2019 г. 5. Изслушване на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изявлението на външния министър на Република Турция Чавушоглу за турска намеса при приемане на Закона за вероизповеданията. Вносители са народните представители Волен Сидеров, Валери Симеонов и Искрен Веселинов на 3 април 2019 г. 6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносител е Министерският съвет на 22 февруари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 11 април 2019 г. 7. Законопроект за ратифициране на Административно и техническо споразумение към Споразумението между Република България и Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улеснение на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата. Вносител е Министерският съвет на 2 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 11 април 2019 г. 8. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. и отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2018 г. Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, на 22 юни 2018 г. и на 12 октомври 2018 г. – точка трета за четвъртък, 11 април 2019 г. 9. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2018 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация, на 29 март 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 11 април 2019 г. 10. Изслушване на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно развитие на процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия – точка пета за четвъртък, 11 април 2019 г. 11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет на 19 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 20 март 2019 г. – точка първа за петък, 12 април 2019 г. 12. Парламентарен контрол.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Постъпили законопроекти и проекти за решения от 3 до 9 април 2019 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната, разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическата политика и туризъм. Закон за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, вносител е Александър Койчев Иванов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, вносители са Мустафа Карадайъ и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Проект на решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Вносител е Станислава Стоянова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по културата и медиите. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Пламен Георгиев Димитров като председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Комисията по правни въпроси. Проект на решение за предсрочно прекратяване на правоотношенията на Антон Томов Славчев като заместник-председател и член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и на Комисията по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността по предоставяне на услуги. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм. Законопроект за ратифициране на актове на Втория извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по правни въпроси. Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2018 г. и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. На Вашето внимание ще представя още две съобщения: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на военнослужещи от въоръжените сили на Румъния, Република Северна Македония, Армения и Украйна с поддържаща и осигуряваща техника за участие във военно-полицейско учение „Отвъд хоризонта 2019 г.“ с международно участие. Учението ще се проведе в района на българо-американското съоръжение Учебен полигон „Ново Село“ за времето от 13 до 17 май 2019 г. включително. Същото се провежда в изпълнение на Плана за подготовка на Щаба на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната през 2019 г. и не е свързано с провеждането на военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други, на друга държава или организация, въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 8 април 2019 г., вх. № 903 09 17 и е предоставено на Комисията по отбраната. Последно съобщение: На 9 април 2019 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2018. С Решението си Съдът обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси и чл. 9, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение второ от Закона за митниците. Колеги, ще Ви изчета Решение на ЦИК: „РЕШЕНИЕ № 87-НС, София, 7 април 2019 г. относно: обявяване на Ралица Трилкова Добрева за народен представител от Петнадесети изборен район – Плевенски, в 44-тото Народно събрание С Решение № 5148-НС от 6 декември 2018 г. Централната избирателна комисия е обявила Ралица Трилкова Добрева за народен представител в 44-то Народно събрание от листата на политическа партия ГЕРБ, от Петнадесети изборен район – Плевенски, за времето, през което Цецка Цачева Данговска изпълнява функциите на министър на правосъдието на Република България. С писмо с вх. № НС-02-5 от 5 април 2019 г. на ЦИК е получено заверено копие на препис от Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 5 април 2019 г., с което Цецка Цачева Данговска е освободена като министър на правосъдието. Постъпило е заявление с вх. № НС-10-5 от 5 април 2019 г., от Цецка Цачева Данговска, с което заявява, че не желае да бъде обявена за народен представител от листата на ПП ГЕРБ от Петнадесети изборен район – Плевенски. С оглед подаденото заявление от Цецка Цачева Данговска, която е под № 2 от листата на ПП ГЕРБ, и обстоятелството, че следващият от листата на ПП ГЕРБ е Ралица Трилкова Добрева, която е № 5 от листата на ПП ГЕРБ, Централната избирателна комисия приема, че тя следва да замести овакантения постоянен мандат на Ивайло Ангелов Московски. Тъй като Ралица Трилкова Добрева вече е обявена за народен представител за времето, през което Цецка Цачева Данговска изпълнява функциите на министър на правосъдието на Република България, следва да се измени само основанието, на което е обявена за избрана за народен представител, а именно чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Ралица Трилкова Добрева, ЕГН…, за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на Политическа партия ГЕРБ, от Петнадесети изборен район – Плевенски.“ И още едно Решение: „РЕШЕНИЕ № 102-НС, 8 април 2019 г. относно обявяване на Лиляна Друмева Радева за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, в 44-тото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-5 от 5 април 2019 г. на ЦИК е получено заверено копие от препис на решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 5 април 2019 г., с което на основание чл. 84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България народният представител Данаил Димитров Кирилов от Двадесет и трети изборен район – София, издигнат от партия ГЕРБ, е избран за министър на правосъдието. Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър, като се замества по съответния ред. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс във връзка с Решение на ЦИК № 101-НС от 8 април 2019 г. Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за народен представител от Двадесет и трети изборен район – София, Лиляна Друмева Радева, ЕГН …, под № 14 от листата на партия ГЕРБ, за времето, през което Данаил Димитров Кирилов изпълнява функциите на министър на правосъдието.“ Моля, поканете новите народни представители в залата. Колеги, моля да се изправим за полагане на клетвата. (Всички стават.) Заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. РАЛИЦА ДОБРЕВА, ЛИЛЯНА РАДЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания. Оживление.) Да изчакаме залата да се успокои. Колеги, моля да заемете местата си! Заповядайте, моля да седнете. Преминаваме към първа точка от дневния ни ред: ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. Подадена е оставка от народния представител Делян Добрев на 9 април 2019 г. Ще Ви изчета заявлението от господин Добрев: „ЗАЯВЛЕНИЕ от Делян Александров Добрев, народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с решение на Народното събрание.“ Ще Ви прочета и служебния Проект за решение: „Служебен проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Делян Александров Добрев като народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски.“ Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Господин Марков, заповядайте. Ще Ви отчетем служебно времето, ако не можете да намерите картата. Моля, отчетете служебно времето на господин Марков. Заповядайте, господин Марков. ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Може би в тази зала съм най-наясно с решение на Конституционния съд, с което не съм съвсем съгласен, но то е задължително за всички: когато се гласува оставка на народен представител, ние нямаме друг изход, освен да я гласуваме – така наречената обвързана компетентност. Просто сме длъжни да го направим. Въпреки това решение на Конституционния съд аз ще се ползвам от прякото действие на българската Конституция, която ме задължава да гласувам по съвест, поради което няма да гласувам за тази оставка на Делян Добрев. Гледах го сутринта по bTV. Имам 45 години юридически стаж, от които 9 години като конституционен съдия, 5 години като преподавател по административно право. Едно време учехме по един учебник на професор Вакарелски по криминология, където, като завърти страниците, се виждат криминогенните типове, тоест такива, за които и без съд и присъда можеш да кажеш: този май че е престъпник. Сутринта по излъчването на Делян Добрев видях, че е едно чудесно момче, с буден и честен поглед, което се чувства политически убито. Това за втори път го казвам. И точно затова няма да гласувам тази оставка. Другият вариант е: тук, в пленарната зала, като се върнат другарките и другарите от БСП, защото в техните времена беше ЗСГ – Законът за собствеността на гражданите, ние всички, като политически ангажирани хора, които сме народни представители и на всички български граждани, трябва да решим – да върнем ли ЗСГ? Понеже има много млади народни представители, се чудят какво е ЗСГ – това е Законът за собствеността на гражданите. Въвеждаме, 30 години след 10 ноември, само едно жилище в семейството, само едно. Ако имаш второ, може – само по наследство. Като го получиш, трябва в двугодишен срок да го прехвърлиш на децата си. Ако нямаш деца, се развеждате – в клетата България, дето вече няма и бракове. Майната ѝ на неприкосновеността на частната собственост! Майната ѝ на стопанската свободна инициатива… (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марков, моля Ви. ГЕОРГИ МАРКОВ: Долу пазарът на имоти! Долу пазарът на имоти! Долу свободното договаряне! Да живее ЗСГ! Viva 60 квадрата! Ако Митко Главчев иска да Ви продаде апартамента си, през Община „Триадица“ – да я кръстим Благоевски райсъвет и да се върнем в комунизма! То бива, бива вече с тези апартаменти – в колиби ли да живеят народните представители?! Какъв е този садизъм?! Аз ще гласувам „против“. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проекта на решение за прекратяване пълномощията на народния представител Делян Александров Добрев. Гласували 106 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към втора точка: ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, И ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“, НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР. Процедурата по избор е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 22 март 2019 г. Ще Ви изчета Правилата за избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление в Комисията за финансов надзор, от Народното събрание: „1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 7. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за съответната длъжност.“ Преминаваме към Доклада на Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля, първо, за процедура – да подложите на гласуване допуск в залата на: господин Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Мария Филипова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, и госпожа Илиана Христова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в КФН. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Моля, продължете, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор: Мария Асенова Филипова – за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и Илиана Илиева Христова – за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ На открито заседание, проведено на 4 април 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“. Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че, видно от представените от кандидатите документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове и следва да бъдат допуснати до изслушване. Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент за госпожа Илиана Христова не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. По отношение на госпожа Мария Филипова становището е, че съгласно чл. 26, ал. 4 от горецитирания закон лицата, родени след 16 юли 1973 г., не подлежат на проверка. Кандидатурите на госпожа Мария Филипова и госпожа Илиана Христова бяха представени от вносителя на предложенията – председателя на Комисията за финансов надзор господин Бойко Атанасов. Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с образованието, професионалния опит и личните качества на всеки един от кандидатите, като в заключение отбеляза, че и двете кандидатури притежават необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане на съответната длъжност като заместник-председатели на Комисията за финансов надзор и изрази увереност, че ще допринесат за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган. След представянето на кандидатурите се премина към представянето на концепциите за дейността им в Комисията за финансов надзор. Първа своята концепция представи госпожа Мария Филипова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. В началото на своето изложение госпожа Филипова посочи, че концепцията ѝ за дейността на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е в синхрон със Стратегическата концепция за развитие на Комисията за финансов надзор. В този смисъл тя подчерта, че усилията ѝ за развитието на сектора ще бъдат насочени към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. В хода на изложението си госпожа Филипова посочи три проблемни области, върху които ще насочи своите усилия, а именно: - Намаляване на инвестициите в България и най-вече оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. Елемент в актуалната ситуация е липсата на иновативни инструменти за привличане на компании-инвеститори, както и механизми за привличане на инвестиции през фондовата борса. - Наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, но поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни. - Липса на достатъчна финансова грамотност. Концепцията ѝ представя три основни сфери на развитие с оглед на посочените проблемни области. 1. Регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията за финансов надзор и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар, а именно: - Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции, като се предвижда продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги. - Своевременно информиране на обществеността за предвижданите промени в регулаторната политика и за осъществявания надзор и приетите надзорни практики; засилване диалога с компетентните органи, институции, браншови организации и заинтересовани лица, провеждане на разяснителни кампании към различните групи поднадзорни лица; изготвяне и внедряване на практики и указания за единно прилагане на законодателството, както и идентифициране и даване на публичност на най-често срещаните пропуски при подготовката на документи във връзка с лицензионните и разрешителни режими от компетентността на Комисията за финансов надзор. - Работа по създаване на нови подходи в нормативната база за това компаниите да бъдат публични, базирайки се на Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България, като се включват и дейности по хармонизиране на нормативната уредба с европейската правна рамка, както и решаване на съществуващи нормативни противоречия. - По отношение на комуникацията следва да се направи одит на съществуващите към момента комуникационни потоци от Комисията за финансов надзор към поднадзорните лица и към потребителите в България. В следствие на одита ще се установят пропуските в комуникационния режим и ще се предприемат нужните действия по отношение на качеството на предлаганите услуги и продукти в инвестиционния сектор. Развитието на българския капиталов пазар включва активна комуникация с бизнеса, провеждане на срещи и създаване на съвместни стратегии и оценяване на добри бизнес практики, които да бъдат включвани в нормативната база за регулиране на сектора. 2. Административна тежест на капиталовите пазари. Мерките за оптимизация на процесите и дигитализация включват: - Анализ на предложения за оптимизации от поднадзорните лица в посока нови регулации с цел намаляване на административна тежест, особено в частта с новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство, но също така и с възможности за намаляване на изискуеми административни срокове. - Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, като ще се насърчи участието на Комисията за финансов надзор в тези процеси, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги. - Анализ и оптимизиране на бизнес процесите и съответно изясняване и посочване кои конкретно процеси могат да бъдат дигитализирани под формата на електронни услуги. В средносрочен план целта е да се разшири взаимодействието по електронен път, като се изгради единен портал за подаване на информация от публичните дружества едновременно до Комисията за финансов надзор, Централния депозитар, Българската фондова борса и обществеността и обратно, като финалният резултат трябва да е намаляване на административната тежест. 3. Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС. Усилията на госпожа Филипова ще бъдат насочени към тясно сътрудничество с Европейските надзорни органи в посока анализ на добрите практики на други европейски държави при синхронизирането на политиките на Европейския съюз със съществуващото локално законодателство и норми; участие на екипа на Комисията за финансов надзор в регулярни срещи на международно ниво, основно през дигиталните комуникационни канали, за да се осигури ежедневно сътрудничество на по-голям брой служители в дискусионен режим по актуални казуси; работа по проекти на международно ниво с цел познаване на актуалните тенденции, рискове и възможности за развитие на капиталовите пазари под формата на ефективни практики на други държави; повишаване на финансовата грамотност чрез специализирано образование в учебните заведения, касаещо капиталовите пазари. Ключов момент е комуникацията с медиите за създаване на интерес към капиталовите пазари и информация, касаеща борсите. В заключение госпожа Филипова посочи, че ще има ангажимент да работи в сътрудничество и комуникация с браншовите организации за постигане на най-важния краен резултат – подобряване имиджа на България като място за добри инвестиции, предизвикващо интереса на частните инвеститори. Следващият кандидат, представил своята концепция, беше госпожа Илиана Христова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Като благодари за номинацията, госпожа Христова представи своята концепция за бъдещата си дейност в Комисията за финансов надзор. Тя посочи, че секторът на застраховането е сектор от национално значение. Според нея с оглед на сериозните кризисни ситуации през изминалата година с казуса „Олимпик“ и с предложението „бонус-малус“ секторът все още се намира в сериозна турбулентна ситуация. За изпълнение на крайната цел – повишаване на доверието на гражданите в осъществявания от държавата контрол, госпожа Христова очерта четири основни направления в своята дейност, а именно: кризисна превенция, контрол, комуникация и дигитализация. По отношение на първата област на действие – кризисна превенция, е необходимо да се предвиждат рисковете, за да се изготвят предварително съответните стратегии за тяхното преодоляване. По този начин слабите точки ще бъдат превърнати в силни страни и проблемите в предизвикателства. Според госпожа Христова заради задължителния характер на някои видове застраховки застрахованите лица не са достатъчно добре информирани за какво плащат, какви са техните ангажименти, отговорности и/или права и съответно всяка информация извън нормата се явява като първопричина за възникване на ситуация, която може да доведе до криза. Във връзка с това тя предлага да се осигурят достатъчни по вид и количество платформи, за да може ползвателите на услугите да бъдат по-добре информирани. Що се отнася до втората област на действие – контрол, госпожа Христова посочи, че той следва да се подобри чрез дистанционен надзор, който се базира на периодични справки, отчети на застрахователите, презастрахователите, застрахователните групи, застрахователните брокери и Гаранционния фонд, както и на изисквана допълнителна информация за определени сфери от тяхната дейност. Именно дистанционният надзор е в основата на последващия активен контрол, осъществяван чрез проверки на място. Според нея следва да се засилят контролът и проверките за наличие или липса на обстоятелства, свързани със заплаха за националната сигурност, отнасящи се до опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. По време на проверките ще се извършва анализ на достатъчността на резерва за предявени, но неизплатени претенции по Наредба № 53 спрямо информацията, която се отчита от застрахователите в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ще се проследява процесът на първоначално регистриране на претенциите в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по отношение на размера на първоначално заделения резерв по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ще се извършва проверка на инвестициите и вземанията на застрахователите, на предявените и отказани претенции през периода на обхват на проверката, ще се разглеждат презастрахователните договори по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и системата на управление. Наред с представените две мерки за контрол – дистанционен надзор и проверки на място, според госпожа Христова внимание следва да се обърне и на други две мерки, а именно: извършване на проверки на застрахователни посредници и пълни проверки на застрахователни брокери, както и административно наказателна дейност и проверки по постъпили жалби, сигнали, запитвания от потребители на застрахователни услуги. По отношение на третата голяма област за действие – комуникацията, госпожа Христова посочи, че подобряването на дейността в тази област ще се осъществява чрез: - Предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства посредством организирането на ежемесечни тематични кампании за проверка по пътищата относно наличието на задължителната застраховка. - Създаване на Център за експертиза под формата на платформа, както дигитална, така и дискусионна на живо, с цел събиране на различни мнения, гледни точки и перспективи относно нужните регулации, контрол и промени в сектора на застраховането. Що се отнася до последната четвърта област на действие – дигитализацията, госпожа Христова отбеляза, че след оптимизация на процесите следва дигитализация, която да осигури постоянна свързаност. Дигитализацията дава не само бързина, но и сериозна видимост и прозрачност в информацията, като тук съществен момент е да не се загуби човешкият елемент и контакт с поднадзорните лица. В тази връзка е много важно прилагането на добри практики да е съобразено с нуждите на крайните потребители и целите на Комисията за финансов надзор. В края на изложението си госпожа Христова отбеляза, че политиката и усилията на Комисията за финансов надзор в областта на застрахователния сектор следва да продължат да бъдат насочени към преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система. Според нея обществената дискусия е показала, че проектът за системата „бонус-малус“ се нуждае от усъвършенстване, за да постигне своите цели, а именно: от една страна, за образуване на индивидуалната премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, и от друга страна, без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната наредба – Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се изработват нови редакции на Наредбата и се преценяват нормативните промени, които да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на системата. Съгласно т. 5, от Раздел IV от процедурните правила по отношение на кандидатите не бяха поставени въпроси и изказани мнения от народните представители. Съгласно т. 6 от Раздел IV от процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурите на госпожа Мария Филипова и госпожа Илиана Христова. Комисията по бюджет и финанси установи, че предложените кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложените кандидатури на Мария Асенова Филипова за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на Илиана Илиева Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор, за което прилага към настоящия доклад проекти на решения за избора им.“ Ще Ви запозная и с тях: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ РЕШИ: Избира Мария Асенова Филипова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ РЕШИ: Избира Илиана Илиева Христова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Ще помоля господин Атанасов да представи кандидатурите на госпожа Филипова и на госпожа Христова. Имате думата, уважаеми господин Атанасов. БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието накратко да Ви представя двете кандидатури за заместник-председатели в Комисията за финансов надзор. Ще започна с моето предложение за заместник-председател на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, а именно госпожа Мария Филипова. Госпожа Филипова е магистър по право, с множество следдипломни квалификации и специализации. Нейната експертиза е в областта на правната сфера, откъдето произтичат и нейните познания по отношение анализирането, проучването и прилагането на добри практики както в нормотворческата сфера, така и по отношение на действащите процедури, които следва да бъдат оптимизирани. Вярвам, че със своя опит, който тя е придобила в Комисията по хазарта, Агенцията по вписванията, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съответно и в Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, където също е работила, тя ще бъде безценна за работата на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ както по отношение на международното сътрудничество, предстоящите предизвикателства с приемането на нашата страна в ERM II, така и по отношение реализирането на Стратегията за развитие на капиталовия пазар. Вярвам, че с нейните способности ще развие комуникациите както с поднадзорните лица, така и с браншовите организации, а и с обществото като цяло. Считам, че тя има опита, познанията, квалификацията да бъде заместник-председател, управляващ „Надзор на инвестиционната дейност“. С диалогичност и прагматичност ще бъде един достоен заместник председател на Комисията за финансов надзор. Следващата ми кандидатура е за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“– госпожа Илиана Христова. Нейната професионална кариера е изцяло насочена в приходната администрация. Винаги се е занимавала с контрол върху това данъчно задължените лица да спазват законодателството. Нейната кариера изцяло е в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите – София. Започва като инспектор по приходите, била е ръководител на отдел „Координация“, след това на дирекция „Контрол“, докато през 2013 г. става териториален директор на София – град. Управлявала е над 2000 човека. Нейната задача е да се среща съответно с множество задължени лица, които да бъдат призовавани да изпълняват своите задължения към фиска и съответно да спазват задълженията си по закон. Ще подчертая, че Териториална дирекция – София, която тя ръководи до настоящия момент, дава над една трета от бюджета, който изпълнява Националната агенция за приходите. Също така вярвам, че поради факта, че сме изправени пред предизвикателството да създадем системата бонус-малус, както и да се справим с последиците от фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, ни трябва лидер с нейните качества по отношение на силата на характера, способността да комуникира добре с бизнеса и с обществото, както и да има много добър опит, който тя всъщност притежава – има опит в управлението на процесите. В нейното изложение ми хареса това – тя каза, че трябва да се направи формулата за нормализиране на застрахователния сектор чрез контрол, комуникация и превенция – комуникация на превенцията. С това ще приключа представянето на двете кандидатури. Искам само да кажа, че в крайна сметка с това ще започне и началото на моето вярване, че пътят към успеха на Комисията за финансов надзор минава през създаване на добър и сплотен екип от професионалисти, добра и навременна комуникация с обществото и стриктен надзор в трите управления, които Комисията наблюдава. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Колеги, сега Ви предлагам да изслушаме накратко концепциите на госпожа Филипова и госпожа Христова. По реда на представянето – моля, госпожо Филипова, имате думата. МАРИЯ ФИЛИПОВА: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за доверието да представя концепция за дейността на направление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и в детайл визията ѝ за развитието в следващите години. Визията, представена в настоящия документ, за посоката на действие в направление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар е към повишаване ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка – по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Накратко, основните казуси в сферата към актуална дата в България са следните: Намаляване на инвестициите, специфично в България, и най-вече оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. Елемент в актуалната ситуация е липсата на иновативни инструменти за привличане на компании-инвеститори, както и механизми за привличане на инвестиции през фондовата борса. На второ място, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни. Липса на достатъчна финансова грамотност. Концепцията представя три основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България. На първо място, основната сфера е регулаторната дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, както и за създаване на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Това ще стане чрез риск базиран надзор, както и чрез осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвиждам продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги. Своевременно информиране на обществеността за предвижданите промени в регулаторната политика и за осъществявания надзор и приетите надзорни практики. Създаване на нови подходи в нормативната база за това компаниите да бъдат публични, базирайки се на Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България. Хармонизиране на нормативната уредба с европейската правна рамка, както и решаване на съществуващи нормативни противоречия. Регулации и контрол към подобряване на инструментите за работа с търговските дружества за по-добро корпоративно управление и даване на публичност на очакваната от тях информация. Втората сфера, в която ще работя, и конкретните мерки, които предвиждам относно административната тежест на капиталовите пазари, са мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, а именно: - анализ на предложенията за оптимизация от поднадзорните лица в посока нови регулации с цел намаляване на административната тежест; - подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор; - оптимизиране на бизнес процесите и съответно изясняване и посочване кои конкретно процеси могат да бъдат дигитализирани под формата на електронни услуги; - изграждането на Единен електронен портал за подаване на информация от и до Комисията за финансов надзор, Централен депозитар, Българската фондова борса и обществеността, като финалният резултат трябва да е намаляване на административната тежест. Проектът се нарича Единна входна точка. Освен намаляване на административната тежест, ефект ще има и на ниво прозрачност и по-стриктна регулация на поднадзорните лица, както и много по-добра инфраструктура на капиталовия пазар. След представените две основни сфери на развитие, следва и третата, в която вярвам, че мога да имам много сериозен принос, а именно осъществяването на международното сътрудничество. Това включва обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в Европейския съюз чрез следните мерки: - по-сериозно сътрудничество с ЕСМА – независимия европейски орган за осигуряване на стабилността на финансовата система на Европейския съюз; - работа по проекти на международно ниво с цел познаване на актуалните тенденции, рискове и, разбира се, възможности за развитие на капиталовите пазари под формата на ефективни практики на други държави; - анализ на практиките за въвеждане на специализирано образование, касаещо капиталовите пазари; - комуникация и диалогичност с медиите за създаване на интерес към капиталовите пазари и информацията, касаеща борсите; - диалог на локално ниво с браншовите организации. В заключение искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване имиджа на България като място за добри инвестиции. Дами и господа, бих искала да заявя своята готовност да работя активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на Комисията за финансов надзор, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск-базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Филипова. Уважаема госпожо Христова, имате думата за представяне на Вашата концепция. ИЛИАНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя концепция за дейността на направление „Застрахователен надзор“. Към днешна дата секторът на застраховането е сектор от национално значение. През последните години активите, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, плюс активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват до 7,7 млрд. лв. – един несъмнено значителен обществен и финансов ресурс. Комисията има за цел да осигурява надзор върху него и крайният резултат от работата трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол. С оглед на сериозните кризисни ситуации през изминалата година с казусът „Олимпик“ и с предложението „бонус-малус“ вярвам, че секторът се намира все още в сериозна ситуация и е необходимо предприемането на действия във връзка с преодоляването им. Концепцията, разработена от мен, е в три основни направления: кризисна превенция, контрол и комуникация. Първата област на действие, която предлагам, е кризисната превенция. Вярвам, че е необходимо да предвиждаме рисковете, за да можем предварително да изготвим съответните стратегии, с които да ги преодолеем и да превърнем слабите точки в силни страни и проблемите в предизвикателства. Заради задължителния характер на някои видове застраховки застрахованите лица не са достатъчно добре информирани за какво плащат, какви са техните ангажименти, съответно отговорности и/или права и съответно всяка информация извън нормата се явява като първопричина за възникване на ситуация, която може да доведе до криза. За да превентираме подобни ситуации, е необходимо да осигурим достатъчни по вид и количество платформи, за да запознаем ползвателите на услугите в дълбочина какво стои зад задължителния характер на една застраховка. Вторият акцент е върху още по-засилен контрол. Контрол е необходимо да има и той трябва да бъде достатъчно силен, за да има доверие в Комисията за финансов надзор както от даващите услуги по застраховане, така и от получаващите ги. Визирам да работим в посока на четири конкретни мерки за подобряване: - засилване на дистанционния надзор, като в тази връзка е необходимо да предприемем действия за информационното обезпечаване на процеса на надзорен преглед; - осъществяване на още по-качествен контрол чрез проверки на място; - на трето място, акцент поставям върху извършване на проверки на застрахователните посредници и пълни проверки на застрахователните брокери; - и на последно място, в сферата на контролните действия, засилване на административно-наказателната дейност и проверки по постъпили жалби, сигнали, запитвания от потребители на застрахователни услуги. Третата голяма област на действие в концепцията е тази за комуникацията. Посоката, която ще следвам и имам за цел, е създаване на клиентцентриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта на новите идеи, осведомеността за посоките за действия и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми. Конкретните инструменти и мерки, които предлагам, са: - предприемане на мерки и действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства чрез организирането на ежемесечни тематични кампании за проверка по пътищата относно наличието на задължителна застраховка; - като втора мярка за подобряване на комуникацията е създаването на платформа – както дигитална, така и дискусионна, на живо, с цел събиране на различни мнения, гледни точки и перспективи относно нужните регулации, контрол и промени в сектора на застраховането. Тъй като представената от мен концепция е основно на стратегическо ниво, си позволявам да отбележа и две важни за обществото теми, а именно: казусите с фалита на „Олимпик“ и предложението за системата „бонус-малус“. Вярвам, че е абсолютно задължително политиката и усилията на Комисията в областта на застрахователния сектор да продължат да бъдат насочени в следните направления: - преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система; - и, второ, обществената дискусия на проекта за системата „бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и ефективно прилагана. За да постигне своите цели, а именно: да подобри безопасността на пътя чрез насърчаване на разумно управление на превозните средства и да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания, инструментът е системата „бонус малус“, която цели образуване на индивидуалната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача, от една страна, и премирането на водачите без щети и нарушения, от друга. Ангажирам се в сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната наредба, да изработим нови редакции на наредбата и да преценим нормативни промени, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система. Дами и господа, благодаря Ви за вниманието и възможността. За мен ще бъде чест и привилегия да отговоря на доверието, което ми е гласувано с представянето на моята кандидатура. Вярвам, че имам необходимия опит и експертиза да вляза в Комисията за финансов надзор и уверено да следвам стратегията, която Ви представих, заедно с екипа от професионалисти, работещи там. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Христова. Уважаеми колеги, откривам разискванията за избор на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор. Имате думата за изказвания. Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване на предложените кандидатури. Проектите за решения вече бяха представени от председателя на Комисията. Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление „Надзор на инвестиционната дейност“ – госпожа Мария Асенова Филипова. Проектът за решение в неговата цялост беше представен от председателя на Комисията госпожа Стоянова. Моля, гласувайте. Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Проекта на решение за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление „Застрахователен надзор“ госпожа Илиана Илиева Христова. Проектът за решение беше представен в неговата цялост от председателя на Комисията госпожа Стоянова. Моля, гласувайте. Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за полагане на клетва и повтаряйте след мен. (Всички стават.) МАРИЯ АСЕНОВА ФИЛИПОВА И ИЛИАНА ИЛИЕВА ХРИСТОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от Закона. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Честито и успех! Продължаваме с втора точка от Програмата за работа на Народното събрание: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ. Вносител е Министерският съвет на 27 март 2019 г. Доклад на Комисията по Бюджет и финанси. Кой ще ни запознае с Доклада? Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г. На заседание, проведено на 4 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник–министър на финансите. Република България стартира процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм и произтичащото от това присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В тази връзка е необходимо в националното законодателство да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 806/2014“, който урежда създаването и функционирането на Единния механизъм за преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, сътрудничеството между Единния съвет по преструктуриране и националните органи за преструктуриране, както и разпоредби, изискващи националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или исканията, издадени от Единния съвет по преструктуриране по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея. Регламент (ЕС) № 806/2014 ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не предвижда изменения по отношение на вече транспонираните текстове на Директива 2014/59/ЕС, а по скоро регламентира правомощията на Българската народна банка като национален орган за преструктуриране на кредитни институции и на Комисията за финансов надзор като национален орган за преструктуриране на някои инвестиционни посредници по смисъла на Регламент (ЕС) № 806/2014. Така разпоредбите на Закона в по-голямата си част ще се разглеждат едновременно с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014, който се опира на пълното транспониране в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС, като същевременно допуска в определени ситуации правомощията на органите за преструктуриране съгласно Директивата да се изпълняват от Единния съвет по преструктуриране или пък органите за преструктуриране да изпълняват своите правомощия въз основа на инструкции и насоки от Единния съвет по преструктуриране. Законопроектът предвижда при изпълнение на задачите и упражняване на правомощията си националните органи за преструктуриране да прилагат Регламент (ЕС) № 806/2014 и Закона. В допълнение, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор като органи за преструктуриране, съответно национални органи за преструктуриране по смисъла на Регламент (ЕС) № 806/2014, следва да изпълняват задачи и да приемат решения за преструктуриране, като спазват насоките и общите указания, издадени от Единния съвет по преструктуриране до органи за преструктуриране, и да предприемат необходимите действия за изпълнение на решенията по Регламент (ЕС) № 806/2014. Една от основните последици от присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране е съпътстващото присъединяване към Единния фонд за преструктуриране. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 806/2014 националният орган за преструктуриране (в случая Българската народна банка – по отношение на кредитните институции, и Комисията за финансов надзор – по отношение на инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014) отговаря за събирането и прехвърлянето на вноските към Единния фонд за преструктуриране след първоначалното прехвърляне на средства при присъединяването съгласно Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. В тази връзка, както и предвид на това, че във Фонда за преструктуриране на банки се набират средства освен от кредитните институции, и от клонове на кредитни институции от трети държави, които са извън обхвата на Единния механизъм за преструктуриране, Законопроектът предвижда прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки към Българска народна банка и обособяването в него на два подфонда, съответно подфонд с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон само по отношение на клонове на кредитни институции от трети държави, и подфонд за набиране на вноски по членове 69, 70 и 71 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и прехвърлянето им към Единния фонд за преструктуриране. Доколкото към момента в Република България сред инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Закона, няма такива, които попадат в обхвата и на Регламент (ЕС) № 806/2014, подобна промяна не е предвидена за Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници. Независимо от това обаче са предвидени правила във връзка с необходимостта от събиране и прехвърляне на вноски от инвестиционни посредници, които биха попаднали в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, към Единния фонд за преструктуриране. В резултат от присъединяването на Република България към Единния надзорен механизъм функцията по изчисляване на вноските на кредитните институции, лицензирани в Република България, и инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, преминава към Единния съвет по преструктуриране. С оглед на предвиденото прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банки от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към Българска народна банка се предвижда и прехвърляне на функциите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по учредяване на мостова банка и дружество за управление на активи към органа за преструктуриране. Предложени са и някои изменения, които целят коригиране на съществуващо към момента несъответствие между Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Директива 2014/59/ЕС относно финансирането на капитала на мостовата институция и дружеството за управление на активи. Предвидено е капиталът на мостовата банка, на мостовия инвестиционен посредник, на мостовия финансов холдинг и на дружеството за управление на активи да може да се финансира не само със средства от Фонда за преструктуриране на банки, съответно от Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници, но частично и чрез преобразуване на приемливи задължения на институцията в режим на преструктуриране в обикновени акции на мостовата институция или по друг начин. С Преходна разпоредба в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се обезпечава възможността за обмен на информация преди датата на присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране, от една страна, между Българската народна банка и Единния съвет по преструктуриране, и от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет по преструктуриране по искане на Българската народна банка в качеството ѝ на орган за преструктуриране. Прилагането на предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници не е свързано с разходването на публични финансови и други средства. Наред с прехвърлянето на първоначални средства и последващите вноски от кредитните институции във Фонда за преструктуриране на банки към Единния фонд за преструктуриране, с присъединяването на Република България към Единния механизъм за преструктуриране ще се въведе задължение за кредитните институции, лицензирани в Република България, да правят вноски в бюджета на Единния съвет за преструктуриране в съответствие с разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2017/2361 от 14 септември 2017 г. относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране. След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Това беше Докладът на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Няма постъпили доклади от други комисии. Откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Госпожо Ангелова, заповядайте. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, разглежданият Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници цели с измененията, предложени в него, да приведе националното законодателство в съответствие с разпоредбите на Европейския регламент ЕС № 806 от 2014 г. Идеята е да бъде регламентирана ролята на Единния съвет по преструктуриране и на Националния орган за преструктуриране в Националната рамка за преструктуриране с оглед присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране. Всички предложени в Законопроекта промени произтичат от правото на Европейския съюз. Както знаем, България стартира процедурата за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм, и от това следва и присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В националното ни законодателство обаче липсва нормативна база за присъединяване на страната ни към Надзорния механизъм и към Механизма за преструктуриране. Затова е необходимо в националното законодателство да се въведат разпоредби, свързани с прилагането на Регламент № 806 от 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. Този регламент урежда създаването и функционирането на Единния механизъм за преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране. Въвеждат се разпоредби, свързани със сътрудничеството между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране; разпоредби, изискващи Националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или изискванията, издадени от Единния съвет за преструктуриране, по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея. Толкова по идеята и целта на Законопроекта. Сега ми се иска в резюме да припомня какво гласи Регламент № 806 от 2014 г., който се споменава на няколко пъти, и е причината за промените, които се предлагат в законодателството. Какво е действието на този регламент? Той определя структурата на Единния съвет за преструктуриране, който се състои от председател, заместник-председатели, четирима постоянни членове и органите на всички участващи държави от Европейския съюз, като функционира посредством изпълнителни и пленарни сесии. Изпълнителните сесии включват председатели и четиримата му независими щатни членове и постоянни наблюдатели, определени от Комисията и от Европейската централна банка. Пленарните сесии включват пълния състав на Съвета. Какви са основните аспекти, които са заложени в Регламент № 806 от 2014 г.? Основен аспект е Единният орган за преструктуриране. Когато се прецени, че една банка е в кризисна ситуация, Съветът за преструктуриране изготвя схема за преструктуриране, която се предава на Европейската комисия за официално одобрение. Ако Комисията няма възражения, схемата следва да се приеме в рамките на 24 часа. В някои специални случаи Комисията може да поиска от Съвета, тоест от правителствата на Европейския съюз, да одобри измененията на плана.Там също има схема за преструктуриране и когато трябва да се изтеглят по-малко от 5 млрд. евро от Единния фонд за преструктуриране, се одобрява или не на заседанията на Изпълнителния съвет, тоест в ограничен състав, който включва единствено националните органи от държавата, в която банката евентуално се намира в криза. Когато са необходими повече от 5 млрд. евро, решенията се вземат на пленарна сесия, тоест в пълен състав на Съвета за преструктуриране. Единният фонд за преструктуриране е финансиран от банките и би следвало да достигне 1% от осигурените депозити във всички държави от Европейския съюз – общо с 55 млрд. евро през 2024 г. Успоредно с Регламента е било подписано и Междуправителствено споразумение между участващите държави от Европейския съюз, което позволява трансфер на вноските от банките към националните подразделения на Фонда и постепенното взаимно използване на вноските в него. Единният механизъм за преструктуриране, който е друг аспект от Регламент № 806 от 2014 г., новият орган за преструктуриране и Единният фонд за преструктуриране съвместно съставляват Единен механизъм за преструктуриране. Тази система и Единният надзорен механизъм, който дава надзорни правомощия на Европейската централна банка, са основите на банковия съюз, който се отнася за страните от Еврозоната. Разбира се, също могат да участват и други държави от Европейския съюз. Друг аспект, включен в Регламента, е кои са обхванатите банки. Единният орган за преструктуриране е отговорен за преструктурирането на всички банки, които са надзиравани от Европейската централна банка. Що се отнася до Единния надзорен механизъм, Бордът е пряко отговорен за най-големите банки, които са пряко надзиравани от Европейската централна банка, и за трансграничните банки. Другите банки остават на пряка отговорност на националните органи, въпреки това те остават на непряка отговорност на Съвета за преструктуриране. Във всеки случай, ако планът им за преструктуриране включва необходимостта от използване на Единния фонд за преструктуриране, Единният орган за преструктуриране може да им помогне. С приемането на този законопроект ще бъдат осигурени необходимите законови положения, които да обезпечат присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране и прилагане на разпоредбите по Регламент № 806 от 2014 г., за който вече Ви казах. Промените, които се правят в Законопроекта, са най-общо свързани с регламентиране на ролята на Единния съвет по преструктуриране и националния орган за преструктуриране и обмена на информация и сътрудничество между тях. С присъединяването на страната ни към Единния механизъм за преструктуриране ще се породи задължение за кредитните институции да правят вноски в бюджета на Единния съвет по преструктуриране с цел покриване на административните разходи на този съвет. По регламент вноските се изчисляват от Съвета, а не от националния компетентен орган, но националният компетентен орган ще събира тези вноски и ще ги прехвърля към Единния съвет по преструктуриране. С оглед на предвиденото прехвърляне на Фонда за преструктуриране на банките от Фонда за гарантиране на влоговете в банките към Българската народна банка, се предвижда и прехвърляне на функциите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките по учредяване на мостова банка и Дружество за управление на активи към органа за преструктуриране. Предложени са някои изменения, които целят коригиране на съществуващото към момента несъответствие в Закона и в Директива 2014/59 на ЕС относно финансирането на капитала на мостовата институция и дружеството за управление на активи. Предвидено е капиталът на мостовата банка, на мостовия инвестиционен посредник, на мостовия финансов холдинг и на Дружеството за управление на активи да може да се финансира не само със средства от Фонда за преструктуриране на банките, съответно от Фонда за преструктуриране на банките, но частично и чрез преобразуване на приемливи задължения на институцията в режим на преструктуриране в обикновени акции на мостовата институция или по друг начин. С Преходна разпоредба в Проекта на закона на изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници се обезпечава възможността за обмен на информация, преди датата на присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране – от една страна, между Българската народна банка и Единният съвет за преструктуриране, от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет за преструктуриране по искане на Българската народна банка в качеството ѝ на орган за преструктуриране. Такъв обмен на информация следва да бъде осъществяван за целите на подготовка на присъединяването към Единния механизъм за преструктуриране и касае информация относно възстановяването и преструктурирането на институции и субекти по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, както и относно процеса на подготовка и планиране на преструктурирането, включително информация, която представлява професионална, банкова и търговска тайна. В заключение трябва да отбележим, че прилагането на предложените промени в Законопроекта не са свързани с разходването на публични, финансови и други средства и че Регламент № 806 от 2014 г. ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, а действащата в момента Национална правна рамка в областта на преструктурирането, както вече казахме, не регламентира промяната, която ще настъпи в ролята на Националния орган за преструктуриране с приложението на регламентите. Затова е необходимо приемането на този законопроект. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Има ли реплики? Няма заявки за реплики. Други изказвания? Господин Иванов, заповядайте за изказване – имате думата. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, изказвам се във връзка с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Накратко, искам да дефинирам необходимостта от тази промяна, а именно, че Република България стартира процедура за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка и присъединяване към Единния надзорен механизъм и произтичащото от това присъединяване и към Единния механизъм за преструктуриране в Европейския съюз. В националното законодателство към момента липсва нормативна база за присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. Налице е необходимост от въвеждането в националното законодателство на разпоредби, свързани с прилагането на Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г., за установяване на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единен фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент № 1093/2010, който урежда създаването и функционирането на Единния механизъм по преструктуриране, статута и функциите на Единния съвет по преструктуриране, създаването на Единния фонд за преструктуриране, разпределянето на компетенциите между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране в рамките на Единния механизъм по преструктуриране, сътрудничеството между Единния съвет и националните органи за преструктуриране, както и разпоредби, изискващи Националният орган за преструктуриране да спазва указанията, насоките, мерките или изискванията, издадени от Единния съвет по отношение на кредитните институции, лицензирани в нея. Регламент № 806/2014 ще се прилага по отношение на България от датата на установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка. Действащата в момента Национална правна рамка в областта на преструктурирането в България не регламентира промяната, която ще настъпи в ролята на националния орган за преструктуриране, вследствие прякото приложение на Регламент № 806/2014 и ролята на Единния съвет по преструктуриране в Националната рамка за преструктуриране. Понастоящем дейността по възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници у нас е регламентирана със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който въвежда изискванията на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета. Подготвеният Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници цели да обезпечи пряко прилагане на разпоредбите, а именно на Регламент № 806/2014. Предложените законодателни промени, залегнали в Проекта на Закона, на настоящия закон за изменение и допълнение, са посочени към Регламента по начина, по който Националният орган за преструктуриране изпълнява правомощията си по Регламент № 806/2014 и взаимодейства с Единния съвет по преструктуриране. Промените произтичат от необходимостта да се осигури прилагането на разпоредбите на Регламент № 806/2014, като липсва възможност това да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство. Пред нас стоят двата варианта. Единият вариант е да бездействаме и да не приемаме този закон за изменение и допълнение. При този вариант няма да бъде приета промяна в Националната нормативна уредба, която да осигурява присъединяването на Република България към Единния механизъм за преструктуриране и прилагането на разпоредбите от Регламент № 806/2014. Налице ще е празнота в националното ни законодателство, относно която може да взаимодействаме и изпълняваме указанията и насоките на Единния съвет по преструктуриране. Няма да може да бъде предоставена информация и да си сътрудничим тясно при планирането и изпълнението на действията по преструктуриране. Следва и вариант, при който ние приемаме този закон за изменение и допълнение, а именно при този вариант ще бъдат осигурени необходимите предложения и законови промени, които да обезпечат присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране и прилагането на разпоредбите на така споменатия Регламент № 806/2014. Законодателните промени са насочени към регламентирането на ролята на Единния съвет по преструктуриране в контекста на Националната правна рамка, свързана с преструктурирането на кредитни институции, на обмена на информация и на сътрудничество между Националния орган за преструктуриране и този на Европейския съвет по преструктуриране. С присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране ще се породи пряко или косвено задължение за кредитните институции, лицензирани на територията на Република България, да правят вноски в бюджета на Единния съвет по преструктуриране, в съответствие с разпоредбите на делегиран Регламент (ЕС) № 2017/2361 от 14 септември 2017 г., относно окончателна схема за покриване на административните разходи на Единния съвет по преструктуриране. Вноските ще се изчисляват от Единния съвет, а не от Националния орган. Регламент № 806/2014 предвижда обаче вноските да се събират от Националния орган за преструктуриране и да се прехвърлят от него към Единния съвет. Приемането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционните посредници цели именно този процес да бъде нормативно осигурен. Крайната цел на предложения Законопроект е да се преведе националното ни законодателство още веднъж в съответствие с разпоредбите на гореспоменатия Регламент № 806/2014 и да бъде регламентирана ролята на Единния съвет по преструктуриране и Националния орган за преструктуриране в националната ни рамка, с оглед присъединяването на Република България към Единния механизъм по преструктуриране. Именно затова, колеги, Ви призовавам да подкрепим на първо гласуване предложения законопроект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването? Госпожо Илиева, заповядайте – имате възможност за реплика. Имате думата, слушаме Ви. МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, от Вашето изказване и от изказването на колегите преди Вас стана ясно, че всъщност една от основните последици от присъединяването ни към Единния фонд за преструктуриране е това, че трябва да се дефинират функциите на БНБ като национален орган по отношение на кредитните институции и на Комисията за финансов надзор като такъв орган по отношение на инвестиционните посредници. Не стана ясно обаче дали преди датата на присъединяването ни ще можем да обменяме информация с Единния механизъм за преструктуриране по отношение на всички процеси, които протичат? Моля да изясните това. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли други реплики? Няма. Господин Иванов, заповядайте за дуплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Илиева, благодаря Ви за интересния въпрос. Наистина в момента с Преходната разпоредба в Законопроекта за изменение и допълнение се обезпечава възможността за обмен на информация и преди датата на самото присъединяване на Република България към Единния механизъм за преструктуриране, от една страна, между БНБ и Единния съвет по преструктуриране и, от друга страна, между кредитните институции и Единния съвет по искане на БНБ, в качеството ѝ на орган за преструктуриране и в момента. Такъв обмен на информация следва да се осъществява за целите на подготовка на присъединяването ни към Единния механизъм по преструктуриране и касае информацията относно възстановяване и преструктуриране на институции и субекти по чл. 1, ал. 1, т. 5 в настоящия закон. Благодаря Ви за въпроса. Надявам се да съм бил изчерпателен в отговора си. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Има ли други изказвания? Не виждам заявки. Закривам разискванията. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите, защото предстои гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 902-01-14, внесен от Министерския съвет на 27 март 2019 г. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо разглеждане. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. Вносител е Съветът за електронни медии. По тази точка е постъпил Доклад от Комисията по културата и медиите. Заповядайте, госпожо Чеканска. ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъде допусната госпожа Бетина Жотева – член на Съвета за електронни медии. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към гласуване на процедурното предложение за допуск на госпожа Жотева в залата. Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете госпожа Жотева в залата. Госпожо Чеканска, Вие ли ще ни запознаете с Доклада? Да. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря. „ДОКЛАД относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 4 април 2019 г. беше обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г. В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, и членове: Бетина Жотева, Розита Еленова, Иво Атанасов; Емилия Станева – главен юрисконсулт и изпълняващ длъжността главен секретар; Анета Милкова – директор на дирекция „Специализирана администрация“; Лили Вецкова – финансов контрольор; Незабравка Кардашева – старши счетоводител и изпълняващ длъжността главен счетоводител. Отчетът беше представен от госпожа София Владимирова. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии представя за обсъждане и приемане от Народното събрание Годишен отчет за дейността си не по-късно от 31 март на следващата година и го публикува на своята интернет страница. С него се представя информация за: аудио- и аудиовизуалния сектор у нас; осъществявания от него надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги; лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни програми; правни дейности и съдебна практика; международна, финансова, информационна и административна дейност. Основният критерий в надзорната дейност на регулатора е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяваните програми на доставчиците. През 2018 г. СЕМ е извършил мониторинг на следните събития с голям обществен интерес: Българското председателство на Съвета на Европейския съюз; Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция); протестите на майките на деца с увреждания и изказването на заместник-министър председателя Валери Симеонов; Становище на Софийския районен съд (СРС) относно информация за съдия от СРС, който пуска на свобода „престъпник от Судан“; две интервюта на Андрей Слабаков по Нова телевизия съответно в предаванията „Събуди се!“ и „Здравей, България!“. Съветът за електронни медии е извършил и мониторинг на програми със специализиран музикален профил, на риалити и лайфстайл формати, на кризисни събития, на излъчването на кадри с насилие, наблюдения във връзка с нормативните изисквания за търговското слово. През миналата година е извършил и мониторинг на програми на доставчици на медийни услуги (с политематичен и със специализиран профил) с оглед спазване на условията на издадените индивидуални лицензии за радиодейност. Продължава да извършва надзор по спазването на разпоредбите за силата на звука на рекламите, което включва програми, зададени по график, както и по постъпили сигнали от граждани. Сред акцентите от дейността за отчетния период попада дейността на СЕМ по защитата на авторските и сродните права, както и защитата на детската аудитория от неблагоприятно съдържание. През 2018 г. СЕМ е осъществил общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 23 426 часа, от тях за телевизионни програми – 14 938 часа, а за радиопрограми – 8488 часа. По отношение на другата основна дейност, която извършва СЕМ – лицензиране и регистриране, е отчетено, че съществена промяна в количествените измерения на радио- и телевизионната среда като брой на действащите радио- и телевизионни доставчици не се забелязва. На пазара на аудио-визуалните медийни услуги работят 112 регистрирани български доставчици, които създават 145 програми. В радиосектора има 60 доставчици на медийни услуги, които имат индивидуални лицензии за доставяне на 84 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. Все още съществува и кабелно разпространение на радиопрограми, където 23 регистрирани доставчици на радиоуслуги създават 24 кабелни радиопрограми. С мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване, така наречените мултиплекси, се разпространяват 6 програми, създавани от 4 доставчика на аудиовизуални медийни услуги. От административнонаказателната дейност на СЕМ за 2018 г. е видно, че са издадени 42 наказателни постановления, от тях 38 са обжалвани и са образувани или предстои образуване на дела пред съответните съдилища, 4 не са обжалвани. През отчетния период са постановени 48 съдебни решения, с които са приключени съдебни производства срещу наказателни постановления, издадени от председателя на СЕМ през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От тях потвърдени са 40 наказателни постановления, едно е изменено и 7 са отменени. По време на обсъждането председателят на Комисията Вежди Рашидов засегна темата за авторските права върху образа и името на личността. Както и дискутиране на въпроса за деклариране на имуществото и доходите на публичните личности, които имат влияние върху обществото. Заместник-председателят на Комисията професор Станислав Станилов се спря на преекспонирането на престъпленията от страна на медиите, фалшивите новини и манипулирането на обществото. Народният представител Велислава Кръстева обърна внимание на отговорността на медиите при криминални инциденти и правомощията на разследващите органи. Постави въпроса и за деморализацията на обществото и липсата на коректив в медиите. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 9 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2018 г., № 930-00-4, внесен от Съвета за електронни медии на 28 март 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Чеканска. Това беше Докладът на Комисията по културата и медиите. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Думата има председателят на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов. Заповядайте. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Държа да Ви уведомя, че за първи път в Комисията по културата и медиите отчетът на СЕМ не мина така гладко, както винаги е минавал преди това по една проста причина – не защото Докладът е лош, а защото това е отчет в рамките на един закон, приет преди 20 години. Отчетът и Докладът – няма как другояче да бъде, защото са съобразени в правомощията на СЕМ. Често пъти попадаме в дебати дали има нужда от друг независим регулаторен орган. Трябва да Ви уведомя, че СЕМ не е само регулаторен орган, защото думата „регулация“ е да търсиш чистота на говора, да регулираш говора, но и орган, който трябва да следи за поведението на медиите и основно, разбира се, да гарантира както свободата на зрителите, така и свободата на самите медии. Трябва да бъде орган, който е гарант за всичко това. Лично аз смятам, че СЕМ сам по себе си е един орган, и то независим. И не виждам никакъв смисъл – както се прокрадват идеи, да се прави друг независим орган, пък то друго нещо щяло да прави… Колеги, проблемът не е в СЕМ, проблемът е в законите, които им дават толкова права, колкото отчитат. Тук, разбира се, аз искрено искам да апелирам до СЕМ. Наистина това е много важен въпрос и това беше дебатът, в който ние влязохме, защото в дългите години един стар закон също помага за деморализиране на обществото. Знаете, напоследък често стана мода да говорим за свободата на словото. Винаги обаче съм питал: кой български гражданин наруши свободата на словото? Или този проблем е в ръцете на самите медии? Именно ролята на СЕМ е да се види дали това е популизъм, или сериозно търсим законови мерки, с които да гарантираме истинската свобода на словото, която принадлежи на всички нас, защото ние, искаме – не искаме, с медиите сме едно цяло. Ако няма зрители, ако няма слушатели, сами се сещате, че съществуването на медиите е абсолютно излишно, така че ние заедно съставляваме едно общо цяло. А в това цяло, за да не се правят грешки, СЕМ е органът, който ще трябва да контролира и в двете посоки – винаги да може да гарантира, не само да наказва с дребни пари някакво предаване за нарушение или нецензурни думи, но да регулира цели процеси, когато могат да бъдат накърнени човешки съдби. Това също е част от контрола докъде може да стига свободата. Свободата е низ от порядки, и то законови. Не е хаос, не е безкрайна тази свобода. Свободата е изписана ясно и точно в българската Конституция. И на мен ми се кара хубава кола със 100, с 200 километра, но катаджията казва: „Господине, не можете със 140!“ Така е с всичко в живота. Законите казват колко и докъде сме свободни. И законите трябва да гарантират свободата на всички! Всичко това, което се опитвам да Ви разкажа и обясня, е, че няма за какво да обвиняваме СЕМ. Нека не прозвучи като обвинение, а по-скоро – предлагаме за първи път да седнем всички заедно, и Комисията, разбира се, чакаме и предложения от СЕМ, за законови промени на един закон, който от 20 години не е пипан. Съвремието вече изисква бързо реагиране и по-гъвкаво отношение към тези закони, защото в противен случай всеки занемарен закон може да изроди нещата, за които говорим, и те да придобият друг вид, каквито смятам, че напоследък май че и добиват. Длъжни сме да съхраним и хигиената на обществото. И тук на СЕМ ще кажа: вижте, колеги, в България едно нещо е невъзможно – да постъпим като Бернар Тапи преди седем години. Аз съм го казал – явно минава малко край ушите на някои хора, когато всеки е в правото си, има орган, който защитава правото. Наистина Бернар Тапи осъди една медия с 47 млн. евра, и то не за да бъде наказана една медия, а именно защото ние днес се борим страхотно много с лъжливите новини. Законът ни дава основание да бъдат част от битката срещу тези лъжливи новини нашите права, които като слушатели и зрители трябва да ги имаме. Съгласен съм, няма начин да не приемем Доклада на СЕМ, Отчета на СЕМ, защото е направен по правилата на този закон, който съществува. Последно апелирам обаче: моля Ви, докато още има Комисия, която желае да работи за по-добри закони, за обществени дебати, които сме готови, както и в Закона за собствеността на медиите направихме широки обсъждания – имаме смелостта да го правим, така и да търсим законовите форми, с които да имаме реално думата „контрол“. Тя именно затова съществува при Вас. Казано по-лежерно – регулация. Очакваме да внесете предложения и да седнем да направим необходимите, нужните поправки, които да гарантират всичко това, за което ние искаме да говорим. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов. Има ли реплики? Няма. Има народен представител, желаещ изказване. Заповядайте, господин Богданов. След това – Павел Шопов. КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Жотева! Ние, разбира се, приемаме Отчета на СЕМ такъв, какъвто е. Наясно сме, че при тази финансова, кадрова и техническа обезпеченост, особено когато Народното събрание Ви вменява и други допълнителни задължения, това може да свърши СЕМ. Използвам трибуната на Народното събрание все пак да призова и Министерството на финансите да обърне малко по-сериозно внимание на бюджета на СЕМ за следващата година, тъй като определено с новите неща, които Вие трябва да следите и да регулирате, имате нужда от средства, с които да обезпечите технически работата си. Един друг въпрос обаче искам да поставя и този въпрос засяга начина, по който българските медии отразяват новините, които идват от Република Македония, или от държавата с новото име, както вече е позната. Известен факт е и българската наука отдавна е доказала, че езикът, който се говори в тази държава, е регионална норма на българския книжовен език. Нещо повече, в една голяма част от съвременните граници на Република България се използва именно този диалект. Във връзка с това смятам за крайно неуместно централни български медии да продължават да използват субтитри, когато предоставят новини, свързани с Република Македония. Нещо повече, в духа на Договора за приятелство и добросъседство, който беше сключен при признаването на общото минало, на двустранните срещи на най-високо равнище, които се правят, превод не се използва, субтитри не се използват. Има десетки може би вече и стотици културни взаимни прояви между двете страни и там не се използва такъв превод. Затова казах, че е крайно неуместно да продължава това ползване на субтитри, все едно че този език е абсолютно непонятен за гражданите на Република България. Затова бих призовал Съвета за електронни медии да направи мониторинг на медиите, на телевизиите най-вече, които използват субтитри в предаването на новини, свързани с Македония, и да им обърне по-сериозно внимание, че в духа на новите отношения между двете държави това е крайно неуместно и трябва да бъде прекратено. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Богданов. Има ли реплики? Не виждам. Господин Шопов, заповядайте за изказване. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С голямо задоволство от господин Рашидов чух преди малко, че за първи път Докладът в Комисията не е минал гладко – вътре е имало спорове и обструкции. В тази връзка с голямо задоволство чух от него и становището му, че са нужни нови устройствени материални закони относно тази материя, защото не е въпросът да критикуваме СЕМ, въпросът е в законите, въпросът е в това, че СЕМ според тези закони си върши работата и не би могъл да се намеси и да отговори на онези потребности относно Българската национална телевизия и Българското национално радио, за които СЕМ отговаря и има особени правомощия. Хубавото на тези доклади е, че през определен срок от време – всяка година, ние си казваме болките, проблемите по въпроси на много от институциите, в случая говорим за СЕМ. След като отмина първоначалният период на надежди, които се възлагаха относно новото ръководство, а то вече не е ново – стана на две години, на Българската национална телевизия, считам, че тези надежди се оказаха нереални. Не се осъществиха мероприятията, действията и мерките, които да превърнат Българската национална телевизия в телевизия, която да отговаря на нуждите на обществото и да бъде тя истински обществена телевизия. Не може една телевизия – тъй като разглеждаме периода на миналата 2018 г., в деня на националния празник, и то на 140 годишнината от Освобождението на България, да отбележи вечерта този ден с историческия, прекрасния, незабравимия филм „Съдилището“. Нямам нищо против филма, но има толкова много платна в историята на българската кинематография, толкова значителни, толкова сериозни, с които би трябвало да се отбележи този празник. Но това беше в контекста на цялото отбелязване, където се отбиваше през цялото време номерът и се чудеха хората от Българската национална телевизия – реално може би ръководещите телевизията, как да излязат със смачкването на темата на значимата годишнина вечерта на 3-ти март с няколко репортажчета оттук и оттам и едно предаване „История.BG“ за Освобождението на България, където основната тема беше как да се установи и докаже от едни другари – леви или либерали, че това не е никакво освобождение на България. Аз Ви давам пример за един ден, но това тече непрекъснато, всеки ден с едни рубрики, които още живеят на екран, в които има едни хора, които са се сговорили. Понеже споменах една от рубриките – „История.BG“, там темите непрекъснато се поставят и се въртят около Освобождението на България – плюс минус 10, 20 години преди и 20, 30 години след това – да се докаже, че Русия не ни е освободила от турско робство и че турското робство не е робство. И там едни другари, господа – леви или либерали, за които Вие се досещате – знаете имената, да не цитирам –националноотвратни и изцяло изчерпани, фалирали като политици или като интелектуалци, за каквито претендират, се канят от водещите – един, двама души. Една рубрика за вярата, рубрика, която има за цел и комунизъм, която има за цел папищашство, която има за цел всякакви ереси, която има за цел по всякакъв начин да се дискредитират българските свещенослужещи – владици, Светия синод, но няма нищо общо наистина с нашата, Българската православна църква и вяра. И така продължава. Всичко това е, защото СЕМ няма правомощия да спре тази вакханалия. А пък нашият закон също не може да осъществи ефективен контрол за това и тази телевизия се е превърнала в поделение на другаря или господин Сорос – не знам, и българските данъкоплатци плащат щедро милиони, и то десетки милиони, за да имат тези либерали или неолиберали – как да ги нарека, Българска национална телевизия, която и в най-невинните рубрики и предавания провежда техните идеи, тяхната политика, джендърството. Преди малко беше споменато тук за джендърската Истанбулска конвенция. (Реплики.) Основната битка за Истанбулската конвенция се проведе от Българската национална телевизия и тук много добре ме разбират някои хора, които и в редиците на ГЕРБ са либeралстващи, подсмихват се – чудесно, са наясно с това, което говоря. Единственото може би добро нещо относно Българската национална телевизия в момента е това, че много малко хора я гледат и това всъщност е нещото, което е задоволително, положително и тя не може да внесе и да нанесе тоталните поражения, които всъщност има като цел с това, че е напълно превзета, контролируема и насочвана в тази насока. Затова аз ще се върна на думите на господин Рашидов, който е председател на ресорната комисия. Знам, че има намерение, има някаква идея най-после след толкова години да се внесе нова регулация за Българската национална телевизия и Българското национално радио. В тази връзка говоря, не говоря за другите функции на СЕМ, които изпълнява или не изпълнява. Но и там, разбира се, има тенденциозност, защото и там ръководството е горе-долу подобно на това, което е на Българската национална телевизия. И едни телевизии – патриотичните телевизии, търпят непрекъснато едни наказания, налагат се едни глоби, и то страшни, за щяло и нещяло и в тази насока отново СЕМ осъществява или не осъществява онова, към което е задължен. Друг е въпросът и безкрайна е темата относно регулациите по отношение на лъжливите новини, по отношение на изкривените новини, по отношение на премълчаванията на определени събития, при други – раздуването и тяхното хиперболизиране. Важна е медийната среда, разбира се – тя е основен елемент в обществото такова, каквото е. И да направим съответните промени в много скоро време, за което ще има отпор, уверявам Ви – затова може би и не се пипа тази материя, тази регламентация. Преди малко, господин Богданов – колегата ми от „Обединени патриоти“, даде само един пример, но той е един от безбройните примери, които могат да бъдат дадени само по тази тема – отношенията с Македония или както сега я нарекохме Северна Македония. Ясно е, че може би в рамките на това Народно събрание трябва да се направят тези промени, иначе ще наливаме и в СЕМ, и в Българската национална телевизия, и в Българското национално радио едни пари като в каца без дъно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Има ли реплики? Заявки за други изказвания по обсъжданото Решение? Заповядайте, госпожо Саватева. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Жотева, когато става въпрос за Доклада на СЕМ, донякъде бих се противопоставила на колегите, че той минава спокойно. Обикновено се предизвиква дискусия, която е отворена за всички проблеми, свързани със свободата на словото най-общо казано. Докладът за отчета на СЕМ обикновено е част от голямата тема за свободата на словото, голямата тема за фалшивите новини и за дезинформацията. Искам да Ви кажа, че този доклад е публичен, той е публикуван и в сайта на Народното събрание. Всеки от нас, всеки от Вас, както и от нашата аудитория може да го прочете и да види с какво всъщност се е занимавал регулаторът през последната година. Уверявам Ви, че ще видите доста сериозни мониторингови проучвания, които са само една страна от дейността на СЕМ. Заедно с тези инспекции, които са задължителни, СЕМ трябва да бъде гарант и за свободата и независимостта на медиите. Разбира се, с уговорката, че никой не може по-добре да запази свободата и независимостта си, отколкото самите медии. Ще се спра на един акцент от Доклада с две подточки. Това е медийното отразяване на събития, които са с обществена значимост, и на кризисни ситуации. Защо това е толкова важен акцент от работата на СЕМ? Най-вече защото отразяването на общественозначимите събития, както и на кризисните, е добра среда – добра в кавички, но и в прекия смисъл на думата за разпространение на – господин Рашидов използва термина, ако мога да го нарека „лъжливи новини“, мисля, че звучи добре в този случай, и още по-страшно е разпространението на дезинформации. Неведнъж съм изразявала мнение, че дезинформацията е по-страшна от фейка, защото при нея има едно зловредно смесване на истина и неистина и зрителят, читателят, слушателската аудитория са още по-объркани. Не трябва да забравяме, разбира се, когато говорим за СЕМ, че все пак регулаторът съблюдава спазването на Закона за радио и телевизия. Той няма ангажимент да съблюдава това, което се случва в сайтовете, въпреки че телевизията и радиото покриват голяма част от информационната среда, все пак това не е пълната медийна картина. Да не забравяме този момент. От СЕМ няколко пъти са споменавали, че от 10 сигнала, девет поне са свързани с новини, свързани в електронните платформи в сайтовете, но все пак техните правомощия не засягат този тип медии. Това донякъде е отправка към друга тема, която беше поставена тук – темата за промяна на законодателството и евентуално за разширяване правомощията на регулатора, но това е в малко по-странична плоскост. Да се върна към това, което Ви казах в началото. На два акцента ще обърна внимание. Що се отнася до отразяването на събитията с обществена значимост, СЕМ е направил в Доклада си, Вие можете да го проследите, много обстоен анализ на отразяването на Българското европредседателство, като е проследил, колегите преди това говориха основно за обществените медии, но да не забравяме, че в крайна сметка СЕМ не регулира само обществените електронни медии, регулира всички телевизии, всички радиостанции, така че задачата, която е имал Съвета за проследяване на отразяването на Европредседателството, наистина е доста мащабна. Изводите, които е направил от този мониторинг, са, че доставчиците на медийни услуги, както терминологично се наричат този тип медии, широко са отразили Председателството, като е дадена възможност за различни и репортажи, и интервюта, и преки включвания от различни събития. Оценката е, че това отразяване е минало под позитивен знак, което в крайна сметка е добре от гледна точка на това, че електронните медии, имам предвид телевизиите, това, което те излъчват като информация, най-лесно и най-естествено се приема от зрителската аудитория, защото примерно информацията, която е публикувана в едно печатно издание или в един сайт, изисква по-голямо и активно отношение от потребителя, затова е важен този положителен знак, който е даден от електронните медии при отразяването на Европредседателството, и СЕМ го подчертава. Друга тема, която е попаднала в обследването на СЕМ, е вече споменатата, доста щекотлива тема за Истанбулската конвенция. Тук също регулаторът отчита, че е дадена възможност за изразяване на различни мнения, включително някои от които – крайни. Заедно с това обаче има и препоръка към медиите. Като че ли се отчита дефицит при участието в предаванията на юристи, които да коментират по-задълбочено от юридическа гледна точка самия документ. Това е един съвет, който би могъл да се възприеме по-задълбочено от самите доставчици на медийни услуги. Що се отнася до мониторинга за отразяването на кризисни новини, доста голяма част от Доклада на СЕМ е свързана с тях. Аз ще посоча само няколко събития. Те са доста, но в медиите широко бяха отразени две тежки пътно-транспортни произшествия. Всички ние се интересуваме от тях, защото всички ние сме участници в движението по пътищата и всички ние искаме да получаваме адекватна информация, а не пресолена супа, както често се случва. Става въпрос за катастрофата с доста жертва, мисля че шест, на магистрала „Тракия“ през май миналата година, за катастрофата край Своге с доста повече жертви – три пъти повече, мисля, че накрая вече бяха станали 20, както и за убийството на Виктория Маринова от Русе. Това са три от най-значимите кризисни събития. Регулаторът проследява поведението на медиите, като отчита положителни тенденции по отношение на бързината и на обективността, включването на различни гледни точки в представянето на съответните кризисни събития. По отношение на отразяването на катастрофата на магистрала „Тракия“ имаше и забележка по поведението на репортерски екип на една от телевизиите най-вече заради това, че не се съблюдава спазването на лично пространство на част от свидетелите и последва и административно производство във връзка с това, че беше преценено, че един от репортерите е малко по-настойчив в искането и събирането на информация от свидетелите на катастрофата на „Тракия“. По отношение на катастрофата край Своге изводите са общо взето позитивни за това, че в първите часове на произшествието медиите, електронните медии имам предвид, да не забравяме все пак, че говорим само за телевизиите и радиата, не са се изкушили да огласят лични данни на пострадалите, защото се предполага, че в първите часове на инцидента самите близки и роднини на хората, които са засегнати от катастрофите, все още нямат информация и е редно първо те да бъдат информирани от други източници на информация, а не от медиите за това, че техен близък е пострадал или, не дай си боже, е загинал. Споменати и оповестени са данните на шофьора, който е причинил катастрофата, което е в реда на нормалното и регулаторът отчита, че това е коректното поведение. Доста обстоен анализ е направен на отразяването на убийството на Виктория Маринова, като на мен лично ми направи впечатление в отчета, който е предоставил СЕМ, че българските електронни медии, предоставяйки доста подробна информация, включително и за начина, по който е извършено убийството, включително и за извършителя, не са минали границата на изкушението да говорят пикантно за това наистина тежко и драстично престъпление. Другото, което е важно, ние го отчитаме като постижение – този баланс в българските медии, но го забелязахме в някои чужди медии, опитите за дезинформация по отношение на отразяването на това убийство. Прокраднаха се информации във връзка с мотивите за извършването, че е възможно престъплението да е свързано с работата на младата жена. Българските електронни медии, според Отчета на СЕМ, са запазили тази граница на приличие и са се придържали изцяло към фактите, които, в интерес на истината, тук бяха и бързо огласени от разследващите органи. Понеже говорим за това достатъчно обективен ли е, достатъчно пълен ли е Отчетът на СЕМ, аз мисля, че наистина той съдържа доста подробни факти, що се отнася до мониторинга за отразяването на тези две категории събития, за които Ви казах. Те са важни и избрах да говоря и поставя акцента върху тях, и пак ще повторя, защото за мен лично, пък и за моите колеги от Комисията, коректното, професионалното, точното отразяване на важните, общественозначими събития и на кризисните ситуации е най-добрата противоотрова срещу фалшивите новини или лъжливи, както каза господин Рашидов, и срещу дезинформацията. И само едно изречение, предполагам, че темата малко по-късно ще се разисква, доста сериозна работа предстои на СЕМ – започнаха през 2018 г., предстои им през тази година, по отношение на транспонирането на Директивата за аудио-визуални услуги. Тя беше утвърдена и приета миналата година по време на Българското европредседателство. Убедена съм, тъй като вече сме направили няколко срещи с представители на СЕМ, че работата там е много сериозна и трябва да започне активно отсега, за да може до есента на 2020 г. да бъдем готови, защото иначе ще се наложи да търпим санкции. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Часът е вече 11,40. Ще продължим след 30-минутно прекъсване. (Шум и реплики.) Имаме процедура, включваща реплики и други изказвания, а и изявление от госпожа Жотева, която присъства на заседанието и вече даде знак, че желае да вземе отношение, така че ще продължим заседанието в 12,10 ч. Благодаря. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, заседанието продължава. Имате възможност за реплики към изказването на госпожа Саватева, с което приключихме преди прекъсването. Има ли желаещи за реплики? Не виждам заявки за реплики. Други изказвания? Господин Биков, заповядайте – имате думата. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този дебат винаги е бил малко по-бурен и извън контекста на Доклада. Днес имаме възможност да говорим и за Доклада, и по принцип за състоянието на българското публично пространство и на медийното пространство. Обикновено от тази трибуна в такива моменти има речи на господин Симов и на други колеги от БСП, които днес са решили да не дойдат на работа, но въпреки това е добре да кажем някои неща. Както и господин Рашидов каза – този Отчет в Комисията не мина протоколно. Напротив, имаше изказвания, имаше коментари. Това е една от възможностите от една политическа трибуна, каквато е парламентът, политиците пък да кажат своето мнение за медиите. Това се случва веднъж в годината и днес е дошъл този ден. Днес не чухме за това прословуто 111-о място по свобода на словото, на което се намира България и ми беше интересно какво щях да чуя отляво в този момент, точно в този контекст, в който всички български медии са ангажирани с проверки, с журналистически разследвания, а понякога и с линч на политици, само и единствено на политици, не на публични лица! Всички публични лица, с изключение на политиците, са освободени от отговорности. По отношение на Доклада и на очакванията към СЕМ, които винаги са нереалистични, защото се очаква СЕМ като институция да налага някакъв журналистически стандарт едва ли не, няма такава институция, която да е способна да направи това, ако самите медии не наложат стандарт на самите себе си. През изминалата година станахме свидетели и на някои медийни репортажи, отразявания на събития, които излизаха директно от журналистическия стандарт. Медии издевателстваха върху хора, пострадали от катастрофи. Това се случи на магистрала „Тракия“. Репортери в борба за рейтинг притиснаха жертви на престъпления и не се съобразяваха със страданията и болката на тези хора. Надявам се всички тези примери да не са забравени вътре в медиите, не сред нас и не сред публиката, но вътре в медиите те да се помнят, за да не се повтарят. Когато говорим за свобода на словото, трябва да бъдем честни. Свободата на словото вече не се изразява в обективност и в показване на всички гледни точки. Това се случва не само в България, случва се по целия свят, където има свобода за собственост на медиите. Свободата на словото вече се изразява в това всяка медия да има своята позиция и да я изразява свободно. Не смятам, че България е извън този световен стандарт. И в България има различни групи, медийни групи, различни собственици – всеки със своя интерес, и всеки, мислещ на първо място за своята печалба, защото, колеги, частните медии са преди всичко бизнес, бизнес, който трябва да бъде печеливш и това е може би един от нерешимите проблеми на всяка публична среда, в която медиите са свободни. Това е цената на свободата. Това не важи за обществените медии, които са длъжни да показват различните гледни точки. Лично аз нямам някакви големи претенции към Българското национално радио и Българската национална телевизия – там можете да чуете и критични позиции по отношение на управляващите, може да чуете и гледната точка на управляващите. За съжаление, обществените медии едва ли са достатъчни, за да компенсират наводненото със сензации, лъжи или полуистини публично пространство. Доколко медиите ще могат да носят отговорност, това също е много сериозен въпрос и той пак не е към Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии може да налага глоби при определени нарушения на стандартите. Тези стандарти са твърде общи и засягат само някакви радикални нарушения, но не и въпроса за отговорността, която българските медии, трябва да носят пред обществото, защото, колеги, политиците носят своята отговорност на няколко нива – носят я през избори, на които се явяват и на които биват оценявани, носят я през подаване на оставки, както стана практика напоследък, носят я през понасяне на публичен линч, който се осъществява все по-поголовно и все по-масово. Въпросът е, защото тук си говорим за доверие, което е най-важната тема за една демократична държава, понеже винаги обсъждаме колко е ниско доверието в българските институции, може би трябва да попитаме: колко е високо доверието в българските медии, защото рейтингът не води директно до извода?! Високият рейтинг на една телевизия не води директно до извода, че хората ѝ вярват. Много хора гледат телевизия, без да вярват на това, което се казва там. Това трябва да си го кажем. Ние трябва да водим откровено този разговор и да наричаме нещата с истинските им имена. Когато става въпрос за бизнес – трябва да говорим за пари, когато става въпрос за обществени каузи или за обществена отговорност – трябва да изискваме, защото медиите са четвъртата власт, а понякога са и първата. Не би могло ние да пропуснем тази отговорност. Според мен, медиите към този момент не носят достатъчно отговорност. Това не е критика – това е съвет, защото, колкото по-малко отговорност се носи, толкова по-ниско ще бъде доверието, а колкото по-ниско е доверието в едни медии, толкова по-лоша ще е и публичната среда. В момента имаме нужда от минимално количество честност. Имаме нужда от минимално количество човещина, когато става въпрос за отразяване трагични събития. Имаме нужда от проверка на новини и информации, които се раждат в интернет. Убийството на русенската журналистка Виктория Маринова беше брутален пример как една фалшива новина може да тръгне от България и да обиколи цяла Европа. Тази фалшива новина, колеги, беше пусната от сайт, който днес прави журналистически разследвания, който казва кой е добър и кой е лош в българската политика. Този сайт се нарича „Биволъ“. Сигурно ще стана обект на критики, но моят призив е медиите да знаят, че когато се руши доверието в останалите три власти, те няма да бъдат отстрани – ще се руши и доверието в тях, а когато една медия не се ползва с доверие, тя спира да бъде медия. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Госпожа Жотева поиска думата. Тя е представител на институцията, чиито Отчет разглеждаме, член е на Съвета за електронни медии. Госпожо Жотева, заповядайте, имате думата. БЕТИНА ЖОТЕВА: Благодаря. Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Съвсем технологично поисках думата, защото бих искала да продължа това, което каза Тома Биков, от какво имаме нужда. Имаме остра нужда от нов закон, чисто нов или от фундаментални промени на сегашния, който е на 21 години – остарял е морално и технологично почти във всяка точка – от първата до последната. Бих казала, че ако можете да си представите как изглежда Законът, той в момента е като Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии е аналогов апарат сред айфони и айпади, които работят с 5G, а огромен телефон седи на средата и се опитва да контактува с другите – това е нашият закон, това е нашият орган. Явно този проблем е стоял в цяла Европа, защото последните две години много активно се работеше и се изработи новата директива за аудио-визуални медийни услуги, която беше приета миналата година и качена на сайта на EUR-Lex на 14 ноември. Между другото, това се случва за първи път в Европейския съюз – за транспонирането на тази директива са дадени само 21 месеца на страните членки. Това означава, че тя трябва да се превърне в закон догодина септември – октомври месец. Днес е първият ден, в който се събира работа група в Министерството на културата с представители на различни институции, включително и на нашата, с юристи, които започват дискусии по текстовете на нов или променен закон. Това, което предстои да се направи, е изключително важно. Първо, то е свързано с това Вие да припознаете сайтовете като електронни медии. Информацията, която идва от сайтовете, е много по-голяма и идва като вълна, отколкото тази, която идва от телевизията и радиата, тъй като страшно много хора се информират само от интернет. Новата Директива предвижда наблюдение на интернет сайтове. Това, за което преди две години говорихме и беше табу и анатема в света на информационните технологии, в който всеки от нас на практика е информационна агенция в социалните медии, сега това ще бъде под контрола на регулаторните органи. Тоест всеки един сайт, който има аудио- и визуална информация, трябва да бъде под контрола на Съвета за електронни медии. Това е първата и най-голяма промяна в обхвата на Директивата. Нататък това, което се предвижда като най-фундаментални промени, е насърчаване на европейските творби по каталозите за заявка – процентът се казва на 30%. Става въпрос и за рекламата – дава се повече гъвкавост кога операторите да си излъчват рекламите в телевизиите. Знаете, че сега на всеки кръгъл част те имат право да излъчват 12 минути. Сега с тази по-голяма гъвкавост сами ще преценяват по колко време да излъчват като спазват лимит. Тук чух реплики доколко са състоятелни националните регулатори за електронните медии. Що се отнася до това, искам да Ви кажа, че новата директива дава още по-големи права на аудио-визуалните регулаторни органи. Независимостта трябва да бъде укрепена в правото на Европейския съюз и да се гарантира, че регулаторите са юридически самостоятелни и функционално независими от правителствата, от всеки друг публичен или частен орган. Вие сами разбирате, че Европейската комисия задава Директивата, но не казва как – тя не дава методология. Тоест имаме една година за обществени дебати, затова как точно тази нова директива трябва да бъде транспонирана, и трябва да бъде превърната в закон. С това, с което разполага Съветът за електронни медии в момента, не можем нито да наблюдаваме сайтове, нито да пишем закони. Тенденцията в Съвета за електронни медии е да вземаме на работа вече пенсионирани хора, защото младите не се задържат заради липса на средства. Това, за което целият Европейски съюз говори в момента, а именно медийната грамотност – нещо, на което всички разчитат, е регулаторите да провеждат кампании за медийна грамотност. Това също не можем да си го позволим. Правим каквото можем, а то е твърде малко, тъй като повече от 80% от нашия бюджет отива за издръжка на нашите хора и за капиталови разходи. И все пак, нека да се дигитализираме и ние, и Съветът за електронни медии, и законът. Много Ви благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Жотева. Има възможност желаещи народни представители да вземат отношение под формата на реплика към това изложение. Има ли желаещи? Няма заявки. Има ли заявки за изказвания по обсъждания Проект за решение? Не виждам. Закривам разискванията. Ще Ви запозная с Проекта за решение. Моля квесторите да поканят народните представители от кулоарите. Предстои да гласуваме Решението. „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г. Решението е прието от 44-то Народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4. Предложеното решение е прието, а с това и Отчета на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с: ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ МИНИСТЪР НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ЧАВУШОГЛУ ЗА ТУРСКА НАМЕСА ПРИ ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. Народните представители Волен Сидеров, Валери Симеонов и Искрен Веселинов предлагат да се проведе изслушване на министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева относно изявлението на външния министър на Република Турция Чавушоглу за турска намеса при приемане на Закона за вероизповеданията. Уважаеми господин Веселинов, от името на вносителите Вие ли ще ни представите повода за изслушването? Заповядайте. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, буквално преди броени дни външният министър на Република Турция Мевлют Чавушоглу в публична реч изказа едно скандално и, смея да твърдя, обидно твърдение за нас – българите: „Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени в Закона за вероизповеданията“. Това изказване съвсем резонно предизвика вълна от негодувание в българското общество и едва ли можем да отдадем думите на господин Чавушоглу само на предизборната агитация, както се опитват да ни убеждават, или на грешки в превода, както ни уверява говорителят на турското външно министерство. В същата реч първият дипломат на южната ни съседка заяви, че ако преди години Турция е била толкова силна, колкото е днес, събитията в края на 80-те и началото на 90-те години в България и Югославия нямало да се случат – разбира се, визира се така наречената голяма екскурзия и войната в Босна и Херцеговина. Говори се също за турската военна интервенция в Сирия, тоест един контекст, който е недвусмислена заплаха за суверенитета и териториалната цялост на България. Всичко това, заедно с прословутите „сърдечни“ граници на президента Ердоган, действията на политическите сили в България за насаждане на етническа омраза чрез създаване на изкуствени малцинства, поставянето в привилегировано положение на едно конкретно вероизповедание, буди нашата тревога. Изложените факти ни карат да мислим, че последните събития са част от целенасочена политика в изпълнение на неоосманистката доктрина на управляващата в Република Турция Партия на справедливостта и развитието. Справедливостта изисква да отбележим, че това е един от редките случаи, в които нашето Външно министерство не си затвори очите. Последваха и изказвания, и съответно дипломатически актове, които недвусмислено показаха българската позиция, но от „Обединени патриоти“ смятаме, че от тази висока трибуна на българския парламент е редно да се чуе какво е направило българското правителство и какво мисли по този инцидент, който ние смятаме, че изобщо не е невинен? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Имате думата, уважаема госпожо Захариева, да ни информирате по въпросите за изслушването. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Веселинов, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се съглася с Вас, че това изказване е категорично неприемливо, както Министерството на външните работи обяви, разбира се, веднага след подробно запознаване с точните думи. Също така министър-председателят господин Борисов на среща с вицепрезидента на Република Турция направи и остър демарш. Още в същия ден по мое нареждане посланикът на Република Турция беше извикан на следващия ден. В разговор с генерален директор беше направен отново остър демарш. Както споменахте, за съжаление, като че ли преди всеки избор в Република Турция вече се въвежда практика, бих казала, на предизборни митинги да се използват добросъседските отношения като залог и на карта. Миналата година Министерството на външните работи също реагира на изказването на президента на Република Турция за широките граници на сърцето му. Искам да подчертая, че във въпросния разговор, който, очевидно, министър Чавушоглу цитира в Текирдаг четири дни преди изборите, на предизборен митинг, очевидно визира разговор по негова инициатива, проведен през месец декември – нещо, което е нормална практика във външната политика, искам да подчертая. Разговори между външни министри, какъвто е нормалният канал на комуникация, се провеждат най-редовно и по телефон, и в кулоарите на различни международни форуми, тоест не само на двустранни срещи. В този разговор министър Чавушоглу изрази притеснение, че Законопроектът е насочен към българските мюсюлмани. Моят отговор беше, че Законопроектът е насочен и неговата цел е по-скоро гарантиране равнопоставеност на всички вероизповедания в България и че ако беше насочен към българските мюсюлмани, нямаше да реагират всичките останали религии и че българският парламент е в правото си да приема закони, както счете за необходимо. Освен тези демарши, също така и министър-председателят направи на посланика по официален ред. В кулоарите на срещата “Седемдесет години НАТО“ във Вашингтон аз имах възможност да проведа неформален разговор с Чавушоглу, като той отново подчерта това, което всъщност неговият говорител беше казал, че неправилно са тълкувани думите му, не е имал това предвид, това е нормален разговор между колеги. Да предположим, че това е някакъв вид извинение. Така или иначе, политиката, която българското Външно министерство следва и ще следва и в бъдеще, е на равнопоставеност, ненамеса във вътрешната политика. Както ние не бива да се месим, така не желаем и на нас никоя държава да ни се намесва във вътрешната политика дори и преди избори с цел стягане на електората и печелене на гласове. Това не бива да става за сметка на добросъседските отношения и както ние не бива да си го позволяваме, така призоваваме и тях да не го правят повече в бъдеще. Така или иначе, извършени са всички необходими действия по дипломатически път. Също така и посещението на министър Чавушоглу, което трябваше да се състои вчера, беше отложено за в бъдеще, не сме определили дати. Това са ясни дипломатически знаци – и с острите демарши, и публични, и пред посланика, и министър-председателят, а и в мой разговор с министър Чавушоглу. Пак казвам, отново подчертавам, че в изявлението, което направи неговият говорител, и в разговора с мен той подчерта, че неправилно са тълкувани думите му. Искам да вярвам, че такива изказвания няма да се случват повече в бъдеще и че това няма да попречи на добрите отношения между нашите две страни. Контакти се осъществяват и в момента на всякакви нива – знаете, имаме данни за струпване на мигранти и около Одрин, както имаше и в Гърция. Разговори между министри и не само между министри, а и между местни власти, се случват. България, българската държава, българското Външно министерство и българското правителство няма да позволят намеса във вътрешната ни политика на която и да е съседна или несъседна държава. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. Уважаеми колеги, оттук нататък съгласно Правилника започваме с въпросите. Първият въпрос е от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – няма да имаме въпрос. От името на БСП няма да получите въпрос, уважаема госпожо Захариева, те отсъстват от залата. „Обединени патриоти“ – имате въпрос. Заповядайте, господин Богданов. КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи! Аз също искам да се присъединя към казаното становище от колегата Веселинов, че наистина доста смело и адекватно постъпи Министерството на външните работи и лично Вие, за проявения характер и отмяната с вчерашна дата на посещението на турския външен министър в Република България. Това наистина са стъпки, които не се случват всеки ден и които показват отношение, характер на една цивилизована държава – членка на Европейския съюз, която трябва да има силата и волята да отстоява своите национални интереси и да защитава своите външнополитически позиции. Това, с което не бих се съгласил, е, че това е изолиран случай и едва ли не единствено с предизборни цели са използвани такива изказвания, такава риторика, тъй като вече бяха приведени и доста примери в тази посока. Това не е нито първото, нито ще бъде последното изказване от високопоставени представители на Република Турция по отношение на България, Балканите или съответно региона, близък до Република Турция. Това е политика, която представлява доктрина, описана документално, и която цели точно определени насоки на действие, на въздействие, и виждаме, че в последните години, в които управлява партията на Реджеп Ердоган, отношението към България и Балканите е точно такова – еднозначно и никога не е било по-различно. Всъщност виждаме едно двулично отношение в някои насоки на Ердоган спрямо България и заявените приятелски жестове, заявените добронамерени, добросъседски отношения много пъти изпадат в такава конфузна ситуация, каквато е сегашната – да се предявяват необосновани претенции, да се чертаят карти, които засягат български територии, да се говори за граници на сърцето и за български градове, които едва ли не са много близки на сърцето на турския президент. Затова ние поставяме още веднъж въпроса, макар че Вие дадохте чрез медиите отговори на тях: оказван ли е натиск от турска страна върху представители на българското правителство и политически партии – ако имате информация за това – за приемането на Закона за вероизповеданията? Като подвъпрос: имаме ли достатъчна гаранция, че България е защитена от външни вмешателства в развитието на цялостните политически процеси в България? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Захариева. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Не го почувствах като натиск. Ако той е считал, че е натиск, не е мой проблем. Не само това, моят отговор беше, че, аз Ви казах вече, българското Народно събрание е в правото си да приема и да изменя закони, стига те да не противоречат, разбира се, на международни договори, по които сме страна. Неслучайно в разговора с мен той отрече, че е използвал тази дума. Според него преводът е неправилен. Разбира се, че ние сме се запознали с точното изказване преди да направим острите демарши. Не че нямаме уважение към българските медии, но когато се предприемат такива тежки дипломатически стъпки, ти трябва да се запознаеш подробно с това кой какво точно е казал. Така или иначе, аз лично забелязвам, че тези изказвания се случват на предизборни митинги – основно. Това в никакъв случай обаче не ги оправдава. Аз не казвам, че ги оправдавам и не бива по никакъв начин която ѝ да е държава да използва и да залага добросъседските си отношения, защото сме го виждали в други държави – съседна на нас държава също не рядко, и не само една, използва съседите си. Това не бива да го допускаме, не бива, разбира се, когато се случва и на нас, трябва да реагираме по начина, по който сме реагирали. По отношение на натиск към българското Външно министерство – не е оказан и допускан. Не мога да отговарям от името на политическите партии. По отношение дали в България е гарантирана ненамеса, очевидно е, че има опити и не може да бъде гарантирана. Въпросът е дали ще се поддаваме на тези опити и не говоря само за Република Турция. Така че по-важно е, има различни начини за комуникация по дипломатически път. Самите ние също, припомням, сме реагирали на законопроекти и на други държави, когато считаме, че те не отговарят на международни договори и стандарти. Това не означава намеса във вътрешната политика, това означава нормална дипломатическа комуникация. И ние сме го правили. Ще Ви припомня Украйна и Законът за езика там. Знаете, че ние многократно, дори и писмено, и в разговори, сме искали да се защити правото за изучаване на майчин език в Република Украйна. Ние сме реагирали тогава, когато считаме, че трябва да реагираме, защото се нарушават международни договори или се нарушават правата на признатото там българско малцинство – едно от традиционните исторически малцинства в Република Украйна. Много е важно, не само ние като министри и като политици, да изградим устойчивост за опитите за намеса, но да изградим такава и в българските граждани, защото, ако се случват – те много често се случват основно преди избори, е много важно ние с нашия пример да изграждаме устойчивост в нашето население, така че да не се поддават в различните опити и форми на намеса – дали чрез фалшиви новини, дали чрез пропаганда, дали чрез опити за подкопаване на демократичните ценности на нашето демократично семейство, каквото е Европейския съюз. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. Имаме ли въпроси от страна на парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Нямаме. От страна на парламентарната група на ВОЛЯ? Също нямаме. Втори въпрос от страна на парламентарната група на ГЕРБ? Не виждам. От „Обединени патриоти“? Уважаеми господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Когато се гледаха в пленарната зала последните промени в Закона за вероизповеданията, запитах колегите от ГЕРБ защо го правят, като беше толкова непопулярно да се приемат тези промени и в трите им основни спорни главни точки. Въпросът за мен не беше реторичен, не беше и към тях. Аз имах отговор и знаех, че турската страна е оказала натиск. Още съжалявам, че тогава не го казах, защото следобеда избухна скандалът и информационните агенции разпространиха новината. Тогава бях приятно изненадан, казвам го, от Вашите действия – че изобщо взехте отношение по проблема. Можеше нещата да се подминат. Даже и в първите един-два часа интензивността на информиране на обществото не беше така силна, нещата така щяха и да си отминат. Дойдоха оттам и скандалът се разду тогава, когато Вие реагирахте. Тогава си зададох и въпроса: как обаче щеше да реагира нашата съседка Гърция в такъв случай? Как щеше да реагира Полша, ако Русия беше отправила подобно предизвикателство към Полша? Въпреки че господин Лавров като външен министър, искрено казано, считам, че никога не би си позволил подобно действие. Щяха да реагират много, много по-радикално, отколкото нашето Външно министерство. Аз Ви казвам как: щяха да отправят нота, която е по-висока степен на дипломатическа реакция, а можеха да отзоват временно и посланика ни в Анкара за консултации в България, както се прави в други подобни случаи на флагрантна намеса. Вие продължихте да говорите, на два-три пъти видях във Вашето изказване – избори, избори. Не са оправданията в изборите за турската страна. Тук се касае последователно до десетилетия, столетия и до тази държава, която е първоприемник на една империя вече 700 години, въпрос на цивилизационни отношения, на геополитически отношения, въпрос на това, че тази държава като тъмен облак е надвиснала над нас и чака всеки подобен повод, за да ни атакува по някакъв начин (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както се случи в момента. Моят въпрос към Вас е: не считате ли, че реакцията ни, в крайна сметка, след като се видя всичко, което се случи, и някои неща станаха безспорни, беше прекалено мека и неадекватна за предизвикателството и заплахата, която ни беше отправена? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Демаршът е най-острата реакция, която може да има – така изразена и пред посланика, и от името на министър-председателя пред вицепрезидента, и от мен, когато се видяхме. Отмяна на посещение е една от най-тежките дипломатически реакции, която можем да имаме. Не, не мисля, че беше недостатъчно. Мисля, че беше достатъчно показателна реакцията на Министерството на външните работи с доста тежки дипломатически мерки. Например днес Гърция, тъй като я споменахте, е казала, че няма да реагира на всяко изказване на представител на Република Турция. Буквално преди часове имаше отново едно, бих казала, много тежко изказване от страна на високопоставен представител в Република Турция срещу Гърция. Гърците отказаха да реагират. В зависимост от ситуацията се преценява в дипломацията кой е най-добрият начин за реакция. На мен като външен министър много ми се иска така ревностно да браним защитата на България и ненамесата във вътрешната политика от всяка друга държава. За Турция – реагирахме адекватно, както винаги сме реагирали, когато който и да е се опитва, и то има примери, преди други избори, при посещения на президенти и изказвания, свързани с нашата история. Много ми се иска всеки път да реагираме всички така тогава, когато става въпрос за опити за намеса във вътрешната политика на страната, не само от държавите, с които имаме непосредствени граници. Реакцията според мен беше, и според всички дипломати, защото ние сме го обсъждали след публичното изявление, извикването на посланика, разговорите на премиера, решението за отклоняване на посещението, но единодушното мнение е, че това е достатъчно остра реакция. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Захариева. Преминаваме към отношение по отговорите на министър Захариева. Господин Симеонов, заповядайте. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Захариева, още си спомням тези хубави часове, които прекарах заедно с Вас в Министерския съвет. Вие седяхте до мен… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По темата, уважаеми господин Симеонов. (Ръкопляскания.) ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …нежният парфюм, лекото докосване – незабравими спомени. (Смях.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лирични отклонения. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, сега вече доста сериозно. Ние, „Обединени патриоти“, поискахме изслушването на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, защото думите на турския колега Мевлют Чавушоглу са, първо, недопустим акт на намеса във вътрешните работи на страната ни, както и да стоят те в контекста на изказването. Припомням, че турският външен министър в публична реч в град Текирдаг заяви, че Турция е била принудена да се намеси и България да промени Закона за вероизповеданията. Не само намеса във вътрешните работи, подобен акт е и нагъл опит за дискредитация на парламентаризма в България. Внушение, че Народното събрание на суверенна държава, каквато е България, пише закони под диктата на чужда държава – пълен абсурд! Изслушването беше необходимо, за да се запознаем с всички действия на българското правителство като реакция, като отговор на думите на Чавушоглу, защото на подобни прояви трябва да се реагира категорично и безкомпромисно. Подобни прояви трябва да бъдат пресичани в зародиш. Още повече, това не е първият опит на Турция за намеса във вътрешните работи на Република България. През последните близо 30 години Турция дори не прикрива намерението си да участва в управлението на страната чрез подкрепа на определени политически партии. Тук ще припомня ролята на „Обединени патриоти“ в този процес – борбата за изстъргването на ДПС от властта. Не само чрез ДПС обаче Турция опитва да влияе и се меси във вътрешните работи на страната, прави го и чрез още една противоконституционна и антибългарска партия ДОСТ, създадена под прякото ръководство на турските служби – партия, която се втурна на юруш към парламента, използвайки българските изселници за изборите през март 2017 г. Кервани от рейсове бяха подготвени от турската държава и така наречените… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Симеонов, ще Ви помоля да влезете в отговорите на вицепремиера. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, аз съм го написал, как да вляза вече? (Смях.) Освен това аз трябва да се аргументирам за силния финал, който ще сервирам след малко. (Смях.) …проправителствени изселнически организации да преминат българските граници при Малко Търново, Лесово и Капитан Андреево, Свиленград и да нахълтат в изборните секции с написан на дланите с химикал номер на бюлетината на ДОСТ – № 13. Наистина, подготвени от турската държава, защото те нямаха билети за пътуването и дори не знаеха колко струва този път. Довериха ни го при доброжелателен разпит на границата, пардон, при доброжелателен разговор на границата. Почти всички от първата фаланга естествено бяха пенсионери, излъгани, че ако не гласуват за ДОСТ, ще им бъдат спрени пенсиите в България – приоми, до момента успешно използвани и от ДПС. Пенсионери, естествено, кой друг ще се подаде на такава пропаганда? Изселниците в работоспособна възраст естествено работят и в събота, и в неделя за хляба си и не им пука за изборите в България. Ето така стигнахме, тук вече ще отворя една скоба, господин Председател, до една прословута сцена: и тя, бабичката, като всички останали, искаше послушно да си изпълни задачата и да направи България васална на Турция, но чрез демократичния механизъм на изборите. Баба камикадзе! Но аз извърших своя човешки дълг да я изведа от взривоопасната зона на разгневените протестиращи българи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявайте, господин Симеонов, не виждам връзката на тази баба с отговорите на госпожа Захариева. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега, две изречения и ще Ви лъсне връзката. (Смях.) Спряхме тълпите от Истанбул, Измир, Одрин и Бурса, които следяха със затаен дъх дали ще бъде пробита блокадата. Днес ДОСТ стигна до нагли опити да гази Конституцията ни и иска статут на етническо малцинство за турската общност у нас. Ние няма да допуснем разделение на българската нация, и то от чужда държава, поради което излязохме с остра политическа декларация и протест пред Турското посолство. Ето по същество – категорични сме, ние от „Обединени патриоти“, че българският парламент не само трябваше да изслуша министър Захариева, но и да демонстрира твърди, принципни и безкомпромисни действия от страна на българската държава, които да покажат, че България не позволява и няма да позволи намесата на Турция в нашите вътрешни работи. Според нас Министерството на външните работи предприе плахи и нерешителни действия по повод провокацията. Нямаше нито категоричен протест, нито отзоваване на несъстоятелния български посланик Надежда Нейнски от Анкара, само унизителни неуспешни опити да се привика турският посланик Хасан Улусой на разговор. Скромен демарш имаше от страна на правителството и отлагане на посещението на Чавушоглу в България. Ние и до момента не сме чули извинение от страна на Турция, а единствено упреци, че речта на Чавушоглу била извадена от съдържанието – контекста. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Последно изречение. За да отсрамим действията на българското правителство, госпожо Захариева, ние от „Обединени патриоти“ предлагаме Народното събрание на Република България да излезе с декларация, осъждаща поредната нагла намеса на Република Турция във вътрешните работи на суверенна България, като за целта предлагаме ръководството на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ да проведат спешни консултации и до края на седмицата да излезем и предложим общ текст на декларацията. Да живее България! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов. По начина на водене – заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Обръщам се към Вас с една молба: след като дойде ред за втория въпрос от нашата парламентарна група, след това трябваше също да се даде и на ДПС, ако имат да зададат въпрос, включително на Партия ВОЛЯ, а и на независимите – Вие не го направихте. За нас наистина е важно да сте по-настоятелен, когато се правят подобни изслушвания и да отправяте апел към всички политически партии в българския парламент, за да вземат отношение по този важен въпрос. Включително и ГЕРБ, включително и ДПС, които казват, че били български патриоти, включително и онези от ВОЛЯ, които казват, че са били родолюбци – те не взеха никакво отношение по въпроса за проблема с Република Турция. За нас е важно като председател на това Събрание да настоявате всяка от политическите групи да вземе своето становище и да защити българските национални интереси, включително и тези, които не присъстват – от БСП, които пък изобщо не ги е грижа за българските национални интереси. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Участието в заседанието всъщност е резултат на свободната воля на всеки един народен представител. Процедура ли? ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ, от място): И процедура, и отношение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Първо, по начина на водене и от моя страна. Парламентарната трибуна не бива да става място за даване на оценки за състоятелност и несъстоятелност. Тези оценки се дават преди някои позиции да бъдат заемани. И колкото да е висок градусът на настроението в залата, мисля, че въпросът, който обсъждаме днес, е сериозен. Ако сега ми дадете възможност, да взема отношение и по темата? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбира се. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! ГЕРБ не зададе въпроси, защото въпросът беше зададен в самата формулировка на искането за изслушване – има ли намеса във вътрешните работи на България, или няма? Според мен получихме категоричен отговор. Смятам, че освен категоричния отговор, бяха предприети и категорични действия. Все пак искам да поздравя „Обединени патриоти“, че тази тема трябваше да бъде повдигната. По тази тема трябва да се пита и да се получават отговори. Въпреки това смятам, че трудно се говори публично по нея. Ако беше предизвикано заседание на Комисията по външна политика, щяхте да получите много повече детайли по темата. За мен не бива да има дори и съмнение за намеса във вътрешните работи и ако е имало опит такава да бъде направена – категорично е недопустима. На всички международни срещи, на които съм била и са ме питали за нашите отношения с Република Турция, аз винаги съм отговаряла, че Турция е наш добър съсед и партньор в НАТО и го казвам абсолютно искрено. С Турция ни свързва както география, така и история, така и интереси. Смятам, че интересите би следвало да бъдат следвани и от двете страни. И тъй като съседството е дългосрочно взаимоотношение – то не може да бъде променено, смятам, че е необходимо да изясним и да разрешим този въпрос, който сега се прояви. За това, че ние продължително и последователно подкрепяме Турция за членството ѝ в Европейския съюз – и то най-искрено, а не лицемерно, мисля, че трябва да продължим да го правим. Задължително трябва да има реакции на всякакви демонстрации на възможности от страна на Турция да показва, че би могла по някакъв начин да се меси във вътрешните работи на България. В случая турската страна направи няколко опита да обясни недоразумение вместо да поднесе извинения – аз не се учудвам на това. В крайна сметка българското правителство реагира адекватно на създалата се ситуация. Аз също искам да поздравя и министър-председателя за проявеното търпение на срещата си с вицепрезидента на Република Турция. Оттук нататък едни могат да тълкуват изказването като опит за намеса, други като директна намеса, трети могат да казват, че няма такава. Така или иначе, нашите непосредствени съседи след българската реакция следва да решат ще допускат ли и занапред такива изявления на свои политици от най-висок ранг – подчертавам, или ще отстояват твърденията си за политика на добросъседство и ненамеса във вътрешните работи на суверенна съседна държава и член на НАТО, каквато е България. В конкретния случай според мен ние сме поставени в ситуация, в която трябва да застанем пред нашите избиратели и ясно да заявим като народни представители, които сме гласували този закон, че върху нас персонално не е оказвана намеса и аз от свое име това мога да заявя. Благодаря Ви още веднъж, госпожо Министър, за ясните отговори. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова. Не виждам желаещи за отношение. (Реплика от народния представител Станислав Станилов.) Професор Станилов, вече беше изразено отношение от името на парламентарната група, но бихте могли… (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Не, мисля, че е по-добре в личен разговор… (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Не, не бих си позволил да изляза извън рамките на Правилника. (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Нека да е по друг повод, професор Станилов, разбирам Ви отлично. Уважаеми колеги, с това завърши изслушването на министър Захариева. Благодаря Ви за участието, уважаема госпожо Заместник министър-председател. Благодаря и на Вас, уважаеми колеги. Следващото редовно пленарно заседание – 9,00 ч., 11 април 2019 г. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,06 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Николай Александров Слави Нецов

Конституционалисти, парламентаристи и адвокати представиха мненията си по темата „Конституцията – източник на правото“ на кръгла маса в Народното събрание. Дискусията, която е под патронажа на парламентарната Комисия по правни въпроси, беше организирана от Висшия адвокатски съвет и Софийския адвокатски съвет по повод 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.

Заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев поздрави организаторите и участниците във форума и посочи, че темата на дискусията е високо професионална и ценна. Вярвам, че по време на обсъждането ще се направи още един прочит на действащата българска конституция, включително с критики и предложения за нейни действащи текстове, заяви той. Кръглата маса ще допринесе за достойното отбелязване на годишнината от приемането на Търновската конституция, с което Народното събрание е активно ангажирано и организира множество прояви, добави Явор Нотев.

Търновската конституция се превръща в стабилна основа, без която е немислимо развитието на България, тя отразява свободния демократичен дух на българския народ, каза при откриването на форума министърът на правосъдието Данаил Кирилов. За нейните преимущества и за развитието на българското конституционно право ще се радвам да чуя мненията на лекторите на кръглата маса, отбеляза той. Данаил Кирилов поздрави организаторите за навременната и полезна инициатива и пожела успех на участниците в дискусията.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова посочи, че Търновската конституция създава конституционната рамка на развитие на следосвобожденска България, базирана на най-модерните принципи на демокрация и либерализъм. Тази конституция въплъщава в себе си всички идеали, за които хиляди българи са пролели кръвта си и не случайно е наречена „Евангелие на свободата“, подчерта тя. Търновската конституция е в основата на всички приети след нея основни закони, добави Ралица Негенцова. 140-ата годишнина от нейното приемане е повод за пореден път да си припомним значимостта на нашия основен закон и неговото непосредствено действие в правото, заяви председателят на Висшия адвокатски съвет.

Председателят на Софийската адвокатска колегия Ивайло Данов отбеляза, че всеки юрист е призван да бъде не просто професионалист, а пазител на изкуството на доброто и справедливото. Това е възможно само, ако познаваме, пазим и прилагаме нашата конституция и браним ценностите, въплътени в нея, подчерта той. Приета преди 140 години Търновската конституция е не просто акт на учредителната власт на народа, но израз на порива на българите за свобода, за независима и самостоятелна държава, припомни Ивайло Данов. Действащата конституция продължава, положената от Търновската конституция традиция, и наш дълг е да я пазим, зачитаме и прилагаме в адвокатската практика, посочи той и изрази надежда кръглата маса да даде възможност за провеждане на открит дебат за предизвикателствата пред прякото приложение на конституцията като източник на правото.

Изложения на кръглата маса направиха едни от най-авторитетните български юристи, сред които проф. Емилия Друмева, проф. Лазар Груев, проф. Даниел Вълчев и др. Дискусията беше излъчена пряко на интернет страницата на Народното събрание.