Счетоводен и данъчен справочник

20/11/2019 - 22/11/2019
1. Освобождаване на член на Комисията за защита на личните данни (Подадено заявление за освобождаване от Цветелин Софрониев, 13.11.2019 г.).
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (Вносител: Министерски съвет, 9.10.2019 г. Приет на първо гласуване на 6.11.2019 г.).
3. Проекти на решения за промени в постоянни комисии (Вносители: Валентин Касабов и Искрен Веселинов, 26.9.2019 г., 13.11.2019 г., 14.11.2019 г. и 15.11.2019 г.).
4. Проект на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с разходите за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО (Вносител: Комисия по бюджет и финанси, 15.11.2019 г.).
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (Вносител: Министерски съвет, 6.11.2019 г.).
6. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (Общ проект изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 29.5.2019 г. законопроекти с вносители: Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров, 12.4.2019 г.; Хамид Хамид, 18.4.2019 г.).
7. Второ гласуване на Законопроект за марките и географските означения (Вносител: Министерски съвет, 6.6.2019 г. Приет на първо гласуване на 27.6.2019 г.).
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма (Вносител: Министерски съвет, 26.8.2019 г.).
9. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията (Вносител: Министерски съвет, 4.11.2019 г.) – точка първа за петък, 22 ноември 2019 г.
10. Парламентарен контрол.

Заместник-директорът на ТД на НАП Пловдив Иван Видов представи пред служителите на офис Пазарджик новия стар директор на офиса  - Петко Петков. Г-н Петков се завърна, за  да оглави структурата на НАП, след като се отказа от изборната надпревара за общински кмет на проведените местни избори.

Петко Петков е завършил висшето си образование в УНСС - магистър по икономика. В системата на данъчната администрация е от 1992 г. Работил е последователно като инспектор в данъчна служба Пещера, ръководител на данъчно бюро гр. Брацигово, началник на сектор и началник на отдел „Контрол“ в ТД на НАП Пазарджик, а от създаването на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители” в Пловдив до закриването й през 2014 г. бе неин директор. Преди да изпълнява задълженията на кмет на Брацигово, Петко Петков ръководи за кратко време офис Пазарджик.

 

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри в Правец Националната програма „Управленски умения” на Българското училище за политика “Димитър Паница” за 2019/2020.

Много е важно в наши дни да се развива подобна академия за изграждането на политически и граждански лидери, отбеляза председателят на парламента. Днес са необходими лидерски умения и е нужно хора с по-големи управленски способности да споделят по какъв начин са стигнали до позицията, която заемат в момента, допълни още Цвета Караянчева. Трябва да се четат книги, но има нужда и от много практика, затова днес разказах на курсистите за моите начални стъпки и за това какво като умения съм добила чрез практиката, заяви председателят на Народното събрание. Тя добави, че ако човек не се сблъска с трудностите и не види как точно се менажира един процес, няма как на теория да го научи.

Участниците в програмата ще дискутират по темите „Лидерство и стратегическо взимане на решения“, „Стратегическо мислене“, „Силата“ на личността в политическото лидерство“, „Ефективно говорене и убеждаваща комуникация“.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Eмил Христов, Кристиан Вигенин и Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров и Стоян Мирчев ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Реплики от ДПС.) Колеги, преди да преминем към Програмата за днес – имаме решение от ЦИК: „РЕШЕНИЕ № 1682-НС 14 ноември 2019 г. относно обявяване на Стоян Радков Божинов за народен представител в Първи изборен район – Благоевградски, в 44-тото Народно събрание С писмо, вх. № НС-02-23, от 13 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 13 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Атанас Славчев Стоянов като народен представител от Първи изборен район – Благоевградски, издигнат от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ в 44-тото Народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Атанас Славчев Стоянов. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ е Стоян Радков Божинов. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия реши: Обявява Стоян Радков Божинов с ЕГН… за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ от Първи изборен район – Благоевградски.“ Моля, квесторите, поканете народния представител. Колеги, нека да се изправим, за да положи клетва господин Божинов. (Всички стават.) Господин Божинов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. СТОЯН РАДКОВ БОЖИНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.) Продължаваме със съобщения: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения Проект за решение за промяна в състава на ръководството на Комисията по културата и медиите, вх. № 954 02 96, от 26 септември 2019 г.“ В Националния статистически институт е постъпила информация за: Индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети“ през септември 2019 г.; Индекси на промишленото производство през септември 2019 г.; Индекси на строителната индустрия през септември 2019 г.; Наблюдение на потребителите, октомври 2019 г.; Наети лица и средна брутна работна заплата през третото тримесечие на 2019 г.; Инфлация и индекси на потребителските цени за октомври 2019 г.; Брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2019 г., експресни оценки; Основни резултати от наблюдението на работната сила през третото тримесечие на 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Продължаваме с първа точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ. С Доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ще започнем с допуск в зала – на основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала: От Министерството на финансите – Росица Велкова, заместник-министър на финансите; Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари, Елка Шонгова – главен експерт. От Комисията за финансов надзор – Мария Филипова, заместник-председател на Комисията; и Десислава Ласкова – началник-отдел „Инвестиционни посредници“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на допуск. Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Надя Даскалова, държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Елка Шонгова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор – Мария Филипова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Десислава Ласкова – началник-отдел „Инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране и пазари на финансови инструменти“, Теодора Добрева – началник-отдел „Надзор на предприятията за колективно инвестиране“, Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“; от Българската асоциация на управляващите дружества – Петко Кръстев, председател на Управителния съвет, и Евгений Жишев – главен секретар. Законопроектът бе представен от Мария Филипова. Според вносителя предложеният законопроект цели въвеждане на мерки в националното законодателство, чрез които да се осигурят условия за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент за подобряване на нормативната регулация и по-високо ниво на защита на инвеститорите и ограничаване на проблемите на пазара на краткосрочно финансиране. Въвежда се изискване за извършване на стрес тестове от страна на фондовете на паричния пазар, така наречените ФПП. Въвежда се изискване документите, необходими за организиране и управление на ФПП, да бъдат съобразени с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131, а управляващите дружества да прилагат изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1131. С други промени, извън изискванията на цитирания регламент, се въвежда изискване проспектът на колективна инвестиционна схема, която има различни класове дялове, да съдържа описание на характеристиките, които са специфични за всеки клас, с ясно посочване на разликите между отделните класове. Ограничава се възможността управляващо дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент или публично дружество. Със Законопроекта се предлага въвеждането на дефиниция на „значително влияние“. Прецизират се и разпоредбите, свързани с капиталовата адекватност и ликвидността на управляващите дружества, като се въвежда диференциран подход по отношение на действията и мерките, които следва да се предприемат при нарушение на нормативните изисквания. Регламентира се осигуряването и прилагането на адекватни и ефективни вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали от служителите на инвестиционното дружество и депозитаря, за действителни или възможни нарушения на този закон и актовете по прилагането му. Изискванията към управлението и представителството на управляващо дружество са уеднаквени с тези при инвестиционните посредници, доколкото няма основание за по-облекчено третиране на лицата, управляващи колективни инвестиции. Изрично е регламентирано, че управляващо дружество се управлява и представлява най-малко от две лица, което при прилагане и на изискванията на Търговския закон ще доведе до необходимост от промяна в състава на част от управителните органи на управляващите дружества или до избиране на прокурист. Изменения и допълнения в действащата нормативна уредба се предлагат и във връзка с прилагането по отношение на предприятията за колективно инвестиране на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Със Законопроекта се предвиждат и промени в тарифата във връзка с конкретизиране и диференциране на таксите за общ финансов надзор, които се дължат от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. С оглед на обвързване на дължимите такси с извършваната дейност и предоставяните услуги със Законопроекта се предвижда диференциране на таксата за осъществяване на общ финансов надзор за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Диференциран подход при определяне размера на таксите за осъществяване на общ финансов надзор е приложен в действащата тарифа и по отношение на управляващите дружества и инвестиционните посредници. Въведени са изменения и в административнонаказателните разпоредби, като са прецизирани и текстовете, регламентиращи оповестяването на наложените наказания и приложените принудителни административни мерки, с които се постига пълно съответствие с Директива 2009/65/ЕО. Предвидени са преходни периоди, в които лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, управляващите дружества, инвестиционните дружества и депозитарите да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Прилагането на предложените промени не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. Петко Кръстев от Българска асоциация на управляващите дружества изрази две основни групи съображения – първата е свързана с третирането на паричните сметки и втората, че в Законопроекта са заложени по-тежки рестрикции, отколкото са изискванията на регламента. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 14 гласа, и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев – имате и фенове. Продължаваме с разискванията и давам думата за изказвания. Заповядайте, колеги. Заповядайте, господин Кънев. ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, за да не взимам думата допълнително, това е един чист евроинтеграционен закон. Ние сме длъжни да приемем тези изисквания на европейската Директива, много специфичен е законът. Искам само да споделя, че на заседанието на нашата комисия от Българската асоциация на управляващите дружества бяха внесени някои предложения. С ресорните управляващи от Комисията за финансов надзор ние се разбрахме, че те ще седнат, предварително в работен порядък ще трябва да изгладят тези различия, за да можем на второ четене да внесем един добър, синхронизиран закон. Предлагам, първо, нека да го гласуваме, а аз ще предложа между първо и второ четене да имаме две седмици за спокойна работа, за да балансираме интересите на всички в този закон. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 902-01-54, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. Гласували 154 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Процедура, господин Кънев, заповядайте. ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, предлагам процедура – удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на две седмици. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кънев. Подлагам на гласуване направената процедура от господин Кънев за удължаване на срока между първо и второ четене на две седмици. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Предложението е прието. С това изчерпахме Програмата за тази седмица. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, слагаме началото на: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 8 до 14 ноември 2019 г. няма. Писмени отговори от: - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Анна Славова; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Христо Проданов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Лало Кирилов; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на питане от народния представител Николай Цонков; - министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Борис Ячев. Започваме парламентарния контрол с отговор на госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Тя ще отговори на въпрос от Георги Гьоков относно мерки, които правителството ще предприеме за превенция, борба и ограничаване на недекларирания труд. Уважаеми господин Гьоков, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господа министри и колеги народни представители! Недекларираният труд може да се определя като законна дейност срещу заплащане, която не е декларирана пред органите на публичната власт. Недекларираната заетост е една от темите, която от много време стои на вниманието на Европа, защото отрицателните последици от недекларирания труд засягат работниците, синдикатите, бизнеса, работодателите и правителствата. За България по данни на работодателските организации, синдикатите и Националната агенция за приходите, всяка година в държавния бюджет не постъпват около 400 млн. лв. от укрити доходи. Без да претендирам за каквато и да била точност, твърдя, че близо две трети от българите са на мнение, че сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат повече пари. Поне две трети не признават, че това е осъзнато и добре замаскирано престъпление, че по този начин се нарушават законови и социални норми, поставят се в неравнопоставено положение и работодатели, и работещи, генерират се бъдещи бедни, които да тежат на социалната система с по-ниски пенсионни права, с по-ограничен достъп до здравеопазване, с лоши условия на труд, с потенциално нарушаване на трудовите права. За бизнеса недекларираният труд поражда нелоялна конкуренция, тъй като предприятията, които не декларират работниците си, получават несправедливи облаги. За държавата недекларираният труд означава загуба за фиска, за данъчните и социалноосигурителните приходи. Бизнес и синдикати, всеки според възможностите и интересите си, работят в посока на намаляване на недекларирания труд и на мерки за ограничаване и превенцията на това явление. Но правителството като цяло трябва да отговаря за борбата с недекларирания труд и да не оставя в ръцете на бизнеса или пък на синдикатите тази битка, даже така бих се изразил. Това явление поражда редица въпроси, но в случая въпросът е: какви са краткосрочните и дългосрочните мерки, в това число и инициативи за законови промени, които държавата в лицето на правителството, ще предприеме за превенция, борба и ограничаване на недекларирания труд във всичките му форми? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Уважаема госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, по повод на Вашия въпрос предоставям следната информация: Недекларираният труд е предизвикателство, което засяга интересите на всички участници на трудовия пазар. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат в пълна степен да се ползват от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Той оказва негативно въздействие върху данъчната и осигурителната системи на страната поради намалените приходи от данъци и осигурителни вноски, което представлява сериозен обществен проблем. Безспорно полагането на такъв труд води и до занижаване качеството на работните места. От друга страна, не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че недекларираният труд има за последица и нелоялната конкуренция между предприятията, които за сметка на ощетяването на бюджета и работниците успяват да получат пазарно предимство. Проучванията показват различни данни относно нивото на недекларирания труд в България. Следва да се подчертае, че във всички проучвания се отбелязва тенденция за намаляване на относителния дял на недекларирания труд и сивата икономика в Република България. Могат да бъдат отбелязани данните на Международната организация на труда, които отчитат намаляване на размера на недекларирания труд в страната. Неформалната заетост в България е 15,9%, при средно равнище за Европейския съюз 16,3%. Отчетеното намаляване на недекларираната заетост през годините се дължи на множество фактори, като един от ключовите е извършването на законодателни промени в трудовото и осигурителното законодателство. Те спомогнаха да се ограничи неформалната заетост и създадоха условия за превенция и контрол на нерегламентираните практики, като: работа без трудов договор, работа на непълнолетни без разрешение на „Главна инспекция по труда“, изплащане на трудово възнаграждение, различно от записаното в трудовия договор, незаконно полагане на извънреден труд. Пример за това са целенасочените действия, които се предприемат по отношение на недекларирания труд в селскостопанския сектор, чрез въвеждането на така наречените еднодневни трудови договори в чл. 114а от Кодекса на труда. Чрез тях се увеличава делът на декларираната заетост при извършване на краткосрочна сезонна земеделска работа. Целта е да се насърчат лицата да се занимават със законно регламентирана работа, като същевременно гарантира и социална закрила за тези лица, тъй като всички данъци и социалноосигурителни вноски трябва да се заплащат предварително. Освен законодателни инициативи, от значение е и справянето с проблемите, които поражда недекларираният труд, а и партньорството между всички институции – Инспекцията по труда, Националната агенция за приходите и Националният осигурителен институт, и доброто взаимодействие със социалните партньори. Освен на национално ниво, предприемат се и конкретни действия за справяне с недекларирания труд с трансграничен елемент, който е сравнително ново явление, породено от възможността за свободно движение на хора и предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз. Като пример за добра практика за борба с нелегалната заетост могат да бъдат посочени сключените споразумения с Германия, Франция, Нидерландия и Великобритания, които уреждат основните форми на сътрудничество между компетентните служби, отговорни за борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетение и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична заетост. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика осъществява и цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, като дейността на Агенцията има съществено значение за ограничаването на проявите на недекларирания труд. В Годишния план за дейността на „Главна инспекция по труда“ винаги се планират мерки, насочени към борбата с недекларирания труд, като основен показател за изпълнението е определяне на брой проверки, които следва да бъдат насочени към справянето с този проблем. Планират се и информационни кампании, насочени към борбата с недекларирания труд. В момента се подготвя участието на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в планираната европейска кампания за деклариран труд, която трябва да се проведе през пролетта на 2020 г. Целта на общоевропейската кампания е да се демонстрират ползите от декларирания труд за всички участници на пазара на труда, както и да се запознаят работниците с основните им права. Трябва да се отбележи, че от особена важност е намаляване на степента на обществена толерантност към сивата икономика, както и засилване на доверието в публичната администрация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Господин Гьоков, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господа министри и народни представители! Госпожо Вицепремиер, от отговора Ви разбирам, виждам, че Вие разбирате проблема, тоест и правителството разбира проблема, то остава да не го разбира, тъй като той е сериозен проблем. Той не е само в България, а е проблем в цяла Европа, но като че ли в България е в много по-сериозни размери, отколкото в останалата част на Европейския съюз. Аз ще започна с това, че се опитах да дам някаква дефиниция за „недеклариран труд“, още като формулирах въпроса си. Определих го като „дейност срещу заплащане, която не е декларирана пред органите на публичната власт“. Въпреки това ще кажа, че в България няма точна и официална дефиниция на това какво означава „недекларирана заетост“. А даже според мен не сме идентифицирали проблема за недекларираната заетост в цялост. Не сме ли го направили това, няма как да търсим или да намерим инструмент за неговото измерване и да разработваме мерки за ограничаването ѝ. Проблемът е сериозен, защото оценки на по-различни експерти, тъй като нямаме единна представа за недекларирания труд, твърдят, че загубите за бюджета, за фиска, са от 400 милиона, пък някои стигат до загуба милиард-два милиарда на година от него. А проблемът е сериозен, защото аз оценявам практикуването на недекларирания труд и други такива от сивия сектор като изключително сериозен проблем, който нанася вреди на осигурителната и данъчната система, а оттам – на цялото общество, вреди на работници, на работодатели. Защото оценките също за този труд, тъй като не сме наясно за точното му определение, варират, че той обхваща от 16% според правителството до 40 и 60% според други експерти и участници в бюджетните процеси. Благодаря Ви за отговора, но не съм доволен от него. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Госпожо Николова, заповядайте, имате думата. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, искам да поясня, че по отношение на трудовите правоотношения в Република България има изключително стриктна нормативна уредба. Съгласно Кодекса на труда, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор задължително се сключва в писмена форма и в тридневен срок от сключване на същия, работодателят е длъжен да го регистрира в НАП, а след това негово задължение е да уведомява Агенцията за всяко изменение на сложността или срока на договора, както и по отношение на неговото прекратяване. Правният режим за регистрация на трудовите договори е въведен през 2003 г. Задължителната регистрация на трудовите договори е едно от действията за ограничаване на недекларираната заетост. Чрез тази мярка се създава яснота, сигурност и точност на броя на наетите работници и служители в териториален и национален мащаб. Работодателите носят административно-наказателна отговорност, ако допуснат до работа работник или служител, без да му е връчен екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението, което е заверено от НАП. При констатиране на повторно нарушение контролните органи имат право включително да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението. Една от тежките последици при недекларираната заетост е укриването на полагащите се социално-осигурителни вноски. Работодателите носят и наказателна отговорност по отношение на невнасянето на социални и здравно-осигурителни вноски. За тази цел през 2015 г. са направени промени и в Наказателния кодекс. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Позволете ми да благодаря на госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Пристъпваме към въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, а преди това думата ще има госпожа Корнелия Нинова за декларация от името на парламентарна група. Заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа, министри, колеги! Вчера Коалиционният съвет на управляващите – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, са взели решение да не се изплаща първият ден от болничните. На първо място, това решение е взето извън рамките на официалното място, институционалното място и това е Тристранният съвет. Но не това е толкова важно – това може да бъде поправено, важни са аргументите и крайният резултат. Аргументът е, че има увеличаване на фалшивите болнични, увеличаване на разходите от държавния бюджет за тяхното изплащане. С това решение, уважаеми управляващи, господин Горанов, здравният министър също е тук, Вие признавате безсилието на правителството да се справи със злоупотребите с болничните листове. Вместо контрол и наказания за тези, които издават или ползват фалшиви болнични листове, Вие наказвате изрядните работници и ги лишавате от правото да получат обезщетения. Тези, които работят, внасят си дисциплинирано осигуровките в държавния бюджет и в случай на заболяване имат право да получат обезщетение от собствените си пари, няма да го получат. Те ще бъдат наказани! Работиш, плащаш, а когато се разболееш, не може да получиш обезщетението от това, което сам си платил. Това е възможно най-несправедливото решение, което сте взели. От „БСП за България“ категорично се противопоставяме на това решение. Припомням вечните Ви оправдания, че в Програмата на правителството е записано това или онова. Във Вашата програма няма такова решение – обръщам се и към Патриотите, и към ГЕРБ, но има решения за минимална пенсия от 300 лв. Това, което е записано, не изпълнявате, това, което го няма, ощетявате работниците, и то изрядните работници. Ето защо, освен че категорично ще се противопоставим и при гласуване, ако това влезе в залата между първо и второ четене, призовавам всички работещи да не приемат мълчаливо, че им се отнема поредното право, да не се примиряват с това действие на Коалиционния съвет на правителството и на правителството конкретно, като имат нашата парламентарна и политическа подкрепа в защита на техните основни права. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с парламентарния контрол. Въпрос от народния представител Георги Гьоков относно опасен участък от републикански път І-5 между Стара Загора и Казанлък със зачестили пътнотранспортни инциденти с фатален край. Заповядайте, господин Гьоков, да зададете Вашия въпрос. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Пътят Стара Загора – Казанлък е част от републиканската пътна мрежа и напоследък пътнотранспортните инциденти, и то с фатален край, в този участък зачестяват. Последният трагичен инцидент е станал малко след мъглижкото село Тулово, когато моторист загина на пътя в опита си да избегне животно. В рамките на година това е третият подобен инцидент. Местните хора протестират и искат да се вземат мерки от отговорните институции, за да се избегнат бъдещи такива инциденти по този път. Местните хора протестират наистина с право, а от община Мъглиж настояват да се поставят мантинели в най-опасния участък край село Тулово, тъй като това е поредният инцидент заради излезли на платното животни, добитък. По неофициална информация Агенция „Пътна инфраструктура“ отказва да го направи, като се изтъкват нормативни разпоредби, които казват, че разходите за това трябва да са за сметка на общинската администрация. Общинската администрация от своя страна казва, че е затруднена да направи това. У нас някой беше сметнал, че повече от 10 институции отговарят за безопасността на движението и една от тях е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в частност Агенция „Пътна инфраструктура“. В тази връзка, уважаема госпожо Министър, моля да отговорите на въпроса: какви са намеренията на ръководеното от Вас Министерство и в частност на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно осигуряването на безопасни условия за движение в цитирания участък? Като задавам въпроса към Вас, абсолютно ми е ясно, че проблемът с безопасността по пътищата в страната ни е отговорност на много министерства, на много структури едновременно, но като част от пътната безопасност и Вие отговаряте за нея. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Министър Аврамова, заповядайте – имате думата за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с поставения от Вас въпрос се обърнахме и за информация към Министерството на вътрешните работи като компетентен орган, разполагащ с пълни данни, както за пътните инциденти на територията на страната, така и за конкретното пътнотранспортно произшествие с моторист, настъпило на 22 септември 2019 г. в участък от републикански път I 5 Казанлък – Стара Загора при км 206. Проблемът с пътната безопасност, както току-що споменахте, е комплексен и намаляването на броя на тежките катастрофи по пътищата особено тези с фатален край е междуинституционален приоритет. Министерството на регионалното развитие и благоустройството води активен диалог с останалите участници в процеса на оценка на пътната безопасност, за да може да има осезаем напредък в усилията на всички институции и гражданското общество за пътуване без произшествия. По данни от МВР в периода 2015 – 2018 г. участъкът при км 206 на републикански път I 5 не е установен като участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия. За тази година в отсечката от км 202 до км 209 са станали три броя пътнотранспортни произшествия и те с участие на домашни животни, а има и убити – при км 202+300, км 209 и км 206. При км 202 е настъпило в следствие на движение на пътното платно на несигнализирана каруца, а при км 206 и км 209 поради излизане на домашни животни на пътното платно. Както посочих по-горе, проблемът е комплексен и следва да бъде анализиран от всички възможни аспекти. Мястото на инцидента е на четири километра извън регулационните граници на село Тулово, община Мъглиж, а произшествието е предизвикано от внезапно излязло на пътното платно домашно животно – говоря за инцидента на 22 септември. Направената проверка от специалисти на областно пътно управление в участъка установи, че пътното платно и действащата към момента сигнализация са в нормално състояние, като през миналия месец и хоризонталната пътна маркировка по целия участък е била освежена. Отсечката се намира на равнинен терен, права, с добра видимост, експлоатационното състояние е добро. За участъка при км 206, където е настъпил инцидентът, ограничителна система съгласно Закона не се изисква. Такива системи се проектират съгласно техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по републиканската пътна мрежа и такива системи се използват за обезопасяване на опасни места, класифицирани в няколко групи. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Уважаема госпожо Председател, ще довърша изречението си и в дупликата ще допълня. Такива места са: откоси с насип и височина, бурни реки, потоци, бензиностанции, пешеходни и вело алеи, граничещи с релсови пътища, така че според Закона такава система не се изисква там. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Аврамова. Господин Гьоков, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, аз ще започна с увод към това, което казахте, че безопасността по пътищата на България е един от най-големите страхове на българина. Когато някой тръгва на път в България на повече от 20 км, неговите близки казват: „Като пристигнеш, да се обадиш, че е страшно.“ Голяма част от тези страхове на хората се дължат на това, че МВР и КАТ не могат да се справят с нарушенията в Закона за движение по пътищата от страна на шофьорите и от водачите на МПС, но не можем да прехвърляме цялата отговорност само на водачите и това, че нарушават правилата. Една немалка част от трагичните инциденти се дължат на състоянието на пътищата, на хоризонталната маркировка, на неадекватните пътни знаци, въобще на инфраструктурата. Участъкът, за който говорим, Казанлък – Стара Загора е връзка между две големи общини и комуникацията е много сериозна по този път с интензивно движение. Не е нормално, но е част от статистиката, ако мога така да се изразя, че там стават много произшествия, включително и нерегистрирани такива, особено този участък около Тулово и с тези излизания на животни – домашни и диви. Като съм пътувал по този път, лично аз съм виждал как такива животни преминават през платното и е опасно. Вие казвате в отговора си, че всичко е наред от гледна точка на изискванията по законодателната и въобще по нормативната уредба за инфраструктурата на този път, но произшествията продължават и може би трябва да направим нещо извън нормативните изисквания, за да можем да ги спрем. Аз Ви моля: нека специалистите и експертите в Агенция „Пътна инфраструктура“ да огледат проблема и да предложат решения, ако ще да са извън нормативната уредба. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Министър Аврамова, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Гьоков, само няколко неща ще допълня към своя отговор. Първо, че функциите на ограничителните системи по пътищата не са, за да предпазват от домашни животни, а да могат да върнат при инцидент пътното превозно средство в рамките на пътното платно. Цитираният участък не попада в нито една от групите за опасни места съгласно техническите правила. Освен това, искам да допълня, че съгласно Закона за движение по пътищата водачите на пътни превозни средства с животинска тяга на животни или на стада трябва непрекъснато да бъдат направлявани, така че да не създават пречки и опасности за движението, да не остават без надзор на пътя. Агенция „Пътна инфраструктура“ всъщност няма контролни функции по отношение изпълнението на Закона за движение по пътищата, нито правомощия да санкционира нарушителите на Закона. От 29 септември имаме сигнал от МВР, с който ни уведомяват за този участък. Въпреки че наистина нарушаваме техническите правила, всъщност сме изготвили проект на задание за монтиране на ограничителна система с дължина 318 м от км 209+392 до км 209+710 на стойност 28 хил. лв. Тази система се поставя всъщност извън района, където е станало пътнотранспортното произшествие с моториста, но е в района на село Тулово, където е проблемът с безстопанственото движение на животни и каруци. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Владислав Горанов – министър на финансите. Той ще отговори на питане от народния представител Дора Янкова относно политиката на правителството за разпределение на средствата от централния бюджет за общините. Заповядайте, уважаема госпожо Янкова, имате думата. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Горанов, уважаеми господа министри! Моят въпрос е относно политиката на правителството за разпределение средствата от централния бюджет за общините. Търся неговото измерение в Програмата за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г., която е публична, където в Цел 59 правителството е поставило желанието си за децентрализация на публичните услуги и подобряване на качеството им за подобряване управлението на общинско ниво и съответно в Мярка 228 е заявено, че ще се усъвършенстват предвидените механизми за разпределение на средствата от централния бюджет към общините. И тъй като минаха изборите, дебатът на Сдружението на общините в Република България отчете резултатите от предишния мандат, българските граждани бяха активни в изборния процес, факт са новите кметове, с голяма сила стои въпросът по изпълнението именно на тази част от Програмата на правителството. Тревогата ми произтича и от друго, господин Горанов, тъй като тук сте се фокусирали върху това, че публичните услуги трябва да се подобрят, моето притеснение е, че отчитайки демографската криза и проблемите, които има в страната, те стават и по-скъпи и на места липсват. Ще дам много малки примери почти от всички части на страната. Колегите народни представители знаят, а и Вие, естествено, нормално е, живеете в страната и я чувствате – липсва междуселищен транспорт, по-скъпи са услугите, когато трябва да отидеш на лекар, до аптека, до средищно селище, публични услуги, улично осветление. С голямо значение са и социалните услуги, които трябва да бъдат представени, а в крайна сметка на този етап те са само от европейските средства, а все повече трябва да отидат към новия закон за социалните услуги. Моята тревога е: равнопоставени ли са българските граждани по Конституция да получат качествени публични услуги? Кое пречи на това и има ли възможности чрез Програмата, чрез това, което сте си поставили като цел за децентрализация на тези услуги и за по-добро качество, да настане някаква промяна и каква може да е тя? Ето затова е моето питане. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Уважаеми министър Горанов, заповядайте, имате думата за отговор. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Янкова, господин Министър! Когато преди година работихме по съставянето на държавния бюджет за 2019 г., един от приоритетите ни беше създаването на по-справедлив модел за определяне размера на бюджетните взаимоотношение на централния бюджет с бюджетите на общините. Фокусът беше върху промяна на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия, която е предназначена да осигури минимално равнище на местните услуги, съгласно разпоредбата на чл. 54 от Закона за публичните финанси. В хода на обсъждането на възможните варианти беше извършен преглед на прилаганите в предходните години механизми. Анализът показа, че през годините след 2007 г. значително се изкривява целта на изравнителния механизъм, като се предоставя достъп до субсидията за всички общини без оглед на фискалните им възможности и се приоритизира компонентът за разпределение на средствата на база натурални показатели за сметка на редуциране на изравнителния компонент. Подобен подход води до ангажиране на значителен ресурс от големи и по наша оценка богати общини, респективно води до задълбочаване на диспропорциите между тях и общините с по-ниски фискални възможности. Водени от основното предназначение на общата изравнителна субсидия за осигуряване на съпоставимо равнище на фискални възможности за предоставяне на необходимите местни услуги в общините и на база на направените изводи с бюджет 2019 г. беше одобрено изменение в механизма за нейното разпределение. В изменения модел е отчетена способността на дадена община да генерира постоянни данъчни приходи, като на общите, които са с по-силен фискален капацитет, се ограничава достъпът до изравнителна субсидия. С оглед намаляване на различията се възприе подход общините, които са реализирали през предходната година над 120% от средното за страната равнище на постоянни данъчни приходи на един жител, да не получават изравнителна субсидия. Общините, които са реализирали постоянни данъчни постъпления под това равнище, получават право на достъп до изравнителна субсидия с цел осигуряване на съпоставимо ниво на фискални възможности за предоставяне на местни услуги. Механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия през 2019 г. за общините с достъп включва пет компонента, като най-голям дял има компонентът, който осигурява изравняване на разликата между 120% от равнището за страната и постоянните данъчни постъпления на един жител за конкретната община. Останалите компоненти на общата изравнителна субсидия включват: разпределение на база дяловете за разходни потребности на общините с достъп, оценени чрез натурални показатели; компонент за общините, чиито дял на приходите спрямо общините постъпления е по-малък от 25 на сто; компонент за покриване на отрицателни разлики спрямо размера на субсидията, определен със Закона за държавния бюджет за предходната 2018 г., както и допълнителен компонент, който се разпределя за общините, които имат осреднено данъчно усилие над средното за страната. Съгласно този механизъм през настоящата година 19 общини нямат право на достъп до изравнителна субсидия. По-големият фискален потенциал на тези общини е обусловен в значителна степен от различни икономически фактори, като наличие на големи предприятия, складови и производствени бази, логистични или търговски центрове, морски или планински курортни комплекси на тяхна територия, които им осигуряват предимство във възможностите за генериране на постоянни данъчни приходи. В тези приходи се включват не само събраните местни данъци от физически лица, но и платените местни данъци от предприятията, което съпоставено с броя на жителите, на които общината предоставя местни услуги, предпоставя значително надхвърляне над средното равнище за всички общини. Предоставянето на допълнителни средства за общините с голям фискален потенциал би задълбочило диспропорциите между тях и останалите общини и би било в противоречие с целта на изравнителната субсидия, поради което условието за достъп до субсидията следва да продължи своето действие и през следващите години. В Проекта на закона за държавния бюджет на Република България за следващата година като цяло механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия се запазва. Промяна има само във връзка с увеличаване на сумата за разпределение по допълнителния компонент за данъчно усилие с цел стимулиране на общините да използват дадените им правомощия със Закона за местните данъци и такси по отношение на размерите на ставките, като в механизма за 2020 г. данъчното усилие се съпоставя със средния размер на съответната ставка в границите, определени със Закона за местните данъци и такси. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. беше направена промяна и в механизма за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи. Към прилаганите до 2018 г. компоненти, натурални показатели по общини за брой населени места, с изключение на местата без население и с население до 10 души, дължина на общинската мрежа, брой население и територия, беше включен и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от четвърта и пета категория за подобряване състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на тези населени места. Категорията на общините се определя чрез заповед, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за категоризация на общините в страната. Обхванатите общини през 2019 г. от допълнителния компонент за четвърта и пета категории са 131, като всяка от тях получава по 25 хил. лв. В бюджета за 2020 г. са предвидени по-значими промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община. Премахнат е компонентът, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година. Следователно, разпределението по общини и за двата трансфера е направено само на база натурални показатели. Запазва се допълнителният компонент при разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи за подпомагане на общините от четвърта и пета категория за подобряване състоянието на социалната и техническата инфраструктура на територията на общините, като увеличението е в размер на 50 хил. лв. за всяка община. В заключение, искам да Ви уверя, че с казаното дотук не спира процесът на търсене на обективни критерии, които да служат за база при разпределението на трансферите за местни дейности, а имаме за цел да продължи сближаването на възможностите за предоставяне на необходимите местни услуги във всяка община и осигуряването на по-добри условия за живеене във всяко едно населено място. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов. Госпожо Янкова, по процедура имате възможност да зададете два уточняващи въпроса. Заповядайте, имате думата. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Горанов, уважаеми Министър на здравеопазването, госпожи и господа народни представители! Дотук това, което споделихте, е ясно на всички народни представители и на общините, защото в процедурата по първо четене на Законопроекта то беше изяснено. И, естествено, с малките стъпки на едно консервативно положение към статуквото на досегашната формула на бюджета, да е така. Да, има в определени услуги напредък, но тъй като, господин Горанов, Вие се борите да бъдете министър финансист – реформатор, искам да Ви поставя един друг въпрос. Първият ми уточняващ въпрос е свързан с по-смелата фискална децентрализация. Сдружението на общините в България с години, поне осем години, а по-преди и бившия кмет на София – сега министър-председател, тогава поне настояваше за по-смела финансова децентрализация. Сега се оформя общото становище и на общините, и на експертите, и на Института за пазарна икономика, и на други експерти около местните и публичните финанси за отделяне на два процентни пункта от подоходния данък за общините, което ще бъде около 700 млн. лв. Бих искала да чуя Вашето разсъждение и Вашата философия. Естествено, това не е натоварване на никой, а разпределение между държавата – осем процентни пункта за държавата, два процентни пункта за общините. Вторият въпрос, който е крещящ – споделих, че има големи контрасти в страната и е естествено, тъй като общините предоставят две трети от услугите, една част от чисто общински услуги, други споделени, държавни и общински, какво е Вашето виждане в Министерството на финансите занапред да се формира комунален фонд? Защо? Защото, след като се играе на търг и няма мрежа и няма кандидат, който да изпълнява транспортната мрежа, не е редно тези хорица да наемат кола, за да пътуват, да им е по-скъпо да отидат на лекар и аптекар, а общината може, създавайки комунално предприятие, което да обхване микса от услуги, да си създаде такова социално и комунално обслужване на гражданите, но за това ще бъде необходим ресурс. Тези два въпроса, според мен, са изключително важни (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), ако трябва да се прави по-смела финансова децентрализация за общините, и ме интересува Вашето мнение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Господин Министър, заповядайте, за отговор. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожо Янкова! Въпросите, които поставихте, наистина стоят на дневен ред от много време. Концептуално погледнато, ако извършим подобно прехвърляне, то вероятно ще предостави значителен допълнителен ресурс в разпореждане на местните власти. Тръгваме обаче от концептуалния подход защо съществува разделение на видовете данъци и защо данъците върху доходите и върху потреблението са определени за финансиране на централното правителство, а защо местните данъци във всичките си форми са определени като правомощия на местните власти и постъпват в местния бюджет. Според мен, ако се пристъпи към тази мярка, ще се получат поне два дефекта, ако бързо и веднага се пристъпи към мярка за заделяне на два процентни пункта, от подоходния данък към конкретните общини. Лесно е да си го представите, защото няма нужда от много сериозен анализ, за да направим извода, че тогава по-богатите общини ще станат още по-богати, а по-бедните общини ще станат още по-бедни. Защо по-бедните общини ще станат още по-бедни? Защото неминуемо изземването от ръцете на правителството на един значителен ресурс и прехвърлянето му в разпореждане на местните власти до голяма степен ще ограничи възможностите за провеждане, модерната дума е – кохезионна политика от страна на правителството, по отношение на отделните райони. Намаляването с такъв значителен ресурс на постъпленията по централния бюджет не може да мине и през коментар: тези функции и дейности, с които сега правителството финансира с тези постъпления, дали трябва да преминат към общините, и дали общините трябва да поемат и допълнителни подобни функции с оглед значителния ресурс, който ще постъпи в тях, но според мен еднозначен отговор и лесен баланс в това отношение няма. Неслучайно през годините сме предлагали да се мисли възможност, по преценка на общините, разбира се, без това да е решение на централната власт, да се даде възможност и общините да определят подоходен данък в зависимост от желанието, възможностите и потенциала. Спомняте си, че имаше дебат преди години, даже беше част от една от управленските програми на Политическа партия ГЕРБ, за даване на възможност на местните власти за определяне на такъв подоходен данък на територията на съответната община в размер, примерно, тогава беше предложено 0,2 процентни пункта, тоест да се даде възможност на местните парламенти да водят и икономическа политика чрез подобни решения. Тогава реакцията на местните власти беше изключително негативна, което беше малко странно, защото очевидно – и го забелязваме все по-отчетливо през годините – местните власти, бидейки близко до хората, не желаят да поемат отговорност за решения, които биха могли по някакъв начин да настроят обществото или жителите на съответната община срещу общинския кмет. Целта и апелът им винаги са били: всички проблеми, които възникват, да се решават на централно ниво. Децентрализацията не може да е свързана само с права. Тя неминуемо трябва да увеличи и отговорността на съответните местни власти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Обобщаващият извод е, че, за съжаление, с протичащите демографски процеси и намаляване гъстотата на населението рано или късно ще се стигне до дебат за структурата на териториалното устройство, рано или късно ще стигнем и до извода, че където живеят малко хора, инфраструктурата ще е по-лоша и те ще се справят по-трудно. Тук е ролята на правителството да увеличава изравнителния компонент и да фокусира по-точно този изравнителен компонент, като намали помощта за тези общини, които обективно могат да се справят, и увеличи помощта за тези, които по-трудно се справят сами. Темата за комуналните предприятия е добра тема. Тя и сега стои като възможност пред местните власти. В Закона е дадена възможност на общинските съвети да ги създават, така че ние бихме могли да подпомогнем методологически или под друга форма Националното сдружение на общините или конкретна община, стига тя да има желание в подобна посока. Такива примери има вече много. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов. За отношение – госпожо Янкова, заповядайте, имате думата. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Горанов, уважаеми Министър на здравеопазването, колеги народни представители! Частично съм съгласна с това, което казахте, защото го гледахте само от удобната Ви гледна точка, господин Министър. Когато тези средства – 2 пункта от подоходния данък, могат да бъдат дадени, те ще стимулират общините да видят и икономическото развитие, заплатите, сивата икономика и паралелно там, където се получава изкривяване, аз знам, че Вие може да ги компенсирате, където се засили повече публичен ресурс, останалият ресурс, който е на принципа на солидарността, да компенсира малките общини. Така че, ако Вие желаете, аз искам горещо да Ви помоля да навлезете в този дебат, да чуете тези 265 общини, българските граждани, дори бизнеса, че е необходимо да търсим и друг начин за по-смела финансова и фискална децентрализация. Защото само в Европа ние стоим на имуществения данък и малко от данъка „туризъм“, който е свързан с туристическите услуги. В Европа и подоходният, и корпоративният данък се споделя между държавата и общините и това не е ново. Вие познавате добре финансовите инструменти на европейската политика. Крещящи са проблемите по отношение на публичните услуги и качеството им, които минават през бюджета, и няма как с изравнителната субсидия, която е малка, да се компенсира всичко това. По отношение на това данъкът да бъде увеличен с два пункта, аз си спомням, че тогава бяха гневни общините, но най-много се разсърди министър-председателят и забрани на министър Томислав Дончев да го подкрепя. Той беше на един форум на общините, предстояха някакви избори и Вие дръпнахте политическата позиция. Сега са минали изборите, редно е Вие, като министър на финансите, да искате общините да товарят повече гражданите, но принципът е: поносимост, солидарност и справедливост по отношение и на самите данъци. Така че стимулирайте и навлезте по-дълбоко във фискалната и финансовата децентрализация и – вярвайте ми – ще бъде за доброто на страната и на общините. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Позволете ми да благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за участието му в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването. Той ще отговори, първо, на въпрос от народния представител Георги Михайлов относно трансплантацията на бял дроб в Република България. Заповядайте, професор Михайлов. Имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, преди дни в медиите изтече информация, точно така наричам тази информативност, за извършването на белодробна трансплантация в Болница „Лозенец“. През тази година ние няколко пъти се срещахме с Вас в парламентарната зала и парламентът даже Ви постави задача за сериозни промени в областта на трансплантационната активност в България по всички направления на органната и клетъчната трансплантация. За съжаление, след тази информация не постъпи някакъв коментар от Министерството. Няколко дни по-късно в едно свое интервю по други проблеми Вие заявихте, че пациентът върви в градивна посока след извършената трансплантация. Моят въпрос към Вас след Вашето обяснение в залата, че се подготвят екипи за обучение и че първата трансплантация ще бъде извършена по Ваши думи в края на 2020 – 2021 г.: какво мислите да предприемете, ако такива възможности наистина са налице в Република България, независимо със или без международно участие? Тъй като проблемът е изключително важен, аз ще го доразвия в своето отношение малко по-късно. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Уважаеми министър Ананиев, заповядайте за отговор. Имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, в началото на 2019 г. България поднови сътрудничеството си с отделението по гръдна хирургия към Многопрофилна болница – Виена. В резултат на постигнатите договорености с австрийската болница са планирани обучения по белодробна трансплантация на български специалисти от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ и Военномедицинска академия, които ще започнат в началото на 2020 г. Приет е и подробен график за осъществяване на обучителната програма. Предвижда се екипите от медицински специалисти, подготвени по тази обучителна програма, да започнат работа по трансплантации и следтрансплантационно наблюдение на пациентите след завършване на обучението, тоест в края на 2020 г. или началото на 2021 г. В обучението ще се включат и медицински специалисти от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“. Университетска болница „Лозенец“ има разрешение за извършване на трансплантация на бял дроб. Всяко лечебно заведение в страната има право да предприема действия за повишаване на квалификацията на работещите в него медицински специалисти, в това число и в сферата на трансплантациите, в сътрудничество с български и чуждестранни университети и клиники. Реализацията на такива проекти не е в противоречие с политиката на компетентните български институции, особено като отчитаме необходимостта за стартиране на белодробните трансплантации в България във възможно най-ранен срок. В тази връзка специалистите на Университетска болница „Лозенец“, съвместно с партньорите им в Университетската болница в гр. Хановер, извършиха първата белодробна трансплантация в страната, след прекъсване от дълъг период от време на провеждането на тази дейност в страната. По време на целия процес Министерството на здравеопазването и ръководството му бяха непрекъснато информирани за случващото се. Дежурният екип на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ координира действията по донорската ситуация, транспортирането на донора от Варна до София и всички действия преди извършване на трансплантацията. След приключване на операцията бе изнесена информация пред медиите, първо, от трансплантационния център, какъвто е нормалният ред, а след това и от Министерството на здравеопазването. По данни от Университетска болница „Лозенец“ към момента трансплантираният пациент се чувства добре и по отношение на него се провежда рехабилитационна програма. Това са все добри новини за българското здравеопазване. За да се уверя лично, професор Михайлов, този вторник – 12 ноември, лично посетих пациента в Университетска болница „Лозенец“, за да се запозная с неговото състояние. Човекът ни посрещна, самостоятелно се движи, без кислород, във видимо добро настроение. Даже съвсем приятелски ни почерпи по едно кафе, заедно с двамата представители от пациентските организации. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в заключение Ви уверявам, че Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ продължават своята работа, насочена към обучения на български специалисти, изграждане на двустранни отношения със страни с развити трансплантационни програми и реализиране на национални мерки за изграждането на съвременна система по донорство и трансплантация, която да предостави на всеки нуждаещ се български гражданин равни и адекватни възможности за трансплантация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев. Професор Михайлов, заповядайте – възможност за реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, това, което Вие казвате, съм сигурен, че отговаря на истината. Проблемът обаче е изключително сериозен и аз Ви моля, като принципал да се обърнете към него, тъй като тук става дума за един въпрос, който касае една немалка листа от чакащи български граждани за трансплантации, които ще бъдат поставени в много рискова ситуация, ако това начинание, което в момента се извършва в Клинична болница „Лозенец“, не се подкрепи, за да може да се превърне в рутинна интервенция през следващите 12 – 13 месеца, и то да може да обхване голямата част от листата на чакащи за белодробна трансплантация. Не искам да влизам в конкретни подробности, които не са нужни нито на залата, нито на Вас, но бих искал да Ви насърча успоредно с така наречената подготовка на екипи, които ще отидат да се обучават в края на 2020 г., за да има готовност в държавата да се извършват, при положение че тук има вече такава готовност, да се наблегне на този проблем – подпомагането на Клинична база „Лозенец“ за извършването на белодробни трансплантации, тъй като искам да Ви споделя, че проблемът за органни трансплантации, който и Вие споделихте пред нас преди време в дискусия в залата, е изключително сериозен по отношение на донорната ситуация в света. И ние няма да можем да се справим с този проблем при листата, която цитирах, ако в момента, наистина в момента, в рамките на следващите 12 месеца не ускорим тази програма на територията на страната. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Уважаеми министър Ананиев, заповядайте да направите дуплика на репликата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, нямаме никакви различия във вижданията какво трябва да се случи в нашата страна по отношение на трансплантацията на бял дроб. Стига да се появи донор, стига да има орган, ние с екипа на Университетска болница „Лозенец“, заедно с колегите от Хановер, ще продължим да правим толкова трансплантации, колкото донори имаме, и, разбира се, съответствието на тези донори към състоянието на пациентите. Така че ние едновременно изграждаме капацитет, разширяваме капацитета и в същото време заедно с университетските болници „Лозенец“ и Хановер ще продължим трансплантациите до завършването на обучението и на останалите специалисти, което обучение ще започне през 2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев, още повече че отговорът беше положителен. Продължаваме със следващия въпрос от народните представители Веска Ненчева и Валентина Найденова относно Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Киро Попов“ – Карлово. Кой ще зададе въпроса? Заповядайте, госпожо Ненчева. ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Госпожо Председател, колеги! Господин Министър, за пореден път в началото на месец октомври се създаде напрежение в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ в Карлово, конкретно в Детско отделение и отделение „Вътрешни болести“. Заради подаване на оставки от страна на медицинските сестри бяха застрашени от медицинско обслужване хора в седем общини, което е около 70 хиляди пациентопоток. За съжаление, през последните три-четири години периодически в болницата възникват тежки ситуации и в други отделения, за което се търси съдействието на Министерството на здравеопазването и РЗИ – Пловдив. Тревогите ни към днешна дата с доктор Найденова са свързани с това, което се случва в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ – Карлово. Намерено ли е решение на ескалиралото напрежение с оставките на медицинските сестри от Детско отделение и отделение „Вътрешни болести“ и какво е то? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ненчева. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. Имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Найденова и госпожо Ненчева, Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Киро Попов“ – Карлово ЕООД, е общинско дружество. Оперативното му управление е отговорност на неговия управител, а управляващ правата на едноличния собственик на капитала е Общинският съвет – Карлово. По отношение на ескалиралото напрежение между персонала на лечебното заведение и подадените 17 оставки през месец септември тази година получихме потвърждение, че е постигната договореност с председателя на Общинския съвет – Карлово, за увеличение на възнагражденията на специалистите по здравни грижи с близо 30%, считано от 1 октомври 2019 г. В резултат на постигнатата договореност всички подадени заявления от медицинските специалисти за прекратяване на трудовите им правоотношения са оттеглени и към настоящия момент няма напрежение и протести от страна на работещите в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ – Карлово. С оглед очакваното нарастване на средствата за болнична помощ по Проекта на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. и респективно увеличаване на приходите на болниците за дейността по договор с НЗОК, както и предвиденото увеличение на минималната работна заплата за следващата година, управителят на лечебното заведение планира следващо увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 януари 2020 г., така че болницата да привлече млади лекари и специалисти по здравни грижи и да повиши качеството на здравните услуги. Също така получихме и уверение на управителя на лечебното заведение, че са спазени Методическите насоки на Министерството на здравеопазването за образуването на разходите за персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, както и препоръчителното съотношение между основните работни заплати за лекар, специалист по здравни грижи и санитар, без това да води до затруднение на обслужването на текущите задължения или да влошава финансовото състояние на лечебното заведение. С въвеждането на Наредба № 5 от 17 юни 2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, считано от трето тримесечие на 2019 г., Министерството на здравеопазването започна да проследява по ключови показатели не само държавните болници, но и болниците с общинско участие в капитала. Очакваме въведените от нас мерки за стриктно наблюдение на финансовите резултати и резултатите от дейността да доведат до подобряване на финансовата дисциплина и оптимизиране на разходите на лечебните заведения за болнична помощ и да се осигурят възможности за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти. В заключение Ви уверявам, че екипът на Министерството на здравеопазването прави всичко възможно да бъдат гарантирани справедливи и прозрачни процедури при определяне на възнагражденията на медицинските специалисти. Създадени са необходимите нормативни условия за това. Всички усилия са насочени към постигане на баланс между финансовите възможности на лечебните заведения и нивата на възнагражденията на персонала, но министърът на здравеопазването не може да определя едностранно размера на възнагражденията и условията по индивидуалните трудови договори на работещите в лечебните заведения за болнична помощ. Изразявам увереност, че община Карлово също ще бъде съпричастна и подкрепяща, за да могат работещите в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ – Карлово, да получават адекватни възнаграждения през 2020 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Кой ще направи реплика? Заповядайте, госпожо Ненчева, имате думата. ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, ненапразно казах, че болницата е общинска и че през последните три-четири години активно се търси Вашето съдействие за решаване на много от проблемите, които възникват, за съжаление. Удовлетворена съм от това, че до известна степен Вие може да гарантирате от името на Министерството подкрепа за МБАЛ „Д р Киро Попов“, но дано това да се случи наистина, защото само с обещания виждате, че проблемите не могат да бъдат преодолени. Те всъщност се появяват в един период, който по-скоро създава напрежение, и хората като че ли са в готовност да очакват следващо напрежение в следващо отделение. Защото, въпреки че успяхте да овладеете напрежението, искаме да Ви информираме, че медицинските специалисти в Карлово са в готовност да продължат, борейки се за по-добри условия на труд и възможност за квалификация. С въпроса за Общинската болница в Карлово ние всъщност отново обръщаме внимание не само към нея, но и към общинските болници по принцип. Отново изпускате, за съжаление, вижда се и в бюджета за 2020 г., финансирането на медицинските специалисти на основен трудов договор към други здравни структури, които са общинска собственост. Това са медицинските центрове и там помощта, която имаме – доболнична, първична, спешна помощ, специализираната доболнична помощ, отново остават в напрежение и неяснота със заплащането. Заплащането не е добро, така че акцентът ни върху Общинска болница Карлово всъщност е акцент към политиката Ви за всички общински болници в страната. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ненчева. Няма да има дуплика. Преминаваме към следващия въпрос към министър Ананиев. Той е зададен от народния представител Георги Гьоков относно условията на труд и заплащане в системата на медицинската експертиза. Заповядайте, господин Гьоков, отново имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, въпросът ми е за условията на труд и за заплащането най-вече в системата на медицинската експертиза. Наясно съм, че проблемите в здравеопазването са доста сериозни. Това може би е по-неналожителен за решаване въпрос, но ще Ви кажа, че този въпрос произтича от това, че посетих през последните месеци две-три отделения на ТЕЛК в два областни града. Хората там, като ме разпознаха, спонтанно ми казаха: „Господин Гьоков, елате да видите в какви условия на труд работим и да Ви кажем какви заплати получаваме“. Развил съм Ви доста сериозно въпроса, защото проблеми има, заплащането е ниско, пък работата е много. Лекарите не искат да работят в тези комисии поради ниското заплащане и поради лошите условия на труд. Липсват кандидати за работа, но не че хората не искат да работят тази работа, а просто това ги спира да отидат да работят в ТЕЛК овете. Затова ще Ви задам въпроса: предвиждате ли промени в начина на формиране на заплащането на труда в системата на медицинската експертиза, в това число на регионалните картотеки на медицинските експертизи? Предвиждате ли и какво увеличение на работните заплати през следващата година? Това е изключително важен въпрос, защото касае в общи линии функционирането на ТЕЛК. Може би формирането на работната заплата като една по-достойна заплата е пътят към прекратяване на корупцията, ако щете, в комисиите по ТЕЛК. Какви са Ви намеренията, господин Министър, за ТЕЛК? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Имате думата, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, част от промените в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза са свързани със създаване на по-добра организация на работа на органите на медицинската експертиза, която има за цел да ги улесни, да систематизира в електронен вид и да направи достъпна цялата налична документация и информация, свързана с освидетелстването на лицата, както и да намали административната тежест в процедурите по освидетелстване и обжалване. Още с промяната на Правилника през месец август 2018 г. се даде възможност ТЕЛК да се произнасят само въз основа на наличната документация, когато тя обективизира напълно степента на увреждане и функционалния дефицит на заболелия орган и/или система, без лицето да се призовава за явяване пред експертната комисия за извършване на клиничен преглед. Освен, че намалява административната тежест за лицата с увреждания, това улеснява и самите ТЕЛК, като обезсмисля задължителното участие в тях на лекар със специалност по профила на заболяването, след като съществена за правилната оценка е предварителната изчерпателна подготовка на медицинската документация. Важно е да се отбележи също така, че практиката до приемането на изискването за участие в експертизата на лекар по профила на заболяването, въведена през месец август 2018 г., е дългогодишна и не доказва наличие на проблеми при освидетелстването на лицата. Именно по тази причина считам, че отпадането на изискването за участие в съставите на ТЕЛК на специалисти по всички профили на заболяването не само не влошава работата на комисиите, но и оптимизира изискванията към тяхното окомплектоване в съответствие с потребностите и възможностите. Относно финансирането на дейността на ТЕЛК, формиране на възнаграждението на работещите в тях, условията на труд и организацията на работата мога да кажа следното: Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена към съответните лечебни заведения, които се създават по Търговския закон и получават разрешение за дейност по Закона за лечебните заведения. Като такива работещите в ТЕЛК получават за медико експертната си дейност възнаграждения, определени от ръководството на съответното лечебно заведение. Съществената промяна в Закона за здравето, която даде възможност на лекарите от съставите на ТЕЛК да упражняват същевременно пълноценно и медицинската си професия, като извършват и диагностично-лечебна дейност в лечебното заведение, в което работят, допринася за формирането на по-големи възнаграждения от повече от един източник. Във връзка с казаното по-горе считам, че Министерството на здравеопазването направи необходимите нормативни промени, които гарантират както по-добри условия на труд, така и по-добро заплащане на лекарите в системата на медицинската експертиза, като не се предвиждат други промени в тази насока. Регионалните здравни инспекции, към които са структурирани регионалните картотеки на медицинските експертизи, са орган на държавната администрация и като такива се подчиняват на съответните нормативни актове, включително на наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Предвидените средства в проекта за 2020 г. за персонал са увеличени спрямо бюджета за 2019 г. с 36 млн. 100 хил. лв. В проекта на бюджет за 2020 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата и свързаните с това осигурителни вноски, както и средства за повишаване на разходите за персонал в съответствие с държавната политика за повишаване на доходите на заетите в бюджетната сфера през 2020 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Запознах се – не детайлно, но се запознах с промените в организацията на работа на медицинската експертиза и регионалните ѝ картотеки. По предложените от Вас промени например ТЕЛК-овите комисии да могат да се създават без лекар специалист, имам особено мнение по въпроса, въпреки че Вие смятате, че това ще доведе до подобряване на работата на ТЕЛК. Мисля, че ще доведе до затруднения, но бъдещето ще покаже. Не съм специалист в тази сфера, така че не мога да твърдя, че моето мнение е по меродавно от Вашето мнение, например. В едно съм сигурен: че лекари и специалисти има и ще има да работят в ТЕЛК, стига да имат достойно заплащане в тях. Ако не можем да им осигурим достойно заплащане, ще започнат да бягат и лекарите неспециалисти, които включваме в ТЕЛК-овите комисии. Така че дори и след Вашия отговор ще си позволя да кажа, че сериозният проблем с условията на труд и заплащането в ТЕЛК остава. В контекста на това, че в цялата държава е проблем заплащането и въобще доходите от труд, го разбирам. Няма как в една сфера да се развиват повече заплащанията – отношенията в заплащанията, отколкото в друга. Поне за условията на труд можем да говорим много. Няма да Ви описвам – видях обстановката, в която работят. Вие сигурно сте по-добре запознат от мен в тази посока. Мисля, че от страна на Министерството може да се положат малко повече усилия и да се отдели малко повече внимание на тази дейност паралелно с това, което правим за ограничаване на фалшификациите на ТЕЛК-овете, включително и в контекста на всички други промени, които правим в ТЕЛК. Малко да обърнем внимание и на хората, работещи в тези комисии! ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Желаете ли думата за дуплика? (Уточнение между председателя и министър Кирил Ананиев.) Не. Да благодарим на министър Ананиев за участието в парламентарния контрол. Преминаваме към въпросите към министъра на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева. Първият въпрос е от народните представители Георги Стоилов и Светла Бъчварова относно Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г. Имате думата, господин Стоилов. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, получихме доста обезпокоителни сигнали относно изпълнението на Националната програмата за контрол, надзор, профилактика и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите за 2019 – 2021 г. Тези обезпокоителни сигнали са във връзка с необходимостта за навременно, точно и изключително важно изпълнение на Програмата. Изключително притеснителен е и резултатът от извършената проверка на Европейската комисия върху дейността на Българската агенция по безопасност на храните през изминалите няколко седмици, която беше направена. Основна цел на тази проверка е дали у нас, на територията на Република България, има разпространение на телешко месо, което не е минавало тест за болестта „луда крава“. И какво излиза от тази проверка? На територията на нашата страна от началото на годината не всички животни са минали теста за болестта „луда крава“. Това е изключително много, много притеснително и опасно. Във връзка с това нашите въпроси към Вас са: осигурени ли са необходимите ваксини, нужни за изпълнение на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г., и проведени ли са необходимите обществени поръчки, обезпечаващи Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите 2019 – 2021 г.? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов. Имате думата за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да бъдат осигурени необходимите ваксини и диагностикуми, нужни за изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите за периода 2019 – 2021 г., Българската агенция по безопасност на храните открива процедури за възлагане на обществени поръчки. С Решение № 11-688 от 5 април 2019 г. е открита процедура с предмет „Доставка на ваксина срещу болестта заразен нодуларен дерматит по едрите преживни животни“. Същата е проведена и в резултат е сключен договор, който обезпечава доставката. С Решение от 10 април 2019 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на ваксина срещу болестта син език серотип 4 по преживните животни“. Същата е проведена и в резултат е сключен договор, който обезпечава доставката. С Решение от 25 април на изпълнителния директор на Агенцията е открита процедура с предмет „Доставка на ваксини и диагностикуми за изпълнение на мерките по Националната програма“, включваща 85 обособени позиции. В срока на подаване на оферти не са получени такива по общо 29 обособени позиции за ваксини и диагностикуми, като същите са прекратени със съответно решение на изпълнителния директор. С Решение от 16 август на изпълнителния директор са избрани изпълнители по 47 обособени позиции за доставка на ваксини и диагностикуми, като решението се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията в частта му за избор на изпълнители по няколко обособени позиции. Българската агенция по безопасност на храните е депозирала в законоустановения срок становища по постъпилите жалби и предстоят производства по тези жалби. С Решение от 24 октомври Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбата, подадена срещу решението от 16 август, в частта му за избор на изпълнител по Обособена позиция 2, но същото подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. С Решение от 5 септември на изпълнителния директор са прекратени още девет обособени позиции по горецитираната обществена поръчка поради подадени оферти по тези, които надвишават финансовия ресурс или не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок, или са неподходящи и са отстранени с Решение от 16 август на изпълнителния директор. Българската агенция по безопасност на храните е в процес на сключване на договори за възлагане на обществена поръчка по обособените позиции, по които има избрани изпълнители и не се обжалват, в това число и за Позиция 1 „Ваксина против антракс по животните“. С Решение от 11 октомври на изпълнителния директор бе открита процедура с предмет „Доставка на ваксини и диагностикуми за изпълнение на мерките по Националната програма“, включваща 35 обособени позиции. Същата бе проведена, като от общо 11 поканени участници само трима са подали оферти. В резултат с Решение от 30 октомври на изпълнителния директор са класирани и избрани изпълнители по още 10 позиции за доставка на ваксини и диагностикуми. Договорите предстоят да бъдат сключени в най-кратки срокове. По 23 позиции обществената поръчка е прекратена поради неподаване на оферти по тях, а още две позиции следва да бъдат прекратени поради оферти, които надвишават финансовия ресурс, предвиден за изпълнение на Програмата. С Решение от 12 ноември 2019 г. на изпълнителния директор бе открита процедура на договаряне без предварително обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на диагностикуми за доказване на сап по конете чрез метода РСК за изпълнение мерките по Националната програма“. Българската агенция по безопасност на храните ще има договор за посочения диагностикум в най-кратки срокове. Така от общо 87 различни вида ваксини и диагностикуми, необходими за изпълнение на Националната програма, има сключени договори или са в процес на сключване за 60 от тях. С това възможностите, предвидени в Закона за възлагане на обществената поръчка, са изчерпани. Останалите 27 вида диагностикуми, по които няма подадени оферти или предложената цена от участниците надвишава финансовия ресурс, продължават да се осигуряват и да се търси осигуряването от Българската агенция по безопасност на храните чрез нейните поделения и областни дирекции в качеството на самостоятелни юридически лица, които биха могли да ги купуват самостоятелно в съответния обем. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Танева. Имате думата за реплика, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Положителното е, че се приема Национална профилактична програма за три години. Целта на тази програма е не само и единствено да има предвидимост в мерките, които държавата взема по отношение профилактиката на животните, но и финансирането на дейностите при сключване на договори с ветеринарните лекари, но, както се вижда, и при най-добро желание ветеринарните лекари, които имат сключени договори, да изпълнят навреме своите ангажименти, проблемът с поръчките, доколкото разбирам, от месец април до месец декември по никакъв начин не улеснява тяхната работа и създава сериозни проблеми, първо, със забавяне или пък с некачествено изпълнение на мероприятията, които са задължителни. Вие казахте, че е сключена поръчка за доставка на ваксина за син език, но нейното късно доставяне на практика създаде условия тази част от Програмата да не бъде приложена. Същото е с диагностикумите и при бруцелозата, които не са доставени навреме. Затова цялата тази система, която функционира от доста време – на обществени поръчки, които се обжалват, съответно след това имаме нови и нови процедури, на практика не действа. Нашият конкретен въпрос е: все пак ще бъде ли намерен изход от това положение, още повече че отсега се знае за 2019-а – 2020-а – 2021 г. какви ще бъдат нуждите за изпълнението им? Считате ли, че са взети навреме достатъчно мерки да се реализират обществените поръчки, не месец април например, да започнат от месец януари, предвид факта, че те под някаква форма се обжалват или пък няма доставчици, за да бъдат изпълнявани всички тези изисквания, които ние предявяваме и които съответно всеки един очаква от Агенцията по храните да реализира в своите правомощия, да станат факт и да няма притеснения, да няма и невъзможност за изпълнение на определени дейности в конкретните срокове, за които са възложени? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Имате думата за дуплика, госпожо Министър – две минути. (Уточнения между председателя и министър Десислава Танева.) Ще ги спестите за сметка на отговора – заповядайте. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, както обичайно във всяка администрация със сигурност може би е имало условия, в които може да започне и по-рано стартът на една обществена поръчка. Като цяло, без значение за каква доставка става въпрос, обикновено тези процедури се обжалват и обичайно не могат да се спазват сроковете, които по принцип търси една администрация, и мога да кажа и за други обществени поръчки в същата система за други доставки. Добрата новина е, че на фона на всичко, което представих в изложението си, мога да кажа, че за 2020 г. има всичко осигурено, така че дейностите по Националната програма да бъдат изпълнени изцяло и в срок, което е положителната новина. Ако в Закона за обществените поръчки има възможности за Българската агенция по безопасност на храните или като цяло да има по-бърз ред, това би било облекчение за всички. Само мога да добавя, че в годините назад, когато са се дебатирали промените в ЗОП, ние сме имали намерения и искания, може би и Вие от Вашата парламентарна група, Агенцията по храните в тази част да бъде по друг ред, така че да не става това забавяне, защото то е свързано наистина със здравеопазването на животните, включително касаещо хората, но сме по общия ред и се получават тези забавяния. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Танева. Следва въпрос също от народните представители Георги Стоилов и Светла Бъчварова относно забрана за дейности в горските територии във връзка с африканската чума по свинете. Заповядайте, господин Стоилов, да развиете въпроса си. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, преди почти два месеца зададохме към Вас въпрос относно забраната за дейността в горските територии във връзка с африканската чума по свинете. Тогава положението беше напрегнато, тогава всички заинтересовани страни – ловци, гъбари, дървообработващите фирми в сектора, билкари и други, изразяваха своето недоволство. Тогава даже имаше и организирани протести. Сега вече ситуацията е различна и актуалността и насочеността на нашия въпрос е различена. Въпросите ни към Вас са: в каква част от горските територии на Република България е наложена забрана за извършване на всякакви дейности, освен предвидените по превенция и контрол на африканската чума по свинете, и какви са мерките и действията, които Министерството на земеделието, храните и горите извършва и ще предприеме във връзка с възстановяване на всички дейности в горските територии? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Стоилов. Имате думата за отговор, госпожо Министър, в рамките на три минути. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Благодаря за въпроса. Вие правилно направихте ретроспекция на дебата по тази тема. Каква е информацията към 27 септември – датата на зададения от Вас въпрос. Общата площ на горските територии в инфектираните зони с констатирани случаи на африканска чума по свинете, за които е въведена пълна забрана за извършване на дейностите, е 381 хил. 366 хектара, или 9% от общата площ на горските територии в страната. На 1 октомври 2019 г. с моя заповед са утвърдени Указания за определяне на инфектираните зони около констатиран случай на африканска чума по свинете – при дивата свиня, и са разписани мерки за биосигурност. Съгласно тази заповед около регистрираното огнище се обособява инфектирана зона с обща площ не по-малко от 200 кв. км, която се разделя на три подзони: подзона А – зоната около констатирания случай на заболяването, което е с радиус един километър, и площ не по-малко от 3 кв. км, подзона Б – зоната извън подзона А, с площ не по-малко от 25 кв. км, подзона В – зоната извън подзона Б, с площ не по-малко от 172 кв. км. Съкращава се и срокът, за който се отнася пълната забрана в подзона А, от 60 на 30 от последния констатиран положителен случай на африканска чума по свинете, пълна забрана за осъществяване на дейности, с изключение на тези свързани с изпълнение на мерките за предотвратяване и унищожаване на болестта и неотложните дейности, се въвежда единствено за подзона А. Виждате за какво трикратно, неколкократно намаление – става въпрос за ограниченията спрямо предходната заповед. По този начин площта на горските и земеделските територии, за които важи забраната, се намалява над 60 пъти – от 200 кв. км става на 3 кв. км. Към 14 ноември 2019 г. общата площ на земеделските и горските територии в подзона А, за които е наложена пълна забрана, е 7850 хектара, като площта само на горските територии възлиза на 2324,2 хектара, което е 0,05% от общата площ на горските територии в страната. В подзони Б и В могат да се извършат всички горскостопански и селскостопански дейности – събиране на гъби, билки, трюфели, туризъм, ловуване и други дейности, но само след осигуряване и стриктно спазване на минималните мерки за биосигурност срещу разпространението на болестта. Какво включват мерките за биосигурност – ако има въпрос, после мога да го доизясня. С оглед улесняване на заинтересованите страни Изпълнителната агенция по горите е разработила и поддържа интерактивна карта с подробна информация за инфектираните зони, която може да бъде намерена на началната страница на Агенцията. Следва да се подчертае, че всички забрани и ограничения, които се въвеждат по отношение на дейностите в горските територии са с цел предотвратяване разпространението на болестта и нейното ликвидиране, което е изключително трудно и при дивите свине може да отнеме години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Като част от мерките за предотвратяване и справяне с болестта с цел намаляване плътността на популацията на дива свиня е въведен финансов стимул в размер на 50 лв. за всяка отстреляна дива свиня при индивидуален лов. Отделно, за всеки намерен труп на дива свиня се изплащат по 150 лв., с което се цели да се насърчи бдителността и своевременно подаване на сигнал от страна на гражданите. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Имате думата за реплика, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодарим за информацията, която беше предоставена. Числата са много, едва ли може толкова бързо да ги анализираме в движение, но няколко въпроса провокират нашето внимание към тази тема и към настоящия момент. Първо, че забраните в по-голямата си част и на по-голяма част от горските територии бяха в период, когато е най-активно събирането на билки и гъби. Тоест тази дейност в горите на практика беше ограничена наистина в периода, който беше важен за тези, които се занимават с тази дейност. Отделно от това, един въпрос, който стои на вниманието, е осигуряването на дървата за огрев и въобще забраната за каквато и да било дейност в тази насока. Да говорим за зона А, в която има пълна забрана за каквото и да било. Вие въобще имате ли информация дали е имало проблеми в тези региони по отношение на осигуряване на дърва за огрев? А освен това, предприятията, които имат знаем планове за изпълнение и тези планове са свързани с определени финансови потоци, които трябва да получат в резултат на тази дейност, дали са имали затруднения при изпълнение на своите планове и дали това се е отразило върху заплащането и финансовите им потоци за 2019 г.? Иначе мерките за биосигурност, както и Вие казахте, бяха редактирани няколко пъти и няколко пъти променяни предвид динамичността на ситуацията. Смятам, че това е някакъв натрупан опит, който не ми се ще да бъде използван в случаи като този, но така или иначе факт е, че трябва да има и кризисни планове, които да могат да се прилагат в момента, в който възникне каквото и да било събитие, и то не само в Българската агенция по безопасност на храните, но и в агенции, които касаят разпространението на болестта, каквато е Изпълнителната агенция по горите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова. Имате думата за дуплика, госпожо Министър, в рамките на две минути. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова! Да, във време, в което действаше заповедта за забраните за инфектирана зона в размер на 200 кв. км, имаше известно напрежение. Аз смятам, че винаги се преекспонира. В предходния вариант на заповедта ограничителните зони в крайна сметка представляваха едва 9% от всяка територия. Да, в конкретния случай, в тези 9% с това ограничение, със сигурност хората, които са извършвали различни дейности в този период, който е не повече от два месеца, са били засегнати като дейности. Но това е национална епизоотия, тя засяга всички хора и ние нямаше как да направим компромис по отношение на мерките, които взехме, защото в противен случай щетите щяха да бъдат още по-големи. Независимо от всичко това, след съответна проверка от Европейската комисия, активна комуникация с тях и бранша, направихме актуалната към момента заповед, която обясних: към настоящия момент проблеми с осигуряването на дърва за огрев няма. Беше създадена организация още при предходната заповед – там, където има ограничителни зони, тези дърва за огрев да се осигурят от съседни територии, затова изобщо не е имало никога проблем и тема. В този смисъл смятаме, че всичко, което е трябвало да бъде направено за населението, е осигурено за идния зимен сезон. По отношение на финансовите показатели на предприятията – не смятам, че те са най-важното. За някои от тях със сигурност биха имали отражение, но въпреки това те пак ще приключат с положителни резултати. Последно, искам да кажа само няколко данни, тъй като усилие на всички е да се справим през настоящия ловен сезон с плана за депопулиране на дива свиня. Към вторника има отстреляни 13 900 диви свине, което представлява 17% от плана за отстрел за дивата свиня във връзка със сериозното ѝ депопулиране и стигане до норми, които съгласно науката не представляват риск или силно е намален рискът от разпространение на африканска чума по свинете. Този процент за нас е малък. Ние призоваваме за активност в тази посока, включително сме взели мерки и работата, която извършват на терен горските служители, да включва и отстрел на дивата свиня. Създали сме организация тази година пробите за африканска чума по свинете, които всяка ловна дружинка изпраща през съответното горско стопанство за отстреляните диви свине, да идват в едноседмичен срок. Все още някъде това е двуседмичен, но работим в посока да подобрим този срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Следва въпрос от народния представител Ирена Анастасова относно проблеми при доставките по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Имате думата, госпожо Анастасова, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Този въпрос сам по себе си така, както е зададен, вече не е актуален, защото става дума за въпрос, зададен преди близо два месеца. Но проблемите, за които става дума в доставките на плод и мляко в училищата и детските градина в страната, си останаха актуални. При мен има много сигнали както от началото на учебната година, така и от преди дни в София, Велико Търново и някои други населени места. Истината е, че доставките тази година стартираха с хаос и неразбории, чийто краен резултат беше липсата на плод и мляко за децата в продължение на двадесетина дни. Потърпевшите пак са те, а всъщност те са най-невинните. Станаха заложници на корпоративни интереси, които се вихрят от самото начало на съществуването на тези две схеми. В този връзка моля да ми отговорите на въпроса, който съм задала: какви действия е предприело Министерството на земеделието, храните и горите за решаване на цитираните проблеми? Какво е решението на тези проблеми в момента? В колко училища и детски градини в страната има нарушение на доставките за периода от началото на учебната година досега? Как тези образователни институции и най-вече децата и учениците ще бъдат компенсирани? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Анастасова. Имате думата за отговор в рамките на три минути, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Анастасова, и на предходния парламентарен контрол изчаквах реда си. Вие бяхте в предизборна отпуска и така се случи, че отговорът е по-късно. Да, към момента Вашият въпрос не е актуален, но няма значение, нека дам малко цифри. Към момента по Схема „Училищно мляко“ са подадени 138 заявления за одобрение, включващи 3202 учебни заведения, издадени са 120 акта за одобрение на 2787 учебни заведения. По Схема „Училищен плод“ да подадени 175 заявления за одобрение, включващи 3266 учебни заведения, издадени са 154 акта за одобрение на 2811 учебни заведения. Всички подадени заявления за одобрение са обработени от Държавен фонд „Земеделие“, като към учебните заведения, за които към момента не са издадени актове за одобрение, са изпратени уведомителни писма за искане на допълнителна информация. От представените данни по двете схеми е видно, че в рамките на един календарен месец Държавен фонд „Земеделие“ е обработил 100% от депозираните заявления, като за 90% от тях са издадени актове за одобрение. Съгласно приложимата нормативна рамка – чл. 13бг от Наредбата, няма определен срок за провеждане на процедура за избор на заявител, като учебните заведения имат възможност да подадат заявление за участие по схемите през цялата учебна година. Да, закъсня подаването на заявления поради неустойчивост на правната уредба, която Държавният фонд изчака на финала, за да има увереност в прилагания норматив, но обработи най-бързо всички подадени заявления. Към настоящия момент, за настоящата учебна година, ние на практика сме достигнали обемите, които имаше и при предходната година. Съгласна съм с изказаните от Вас анализи в изложението Ви по въпроса какви проблеми е имало и поради какви причини. Да, така е. Обемите са достигнали и доставките се изпълняват, а след започване на заявките в някои учебни заведения – дори и по-рано от предходната година. Държавен фонд „Земеделие“ предприе още няколко стъпки. Това не е по въпроса, но нека да го кажа. Направи съответните изменения в Методиката за определянето на цените за плащането на доставките, предвид двегодишните препоръки на сертифициращия орган на средствата за земеделското подпомагане, като по тази методика средната цена даже е по-висока, с изключение на два продукта в плодовете, поради, разбира се, отчитане на пазарната тенденция за това. Всички заявки за плащане, които доставчиците ще подадат, Държавен фонд „Земеделие“ ще обработи в срок от един месец. Както виждате, данните показват, че с всичко това, независимо от всичко, което бе създадено, Фонд „Земеделие“ се справи в рамките на месеца и доставките в момента се извършват. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Министър. Имате думата за реплика, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ в сила от 4 октомври 2016 г., променена веднъж отново през октомври 2016 г.; втори път – ноември 2016 г.; трети път – май 2017 г.; четвърти път – юли 2017 г.; пети път – май 2018 г.; шести път – юни 2018 г., седми път – ноември 2018 г.; осми път – март 2019 г.; девети път – пак март 2019 г. Неслучайно изреждам всички тези промени, отнемайки от времето си за дуплика. За три години това са девет промени! Какво се случва?! На кого не можете или не можахте да угодите? Не ми обяснявайте, че е много трудно да се направи законов механизъм за доставки на плод и мляко в училищата и детските градини, защото това го повтаряте от много години. На мой подобен въпрос миналата година за ниското качество на доставените продукти министър Порожанов тогава ми отговори, че той като министър трябва да защити българските производители. Излъга! Той трябваше да защити девет от най-едрите производители от общо 225 такива в млекопреработвателния бранш например. И го направи! Проблемът обаче е друг. Проблемът е, че с всичкото това съсипахте хубавата идея. Започнахте да я съсипвате в момента, в който едрият бизнес се сети, че оттук могат да потекат реки от лесни и гарантирани държавни пари. Така че приемът на разнообразни храни, както е написано в Наредбата, придобиването на знания и навици за здравословно хранене всъщност е само параван за задоволяване на корпоративни интереси. Затова се стигна и до тези проблеми. Децата къде са във всичко това? Направете работеща наредба най-накрая и работеща не с товарене на организационни ангажименти и какви ли не други на училищните ръководства и на учителите, а работеща наредба в полза на децата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова. Желаете ли дуплика? Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика – моля, в рамките на две минути. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Анастасова! В момента се изготвя изцяло нова наредба за доставките по предложение на Министерството. Тя се изготвя от работна група в Министерския съвет под председателството на вицепремиера Марияна Николова. По отношение на Вашата бележка, че следва да се намери законов механизъм. Ако той е законов, той е в прерогативите на Народното събрание. По отношение на корпоративните интереси. Категорично се разграничавам от този Ваш извод. Анализът на това за настоящата учебна година – колко са доставчиците спрямо предходния, ясно говори, че са много повече, отколкото през предходната година. Изобщо прилагането на схемата „Училищно мляко“ на практика стартира и я възобновихме във времето, в което бях за първи път министър на земеделието. За разлика от „Училищния плод“, 81% от нейния бюджет се съфинансира с национални средства. Там европейското подпомагане е много малко. За мен това са две много добри схеми. В изминалия период категорично имаше проблеми. Надявам се, че с новата наредба ще се получи устойчив нормативен акт. Всеки ще има право на достъп до този пазар, и той е минимален спрямо общите обеми. Искам само да кажа, че вчера – по повод на друго писмо, което получих, реших да направя една много обикновена сметка, не претендирам за изключителна точност, по статистиката, по произведените млечни продукти – мляко, сирене, кашкавал, масла. Бюджетът, който предоставя българската държава за тази схема – „Училищно мляко“, представлява малко над 1% от общия пазар на произведените български млечни продукти. В този смисъл искам да кажа, че като интерес и пазарен дял наистина е много малко, следва местните производители, които са част от местната общност, да имат най-голяма възможност за достъп до тези доставки. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Следва въпрос от народния представител Георги Йорданов относно една от мерките за противодействие на африканската чума по свинете. Заповядайте, господин Йорданов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, една от големите мистификации на изтичащата 2019 г. е африканската чума по свинете в България. Казвам и мистификация, защото досега на нас не ни е известно да е съобщено за намерено прасе с клиничните симптоми на една от четирите форми на африканската чума или да е намерено мъртво прасе с развита клинична картина на африканска чума. Известно е, че Министерството на здравеопазването предложи, обсъди и предприе няколко предохранителни мерки за ограничаване на миграцията на дивите свине както на територията на Република България, така и към, и от съседни страни на България. Една от тези мерки беше използването на вълчата урина. Известно е, че Министерството Ви закупи на голямата цена от 5 млн. лв. около 80 хиляди шишенца с вълча урина. Във връзка с това моят конкретен въпрос към Вас е: първо, по какъв механизъм беше постигната цена на закупуване на вълчата урина, според нас два пъти по-голяма от пазарната? На второ място, къде беше използвана вълчата урина, по какъв механизъм и способ? На трето място, в крайна сметка какви са резултатите от използването на тази предохранителна мярка? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Йорданов. Имате думата за отговор, госпожо Танева. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Йорданов! На основание Постановление от 5 юли 2018 г. на Министерския съвет и Заповед на министъра на земеделието, храните и горите от 25 юли 2018 г. започва строежът на оградно съоръжение по сухопътната граница с Република Румъния с дължина над 133 км. Изграждането на оградата с височина 1,30 м – стандартна, четириредова с допълнителен диагонален ред, е завършено на 28 август 2018 г.; на дървени колове са опънати четири реда с бодлива тел, успоредни на земята един ред – диагонално от българска страна е поставена режеща тел тип „Бруно“. Общата стойност на оградното съоръжение е 1 млн. 340 хил. лв.: колове – 207 хил. лв., бодлива тел – 152 хил. лв., режеща тел тип „Бруно“ – около 747 хил. лв., разходи за външни услуги и почистване на полоса – около 97 хил. лв., поставяне на колове и опъване на телта – около 55 хил. лв., разходи за командировки – около 116 хил. лв. С цел предприемане на мерки за превенция на разпространение на заболяването в нашата страна и във връзка с Постановление на Министерския съвет от 2018 г. № 130, както и на основание чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки Изпълнителната агенция по горите и нейните териториални структури са сключили три договора с дружество с ограничена отговорност със седалище в град София – „В и М инженеринг“ ООД, като са закупени 2616 комплекта по пет милилитра синтетична субстанция вам порокол с единична цена за комплект на стойност 30,60 лв. с ДДС. Общата стойност на синтетичната субстанция възлиза на 81 396 лв. с ДДС. Сключените договори са, какво следва: Договор № 134 от 6 юли с възложител Изпълнителната агенция по горите и изпълнител – дружество с ограничена отговорност „В и М инженеринг“ ООД, като са закупени 887 комплекта, на стойност 27 142,2 лв. с ДДС; Договор № 4 от 3 август, с възложител – дирекция на Природен парк „Българка“ и изпълнител същото дружество „В и М инженеринг“ ООД – 887 комплекта на същата стойност; Договор № 17551 от 6 август с възложител дирекция на Природен парк „Странджа“ и изпълнител отново същото дружество „В и М инженеринг“ ООД, като са закупени 886 комплекта на стойност 27 111,6 лв. с ДДС. Разходите за закупуването на субстанцията са целеви по Постановление на Министерския съвет № 130 от 2018 г., като за всеки договор има фактура и приемно-предавателен протокол за доставената синтетична субстанция. Решение за закупуване на феромони, които да се поставят едновременно с изграждането на оградата, е взето на работна среща на Координационния съвет към министъра на земеделието, създаден през месец юни 2018 г. с цел координация на мерките от Плана за превенция и контрол на заболяването африканска чума по свинете. Синтетичната субстанция е спомената като репелент за отблъскване на дивите свине. Синтетичната субстанция вам порокол представлява летливо вещество с остра задушлива миризма, която наподобява вълча миризма. Разфасовките са шишенца от по пет милилитра, поставени в картонена кутия по 10 броя. Комплектът се състои от две части – шишенце с активно вещество и фитил. Критерият за избор на фирмата е краткият срок на доставката на синтетичната субстанция вам порокол. Шишетата със субстанция са поставени на разстояние около 70 м едно от друго по протежение на оградата. На местата с интензивно движение на диви животни са поставени на по-малко разстояние. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Имате думата за реплика, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Получих някои отговори, които подлежат на допълнително уточняване. Първият, Вие казахте: във връзка с постановление, а не: при изпълнение на постановление, които са съвсем различни неща. Тоест във въпросното постановление не е предписано точно тази мярка, която Вие сте решили да предложите, или екипът на Министерството Ви, което ще го уточним допълнително. Числата, които споменавате за закупеното количество и стойността им, се различават от нашите данни, които също ще уточним допълнително. В крайна сметка не получих отговор: къде на територията на Република България са използвани тези феромони и какъв е резултатът от тази дейност и дали е оправдано използването им, както е решението на екипа, който Вие споменахте? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Йорданов. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър, имате думата. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Председател, господин народен представител! В отговора си казах кой е предложил това решение – през 2018 г. Съветът към министъра, а средствата, с които се закупува и изпълнява това решение, са съгласно Постановление № 130. Има общо решение за мерки, които трябва да се вземат. По отношение на оценката за ефективността мога да кажа само, че може да се запознаете и със становищата на Центъра за оценка на риска. По отношение на необходимостта от изграждане на оградата и нейната роля. Във всички мерки по отношение на превенция на африканската чума по свинете, даване на данни за движението на вируса, за борбата с болестта, както и използваният репелент, колегите, които са служители от Регионалната дирекция по горите в района и Североизточното държавно предприятие, извършващи редовен обход на преградното съоръжение, не са констатирали преминаване на дивеч в продължение на срока на ефективност на репелента. Това е становището на служителите, които отговарят за обслужването на съответното съоръжение. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Преминаваме към питане от народния представител Дора Янкова относно осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средните предприятия. Имате думата да развиете Вашето питане, госпожо Янкова, в рамките на три минути. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Моето питане е относно финансовата подкрепа с фокус върху малките и средните предприятия. В Програмата на правителството отново сте извели като приоритет „устойчиво, конкурентоспособно пазарно ориентирано земеделие“. Тук в тази връзка изводите от реалностите на българския живот на българското село, на България като цяло ми дават основание да задам един въпрос: какво прави ръководеното от Вас Министерство за осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средните предприятия и стимулиране на доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара? Ще дам още няколко анонса защо питам. В периферията на селската територия на областните градове вече 14-а година, с изключение може би на този планов период, българските земеделски производители не са равнопоставени по отношение на ресурса. Много спекулации се правят в тази връзка, но е факт. Второ, тревогата ми, че по данни на синдикатите през 2019 г. ние имаме 36 хиляди малки стопанства, а 2018 г. те са били 42. Тук виждаме едно намаляване с 6 хиляди – нещо се случва? Защо се получава така? Сигурно тази програма, която изпълнявате, е неефективна, или има други проблеми? Паралелно с това „Агростатистика“ – един бюлетин, който излиза, и сигурно Ви стои на бюрото, към 1 ноември показва, че съотнесено 2017-а. към 2018 г. броят на говедовъдството и овцевъдството средно в страната е намалял с 35%. Ето тази тревога и това, което сте поставили в Програмата, ми дават основание да Ви попитам: равнопоставени ли са на пазара малките и средните предприятия? Има ли фокус, за да могат те да получават финансова подкрепа? Стимулира ли се доходоносно селскостопанско производство? Знам, че големите имат достъп до всички финансови инструменти, в това число и европейски, че за тях е по-лесно, но малка България има и малки производители и ето за тях ми е грижата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Янкова, аз Ви благодаря за въпроса. Със сигурност няма да ми стигне времето, за да отговоря и да обясня всички мерки в подкрепа на малките, но ще Ви предоставя въпроса, за да се убедите, че при всяка една мярка за финансова подкрепа на земеделските производители приоритетът и фокусът са първо малки. Отзад напред във Вашето изложение, манипулативно е да си служим с данни от агростатистиката, за да направим Вашия извод, по простата причина че агростатистиката обхваща и семейните стопанства, които не са за създаване на земеделски продукт за търговия, а за подкрепа на самите домакинства. Нещо повече, сега в дебата за новата Обща селскостопанска политика и в първия swot-анализ това беше основната тема, която земеделската общност комуникира с изпълнителя на swot-анализа – че той тогава много би ги изкривил. Тези 35% говорят съвсем друго, а не за това намаление на малките в обхвата на земеделските стопани, които извършват тази дейност с цел търговия и получаване на доход – това са различни неща. Да започвам и докъдето стигна. По подпомагането с инструментите на директните плащания – в директните плащания се използват няколко инструмента за фокусиране на подпомагане към малки и средни земеделски стопанства; прилагане на Схема за преразпределително плащане; налагане на таван на плащанията по Схемата за единно плащане на площи (СЕПП); осигуряване на по-висока по размер ставка за първите хектари и животни по схемите за обвързана подкрепа. Към настоящия момент по линия на директните плащания регистрираните земеделски стопани, в това число малките и средните фермери, могат да се възползват от европейското субсидиране, основно чрез СЕПП, Схемата за преразпределително плащане и Зелено директно плащане, както и от схемите за обвързаното подпомагане. Чрез СЕПП се подпомагат земеделски стопани, които ползват, на база правно основание, площи, върху които извършват земеделска дейност. Подпомагането е на допустим хектар площ, върху която се извършва земеделската дейност. Схемата за преразпределителното плащане определя по високо, еднакво за всички бенефициенти плащане на хектар за първите 30 хектара на всяко стопанство, допустимо за подпомагане по СЕПП. По този начин се изпълнява приоритетът, заложен в Програмата за насочване на допълнителен финансов ресурс към този сегмент. Зелените директни плащания се отпускат за допустими площи по СЕПП, при условие че в стопанството, доколкото са приложими за неговия вид и размер, се изпълняват екологични изисквания. За кампания 2018 г. ставките по цитираните схеми са в следните размери: СЕПП – 195,73 лв. на хектар; преразпределително – 137,55 лв. на хектар, и зелени директни – 122,84 лв. на хектар. Стопанствата с размер до 100 хектара представляват основната част от бенефициентите по Схемата за единното плащане на площ. Малко данни. Стопанствата с размер до 30 хектара са 44 886, което представлява 74,5% от всички заявени бенефициенти със заявени площи 3 502 290 декара, които обработват. От 30 до 100 хектара са 9360 броя бенефициенти, представляващи 15,5% от всички бенефициенти със заявени площи 4 858,120 декара. Схемата за преразпределително плащане осигурява таргетирано плащане до 30-я хектар, както вече казах. На стопанствата има годишен бюджет от около 109 млн. лв. Националният бюджет в България по Схемата за преразпределително плащане за периода 2015 – 2018 г., може би за последната, която казах: 109, той е относително еднакъв. Тук мога да дам данни за всички малки стопанства и брой, обаче виждам, че ми свети лампичката. Ще продължа по-нататък, за да дам информация за другите инструменти. Таваните на плащанията – плащанията по СЕПП се намаляват с 5% за онази част от сумата, която надвишава левовата равностойност на 150 хил. евро, и със 100% за сумите, които надвишават левовата равностойност на 300 хил. евро за съответната година, като преди това се приспадат свързаните със стопанската дейност възнаграждения за труд, които реално са изплатени на земеделските стопани през предходната година, включително данъците и вноските за социално осигуряване. По данни на Държавен фонд „Земеделие“ размерът на удържаните суми от прилагане на таван на плащанията по СЕПП за кампаниите е, както следва: за 2018 г. този размер е 5 милиона 343. Сумата, която се спестява от тавана, отива към Програмата за развитие на селските райони за мерки, свързани с модернизация на малки и средни стопанства по Тематичната подпрограма за подпомагане на малки земеделски стопанства. По схемите за обвързана подкрепа – схеми, които се прилагат от 2015 г. и на които за първи път в моя мандат, първия, въведохме модулация на ставката – 25 до 50% по-висока ставка получават малките. Отделно от това въведохме и Специална схема за обвързано подпомагане в обхвата на схемите за животновъдство, която е само за малки и само за планински. Мога да изредя само няколко, защото ще ми свърши времето. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави – до 250-ото животно е 301 лв. ставката. Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави или юници – до 250-ото животно е 152 лв. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – до 250-ото животно е 542 лв., а над 250-ото е 434 лв. Схема за обвързано подпомагане на овце-майки или кози-майки под селекционен контрол – това е за 2018 г., защото сега за 2019 г. от 1 декември ще започнем плащането, но по същата логика с 25 до 50% по-висока ставка за малките – до 300-ното животно е 73,34 лв., над 300-ното – 58,67. За всички схеми, които са общо осем за животновъдството, за обвързаната подкрепа с европейски средства този е принципът. По националната преходна помощ са по други правила – нещо, което не можем да го въведем, но има демаркация по отношение на животновъдството с таргета в схемите за обвързана подкрепа. За плодове и зеленчуци – тук модулацията е с 50% за първите 30 хектара. Това са само за малки и средни. Мога да кажа още няколко данни по отношение на подкрепата. Кандидати за обвързана подкрепа са стопанства под 50 животни, до 200 животни за овце-майки и кози-майки и стопанства до 30 хектара плодове или зеленчуци спрямо общия брой на кандидатите по схемите за обвързана подкрепа. Само, внимание, цифри: плодове – подкрепените бенефициенти, които са с до 30 хектара, са 98,57% от всички; зеленчуци до 30 хектара – 97,59% от всички; дребни преживни животни до 200 животни – 90,14%; месодаен едър рогат добитък – 85,68%; млечен едър рогат добитък до 50 животни – 75,95%. Тоест цялата тази подкрепа, обвързана с високата ставка на тези таргети, представлява тези проценти от общия обхват на подкрепата. Площи и животни за обвързана подкрепа в стопанства. Тук са обърнати не на брой бенефициенти, а на брой популация – това също са интересни данни. Въпреки времето, нека да Ви ги представя. Аз се радвам, че зададохте този въпрос, защото в него мога за всяка мярка да кажа как този акцент е само върху малки и средни, и как във всеки един инструмент този таргет получава по високи средства от общите. Площи и животни за обвързана подкрепа в стопанства до 50 животни, млечни или месодайни, едър рогат добитък до 200 животни, овце-майки и/или кози-майки и стопанства до 30 хектара плодове или зеленчуци спрямо общия брой на кандидатите по схемите за обвързана подкрепа: Плодове до 30 хектара – стопанствата, които заявяват за 2019 г. тази подкрепа, представляват 74% от всички площи, които са заявени по тези схеми за плодове. Мисля, че ме разбирате какво искам да Ви обясня. Зеленчуците – малките стопанства, които заявяват тези площи, представляват 71% от всички тези плодове. Дребните преживни животни – това са овцете и козите, които заявяват, техният обем представлява 60% от целия обем овце и кози майки. Месодайните – 51% от цялото поголовие, и млечните – тук е най индустриализирано стопанството – 39%. Допълнително. Най-уязвимите стопани имат възможност да се ползват от специално разработена схема за дребни земеделски стопанства, които получават директно подпомагане при облекчени условия. Земеделските стопани, които участват в Схемата за дребни земеделски стопани, са освободени от изпълнение на зелените изисквания и от контрола на кръстосаното съответствие. Плащанията по Схемата за дребни земеделски стопанства заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. От пет говорите десет минути, извинете ме! МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, съжалявам. Много са схемите и изобщо не засегнах Програмата за развитие на селските райони и националните мерки за подкрепа. В националните мерки за подкрепа, където са де минимис и други, там направо в националните средства сме сложили таван. Там де минимис е само за този таргет, което на мен, в качеството ми на министър, ми създава големите – Вие гледате по телевизията как се недоволства. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата, госпожо Янкова – два уточняващи въпроса, но при този изчерпателен отговор… ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, може би е добре във въпросите, на които ще ми отговорите след това. Вие казвате: до 30 хектара, но 30 хектара са 300 декара, това не е малко. Доста е информацията, обемна е, ще я видя. Ще имам възможност на представителите на малките стопанства, които ме помолиха да задам въпроса и които представлявам – такъв е и избирателният ми район, да им я предоставя, и дано да са доволни. Имам един уточняващ въпрос, и моля тук от трибуната да се ангажирате. В подготовката за следващия планов период на периферията на Смолянска област, извън града, Кърджалийска, Пазарджишка и другите области ще бъдат ли равнопоставени по всички критерии, където ще бъдат избираеми общините и ще попаднат в Програмата за селските райони стопанствата за достъп до мерките и за подкрепа? Имам предвид, че сега се получиха, и това хората искат да го чуят. Правеха се и предизборни спекулации с тези неща от Ваши служители, но не съм Ви занимавала с тази тема. Вторият въпрос, които искам да Ви задам: достъпът до европейските средства. Когато поставим малките, средните и големите, те се борят за един ресурс. Административният капацитет на едните и другите е различен. Вие ще кажете: „Съветите по туризъм трябва да ги подпомагат!“ Но не е ли удачно, какво е Вашето мнение, те да бъдат разделени на две групи – големите да си участват за един ресурс, малките да имат възможности да се състезават помежду си? В тази връзка относно малките и големите очаквате ли по повод увеличението на осигуровките, които от 400 лв. отидоха на 610 лв. – това е добре, но се очертава не по-малко от 2500 лв. на година да внесат – да намалеят малките и да отидат в сивия сектор в следващия период? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да започна от началото. По отношение на равнопоставеността на земеделските производители от Смолянска и Кърджалийска община, които не бяха в обхвата на Програмата за така наречените селски райони. Каква е нашата визия и нашите разговори към момента? Казвам, визия, виждане, решение на ниво Министерството на земеделието, храните и горите, което отстояваме в дебата за Общата селскостопанска политика – той не е приключен. Няма решение за многогодишна финансова рамка, няма продължение на процеса по дебата и приемане на стратегическите регламенти. Нашата визия е следната. Имаме водени разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Бюджетът, както е предложен като проект, въпреки че, вмествам, много страни членки, включително и България отстояват запазване на бюджета на Общата селскостопанска програма, но в негативния сценарий на Програмата, ако се приеме какъвто е, имаме малко над 15% намаление. За да запазим възможността за еднакъв интензитет на средствата по отделните райони за фермери спрямо настоящия програмен период, сме водили разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където имат по-голям бюджет на тяхната програма за следващия програмен период – общини с над 30 хиляди еквивалент жители да бъдат подкрепени в обхвата на тази програма. За земеделската общност ние ще изключим критерия „селски район“ като предимство при кандидатстването по различните инвестиционни мерки, тоест това, което искат фермерите в така наречените градски общини. Вторият въпрос, който ми зададохте – по отношение на възможността да има отделни бюджети за малките фермери, които да кандидатстват различно, отделно, да не се състезават с големите, а във връзка с различното ниво на административен капацитет. Да, категорично различно е нивото на административния капацитет. И в момента, в настоящата Програма за развитие на селските райони има тематични подмерки за малките стопанства – 4.1.2… И знаете ли, че дори кандидатите по тези мерки, дори бюджетът, който сме определили, не могат да го стигнат? Догодина през месец март пак сме планирали прием, а Индикативната годишна програма за отварянето на мерките – общо 11, са качени на сайта на Министерството. На практика това е последното. Програмата приключва, тя вече минава в етап само договориране на приемите, които са останали и тези, които ще пуснем за разплащане. Всичко е в дебата за новата Обща селскостопанска програма. Въпреки това обаче към настоящия момент по мерките и подмерките, които са за малките и средни стопани, Националната служба за съвети в земеделието е подготвила безвъзмездно на малките стопани 6 хиляди проекта. Това е инструментът, който смятаме отново да приложим за безвъзмездно изготвяне на проектните предложения на малките и средните стопани. Просто това, което в момента направихме, е за малките фермери да има отделни бюджети в отделни подмерки. Практиката показва, че нито един от приемите – те не успяха дори да кандидатстват, е колкото размера на самия бюджет. Всичко това обаче не е решено, то предстои да се реши в дебата и с браншовите организации, и ще намери решение в Националния стратегически план, който нашата страна има задължение да подготви, след като се приемат европейските регламенти за това и след като нашите swot-анализи са готови. Срокът за тяхната подготовка, между другото, и предаване е краят на месец декември. По отношение на осигуровките – ние все пак ще видим крайното решение на Народното събрание. В момента това е предложението. Да, аз разбирам реакцията на земеделските производители, това засяга малките земеделски стопани, малко над 30 хиляди са стопаните, които се подкрепят по различни мерки и инструменти на Програмата за развитие на селските райони с директни плащания, включително и националната преходна помощ за тютюн. Това засяга тях и, разбира се, за малките и средните това е голяма тежест. Ние обаче ще видим как ще приключи дебатът в Народното събрание на тази тема. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Имате думата, госпожа Янкова, да изразите отношение. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Танева, уважаеми министър Вълчев! Госпожо Танева, ще продължа да настоявам – видимо, ангажирана сте с подготовката за следващия планов период. Тази несправедливост, която беше досега, в това число и да се противопоставят община на община – започват популистки кампании, видите ли, Вие трябва да сте в Селската програма, за да станат във всяко село улиците, във всяко село общинските пътища, а по „Региони в растеж“, тъй като акцентът е градското развитие, селската периферия и липсата на отношение на Министерството на финансите за общинските пътища реално води до изоставане на голяма селска периферия в цялата страна. Това създава условия там да живеят хора, които да се занимават и със земеделие, и с животновъдство. Това, за което смятате, че сте започнали дискусията – че ще имат равен достъп и, че няма да бъдат изключвани и другите с предимство, е добре. Аз водих разговори с Регионалното министерство да има повече ресурс и за тази периферия, за публичните мерки, за общинските пътища и за публичните сгради. По отношение на втория въпрос, който поставих – аз също съм привърженик хората след време да се пенсионират с по-висока пенсия, осигуровката да им е по-голяма. В момента те изпитват трудности и знам, че ще бъде добре да ги консултирате и активно да участвате и в работата на Вашата парламентарна група като политическо лице, за да можем и тази година да им дадем възможност те да не фалират, а да се пренастроят. Знаем, че големите са важни, те трябва да се модернизират и да имат достъп до публичния ресурс, но отново се обръщам към Вас: мислете и за малките, и за средните. Когато малките и средните си живеят в селските райони, България е жива и няма да има демографски проблеми, а демографските проблеми преди всичко са свързани с икономическото развитие. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. Продължаваме със следващото питане към министър Танева от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова относно политиките на Министерството на земеделието, храните и горите при изплащането на еднократната помощ на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция след доброволно умъртвяване на прасетата заради африканската чума. Имате думата, уважаеми господин Гьоков, да развиете питането. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, натрупаха се много питания и въпроси, пряко и косвено свързани с африканската чума по свинете. Това натрупване до голяма степен се предизвика от непрозрачността на политиките, които Министерството на земеделието, храните и горите прилага при изплащане на еднократната помощ на стопанства, предприели мерки за почистване и дезинфекция след доброволно умъртвяване на прасетата заради африканската чума. Госпожо Министър, бих казал, че скандалите с изплащането на тази еднократна помощ от 300 лв. на стопанство, на лицата, които са предприели съответните мерки за почистване и дезинфекция след умъртвяване на прасетата, придобиват все по-сериозни размери. По-рано във времето Ви зададох въпрос за една от общините в Старозагорска област, но постоянно пристигат сигнали за нарушения и това прави въпроса много сериозен. Особено неприятни са подозренията, че тази еднократна помощ се е ползвала за предизборни цели от общинските администрации и кметове на населени места, които определят – ако мога да ги нарека основно правоимащи – тези, които получават обезщетения. Сигнали за такива нарушения идват от всички райони на страната по всички канали, включително и чрез медиите, включително и чрез приемните на народните представители. Една от водещите телевизии в България пък излъчи предаване как чумата по свинете се използва в агитацията на кандидат-кметовете, свързано с изплащането на обезщетения на хора-фантоми в община Сливен, което получи много широк обществен отзвук. Сигналите за нарушения като масовост и като конкретика сочат необходимостта от проверки на извършваните плащания и преценка на това има ли допуснати нарушения и има ли лица, на които са изплащани обезщетения, без същите да са притежавали прасета въобще. По правило нарушения, независимо от техния характер, не би трябвало да имат място при разходването на парите на българския данъкоплатец, на средства от европейските фондове. Към това трябва да има недопустимост. С още по-голяма категоричност недопустимо е използването на тези средства за купуване на политическо влияние. Питането ми към Вас, госпожо Министър, е: какви политики следва Министерството на земеделието, храните и горите при изплащането на еднократната помощ на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция след доброволно умъртвяване на прасетата заради африканската чума? Как е организиран контролът, включително проследяване на основателността и обосноваността на плащанията? Как се проверяват сигналите за нарушения и как се следи за коректността на списъците, изготвени от общинските администрации – от кмета на населеното място? Дали включените в тях стопани отговарят на условията, определящи правото да получат помощта? Тези въпроси, госпожо Министър, това питане не изчерпва всички въпроси, които могат да се зададат по темата. Може и да я разширим повече, ако желаете. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Имате думата, госпожо Министър, за отговор. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков! Дори водещата телевизия, която се опитваше в изборния ден да направи внушения и манипулации, че тази дейност и мярка от лятото помага на някой да стане кмет, не Ви спаси от съкрушителната загуба в община Сливен и област. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Хайде да се придържате към въпроса. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Понеже Вие цитирахте водещата телевизия – че за община Сливен давала… Аз Ви отговарям. Освен това, водещата телевизия, едно от цитираните села е с Ваш кмет и преди, и сега, и прасетата нямат нищо общо с изборите. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Коментарът е неуместен! МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Отговарям на Ваш въпрос за водещата телевизия. Казвам, че и тя не Ви помогна за съкрушителната загуба в община Сливен. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Придържайте се към въпроса. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Първо, да благодаря на всички хора, които през лятото проявиха разбиране към наистина голямата криза, която имахме с епизоотията АЧС, и изпълниха нашите препоръки. Времето наистина беше много тежко! Със сигурност трябва да благодаря и на всички хора, които ни помогнаха в тази кампания: Тракийският университет, Ветеринарният факултет, на Лесотехническия университет, Центърът за оценка на риска, на всички научни работници, които прекратиха отпуските си през лятото, и месец август бяха на терен да обясняват какво е това заболяване и как да се справим с него. За да подкрепим тези хора и за да се справим бързо с епизоотията, ние въведохме и приложихме мярката за финансово подпомагане от 300 лв. на стопанство. Това беше нашата препоръка и нашето решение – при определени условия, на които трябваше да отговаря всяко стопанство, и после да извърши всички дейности. На какво трябваше да отговаря? Трябваше при него да се отглеждат до пет свине за угояване, както е по Наредба № 44, трябваше доброволно месото да е усвоено и да е извършена съответната дезинфекция. Контролът по всичко това беше на ветеринарния доктор и кмета на населеното място, които подаваха в указан срок съответните списъци към областна епизоотична комисия, и след проведените заседания бяха представени за плащане от Министерството на земеделието, храните и горите в частта Българската агенция по безопасност на храните. Това беше решението и по този начин се реализираше това решение. Средствата, уважаеми господин Гьоков, не са европейски. Те бяха български, тъй като ние сме приключили това плащане и в този смисъл мога да дам само общи данни, тъй като нямаше някакво конкретно запитване за села. Мога да дам конкретни данни за подпомагането: 31 466 заявления или стопанства в 182 общини, в 1763 населени места. Общо изплатените средства са в размер на 9 млн. 439 хил. 800 лв. Това са данните, които мога да кажа. Имам ги по всяка община, по всяко село, ако имате допълнителни въпроси, мога да ги кажа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Госпожо Бъчварова, имате думата за два уточняващи въпроса. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросът е актуален, защото и към настоящия момент продължават неразбориите с това има ли животни в малките стопанства. Те се откриват периодично. Преди няколко дни имаше такава информация – мисля, че в Бургаско. Тоест процедурата, която беше решено да бъде прилагана за обезщетенията, Вие казахте ветеринарен лекар и кмет, които съответно трябваше да подготвят тези списъци, показа, че някой не си е свършил работата съобразно Закона за ветеринарно медицинската дейност. Защото тази отговорност е вменена на кметовете – всяка година те да имат списък с броя на животните и стопанствата, които са в съответното населено място. Явно в движение трябваше да се изпълняват много от нещата. Нашите допълнителни въпроси с колегата Гьоков са два: първо, изплатени ли са всички обезщетения? Вие казахте числа, които са свързани с това, че досега девет милиона са изплатени, но има ли още такива, които не са удовлетворени и не е осъществено плащането? Тези списъци публични ли бяха, или бяха само подготвени от кмета и пратени до областния управител? Може би и един от важните въпроси е: как ще се осъществи контролът по отношение на изискването в следващата една година тези стопанства да не отглеждат животни, независимо от мерките или каквито и да е било мерки за биосигурност ще предприемат по отношение на африканската чума? Тоест тази една година кой ще осъществява периодично контрола и как ще бъде съответно реализиран той на терен? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. Имате думата да отговорите на двата въпроса, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, първо, нека само да бъдем прецизни – това не е мярка за обезщетение, това е финансово подпомагане на стопанства, за да изпълнят тези мерки с цел спиране на епизоотията. Това е важно! Това бяха лични стопанства без регистрация. Искам да кажа само, че там, където имаше регистрирани стопанства, респективно отговарящи на съответни мерки за биосигурност, съгласно действащото законодателство, те наистина на брой засегната домашна свиня получават обезщетение по общия ред, така като всички регистрирани обекти. Така че, тук говорим за мярка за финансова подкрепа за изпълнение на дейности и мерки по отношение на предотвратяване на епизоотията. Това са изплатените, които обявих. Да, за страната има общо 622 заявления, на които е отказано изплащане на такава подкрепа и за всеки конкретен случай, за който Вие ме питате, тъй като списъкът ми е тук, мога да Ви кажа и поради каква причина е отказано това плащане. Второ, контролът по изпълнението на тези мерки и процесът – той беше публичен, защото след изготвяне на тези списъци по стопанства, те бяха качени публично от кмета, при интерес трябваше да бъдат видими за всички хора в селото, в общината, в областни епизоотични комисии. Също бяха публични тези списъци и ние на практика пристъпихме към реализиране на плащането след близо две-три седмици, след като тези списъци бяха публични и достъпни на всеки от населеното място, който искаше и можеше да види кои са хората, включени в тези списъци. Между другото, в хода на този срок се получиха и сигнали, в едната или в другата посока и тези списъци бяха коригирани съответно на местно ниво. При нас дойдоха след всички жалби, които бяха получени по места през областни епизоотични комисии или съответното кметство. Заявленията са 622 и за всяко има конкретна причина. Случаите, за които се съобщава, мисля, че всички трябва да сме си научили урока за това как може да отглеждаме домашни свине за лични нужди, за търговски нужди и всеки трябва да изпълнява законодателството, и оттук насетне не следва да има нерегистрирано нито едно лично стопанство. Едно регистрирано лично стопанство, дори при риска да се засегне, то ще даде вече и други права на самите собственици. В момента така, както лятото в хода и в пика на кризата обявихме плана – работим по него. На обществено обсъждане е Проект на изменение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, Наредба № 44, всичко което установихме като слабост, всичко, което ще надгради нивата на биосигурност на фермите за търговска цел, е направено. За личните стопанства имаме предложена регулация, променена спрямо настоящата, никой не го беше изпълнил, за съжаление. Надявам се, че януари ще приключим с това законодателство и когато дойде пролетта, ще сме в готовност да посрещнем сезона, който е рисковият за това заболяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Имате думата, уважаема госпожо Бъчварова, да изразите отношение. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз ще се съглася с това, че 2019 г. беше едно изключително голямо предизвикателство за Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните. Заболяванията – не само чумата по свинете, но и редица други заболявания създадоха проблеми, но сякаш потърпевши най-много това са малките, семейните стопанства. Може би положителното от цялата тази ситуация е, че се видя и се обърна внимание, започна да се говори за семейните стопанства. Това са стопанства, на които никой досега не им обръщаше внимание, никой не се занимаваше с тях. Неслучайно няколко пъти, повтарям тезата, че кметовете не са ангажирани с това да следят и да знаят какво се случва в съответното населено място. Затова тези списъци, за които Вие говорите, бяха допълвани, изваждани, имаше напрежение, имаше хора, които протестираха, затова че не са включени в списъците, а други съответно са облагодетелствани. Тези проблеми нямаше да бъдат налице, ако се изпълняваше Законът за ветеринарно-медицинската дейност, който и сега разписва такива изисквания – тъй като текстовете са пожелателни и съответно контролът е сведен до минимум. Семейните стопанства, искам да подчертая дебело, че и те искат да имат регистрирани обекти, но изискванията към тях са толкова невъзможни, както за големите индустриални ферми, че ако някой с две, три, четири животни реши да направи и да си регистрира обекта, той се сблъсква с невероятни трудности. Надявам се в новия Закон за ветеринарно-медицинска дейност да се обърне внимание на този факт. Може би един от проблемите е например, че ветеринарните лекари не искат да сключват договори с тези стопанства по причина, че това изисква много повече усилия, за да изпълняват своите ангажименти, особено за държавната профилактична програма. Дано сме си научили урока, дано имаме възможността, както всяка друга европейска държава да знаем по всяко време какво е състоянието на сектор „Животновъдство“ в страната, какъв е броят на стопанствата и съответно как те могат да бъдат под някаква форма контролирани, а също така и подпомагани, за да не се създават тези проблеми, свързани с разпространението най-вече на болестите. Във връзка с информацията на агростатистиката това, което моята колежка отбеляза, е 2018 г. спрямо 2017 г. броят на малките стопанства с до три животни в говедовъдството и до девет в овцевъдството са намалели с 34%, което означава, че има отлив от отглеждането в малките… МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те не са регистрирани земеделци. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Те не са регистрирани земеделци, но са стопанства. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Следващият въпрос отново е Ваш, така че можете да останете на трибуната. Той е относно финансовото състояние на Селскостопанската академия. Имате думата, за да зададете въпроса си. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Това е последният ми въпрос към министър Танева. Той е свързан с финансовото състояние на Селскостопанската академия, което вече към месец ноември би следвало да има оценка за това какво е действителното положение в тази научна общност и съответно какви проблеми могат да възникнат за следващата година предвид бюджетната процедура и приемането на бюджетите. Искам да подчертая, че с промените в Закона за Селскостопанската академия и предоставянето на финансова автономия, разширяването на финансовата автономия за Академията, се създадоха предпоставки и очаквания, че ще има възможност да се управляват по-добре бюджетите, да се търсят възможности не само за заплащане на сравнително ниските нива на заплати, но също така и за инвестиции, и за разширяване на дейността най-вече в сферата на науката. За съжаление, сигналите, които получавам, не са обнадеждаващи и затова моят въпрос към Вас е свързан с това: какво е финансовото състояние на Селскостопанската академия към настоящия момент? Определени и изчислени ли са и какви са задълженията към доставчици, а също така и за обезщетение на персонала? Изключително ми е важно да коментираме и темата с финансовото състояние на държавното предприятие, което беше създадено с промените в Закона и дали при неговото функциониране, а също и дейностите, които то осъществява по Закона и по Правилник, се спазват изискванията именно на Закона и Правилника за дейностите, които държавното предприятие изпълнява за научната общност. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. Имате думата за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, цифрите на Селскостопанската академия към 31 октомври 2019 г. при годишен план за приходите по бюджет 2019 г. – 15 млн. лв., събраните приходи са в размер на 13 287 хил. лв., а изпълнението е 89%. На разходите към 31 октомври 2019 г. при план 41 млн. 707 хил. лв. изпълнението е 36 млн. 308 хил. лв. или 87%. Разходите за персонал са в размер на 24 млн. 619 хил. лв. при уточнен план 30 млн. 125 хил. лв. – 81% изпълнение. За издръжка и данъци са изразходвани 10 млн. 741 хил. лв. при уточнен план 9 млн. 945 хил. лв. Към 31 октомври 2019 г. преразходът е в размер на 796 хил. лв. Най-голям относителен дял от разходите за издръжка са разходите за вода, горива и електроенергия – 31%, външни услуги – 28%, материали 27%. За стипендии са изразходвани 54 хил. лв., което е 20% от плана по бюджета. За членски внос разходите са в размер на 9 хил. лв. Капиталовите разходи са в размер на 857 хил. лв. или 65% от заложените в бюджета. Платени лихви по заеми в страната – 25 хил. лв., платени лихви по финансов лизинг и търговски кредит – в размер на 2000 лева. С извършените разходи се осигурява дейността на научните институти и центрове в системата на Селскостопанската академия за изпълнение на политиките в областта на земеделието и развитието на селските райони и по Програма „Научни изследвания“. Към 31 октомври 2019 г. са получени 22 млн. 538 хил. лв. трансфери от Министерството на земеделието, храните и горите, 20 млн. 857 хил. лв., от ПУДООС – 10 хил. лв., от Държавен фонд „Земеделие“ – 637 хил. лв. По национални научни програми и конкурси, финансирани от МОН и Фонд „Научни изследвания“ – малко над един милион лева. Задълженията към доставчици са в размер на 3 млн. 500 хил. лв., в това число просрочените са в размер на 1 млн. 761 хил. лв. Към персонала са текущи и са в размер на 36 хил. лв. за неизплатени обезщетения при пенсиониране. Задълженията за осигурителни вноски, данък общ доход към Министерството на земеделието и храните са в размер на 891 хил. лв. Натрупаните задължения се дължат на по ниска изкупна цена на произведената селскостопанска продукция. Произведените семена за посев от институтите на Селскостопанската академия трудно намират реализация, тъй като на пазара се предлагат семена от вносни сортове, хибриди с мощна рекламна кампания, при условия на разсрочено плащане. През 2019 г. са увеличени цените на електро- и топлоенергията, на препаратите, торовете и охраната. Голяма част от земеделската техника на Селскостопанската академия е амортизирана, което води до увеличаване на разходите по отношение на ремонтите. Държавно предприятие „Научно-производствен център“: анализ на изпълнението на приходите – 53% към 31 октомври 2019 г. – 2 млн. 765 хил. лв.; план „Събрани приходи“ – 1 млн. 468 хил. лв.; анализ на изпълнението на разходите близо 73% – 2 млн. 765 хил. лв. е планът, изпълнението е 2 млн. лв., разходите за персонал са в размер на 1 млн. 177 хил. лв.; изпълнението е 73,7% за издръжка, разходите са 773 хил. лв., което е 77,5%, от плана; за данъци са изразходвани малко над 16 хил. лв. – 34,4% от плана; капиталови разходи – 35%; текущите задължения към доставчиците са 39 хил. лв.; просрочените са около 660 хил. лв., към доставчиците – 69 хил. лв., към персонал – 137 хил. лв., към Националната агенция по приходите просрочените за осигурителни вноски и данъци са в размер на 220 хил. лв. Просрочените задължения са вследствие от вливането към 23 ноември 2018 г. на държавните предприятия и опитни станции в новосъздаденото Държавно предприятие „Научно-производствен център“. През отчетната 2019 г. са спазени изискванията на Закона за Селскостопанската академия и Устройствения правилник, свързани с финансиране на централната администрация на Академията и научните институти и центрове. Органите на управление на Академията са председател и Управителен съвет. Със заповед от 28 юни 2018 г. са назначени членове на Управителния съвет по предложение на председателя на Селскостопанската академия. С чл. 23 от Закона за държавния бюджет е утвърден трансфер на Селскостопанската академия през бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите в размер на 25 млн. 11 хил. 500 лв. Съгласно чл. 18, т. 5 от Правилника на Селскостопанската академия на свое заседание на 18 април 2019 г. Съветът на Академията взема решение за принципа на разпределянето на трансфера от държавния бюджет върху структурните звена на Академията. На база на утвърдените принципи беше определен вътрешен трансфер за всяко структурно звено. На всяко заседание на Управителния съвет е предоставена детайлна информация за финансовото състояние на Академията и изпълнението на бюджета по структурни звена. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Мога само да допълня, вероятно и затова ще ме попитате, че в момента се готви приемането на нови принципи за разпределяне на трансфера по бюджет 2020 в структурните звена на Селскостопанската академия, като това предложение предстои да бъде обсъдено следващата седмица и, предполагам, финализирано в рамките на три седмици. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Реплика? Имате думата, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги! Картината е малко по-черна, отколкото аз си я представях. Защото излиза, че самата Селскостопанска академия, тоест институтите, имат задължения близо четири милиона и половина. Държавното предприятие с всички събрани суми, доколкото успях да проследя Вашия отговор, е около милион и половина. Разбирате, че какъвто и бюджет да има през 2020 г., тези задължения си остават и ще бъде натоварен следващият бюджет с тяхното погасяване. Още в началото, когато Вие започнахте мандата, зададох въпрос: дали смятате, че разпределението на бюджета, както Управителният съвет го е приел от механизъм, е справедливо? Защото институти, които са силни, които имат собствени приходи, не само че не получават какъвто и да е било трансфер и субсидия за своята научна дейност, но от тях се изземваха и доходи. Давам за пример Добруджанския земеделски институт, който при разходи от четири милиона и половина, трябваше да отчисли 700 хил. лв. на Централно управление за разпределение. При такъв механизъм на разпределение и силни институти, които имат възможности да реализират политика в областта на науката, ще бъдат претопени. Един изключително сериозен въпрос. В Държавното предприятие заплати не са изплащани в две трети от предприятията поне от половин година. Има четири или пет работещи структури, от които се иззема доход и съответно този доход, или тези приходи отиват за издръжка на структури, които в момента не работят. Искам да обърна внимание и с молба да се преразгледа статутът на Държавното предприятие. Защото, както е регистрирано в Търговския регистър, това Държавно предприятие е научно-производствен център, при което Държавен фонд „Земеделие“ решава, че те не могат да бъдат активни фермери и ги лишава от субсидии, свързани с плащания на единица площ, а това са все пак стопанства, които се занимават със земеделска дейност. Това означава, че през 2020 г. Държавното предприятие не може да кандидатства в Държавен фонд „Земеделие“ за получаване на плащания на единица площ или всички останали плащания. По същата причина предприятието не участва и в разпределение на средства с акциз за горива, защото самото предприятие има задължения към Националната агенция по приходите. Така че картината е изключително тежка. Надявам се Вашето усилие да бъде насочено да се търсят възможности бюджетът, който бъде предоставен за 2020 г., да бъде изразходван справедливо и оптимално, да има елементи на подкрепа, свързана с това науката да бъде водеща в развитието на Академията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Дуплика – госпожо Министър, имате думата. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, мога да Ви уверя, че ще положим усилия по отношение справедливото разпределение на бюджета между отделните структурни звена. Надявам се, че в дебата, който предстои в Управителния съвет, ще се вземе едно много по-добро решение, отколкото е действащото през изминаващата година. Не би следвало да има проблем предприятието да може да бъде бенефициент, но с оглед на площите, които то ползва, със сигурност само с това не би им се решил въпросът. Тази автономия по отношение на бюджетирането бе дълго желана, така че в крайна сметка трябва и самият мениджмънт и съответните ръководители на структурни звена да проявят съответната креативност и да приложат решения, включително и маркетингови, за да си подобрят състоянието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Благодаря Ви за участието. Днес отговорихте на много въпроси, на много питания. Продължаваме с въпроси към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Първият въпрос е отново от Вас, госпожо Бъчварова, относно процедурата за избор на журита за придобиване на научните степени и за заемане на академичните длъжности в Република България. Имате думата. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с оценката на Министерството на образованието и науката по отношение на промените в Закона за развитие на академичния състав. Знаем, че тези промени бяха дълго дискутирани. Промените бяха насочени към това да има по-голям контрол и възможност да се оказва корекция при процедури, които водят до необосновани решения или до проблеми, които след това следваха да се решават в съда. Бяха приети минимални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, а също така бяха разписани и подробно правила за избора на журита, които следва да бъдат като водещи и в основата си за вземането на решения. Моят въпрос към Вас е свързан с това: една година по-късно от промяната на Закона и Правилника, който месец юни миналата година е излязъл, какъв е броят на успешно приключилите процедури, както и на тези процедури, които са били обект на проверка и санкция от Комисията по академична етика, която беше създадена в Закона? Констатирани ли са нарушения при провеждането на процедурите и съответно Министерството какви мерки е предприело за корекция на тези процедури? Има ли ефект въобще от намесата на тази комисия в избора, който е осъществяван? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, с приетите промени в Закона за развитието на академичния състав през месец май 2018 г. беше възприет нов ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Предостави се свобода на висшите училища и научните организации сами да определят необходимостта за разкриване на процедури, както и да определят състава на научните журита. За първи път се въведоха задължителни минимални изисквания за кандидатите за академични степени и длъжности, въведе се и ред за установяване на плагиатство, какъвто досега липсваше, поради което подобни случаи не можеха да бъдат установявани и санкционирани. Основната цел на направените промени в Закона е осигуряването на условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единните национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации, като бъде изградена хармонична връзка между постижения на кандидатите и възможност за тяхното академично израстване. Направените промени не са засегнали основния принцип на академична автономия на висшите училища и научните организации. През месец септември 2018 г. беше създадена Комисията по академична етика, която като помощен орган към министъра разглежда сигнали, свързани с нарушенията при провеждане на процедурите за присъждане на научните степени или за заемането на академични длъжности. Тя се състои от петима членове, един от които е юрист. Членовете на Комисията по академична етика са сред най-изявените учени у нас в съответните научни области. Във връзка с поставения въпрос предоставям следната информация: В § 43 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав е посочен срок от шест месеца, в който висшите училища и научните организации да приведат своите правилници в съответствие с изискванията на Закона и с Правилника за прилагането му. Справката за броя на успешно приключилите процедури съдържа информация за придобитите научни звания и заетите академични длъжности след 1 ноември 2018 г. Във висшите училища придобитите научни степени са общо 917, от които 886 – „доктор“, и 31 – „доктор на науките“. Заетите академични длъжности са общо 672, както следва: „асистент“ – 170, „главен асистент“ – 241, „доцент“ – 168, „професор“ – 93. В научните организации придобитите научни степени са общо 117, от които „доктор“ – 110, „доктор на науките“ – 7. Заетите академични длъжности са общо 159, както следва: „асистент“ – 34, „главен асистент“ – 56, „доцент“ – 34, „професор“ – 35. След конституирането през месец септември 2018 г. досега Комисията по академична етика се е произнесла във връзка с 30 постъпили сигнала. Повечето от тях са по реда на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав по отношение на нарушения при провеждането на процедури. Решенията на Комисията по академична етика са публични и могат да бъдат открити на електронната страница на Министерството на образованието и науката, рубрика „Комисия по академична етика“. Ние сме извадили обобщена справка от всички проверки, готов съм да Ви я предам. Зададохте въпрос за оценката. Конкретно промените бяха необходими и задължителни. Броят на процедурите се нормализира, нормално е нивото и на жалбоподаване. Накратко можем да кажем, че системата функционира. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз благодаря за отговора, но въпреки Вашия оптимизъм, че всичко е в рамките на нормалното, интензитетът явно не намалява. Моят въпрос и акцентът беше свързан с журитата, защото от това, което аз наблюдавам, което виждам на страницата при обявените конкурси, ми прави впечатление следното, че в журитата участват колеги, които нямат нищо общо с научната специалност, по която се обявява конкурсът. Най-много един човек да бъде по научната специалност, по която е обявен конкурсът, което означава, че водещото е да намерим човека, който ни е удобен. Професионалното направление е това, което определя кой да бъде в журито. Мисля, че това е пропуск в Закона. Може и да ме оборите, но например, когато се определя жури, в текста на Закона е записано – научната специалност и/или професионалното направление, а в Правилника за прилагане на Закона пише, че научното жури е в съответната научна област по Постановление на Министерския съвет № 125 от 2002 г., където имаме професионално направление. Оттук нататък Вие искате, имате процедура за доцент или за професор и вътре в това жури участват хора, които нямат абсолютно никаква представа от това, което трябва да рецензират или това, което трябва да напишат в становищата. В областта например на животновъдството, в професионалното направление „Животновъдство“ има 20 специалности, които са коренно различни и няма как да бъдат мотивирани тези, които искат наистина обективно да се оценява техният труд. Затова моят въпрос, апел е: когато се формират журитата – вярно е, че има свобода академична, първичното звено, Факултетен съвет, но все пак възможно ли е да се оцени на базата на информацията, която имате, дали имаме наистина допир до научната област, в която се защитава, или в която има и кариерно и академично развитие? В противен случай един и същ удобен колега може да бъде жури не в две или три последователни, а в много повече, особено ако е външен и това го има в материалите, които съм разглеждала и са наистина публични. Вероятно е въпрос на много по-широка дискусия, но аз лично съм притеснена от качеството на рецензиите, които чета, особено в научното направление, което следя професионално. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. Дуплика, господин министър. Имате думата. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Аз само ще кажа, че принципно съм съгласен, но нивото на специализация на знания постоянно нараства и невинаги са налични достатъчно на брой учени, които да участват по конкретната специалност в съответното научно жури. Вие дадохте един пример: ако дадем пример с професионално направление „Филология“ – то е едно, но едно е да си японист, друго е да си арабист, почти няма нищо общо. Така че това са минимални изисквания, разбира се, висшите училища и научните организации биха могли да ги допълнят, като Законът и Правилникът са отворени за промени. Да Ви предам и обобщената информация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос към министър Вълчев е от народните представители Александър Мацурев и Георги Динев относно политики и реформи в сферата на образованието. Имате думата, уважаеми господин Мацурев, да зададете въпроса. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос е относно политики и реформи в сферата на образованието. От началото на Вашия управленски мандат бяха предприети серия успешни политики в сферата на образованието и се проведоха реформи, които бяха отлагани с години. Това се отчита от голяма част от българските учители, с които ние като народни представители от нашия регион сме се срещали. В тази връзка изготвихме настоящия си парламентарен въпрос, който съдържа питания за идеи, които публично сте заявил, и представляват сериозен интерес за учителското съсловие в цялата страна. Дигитализацията е една от главните задачи на този министерски екип, постигнати със забележителни резултати в тази насока. Огромна част от училищата преминават към електронния дневник. Въвеждат се вече и електронни картони. Кои са следващите стъпки в тази посока и имат ли те връзка с дигитализацията на самия учебен процес? Многократно сте заявил, че трябва да бъдат осигурени и достатъчно млади учители. В тази връзка какви действия и политики предвиждате, така че способните младежи да се насочат към учителската професия? Отправяме тези питания към Вас, защото считаме, че те са важни за българските учители, а и Вашият отговор ще внесе повече яснота за работата на Министерството по тях. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мацурев. Имате думата за отговор, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мацурев! Когато говорим за дигитализация и електронизация, няколко аспекта засягаме. Единият е придобиването на дигитални умения, тоест обучението за информационни технологии и за дигитални умения. Второто е обучението чрез информационни технологии. И третото е електронизация на административната работа, както е вторият въпрос, който засегнахте – за обезпечаването на системата в средносрочен и дългосрочен план с добри педагогически специалисти. Те са политики, които не започват в този мандат и следва да бъдат постоянни и приоритетни през следващите години, бих казал десетилетия. По отношение обучението за информационни технологии. В новите учебни програми в много по-голяма степен беше заложена дигиталната креативност – в III клас беше въведен предметът „Компютърно моделиране“. Вплетени са в различните учебни програми дигитални компетентности, в това число не само дигиталната креативност, но и в дигиталното гражданство, киберсигурност, дигитална медийна грамотност. Няма съмнение, че ние ще живеем в един все по-дигитален свят. Няма съмнение, че днешното поколение ученици, които ще бъдат активни на пазара на труда и в обществения живот след 40 и след 50 години ще живеят в свят с още по-големи дигитални трансформации. Ключовата дума може би ще бъде „алгоритъм“ или „изкуствен интелект“. Изкуственият интелект всъщност ще бъде преди всичко алгоритми, не толкова машини, които ще бъдат обособени, но малко или много всички ученици днес трябва да имат задълбочени умения в областта на дигиталната креативност, разбирането на алгоритмите, за да бъдат адекватни в утрешния живот. Много вероятно е през следващите десетилетия ефективният модел на работа да бъде човек-алгоритъм или човек-машина. Най-вероятно няма да бъдат толкова голям процент местата, които изцяло да бъдат заменени от машини и ще изискват взаимодействие с човека, което пък изисква разбирането от страна на днешните ученици, или пък възможност придобиването на базови умения с възможност за надграждане, които да ги направят по-пригодни утре на пазара на труда. Когато говорим за обучение чрез информационни технологии, то също е неизбежно. Разбира се, трябва да бъде дозирано, трябва да бъде ефективно. Има много изследвания, които показват, че особено в предучилищна възраст трябва да се ограничава достъпът на децата до екрани, тъй като увреждат тяхното развитие, социално-емоционалните им компетентности. Колкото е по-висока възрастта пък, от друга страна, проучванията показват, че толкова по-ефективно учат чрез образи и чрез екрани. И това се случва неизбежно, както Ви казах, в образователните системи. Какво направихме ние? Ще можем да говорим за завършена система за електронно обучение след може би година и половина – две, когато реализираме Проекта „Образование на утрешния ден“ в основните му дейности. Това е създаването на електронна платформа с отворени образователни ресурси. В момента има такива платформи с различни ресурси: филмчета, клипчета, уроци, но те са платени. Ще плащаме на учителите, първо, да се обучат за разработването им, второ, да ги разработват. Надяваме се в един период, един хоризонт от три-четири години да имаме достатъчно образователни ресурси, които да позволят ученето чрез тях. Финансираме изграждането на wi-fi във всички училища, но това не са просто рутери, това са мрежи, които покриват всички стаи, и са със съответните защитни стени. Ще инвестираме и в електронната идентификация, която ще позволи да се ползват само от учениците, да се ползват само за полезно образователно съдържание. Подпомагаме от 2017 г. функционалната програма „Информационни и комуникационни технологии“ в училищата за разширяване на възможностите за фронтално обучение. Това най-често е чрез електронни дъски или проектори-компютър, което позволява поне с едно устройство да се реализира електронно обучение. За следващата година са предвидени над 20 милиона – все още не мога да кажа точно колко, дали ще бъдат 23 или 24, но в този диапазон, които ще бъдат за обновяване на училищните кабинети и една значителна част от тях ще бъдат свързани. Това обновяване ще бъде свързано с информационни технологии и водещото ще бъде промяна на методите на обучение. Факт е, че ние имаме проблем, предизвикателство с това да мотивираме интереса за учене на учениците там, където има изградени STEM центрове. Това са свързани кабинети по математика и природни науки, които позволяват по-добро електронно обучение. Имаме по-добри резултати и се повишава интересът за учене на учениците. Що се отнася до електронизацията на административната дейност, Вие споменахте, близо 1800 училища тази година бяха финансирани за купуването на права за електронни дневници. Предполагам, че през следващите години още по-голяма част от административната работа ще се електронизира, а колкото и да е, най-малкото улеснява обмяната на информация между информационните системи. Ние пък съответно трябва да надградим, да модернизираме националната информационна система, така че да имаме пълна информационна база в системата, която да бъде и подчинена на принципа за олекотяване на административната работа. Стартирахме няколко програми. Едната е „Старт за IT кариера“ – ученици от други професионални направления, извън информационните технологии, се обучават за придобиване на професионална квалификация „приложен програмист“, за да разширим базата от IT-специалисти. Опит да отворим системата е да обучим повече преподаватели по информационни технологии. Стартирахме програмата „IT-бизнесът преподава“ – хора от IT-бизнеса влизат в училище, съответно пък учителите и учениците ходят в IT-компаниите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. Може би във втората част ще засегна въпроса с обезпечаването на системата с учители. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика? Господин Мацурев, имате думата. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще използвам правото си на реплика, единствено и само, за да дам възможност на господин министъра да довърши своя отговор, защото смятам, че това е изключително важно за всеки един от нас, за нашите учители, ученици и така нататък. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. По отношение на обезпечаването на системата с педагогически специалисти, предизвикателството е тройно. От една страна, да имаме достатъчно учители през следващите години. От друга страна, да мотивираме добрите ученици да стават учители. От трета страна, да имаме достатъчно и добри учители във всички, в най-отдалечените и най-малките училища и детски градини. Повишаването на възнагражденията е задължително, но не е единственото необходимо условие. То се случва и са налице резултати по отношение връщането в учителската професия, предимно на хора, завършили педагогическо образование. Също така търсенето на магистърски програми и следдипломна квалификация за придобиване на професионална квалификация „Учител“. Важно е да привлечем и най-добрите ученици в педагогическото образование. Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици на изхода от гимназия стават учители. Затова за догодина обмисляме и сме планирали – имаме средства, засега заложени в проектобюджета, с които да предоставим допълнителни стипендии на учениците – с 10-те процента с най-високи образователни резултати от матурата, за включване в образование за придобиване на педагогическа правоспособност, както и тези, които са положили матура по математика, химия или физика. Предметно най-голям проблем с учителите имаме традиционно по „Информационни технологии“, „Английски език“. Сега обаче се очертава най-големият проблем с учителите по математика, физика, на трето място е може би химията. Също така ни липсват 700 – 800 ресурсни учители. Затова стартирахме Програмата „Мотивирани учители“. Тя има три модула. Единият е за подготовка на учители за преподаване в най-трудните училища, това са в обособените квартали, в селата, в които децата 100% са от уязвими групи. Придобиване на допълнителна педагогическа квалификация. В малките училища е необходимо да се съвместяват различни предмети, тъй като учителите са малко и трябва да запълнят нормата си. Също така, за да се обезпечи ресурсната подкрепа в най-малките и отдалечени села, понякога не е достатъчно да ходи ресурсен учител в ресурсния център – ние насърчаваме обучението, и догодина ще е още повече за придобиване на „Специална педагогика“ за ресурсни учители, така че всеки ден тези, които работят с детето, да имат тази квалификация. Също така по най-проблемите дисциплини финансираме следдипломно обучение и магистърски програми за придобиване на професионална квалификация „Учител“ от специалисти в други професии, примерно човек, който е завършил „Инженерни науки“, да стане учител – било по физика и по математика, след придобиването на такава квалификация. Важно е също така да имаме, както Ви казах, в най-малките и отдалечени училища и детски градини добри учители, защото ранният достъп до образование е функция на реалния достъп до учители. Затова беше диференцирано финансирането и предоставянето на повече средства на училищата и детските градини, които са по-малки и по-отдалечени. Това са част от мерките. Работим с педагогическите факултети, там също ще имаме програма. Те трябва в по-голяма степен да подготвят децата за уменията на ХХI век, да въведат компетентностния подход, да променят начина си на преподаване. Като цяло стимулираме иновациите в преподаването и в образованието. Това трябва да стане доминираща култура – нещо, което също е много важно. То също е един от мотиваторите на учителите. Те трябва по-малко да се чувстват част от системата, която ги контролира за спазването на правилата и повече да имат свобода, да бъдат насърчавани да бъдат креативни, така че да мотивират интереса за учене на учениците. Това е променящата се роля на учителя през ХХI век и в по-голяма степен да накарат учениците да свързват знания и умения от различни области. Това правим по линия на проектите за иновации. Не мога да изброя всички неща. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря за участието в парламентарния контрол днес. Следващо редовно пленарно заседание – от 9,00 ч., 20 ноември 2019 г. Закривам заседанието.(Звъни.) (Закрито в 14,16 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров Стоян Мирчев

Поради технически причини телефоните на офисите на НАП в София -  „Красна поляна“ и „Възраждане“ временно не работят. В момента екип от специалисти работи по отстраняването на проблема.

Клиентите могат да се свържат със служителите чрез електронните им пощи или на място в офисите.

Извиняваме се за причиненото неудобство.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Ще започнем с едно съобщение. „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 6 от Правилника, оттегляме внесения Проект за решение за промяна в състава и ръководството на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с вх. № 954-02-97 от 26 септември 2019 г. Вносители: Валентин Касабов и Искрен Веселинов.“ Преминаваме към трета точка от седмичната ни програма: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ – продължение. Вносител е Министерският съвет на 5 август 2019 г., приет е на първо гласуване на 13 септември 2019 г. Нека лицата от Министерството, които са допуснати миналия път, да заповядат в залата. Моля, квесторите, поканете гостите. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 33 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 34: „§ 34. Член 63 се изменя така: „Чл. 63. (1) Длъжностно лице или лице, осъществяващо публични функции, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. (2) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. (3) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 1500 лв. до 3000 лв., а по ал. 2 е в размер от 4500 до 15 000 лв. (4) На лице, осъществяващо публични функции, което е юридическо лице или едноличен търговец и извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. (5) На организация, предоставяща обществени услуги, която извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 2, ал. 1, чл. 3, 4, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 7д, ал. 3, чл. 7е, ал. 3 и 4, чл. 7ж, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 10 – 16, чл. 30 – 38, чл. 40, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 43, 44, 46, 52, 53, 56, 58а и чл. 59а, ал. 2 се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. (6) При повторно нарушение имуществената санкция по ал. 4, съответно по ал. 5 е в размер от 4500 до 25 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 33, който става § 34 по доклада на Комисията със съответната редакция, която направи господин Летифов на ал. 5, чл. 40, ал. 1 – допусната е техническа грешка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 159 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 41. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 34, който става § 35. Гласували 143 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 36. Предложението и параграфът са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 35 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 36: „§ 36. Създава се чл. 64а: „Чл. 64а. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. (2) На лице, осъществяващо публични функции, което е юридическо лице или едноличен търговец и извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. (3) На организация, предоставяща обществени услуги, която извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 35, който става § 36. Гласували 148 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 36. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37, като в ал. 1 и 2 думите „дадено му“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 36, който става § 37, и заличаването, което току-що беше изчетено. Гласували 144 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 37. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38, като навсякъде думата „или“ се заличава. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 37, който става § 38, с изчетената поправка. Гласували 136 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 30. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 38 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 39: „§ 39. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 24 думите „националната стратегия“ се заменят със „стратегията“. 2. Точка 31 се изменя така: „31. „Система за сигурно електронно връчване“ е електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и система, чрез която се удостоверява моментът на изпращане, получаване и връчване, както и се гарантира идентификацията, авторството и интегритетът на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата.“ 3. Точка 33 се отменя. 4. Създават се т. 36 – 47: „36. „Архитектура на електронното управление“ е структурирано комплексно описание на основополагащите елементи на електронното управление, на техните взаимовръзки, на основните процеси, дейности и информационни ресурси на национално ниво, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление. 37. „Архитектура по област на политика“ е неразделна част от Архитектурата на електронното управление, представляваща структурирано, комплексно описание на елементите на електронното управление в конкретна област на политика, което включва взаимовръзките на тези елементи, основните процеси, взаимодействието със системите на национално ниво, дейностите и информационните ресурси на ниво съответната област, реализиращи Стратегията за развитие на електронното управление. 38. „Електронна автентикация“ е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи. 39. „Електронно управление“ е реализиране от административните органи на правните взаимовръзки, административни процеси и услуги и на взаимодействието с потребителите, с лицата, осъществяващи публични функции, и с организациите, предоставящи обществени услуги, чрез използване на информационни и комуникационни технологии, осигуряващи по-високо ниво на ефективност на управлението. 40. „Информационни и комуникационни технологии“ са технологии за създаване, обработка, съхраняване и обмен на цифрова информация в различни формати чрез използване на хардуер. 41. „Информационна система“ е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация. 42. „Националният екип за реагиране при инциденти в компютърната сигурност“ е екипът по смисъла на чл. 17 от Закона за киберсигурност. 43. „Проект“ е проект или дейност на административен орган, свързани с електронното управление, информационните и комуникационните технологии или с предоставянето на електронни административни услуги. 44. „Средство за електронна идентификация“ е средство за електронна идентификация по смисъла на чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. 45. „Мобилно приложение“ е приложен софтуер, проектиран и разработен от организации от обществения сектор или от тяхно име с цел използване от обществеността на мобилни устройства като смартфони и таблети. Мобилното приложение не включва софтуера, който управлява тези устройства (мобилни операционни системи), и хардуер. 46. „Медийно съдържание с определено времетраене“ е медийно съдържание от един от следните видове: само аудиоматериали, само видеоматериали, аудио-визуални материали, аудиоматериали и/или видеоматериали в съчетание с интерактивни елементи. 47. „Обекти от сбирки на културното наследство“ са предмети, които са частна или публична собственост с историческа, художествена, археологическа, естетическа, научна или техническа стойност, които са част от сбирки, съхранявани от културни институции като библиотеки, архиви и музеи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Заповядайте за изказване. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз много пъти от тази трибуна съм изразявал своето опасение, че някои неща се правят прибързано и не се обмислят добре, но когато става въпрос за електронното управление, считам, че трябва да бъдем особено предпазливи. В него има много нови неща, които се въвеждат за първи път в нашето законодателство, в това число и определени дефиниции, които обаче след това, ако бъдат записани неправилно в съответната законова разпоредба, могат да създадат неприятно объркване в работата на административните органи, които ще ползват тези нормативни разпоредби. Такъв е случаят и с дефинициите на различни понятия, направени тук, в този параграф, който гледаме в момента. Факт е, че между първо и второ четене някои от нещата, които бяха записани в тези дефиниции, са поправени, а други – премахнати. Нямам представа защо това се е случило по този начин, но все пак някои от тях продължават да звучат парадоксално и смятам, че все още част от тези дефиниции се нуждаят от съществена преработка. Така например в т. 40 не се прави откровено разлика между „данни“ и „информация“. Интересното, което е записано в тази т. 40, е, че в информационно-комуникационните технологии се използва само „хардуер“. Вижте как звучи: „Информационни и комуникационни технологии“ са технологии за създаване, обработка, съхраняване и обмен на цифрова информация – вероятно става въпрос за цифрови данни, а не за информация – в различни формати чрез използване на хардуер“. Факт е, че за обработката на информация се използва освен хардуер и софтуер. Точка 43 – дефиниция за проект, това е дефиниция от типа „конят е кон, защото е кон“ – „проект“ е проект или дейност на административен орган. Точка 38: „38. „Електронна автентикация“ е хоризонтална система за идентификация на всички участващи в електронното управление субекти, обекти и информационни системи.“ Какво е „хоризонтална система“ обаче остава загадка за четящия този документ. И например т. 41, която вече съвсем буди недоразумение: „41. „Информационна система“ е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация.“ В тази точка правим така да се каже гениалния извод, че информационните системи обработват информация. Считам, че тези дефиниции наистина трябва да бъдат сериозно огледани и при следващо разглеждане на Закона за електронното управление коригирани, така че да не будят недоразумение и откровено казано смях в някои от техните формулировки. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Данчев. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Няма желание за изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на § 38, който става § 39. Гласували 133 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 34. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението. Гласували 137 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 29. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 39, който става § 40. Гласували 132 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 32. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението. Гласували 127 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 29. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 40 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40, който става § 41: „§ 41. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 40, ал. 2 се създава т. 3: „3. разработва и актуализира План за използване на интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война.” ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма желаещи да се изкажат. Подлагам на гласуване редакцията на § 40, който става § 41. Гласували 130 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 28. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 41, който става § 42. Гласували 124 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 27. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Извинявайте, заповядайте, господин Данчев, имате думата. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук в този параграф правим дребни промени на Закона за електронната идентификация и за пореден път правим дефиниция на „електронна идентичност“. Няма как в тази ситуация да не споменем, че интересен момент като цяло в настоящия законопроект са предложените и вече част от тях одобрени промени, свързани с електронната идентификация на гражданите при заявяване на електронни услуги от държавната администрация. Няма как, разбира се, тук да не припомня, че отдавна – преди почти две години, БСП предложи система за прилагане на идентификация по положен електронен квалифициран подпис, което щеше да означава незабавно въвеждане на електронната идентификация. Припомням, че това предложение беше отхвърлено от мнозинството в залата и до момента, за съжаление, идеята за електронната идентификация на практика остава нереализирана, в това число и идеята за създаване в Държавна агенция „Електронно управление“ на център за електронна идентификация, съответно на това – и въвеждането на електронната идентификация в документите за самоличност на българските граждани, както Ви е известно вече, многократно беше отлагано от мнозинството. Сега предстои да се случи в началото на 2021 г., ако отново не бъде отложено, което аз имам съмнение, че ще се случи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Данчев. Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 42, който става § 43. Гласували 130 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 31. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 44: „§ 44. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. …) в чл. 53а се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“. 2. В ал. 4 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам желания. Подлагам на гласуване създаването на нов § 44 с текст, който току-що беше представен. Гласували 120 народни представители: за 91, против 13, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 43 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „§ 43 от Преходни и заключителни разпоредби отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45, като в ал. 1 след думите „Системната интеграция по“ се добавя „глава първа „а“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Летифов. Господин Данчев, заповядайте за изказване. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В този параграф се утвърждава една порочна практика на законодателния процес в 44-тото народно събрание важни текстове от закона да се променят в Преходни и заключителни разпоредби. Всъщност с приетите дотук текстове създаването на единен системен оператор се отмени и сега с § 43 ни се предлага задължението за извършване на системна интеграция да се вмени със закон на една търговска фирма – в случая „Информационно обслужване“. Сиреч, „Информационно обслужване“ ще е задължено да изгражда, поддържа, развива и наблюдава – каквото и да означава това – работоспособността на информационните системи. Интересен, разбира се, остава въпросът как ще се определя възнаграждението на „Информационно обслужване“ за тази работа, не става ясно и кой ще контролира поддръжката на изградените информационни системи, осъществявани, пак казвам, от едно търговско дружество. От записаното дотук и прието миналата седмица в § 13, който стана § 12, излиза, че „Информационно обслужване“ няма да подлежи на контрол от Държавна агенция „Електронно управление“ по отношение на извършената системна интеграция. Задавам си въпроса: каква отговорност носи държавата в едно търговско дружество, пък било то и с мажоритарна държавна собственост? За мен с тези законови промени очевидно се узаконява безотговорността. Нещо повече, при така записаното на Държавна агенция „Електронно управление“ на практика се вменява задължението да поддържа системите на държавната администрация – нещо, за което Държавната агенция „Електронно управление“ поне в момента, според мен и по моя информация, няма необходимия капацитет. Така Държавна агенция „Електронно управление“ ще съвместява две функции: първо, да определя и контролира държавните политики в областта на електронното управление и, второ, да поддържа информационно-комуникационните технологии и инфраструктурата на държавната администрация. Никъде в правомощията на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“, който си е административен орган, не е записано правомощие да поддържа системите на държавната администрация. Така системите на централно ниво за мен остават безпризорни, а председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ може да изгражда някои от тях, но въпросът е кой пак ще ги поддържа? Така че за мен тук този законопроект узаконява освен, както казах, безотговорността и безстопанствеността. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Данчев. Има ли реплики? Няма. Изказвания? Господин Иванов, заповядайте – имате думата. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да не се съглася, господин Данчев, с Вашето изказване поради две причини, но понеже не Ви правя реплика, ще направя изказване. Вижте, колеги, когато говорим за публични предприятия, това са предприятия, които са дефинирани в Закона за публичните предприятия, приет тази година. В него е записано много точно какво е публично предприятие, какво е държавно или общинско, могат да бъдат дори и предприятия с под 50% държавно или общинско участие, а тук говорим за предприятие, което е с 99,5% държавно участие. Така че това предприятие отвсякъде е публично, това не е търговско предприятие, господин Данчев. Надявам се, че сте били в залата, когато е приет този закон за публичните предприятия, за разлика от този закон, който в момента гледаме, понеже отсъствахте от Комисията. Това е, от една страна. От втора страна, позволете ми да не се съглася с Вашите твърдения, че „Информационно обслужване“ ще изгражда, а няма кой да поддържа. Напротив, „Информационно обслужване“ ще изгражда и ще поддържа тези системи. Най-добре е според нас един орган да изпълнява всички тези функции, за да не се размива отговорността след това. Така че, колеги, предлагам да подкрепим внесените от Министерския съвет промени в Закона и да бъдат приети така предложените промени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Първа реплика – господин Летифов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, уважаеми колеги! Принципно сте прав за това, което казахте, но господин Данчев каза няколко основни неща и Вие трябваше да ги разсеете. Първо, „Информационно обслужване“ не е търговско дружество. Има съвсем малък процент, както споменахте. Второ, то има ангажимента да се грижи за тези информационни системи и да ги обслужва. Той не е страничен наблюдател. Трето, държавата не отсъства от това дружество, защото принципал е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така че редът е спазен, общо взето, но ако има нещо друго, което трябва да се види след работата, която ще се върши и ще се извършва там по тази системна интеграция, трябва да се уточни на тази база. Първо, това е дружество изцяло в прерогативите на държавата, в отговорността на Министерството на транспорта и министърът е принципал. Това са съществени неща и Вие трябваше да ги кажете. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Летифов. Втора реплика – господин Данчев, заповядайте. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не знам в тази реплика на кого да отговоря – на господин Летифов или на господин Иванов? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Не, към господин Иванов отправете репликата, такъв е редът. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Към господин Иванов, но и към господин Летифов ще се опитам да го съчетая под някаква форма… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Не, той направи реплика на господин Иванов. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Като лично обяснение, може би. Да, разбрах какво направи, но изказването му беше насочено не срещу изказването на господин Иванов, а по-скоро срещу това, което аз казах в моето изказване. Всъщност тук нещо се пропусна и от господин Летифов, и от господин Иванов – да споменат, че с промените, които правим сега, отпадна един цял раздел от Закона за електронното управление, който касаеше работата, функциите, дейността, задачите на единния системен оператор, на нереализиралото се Държавно предприятие „Единен системен оператор“. Господин Иванов, ако беше се реализирало това предприятие, и то щеше да е публично предприятие по смисъла на този закон. Неговите функции, които бяха много подробно описани в повече от десет точки в Закона, сега отпадат и се свеждат до една точка като задачи и функции на предприятието „Информационно обслужване“. Това за мен буди недоумение. И, второ, към господин Летифов. Все пак ще кажа, че най-важното нещо, господин Летифов, е при определянето на задълженията на едно държавно предприятие, дали е търговско или не е – спор, който няма да водим сега, е: кой заплаща неговата дейност, кой ще заплаща и как ще определя сумата, която трябва да му бъде платена за свършената работа, възнаграждението, което ще получи това предприятие? Това е ключовият момент тук. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Данчев, съчетахте две в едно. Дадохте отговор и визирахте и господин Иванов, и господин Летифов. Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Иванов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, за държавното предприятие, което е отменено с този закон, трябваше да се похарчат огромни средства, за да може да започне да функционира. Затова ние даваме на „Информационно обслужване“ възможността да изграждат, да поддържат тези системи, които ще се използват оттук нататък. Това е, така че не виждам какъв е проблемът и за какви средства говорите Вие. Много по-малко средства, господин Данчев, ще се изхарчат с вменяването на задълженията на „Информационно обслужване“…(Реплики.) Господин Данчев, слушате ли ме? Много по-малко средства ще се изразходват, господин Данчев, чрез вменяването на „Информационно обслужване“ да изпълнява тези дейности, а не да се създава тепърва такова дружество. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли други изказвания? Господин Свиленски, заповядайте, имате думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Колеги, нали този закон го приемахте преди няколко месеца, години? Е, тогава не помислихте ли, че трябват много пари, за да функционира това държавно предприятие? Тогава къде бяхте, господин Иванов, да кажете, че трябват много пари и че няма да може да стане, за да го прехвърлим сега в „Информационно обслужване“, където е неясно колко пари, защото тук всеки говори за много, но никой не казва колко?! Хайде, някой да излезе и да каже колко пари са необходими, за да почне да функционира това нещо или пак след три месеца, колегите от Министерството на транспорта или „Информационно обслужване“ ще внасят промени за преместване някъде другаде. Кога ще видим електронно управление? Както каза господин Гечев – никога! Нека някой от управляващото мнозинство от тази трибуна да излезе, да поеме ангажимент и сега тук да каже, че този ход е правилен, че ще струва толкова пари на българските граждани и че електронното управление ще започне да функционира така, както очаква цялото българско общество. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Свиленски. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Няма желание за други изказвания. Първо, подлагам на гласуване предложението от Георги Свиленски и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 132 народни представители: за 46, против 54, въздържали се 32. Предложението не е прието. Гласуваме текстът на вносителя за § 43, който става § 45, като в ал. 1 след думите „Системната интеграция по“ се добавя „глава първа „а“. Гласували 131 народни представители: за 91, против 31, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46, като думите „от този закон“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 44, който става § 46, с направената корекция. Гласували 133 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 45 има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 45, който става § 47: „§ 47. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват достъпност на съдържанието по чл. 58в на: 1. интернет страниците, създадени след 23 септември…“ Тук е пропусната „2018 г.“ Ако позволите, да я добавим. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да го прочетете така, както е. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Моля да се добави: „…23 септември 2018 г. до влизането в сила на този закон – в срок до шест месеца от влизането му в сила; 2. интернет страниците, създадени преди 23 септември 2018 г. – в срок до 23 септември 2020 г.; 3. мобилните приложения – в срок до 23 септември 2021 г. (2) Първият доклад по чл. 60б, ал. 2 се изготвя и публикува до 1 септември 2022 г. и обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 22 декември 2021 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Първо, ще гласуваме техническата корекция за добавянето на 2018 г. в т. 1, след „23 септември“. Гласували 126 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 31. Предложението е прието. Гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за § 45, който става § 47. Гласували 118 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 30. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 46 има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 48: „§ 48. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 46, който става § 48. Гласували 120 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието, с което приключихме работата по този законопроект. Пристъпваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ, № 902-01-50. Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2019 г. Започваме с Доклада на Комисията по земеделието и храните. Заповядайте да го представите. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск в залата на Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Подлагам на гласуване допуск в залата на лицето, което току-що беше представено от госпожа Стоянова. Гласували 95 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, допуснатото лице да бъде поканено в залата от квесторите. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 ноември 2019 г., на което обсъди цитирания Законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: доктор Лозана Василева – заместник-министър, Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на рибарството“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Ваня Иванова – главен експерт. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Василева, която отбеляза, че промените са свързани с осъществяването на дейностите по управлението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 –2013 г. от страна на ИАРА и са част от мерките, гарантиращи правилното функциониране на системите за управление и контрол на Оперативната програма. В тази връзка, със Законопроекта ИАРА е определена като отговорен орган по събирането както на недължимо платените и надплатените суми по проекти по програмата, финансирани от Европейския фонд за рибарство и свързаното с тях национално съфинансиране, така и на глобите и другите парични санкции, предвидени в българското законодателство и в правото на Европейския съюз. Потвърдено е правомощието на изпълнителния директор на Агенцията да издава решения за налагане на финансова корекция по реда на Глава пета от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които ще се установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70 от същия закон. Тази разпоредба ще се прилага и по отношение на решения за налагане на финансови корекции, издадени до влизането на Закона в сила. Извън основанията по чл. 70 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ, ще се установява с акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Създава се правно основание изпълнителният директор на Агенцията да одобри със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Оперативната програма, като се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Заповедта и правилата ще следва да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“. В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта. Изразиха съмнение, че предлаганите промени ще доведат до целения резултат, тъй като разпоредбите са твърде общи и в тях има редица неясноти. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ отбелязаха, че на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се възлагат твърде много правомощия по старата оперативна програма, които той трудно ще изпълни. Все пак ще подкрепят Законопроекта, за да дадат възможност на предложените мерки да допринесат за подобряване на прилагането на Програмата и събираемостта. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ оцениха Законопроекта като по-балансиран, в сравнение с отхвърления в пленарната зала, но призоваха при изработването на правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ да бъде отчетена спецификата на бранша и преди издаването на заповедта правилата да бъдат съгласувани със заинтересованите страни. Във връзка с поставените въпроси от Министерството обясниха, че и в момента на основание чл. 70, ал 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изпълнителният директор на Агенцията издава решения за налагане на финансови корекции, но е необходимо изрично в специалния закон да бъде потвърдено това негово правомощие, за да се избегне противоречивата съдебна практика. Подчертаха, че правилата, които изпълнителният директор на Агенцията ще одобри, не представляват правно основание за издаването на решенията за налагане на финансови корекции, а касаят единствено начина, по който се определя размерът на корекциите. Подчертаха, че новите разпоредби нямат обратно действие и ще се прилагат единствено за проекти, по които периодът на мониторинг не е изтекъл. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Откривам разискванията. Господин Апостолов, имате думата. ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Наистина това е един по-балансиран вариант от този, който ни беше предложен предходния път тук, в пленарната зала, но въпреки това ние даваме в ръцете на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури един камшик, с който той може да упражнява влияние и да предопределя развитие в този бранш, като налага финансови корекции на бенефициенти по тази програма. В тази връзка наистина е важно да се спомене, че бенефициентите по тази програма са ощетени спрямо Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. В Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. се търси 100% изпълнение на производствена програма, докато по другите мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, изпълнението на производствената програма е в размер на 50%. По този начин бенефициентите са поставени в неравностойно положение и едните спрямо другите могат да понасят по-голяма тежест от тези наложени финансови корекции. Отделно от това трябва да се спомене, че наистина противоречивата практика на съдилищата води до абсолютно разнопосочни съдебни актове, в които, от една страна, се отхвърлят исканията за налагане на финансова корекция, а, от друга страна, отсъждането е в полза на бенефициентите. В крайна сметка няма една утвърдена практика и е редно тези правомощия наистина да бъдат потвърдени, но нека те да бъдат потвърдени, така че да бъдат в услуга на тези бенефициенти, тъй като това е Програмата с най малко изпълнение. Знаем, че съществува риск от отнемане на част от бюджета през тази година и ние по този начин – във връзка с по-стриктния контрол спрямо другите мерки, караме бенефициентите все по да оредяват и да не кандидатстват. Във връзка с това ще искам да помоля да бъдат разработени схема и методология, по които ще бъдат налагани тези финансови корекции, за да бъде ясна, точна и прецизирана спрямо бенефициентите, за да нямаме такова проявление на еднолични актове в лицето на изпълнителния директор и той да налага финансови корекции на бенефициенти по указание, така да се каже. Независимо от всичко, което изложих, ние ще подкрепим този законопроект, но оттук насетне ще съблюдаваме стриктно всичко, което се случва в бранша, за да може да видим дали наистина правомощията, които сега даваме с това гласуване на изпълнителния директор, ще доведат до по-високо ниво на усвояемост на тази програма, ще доведат до отсяване на плявата от зърното, тоест да се видят кои проекти са правени само и само да се вземе субсидията и кои са жизнеспособните проекти, които носят реален растеж. Така че, пак казвам: ние ще подкрепим този законопроект и ще съблюдаваме абсолютно много точно и ясно какво прави оттук нататък изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов. Има ли реплики? Не виждам. Имате думата за изказване, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малко съм изумена от изказването на господин Апостолов с тезата, че сега ни се предлага Законопроект, който е много по-добър от този, който залата не подкрепи на първо четене през месец юли. Няма абсолютно никаква разлика в двата законопроекта и във философията на двата законопроекта. Първо, става въпрос за това, че ние даваме възможност на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да налага финансови корекции, които и досега се възлагат, тъй като регламентите, по които Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г. вменява такива задължения на изпълнителния директор, и тогава, и сега си препотвърждаваме. Второто нещо, което и в стария, и в новия законопроект е движещо или основно в промяната, е, че ще публикуваме в „Държавен вестник“ правила, методика със заповед на изпълнителния директор, на базата на която ще се правят финансовите корекции. Но тук съществува регламент. Този регламент казва какви финансови корекции могат да бъдат направени. Затова разлика в двата законопроекта няма, още повече че според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да минат поне три месеца, за да се внесе втори законопроект, но той трябва да е съществено различен от този, който е отхвърлен в залата. Тук нямаме съществени различия. Другата хипотеза е, че може да се внесе същият законопроект, но при условие че имаме наложени санкции. Тук нямаме наложени санкции, защото заместник-министър Лозана Василева каза, че те искат да застраховат под някаква форма за различни правни и съдебни решения по отношение на дела, които се водят за договори, които имат точно такива финансови санкции. Тоест и тук нямаме тази хипотеза да повтаряме същия законопроект, но този път през Министерския съвет. Единствената разлика между първия и втория законопроект е, че имаме оценка на въздействие и много по-точна информация за това колко са проектите, колко са наложените досега финансови санкции – 153 на 78 проекта, за малко над 7 млн. лв. Това е разликата спрямо първия законопроект, който не беше подкрепен в залата. В мотивите на Законопроекта, забележете, е записано, че ние ще препотвърдим правомощията на изпълнителния директор. Значи един път сме ги потвърдили – тези правомощия са на база действащи регламенти, защото няма как те да са извън регламента, няма как да го прескочим, но сега ще ги препотвърдим. От тази гледна точка приемането на този закон е някакъв правен абсурд, който за втори път ни се предлага да бъде реализиран в залата. Тезата, че правим абсолютно същото, както при промяната на Закона за подпомагане на земеделските стопани, когато по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ние – съответно БСП, подкрепихме предложената промяна да има действащи правила и методика и тази методика да бъде официално публикувана, за да няма проблеми при нейното прилагане и финансовите корекции да бъдат обосновани. Но там имахме тезата и казуса, че съдът по правило отхвърляше каквито и да било предложения. Тоест не отхвърляше, а не разглеждаше по същество заявленията или исканията, защото методика нямаше. Тоест трябваше да има официална методика, за да може съдът да се произнесе по същество по договорите. В тази програма ние нямаме тази хипотеза, защото никой не оспорва методиката, по която са наложени финансови корекции – оспорват се договорите. В договорите, подписани 2010 – 2011 г. има задължения за бенефициентите, те казват: първо, второ, трето. Производствената програма не е обект на разглеждане дали се изпълнява в първия програмен период 2010 – 2011 г. През 2015 г. са подписани някакви анекси в тази посока и в момента на базата на тях се правят тези корекции. Тук съдът по същество разглежда дали се изпълнява договорът, а не дали финансовата корекция е коректна, или не е. И от тази гледна точка, свързването на едната с другата програма, ми се струва малко абсурдно. По време на обсъжданията колегите, а сега и господин Апостолов, се притесняват, че ще има субективизъм при налагането на финансови корекции. Може би темата е малко по дълга. Субективизъм едва ли би могло да има, но аз се притеснявам по-скоро за това как Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури ще изпълни тези изисквания и ще следи съответно тези финансови корекции да бъдат върнати или наложени и съответно след това да бъдат събрани от бенефициентите. Колеги, Законът за рибарство и аквакултури беше променян няколко пъти. Управляващ орган в момента не е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, а дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите. Много отдавна Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от гледна точка на административния капацитет, който има, не се занимава с Програмата за морско дело и рибарство, както е сега. Тоест тя има съвсем други насоки на работа и те са свързани преди всичко с контролни функции, които нямат нищо общо с оперативните програми. Затова ми се струва, че възможността и прехвърлянето на отговорността върху тях ще създаде доста сериозни проблеми при изпълнението на тази задача. И може би на последно място – отново Министерството на земеделието, храните и горите бяга от отговорността да участва в разработването на правилата, въпреки че са по Регламент. Същото направи и с Програмата за развитие на селските райони, когато Министерството казахме, че е управляващ орган, но не поискаха да участват в тези правила, те бяха прехвърлени на Държавен фонд „Земеделие“. Сега по същия ред цялата отговорност се стоварва на Агенцията не само с корекциите, но и с написването на правилата и тяхното прилагане. Струва ми се, че по този начин Министерството се опитва да абдикира от отговорностите и от проблемите, които биха могли да се появят. Не че казваме, че всичко ще бъде перфектно, въпреки правилата и това, което ще бъде публикувано като правила в „Държавен вестник“, но те няма да имат тази функция и възможност да отсеят проектите, които наистина се изпълняват и са коректни, от тези проекти, които имат възможност да бъдат развивани и които са в рамките на изпълнението си, в рамките на договора, който е сключен за тях. Не подкрепихме Законопроекта, който разглеждахме през месец юли. Тогава бяхме „против“. Сега се въздържаме. Струва ми се, че това, което се цели с него, няма да се случи. Може би след няколко месеца ще го видим. Така или иначе, проба-грешка, проба-грешка в Народното събрание създава прецеденти и условия за неефективна работа, особено в сектори, които са чувствителни, които имат проблеми, но тези проблеми се заобикалят, не се решават, а чрез законите се търси тяхната по-нататъшна реализация и изчистването на образа на самата програма в нейното изпълнение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Реплики? Не виждам. Изказвания? Имате думата, господин Иванов. Заповядайте. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен е учудващо, че след четиримесечно прекъсване отново гледаме един законопроект, който, след известни дебати в Комисията и в залата тук, беше отхвърлен. Сега ни се предлага с известни промени в словореда едно и също нещо, което бяхме определили като правен абсурд. Тази зала го отхвърли и не виждам или поне не съм разбрал към днешна дата тези препоръки, които направихме от трибуната, а именно: да бъде сезирана прокуратурата, да бъде потърсена отговорност на съответните длъжностни лица за извършените нарушения през предходния програмен период на Програмата за рибарство и аквакултури, да се е случило. Такова нещо не се случи. Взех стенограмата от предния път, където колегите от Патриотите, от ДПС, изключая това, което ние говорихме, определят и окачествяват този законопроект като правен абсурд – със задна дата налагаме санкции! Какво се опитвате пак да направите? Да ни върнете от същото, но още в повече. Нещо, което чухме и вчера за бюджета. Към днешна дата ни предлагате същата претоплена манджа, само че, колеги, няма как да стане тази работа. Ще ми бъде интересно, днес тези, които бяха против, как ще гласуват за това нещо, защото то е същото, няма никаква разлика. Какво се опитваме да направим? Опитваме се да отмием отговорността днес от някои служители, които са проспали куп нарушения по време на първия програмен период, неправилно са разписали самата програма и към днешна дата се опитваме да им дадем амнистия. Ще се влезе в един порочен кръговрат от съдебни дела, които ще бъдат заведени за наложени финансови корекции и санкции за изминали и изтекли вече договори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, каквито права ще й дадем, ако се приеме този закон. И след това съдът ще ги връща, защото със задна дата няма как да им налагат санкции. И всичкото това нещо, с риск да се повторя от преди четири месеца, ще бъде за сметка на данъкоплатеца! Защото знаете, пак да Ви повторя да се сетите, че всички тези санкции, които се налагат от Европейската комисия са за сметка на държавния бюджет, за сметка на всички данъкоплатци. Тоест някой е вършил безобразия, някой е крал безобразно европейски пари и накрая ще ги платим всички ние. Към днешна дата Вие се опитвате да ни пробутате отново това нещо. Защо? Не мога да разбера. Каква е тази упоритост и кого се опитвате да прикриете? Някой служител ли или някоя мащабна кражба, която се е извършила в тогавашното ръководство на Агенцията по рибарство и аквакултури? Не знам господинът, който сега е директор на тази агенция, в момента осъзнава ли какво му се стоварва на главата, че той след приемането на този закон ще носи персоналната отговорност за загубените дела оттук нататък. Предишният министър на земеделието, който за подобни неща напусна Министерството, направи един неуспешен опит да измъкне Оперативната програма от Агенцията и да я вкара в Министерството, което завърши с катастрофа. Говоря – по новия програмен период. Беше уволнен директорът на това звено, което трябваше да се занимава с Оперативната програма, съответно Европейската комисия ни наложи 7 млн. евро санкции по новата Оперативна програма. Сега се опитваме с пълна сила да влезем в същия батак по старата. Тоест държавният бюджет да бъде ощетен за това, че някой е проспал. Колеги, осъзнайте се какво се случва и да приключваме този правен абсурд! Ако искате ще Ви чета тук изказвания от стенограмата на всеки един, който е вземал отношение – и господин Славчо Атанасов, и госпожа Бъчварова, и Йордан Апостолов, и господин Абазов. Всички са се изказали в посока, че този законопроект просто не става. Сега да говорим едни и същи неща, да си ги повтаряме от преди четири месеца не виждам смисъл. Ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите трябва да сезира прокуратурата. Господинът, който е директор на Агенцията по рибарство и аквакултури трябва да сезира прокуратурата. Това трябва да се случи. Днес избират нов главен прокурор. Новият главен прокурор отсега да го сезираме от тази трибуна да вземе да провери какво се случва – защо е ощетен бюджетът с толкова пари, защо никой не търси отговорност на лицата, а ние в момента се опитваме със законови норми да санираме една откровена кражба? Същото нещо направихте и със Закона за подпомагане на земеделските производители. Още тогава Ви го казах с тези къщи за гости. Какво направихте там? Нищо! Една методика. За какво говоря? Говоря, че се опитвате да скриете някои безобразия, които са извършени през годините. Това се опитвам да Ви кажа. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплика? Имате думата за реплика, уважаеми господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов! (Шум.) Чува ли ме? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, мога ли да помоля за малко тишина? Седнете на местата си или излезте извън залата. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Иванов, нека да ме чуе… (Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте, господин Атанасов. Ще изчакаме колегите да приключат с разговорите си. Моля, продължете. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Иванов, имам два въпроса към Вас: Когато започне един мач и по време на мача се променят правилата, как ще го коментирате? И вторият ми въпрос е: как ще коментирате римския принцип ne bis in idem? Преведено значи: „Не два пъти за едно и също нещо“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Втора реплика? Господин Иванов, имате думата за дуплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми колеги! Вие сте изключително прав, господин Атанасов, и моите адмирации за това, което казахте. Един мач, в който се променят правилата в движение, се казва: уговорен мач в полза на едната страна. Това се казва. Аз се радвам, че потвърждавате думите си, че в момента приемаме един правен нонсенс, който е в ущърб на определени физически и юридически лица и за сметка най-вече на българския данъкоплатец. Това е истината! Интересно ми е защо господата от ГЕРБ, вносителите, защото този път го внася Министерският съвет, преди беше внесен от народни представители, не вземат отношение по тази тема. Защо си мълчат и не искат да кажат защо днес се опитваме да санираме едно огромно безобразие, една кражба? Откровена кражба! По друг начин не мога да го нарека. Тук има председател на Земеделска комисия, има представители на Земеделската комисия. В крайна сметка вземете отношение и обяснете защо след четири месеца, когато този закон е отхвърлен тук с пълно мнозинство, с ясното съзнание, че приемаме един лобистки закон, закон, който прикрива откровени престъпления, днес го внасяте отново и искате да се приеме? Това искам да разбера и да го чуем от Вас, уважаеми колеги. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Продължаваме с изказванията. Не виждам желаещи. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет. Гласували 147 народни представители: за 106, против 23, въздържали се 18. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка от Програмата: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е приет на първо гласуване на 25 юли 2019 г. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Имате думата за представяне на Доклада за второ гласуване, уважаеми господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя предложение за допускане в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъдат допуснати: господин Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно нормативна дейност“, Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Росица Пенкова – експерт дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Явор Серафимов – началник-сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете допуснатите лица в залата. Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2019 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 3, т. 4 накрая се добавя „и финансиране на тероризма“.“ По § 1 има предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: „В § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 отпада. 2. Точка 2 става т. 1, като в нея – в новото съдържание на т. 18, се правят следните допълнения: а) след думата „посредничество“ се добавя „и/или продажба“; б) след думата „имоти“ и на двете места на нейната употреба се добавя „и/или движими активи – моторни превозни средства“; в) след думите „месечният наем“ се добавя „и/или продажната цена“. 3. Точка 3 става т. 2, като в нея се правят следните изменения и допълнения: а) в уводното изречение числото „39“ се заменя с „38“; б) в текста на създаваната т. 36 след думата „лица“ се поставя запетая и се добавя „физически и юридически, които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ или ЗКПО“, а след местоимението „които“ се добавя „по занятие“; в) т. 37 отпада; г) т. 38 става т. 37, като се изменя така: „37. физически и юридически лица, извършващи по занятие предоставянето на услуги за обмяна на виртуални валути/електронни пари и признати валути без златно покритие, чиято дейност представлява повече от 10% от общия им годишен оборот и/или движение на паричен поток и които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ и ЗКПО, независимо от мястото на изпълнение и сключване на договорите по покупка, продажба, обмен или посредничество на виртуална валута/електронни пари съгласно чл. 2, т. 2 от Директива 2009/110 на ЕО и признати валути без златно покритие;“ д) т. 39 става т. 38, като се изменя така: „38. всяко лице, извършващо по занятие предоставянето на услуги и дейности по доставчици на портфейли и предлагане на попечителски услуги, чиято дейност представлява повече от 10% от общия им годишен оборот и/или движение на паричен поток и които са данъчно задължени лица по ЗДДФЛ и ЗКПО, независимо от мястото на изпълнение и сключване на договорите по покупка, продажба, обмен или посредничество на услуги съгласно чл. 3, т. 7 от Директива 2015/849 на ЕО;“.“ Комисията подкрепя предложението по т. 3, буква „б“ в частта относно добавянето на думите „по занятие“ и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 13 се изменя така: „13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, както и лицата, които като основна стопанска или професионална дейност предоставят, пряко или непряко чрез свързани с тях лица, съдействие под каквато и да е форма или съвети по данъчни въпроси;“. 2. Точка 18 се изменя така: „18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;“. 3. Създават се т. 36 – 39: „36. лица, които по занятие търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; 37. лица, които по занятие съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; 38. лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; 39. доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги;“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 88 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 14. Предложенията са приети. Подлагам на гласуване неподкрепената от Комисията част на предложението на народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов. Гласували 94 народни представители: за 27, против 44, въздържали се 23. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1, който става § 2. Гласували 98 народни представители: за 78, против 16, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, като в него думите „Създава се чл. 9а:“ се заменят с „В глава първа, раздел ІІ се създава чл. 9а:“. Предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 10, т. 4 накрая се добавя „в предвидените в закона случаи“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5, като в него думите „задълженият субект“ се заменят с „лицето по чл. 4“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване три текста – текстът на вносителя за § 2, който става § 3, с предложението за заместване, направено от Комисията; втори текст – предложението на Комисията за създаване на нов § 4, с предложението от Комисията за допълнение; и текстът на вносителя за § 3, който става § 5, с предложението на Комисията за заместване в текста. Гласували 97 народни представители: за 95, против 1, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 4 има предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: „В § 4 в новото съдържание на чл. 18 думите „или сметки или депозитни сертификати на фиктивно име“ и „или сейфове на фиктивно име“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6: „§ 6. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. Забранява се откриване или поддържане на анонимни сметки или депозитни сертификати, или сметки или депозитни сертификати на очевидно фиктивно име, както и наемане или поддържане на анонимни сейфове или сейфове на очевидно фиктивно име.“ Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 21, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. когато рискът от изпиране на пари и рискът от финансиране на тероризъм в конкретния случай са ниски и са предприети мерки за ефективното им управление“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Имате думата, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За направеното от нас предложение сме направили необходимите консултации с експерти, които се занимават с подобна тематика. В нашето предложение, когато го внесохме за второ четене, направихме необходимата мотивировка, която е следната: считаме, че е недопустимо в законодателна разпоредба да се предвижда разкриване от страна на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари на едно бъдещо евентуално събитие, а именно наличие на фиктивни лица и/или попадането им в това понятие. Няма и не са налице никакви правила, методики, анализи и параметри за разкриване и установяване към момента на комплексна проверка на лицата съгласно чл. 10 от същия закон на трети лица, попадащи в хипотезата и параметрите на термина „фиктивно име“. От друга страна, няма и не е налице легална дефиниция. Приемането на една такава порочна разпоредба предполага свободно интерпретиране и тълкуване, както и злоупотреба с право и власт от страна на изпълнителната власт спрямо лицата по чл. 4. Това са мотивите ни и желанието да ги разберете и да се гласува за нашето предложение, защото наистина то предполага един бъдещ и, за съжаление, със сериозни опасения от наша страна, че може да се случи административен и всякакъв произвол. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов. Гласували 103 народни представители: за 31, против 44, въздържали се 28. Предложението не се приема. Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4, който става § 6, и предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 75, против 17, въздържали се 3. Предложенията се приемат. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) Издателите на електронни пари и техните представители могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 – 3 по отношение на електронни пари, когато въз основа на оценка на риска е установен нисък риск и са изпълнени едновременно следните условия: 1. платежният инструмент не е презаредим или има максимален месечен лимит на плащанията по сделки до левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, който може да се използва само в Република България; 2. максималната електронно съхранявана сума не надхвърля левовата равностойност на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута; 3. платежният инструмент се използва единствено за закупуване на стоки или услуги; 4. платежният инструмент не може да се захранва с анонимни електронни пари; 5. издателят на електронни пари осъществява подходящо наблюдение на сделките или деловите взаимоотношения, позволяващо разкриването на необичайни или съмнителни сделки. (2) Изключението по ал. 1 не се прилага в случай на обратно изкупуване в брой или чрез теглене в брой на паричната стойност на електронните пари, когато сумата надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута, или в случай на платежни операции, инициирани от разстояние, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, когато сумата на платежната операция надвишава левовата равностойност на 50 евро или тяхната равностойност в друга валута. (3) Задължените лица по чл. 4, т. 1 и 2, в качеството си на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 5, предложение второ от Закона за платежните услуги и платежните системи, приемат плащания с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, само когато тези карти отговарят на изисквания, еквивалентни на тези по ал. 1 и 2.“ 2. Алинея 4 се отменя. 3. В ал. 5 след думите „електронни пари“ се поставя запетая и се добавя „включително приемането на плащания на територията на Република България, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави и отговарящи на изискванията на ал. 1 и 2“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 26, т. 5 думите „които следва да се докладват“ се заменят със „за които следва да се уведомява“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 11: „§ 11. Създава се чл. 36а: „Чл. 36а. (1) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции по чл. 36, ал. 2. Списъкът може да бъде оповестен публично. (2) По искане на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, държавните и местните органи и институциите, ведомствата и политическите партии, при които се заемат длъжностите по ал. 1, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1. (3) По искане на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2, предоставят необходимата информация за включването й в списъка по ал. 1. (4) Органите, институциите, ведомствата и политическите партии по ал. 2 и организациите по ал. 3 уведомяват своевременно дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за настъпили промени в данните и информацията в списъка по ал. 1. В тези случаи дирекцията информира своевременно Европейската комисия за настъпилите промени, като предоставя актуализиран списък.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да спрем тук, уважаеми господин Нунев. Изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 5, който става § 8; предложението на Комисията за създаване на нов § 9, с текст съгласно Доклада на Комисията; текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 6, който става § 10, и предложената от Комисията редакция на § 7, който става § 11. Гласували 93 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 2. Предложенията са приети. Моля, продължете, уважаеми господин Ципов. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В случаите, когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал, 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 – 41 включително. Рискът се отчита и мерките се прилагат и след изтичане на едногодишния период до момента, в който основателно може да се приеме, че това лице вече не представлява риск, специфичен за видните политически личности.“ 2. Алинея 2 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 13, като в него думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.“ По § 9 е направено предложение от народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов: В § 9 в новото съдържание на чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения: „1. т. 2, 3, 4 и 5 – отпадат. 2. т. 6 и 7 стават съответно т. 2 и 3.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказване – господин Иванов, имате думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, мерките срещу изпиране на пари са изключително важни и когато приемаме подобно законодателство, трябва изключително да прецизираме текстовете и те да бъдат работещи. Да не създаваме една правна норма, която ще остане в нищото и ще създаде правен абсурд. Аз ще Ви кажа и нашите мотиви за тези предложения. Надявам се да ги разберете, за да бъдат приети, тъй като в противен случай ще имаме нещо налице, което няма да даде необходимия ефект, който се търси. Виждате, че подкрепяме този законопроект в разумните му части. Относно нашето предложение по чл. 46, ал. 1, т. 2 и т. 4 считаме, че разпоредбите са необосновани и тяхното прилагане е обвързано с бъдещи действия на клиентите в кръга на научната фантастика – буквално, защото това нещо наистина е в тази сфера – извършването на волеизявления, които да отговарят за определено правно поведение и линия, за да не попадне в обхвата на Закона за мерките срещу изпиране на пари. При извършване на проверка по чл. 10 всеки един от клиентите при контакти с лицата по чл. 4 от Закона при извършване може да създава, извинявам се, и твори всякакви хипотези и наистина относно негови бъдещи делови взаимоотношения. Тук работим с хипотези и някакви предположения, които могат да не се осъществят, които могат да се изменят във всеки един момент под предлог за промяна на инвестиционни намерения и други. Това са мъртви разпоредби, които няма да намерят своето реално приложение в практиката и няма да постигнат желания от законодателя ефект. Именно нали това целим – да постигнем някакъв ефект, а ние създаваме правни норми, които няма да дадат необходимия ефект. Относно чл. 46, ал. 1, т. 3. Недопустимо е с правна разпоредба да се делегират права и правомощия на частни структури и лица, да се събират обем от информация и база данни за лица относно тяхната търговска практика и взаимоотношения, имуществено състояние и други обстоятелства относно лицата, които са предмет на комплексна проверка по чл. 10 от Закона. На практика с тази разпоредба се нарушава Европейската конвенция за правата на човека и Регламент 679/2016 на Европейската общност относно личните данни. Надявах се Комисията, която работеше, работната група да приеме тези мотиви, но те не са приети. На практика се допуска чрез правна разпоредба злоупотреба с право от страна на частни структури и организации, създаване на нелоялна търговска практика, търговски шпионаж под формата на предоставена информация при спазване на Закона за мерките срещу изпиране на пари и други противоправни действия, чието извършване попада в хипотезата на част от разпоредбите на Наказателния кодекс. Легализират се криминални действия по събиране на информация относно конкретни физически и юридически лица. Това създава, уважаеми колеги, предпоставки държавата да бъде осъдена по Закона за отговорността на държавата за нанесени вреди от приемането на тези противоконституционни разпоредби, с които трети частни физически или юридически лица ще злоупотребят с получената информация на база привидно спазване на материалноправна разпоредба по гласувания Закон. Допуска се вземане и прехвърляне на разследващи функции и събиране на информация като доказателство и за анализ, вменени по силата на правни норми на определени органи от изпълнителната власт. И относно мотивите ни за чл. 46, ал. 1, т. 5 – така формулиран, текстът на практика е нищожен и неприложим. При прякото тълкуване и прочит се получава например следната абсурдна ситуация: юридически субект, визиран в чл. 4 от Закона, да иска разрешение от ръководния си орган за установяване или продължаване на делови взаимоотношения със свои клиенти. Разбирате каква е безсмислицата. Затова наистина Ви моля да подкрепите нашето предложение, защото в крайна сметка ние трябва да видим закон, който да работи, който да даде необходимия ефект в тази борба срещу изпирането на пари, а не да се създават нелоялни търговски практики и възможности за злоупотреби с право и нарушаване правата на трети юридически или физически лица. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: предложението на Комисията за създаване на нов § 12 с текст съгласно Доклада на Комисията; предложението на текста на вносителя за § 8, който става § 13, с предложението за заместване в текста от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 24. Предложенията са приети. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Иван Иванов, Анна Славова и Филип Попов. Гласували 98 народни представители: за 36, против 38, въздържали се 24. Предложението не е прието. Сега ще подложа на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 9, който става § 14. Гласували 95 народни представители: за 70, против 18, въздържали се 7. Предложението е прието. Уважаеми колеги, Световният ден за борба с диабета ще бъде отбелязан в Северното фоайе. В рамките на инициативата, която е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазване, ще бъде измерена кръвната захар на народни представители, служители и гости на парламента и ще бъдат раздадени информационни материали. Всички народни представители са поканени. Обявявам прекъсване на работата за 30 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете, уважаеми господин Ципов. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17: „§ 17. В чл. 53 се създава ал. 8: „(8) В случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 18: „§ 18. В чл. 54 се създава ал. 8: „(8) Когато е приложимо, идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни може да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 или по друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на клиента и проверката на идентификацията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносителя за § 10, който става § 15; за § 11, който става § 16; предложената от Комисията редакция на § 12, който става § 17; предложената от Комисията редакция на § 13, който става § 18; и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 14, който става § 19. Гласували 82 народни представители: за 68, против 3, въздържали се 11. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 59, ал. 1, т. 3 накрая се поставя тире и се добавя „когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна за идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, както и когато прилагането на способите по т. 1 и 2 е довело до противоречива информация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22: „§ 22. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) Действителните собственици на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания са длъжни да предоставят на тези лица и други правни образувания или на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3 цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията по ал. 1 – 6 и по чл. 61 и 62 на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт по ал. 4, т. 3.“ 2. Досегашните ал. 7 – 10 стават съответно ал. 8 – 11.“ Предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 66, ал. 2 се създава ново изречение второ: „Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“ По § 17 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 24: „§ 24. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително данните и информацията, получени съгласно чл. 53, ал. 8 и чл. 54, ал. 8. 2. В ал. 2 и 3 думите „началото на календарната година, следваща годината“ се заменят с „датата“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нов § 20 с текст съгласно Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 15, подкрепен от Комисията, който става § 21; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 16, който става § 22; предложението на Комисията за създаване на нов § 23 с текст съгласно Доклада на Комисията и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 17, който става § 24. Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В чл. 68, ал. 3, след думите „тероризма информация“ се поставя запетая и се добавя „включително относно поддържането от тях към момента или през предхождащия запитването петгодишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали“ и думите „ал. 12“ се заменят с „ал. 13“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нов § 25 с текст съгласно Доклада на Комисията и текстовете на вносителя, подкрепени от Комисията съответно за параграфи 18 и 19, които стават параграфи 26 и 27. Гласували 88 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 14. Предложените текстове са приети. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народния представител Пламен Нунев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. В ал. 3, изречение първо думата „докладвани“ се заменя със „за които е получено уведомление. 2. Алинея 5 се отменя.“ По § 20 има предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 29: „§ 29. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Забраната по ал. 1 не е пречка за разкриването на информация между лица по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 и кредитни и финансови институции от държави членки, при условие че принадлежат към една и съща група, или между лицата по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 и техните клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло политиките и процедурите в рамките на групата, включително процедурите за обмен на информация в рамките на групата, в съответствие с чл. 104 и че политиките и процедурите в рамките на групата отговарят на изискванията на този закон.“ 2. Създава се ал. 8: „(8) Достъпът на субектите на лични данни до обработваните за целите на превенцията на изпиране на пари и финансиране на тероризма техни лични данни от лицата и органите по ал. 1 се ограничава до степента, в която това се налага за ефективното прилагане на забраната по ал. 1 и доколкото същото е необходимо и пропорционално спрямо законните интереси на тези лица.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване създаването на нов § 28 в редакция на Комисията, и § 20, който става § 29. Гласували 91 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 19. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми народни представители, по Доклада за второ гласуване беше приет и Допълнителен доклад. Към настоящия момент преминаваме към Допълнителния доклад. По него има предложение, направено от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Има направено предложение от народния представител Красимир Ципов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 81 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите „анализи или“ се поставя запетая и се добавя „при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице, или“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Компетентните органи, получили информация от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на този закон, не могат да използват получената информация за цели, различни от тези, за които е предоставена.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване новия § 30, който току-що беше изчетен от господин Ципов. Гласували 91 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Връщаме се към основния Доклад. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 31: „§ 31. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „и финансирането на тероризма“ се добавя „от лицата по чл. 4, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор и другите компетентни органи по този закон“ и се създава изречение второ: „Събраните при условията и по реда на този закон и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма лични данни не могат да бъдат обработвани от лицата по чл. 4, дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор и другите компетентни органи по този закон за цели, различни от превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма.“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Преди установяването на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция лицата по чл. 4 предоставят на клиентите информация за целите, за които ще се обработват личните им данни. (4) Лицата по чл. 4 изтриват или унищожават обработваните от тях лични данни след изтичането на срока за съхранение по чл. 67, ал. 1, 6 и 7, освен ако специален закон не предвижда друго.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „органите за надзор и другите компетентни органи по този закон“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на новия § 31. Гласували 96 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Подаването на уведомление по чл. 72 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на което са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало уведомление по чл. 72 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за изпиране на пари, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране. (5) Лицата по чл. 4 осигуряват подходящи мерки за защита на своите служители и лица в сходно положение, ангажирани в тяхната дейност на друго основание, които подават вътрешни сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, по определен, независим и анонимен начин, пропорционален на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на новия § 32, който току-що беше изчетен от господин Ципов. Гласували 93 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преминаваме към Допълнителния доклад. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 32а: „§ 32а. В чл. 87 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „класифицирана“ се заличава. 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Предоставената от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на ал. 2 информация, както и нейният източник не може да се разкриват на лицата, за които се отнася информацията, или на трето лице.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на § 32а, представен от господин Ципов. Гласували 89 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Връщаме се към основния Доклад. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 33. По § 22 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 34: „§ 34. В чл. 93, ал. 3 се изменя така: „(3) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена на звеното за финансово разузнаване на друга държава по реда на този раздел, на друг орган, институция или служба своевременно и във възможно най-голяма степен. Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да откаже да предостави предварителното си съгласие за разкриване на информацията, предоставена по реда на този раздел, само ако това би могло да навреди на текущо разследване или би довело до последствия, които са явно непропорционални на законните интереси на физическо или юридическо лице или на Република България. Отказът се мотивира за всеки конкретен случай.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 21, който става § 33, и редакцията на Комисията за § 22, който става § 34. Гласували 94 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 22. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 36, като в ал. 1, т. 6 след думата „Прокуратурата“ се добавя „на Република България“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на текста на вносителя за § 23, който става § 35, и текста на вносителя за § 24, който става § 36, с направената добавка. Гласували 96 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който § 37: „§ 37. В чл. 101, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „15. разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4, както и на лицата в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за изпълнението на задълженията, установени в този закон, в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в актовете по прилагането им, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители и лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание, за целите на този закон, на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на актовете по прилагането им;“ 2. В т. 16 след думата „служители“ се добавя „или лица в сходно положение, ангажирани в неговата дейност на друго основание“ и накрая се поставя запетая и се добавя „включително сигнали за съществуващо съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Пристъпваме към гласуване на редакцията на Комисията за § 25, който става § 37. Гласували 93 народни представители: за 75, против няма, въздържали 18. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 38: В чл. 108 ал. 6 се изменя така: „(6) Контрол за спазване на изискванията на чл. 7 – 9, глава втора, глава трета, раздел I, глава седма, раздел II и глава осма се упражнява чрез прилагане на основан на риска подход съгласно чл. 114, ал. 1 и съответно от: 1. Българската народна банка – по отношение на: а) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 1, предложение второ, включително клонове на кредитни институции от трета държава, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на кредитни институции, лицензирани в други държави членки в случаите, посочени в Закона за кредитните институции; б) лицензираните от нея лица по чл. 4, т. 2, включително по отношение на дейността им чрез представители на територията на Република България, както и по отношение на установени на територията на Република България клонове на платежни институции и дружества за електронни пари, лицензирани в други държави членки; 2. Комисията за финансов надзор – по отношение на лицата по чл. 4, т. 5, 8 – 11, 30 и 31; 3. Държавната комисия по хазарта – по отношение на лицата по чл. 4, т. 21. При осъществяване на контрола Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта извършват дистанционен надзор и проверки на място.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме новия § 38 по Доклада на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 21. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 40. Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 41: „§ 41. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 изречение второ се изменя така: „Информацията може да включва и информация за подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, сигнали по ал. 9 за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.“ 2. В ал. 6 след думите „лицата по чл. 4“ се поставя запетая и се добавя „или от лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание“. 3. Създава се нова ал. 9: „(9) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор по чл. 108, ал. 6 приемат и прилагат подходящи и ефективни процедури за приемането на сигнали за потенциални или действително извършени нарушения на този закон, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, подадени от служители или лица в сходно положение, ангажирани с дейността на лицата по чл. 4 на друго основание, и за предприемане на последващи действия по тях, които включват най-малко следното: 1. специален ред за приемане на сигнали и предприемане на последващи действия по тях; 2. защита на личните данни на лицето, което подава сигнал за нарушението, и на лицето, за което се сигнализира, че е извършило нарушението; 3. че сигналите са взети предвид и при необходимост са изпратени на други компетентни органи; 4. поверителност на подаваната информация, освен когато разкриването й се изисква от закона в случаите на образувано административно или наказателно производство.“ 4. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея след думите „лице по чл. 4“ се поставя запетая и се добавя „от лице в сходно положение, ангажирано с дейността на лицето по чл. 4 на друго основание“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Дотук, господин Ципов. Може би трябва да отчетете, че има техническа грешка. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Не, не, няма техническа грешка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Два пъти се повтаря 4. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: За различни точки става дума. За т. 4 до края е по § 41 – тук изброяваме четири точки в т. 3 и да влязат в т. 4 на параграфа. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Не смятам, че това е правилно обаче. След като сте го изчели, аз съм длъжна да го подложа така. (Уточнения между докладчика Красимир Ципов и председателя извън микрофоните.) Има ли изказвания? Няма. Гласуваме § 26 по вносител, който става § 39, § 27 по вносител, който става § 40, и предложението на Комисията за създаване на нов § 41. Гласували 96 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 21. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създадат § 42 и 43: „§ 42. В чл. 117, ал. 2, т. 1 навсякъде думите „и 12 – 35“ се заменят с „и 12 – 39“. „§ 43. В чл. 119, ал. 2, т. 1 навсякъде думите „и 12 – 35“ се заменят с „и 12 – 39“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме създаването на параграфи 42 и 43, така както бяха прочетени и представени от господин Ципов. Гласували 81 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 44: „§ 44. В чл. 122 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Държавната агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон и на правилника за прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и, вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато след оценяване на обстоятелствата по конкретния случай председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или органът за надзор по ал. 1, съответно неговият ръководител прецени, че публикуването на лични данни за физическо лице, или на идентификационни данни – за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или може да застраши стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство, органите по ал. 1 предприемат следните мерки: 1. отлагат публикуването на информация за наложено наказание или мярка до отпадане на основанията за непубликуването й; 2. публикуват информация за наложено наказание или мярка без лични данни – за физическото лице, или на идентификационни данни – за юридическото лице, на което е наложено наказание или мярка, ако подобно анонимно публикуване гарантира ефективна защита на съответните данни; в този случай публикуването на тези данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се смята, че след изтичането на този срок основанията за анонимно публикуване ще отпаднат; 3. не публикуват информация за наложеното наказание или мярка, в случай че мерките по т. 1 и 2 се считат за недостатъчни, за да се гарантира, че стабилността на финансовите пазари няма да бъде изложена на риск или за да се гарантира пропорционалността на публикуването по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер.“ 2. Алинеи 3 и 4 се отменят. 3. В ал. 5 запетаята след думите „ал. 2“ и думите „т. 2 и 3 и ал. 4“ се заличават. 4. В ал. 7 след думите „прилагането му“ се добавя „както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 45. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Ципов. Има ли изказвания по тези текстове? Няма желание за изказване. Подлагам на гласуване създаването на § 44 и текста на вносителя за § 28, който става § 45. Гласували 97 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 29 има предложение на народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 46: „§ 46. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1: а) в т. 8 накрая се добавя „с изключение на паричната стойност, посочена в чл. 34, ал. 5, т. 1 и 2 от същия закон“; б) създават се т. 23, 24 и 25: „23. „Престъпление, от което е придобито имуществото“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 е всяко престъпление по българското законодателство. 24. „Виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. 25. „Доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги“ е физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути“. 2. В § 3 накрая се добавя „и изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.)“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 29, който става § 46. Гласували 94 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 47: „§ 47. (1) В срок 5 месеца от влизането в сила на този закон органите за надзор по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването ѝ в списъка по чл. 108а, ал. 1. (2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този закон дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя на Европейската комисия списъка по чл. 108а, ал. 1.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме създаването на наименование „Преходни и заключителни разпоредби“, както и редакцията на Комисията за § 30, който става § 47. Гласували 83 народни представители: за 67, противя няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията по Доклада на Комисията за отхвърляне на наименованието на подразделението и на § 31. Гласували 84 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, преминаваме към Допълнителния доклад: По § 32 има предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 48: „§ 48. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9: а) създава се нова ал. 2: „(2) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари прилагат мерките по чл. 3, т. 1 – 4 от същия закон с оглед превенция на използването на финансовата система за целите на финансирането на тероризма при условията и по реда на чл. 5 – 9, глава втора, глава трета и глава седма от Закона за мерките срещу изпирането на пари и на този закон.“ б) алинея 3 се изменя така: „(3) При съмнение и/или узнаване за финансиране на тероризъм лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да уведомят незабавно и дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В уведомлението лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари посочват максималния срок, в който операцията или сделката може да се отложат. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ в) в ал. 6 думите „ал. 3 и от държавен орган“ се заменят с „чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и от техни служители, които не отговорят за прилагането на мерките срещу финансирането на тероризма, от държавен орган“. г) в ал. 7 думите „ал. 3“ се заменят с „чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари“. д) в ал. 11 изречение второ се изменя така: „Подаването на уведомление по ал. 6 или на вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за финансиране на тероризъм не е основание за прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на лицето, подало уведомлението или сигнала, или за прилагане на други дисциплинарни мерки или санкции спрямо него.“ е) създава се нова ал. 12: „(12) Лице, което е уволнено или на което са наложени други дисциплинарни мерки, или по отношение на когото са отправени заплахи или предприети други действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това че е подало уведомление по ал. 6 или вътрешен сигнал за съществуващо съмнение за финансиране на тероризъм, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред, наред с правата за защита от незаконно уволнение и други права за защита срещу неравностойно или дискриминационно третиране.“ ж) досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „и по чл. 88 от същия закон“ се заменят с „от същия закон и органите по ал. 6“ и след думите „ал. 7“ се добавя „и 8“. з) досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 14 и 15 и в тях думите „докладването на съмнение“ се заменят с „уведомяването“. и) досегашната ал. 15 става ал. 16. 2. В чл. 9а, ал. 3 думата „класифицирана“ се заличава и думите „ал. 3 и 4“ се заменят с „ал. 4“. 3. В чл. 96 ал. 5 се отменя. 4. В чл. 15: а) в ал. 1 думите „чл. 9, ал. 1, 3 – 5, 8, 10 и 12 – 14“ се заменят с „чл. 9, ал. 1 – 5, 8, 10 и 13 – 15“. б) алинея 10 се изменя така: „(10) Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта публикуват своевременно на официалните си интернет страници информация за влезлите в сила актове за прилагане на предвидените в този закон принудителни административни мерки и наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида на наложената мярка или наказание и неговия размер. На публикуване подлежи и информация за съдебните актове, с които са отменени влезли в сила наказателни постановления след възобновяване на административнонаказателно производство по чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 122 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ информира Европейските надзорни органи за всички наложени на лица по чл. 4, т. 1 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари административни наказания за нарушения на този закон, както и за всички приложени спрямо тези лица принудителни административни мерки по този закон, включително за всяко обжалване по тях и резултатите от него.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 32, който става § 48 по Допълнителния доклад. Гласували 83 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, връщаме се към основния Доклад. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 49, като в него думите „(ОВ, L 169, 30. 06. 2017 г.)“ се заменят с „(ОВ, L 169/46 от 30 юни 2017 г.)“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме текста на вносителя за § 33, който става § 49. Гласували 83 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 34 – предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 50: „§ 50. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56 се създават ал. 11 – 14: „(11) Физически и юридически лица могат да получават при поискване информация от БНБ за съдържащата се за тях информация в системата при условията и по реда на наредбата по ал. 4. (12) Достъпът до системата на институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 се осъществява във връзка с изпълнение на служебните им задължения по повод на конкретни проверки. (13) Право на достъп до системата имат лицата, които управляват и представляват институциите по ал. 1 и органите по ал. 3, или оправомощени от тях длъжностни лица при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация. Институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информацията по ал. 1 и за въвеждане на вътрешна организация за спазване на изискванията по ал. 12. (14) Институциите по ал. 1 и органите по ал. 3 отговарят за създаването и поддържането на специален регистър, в който регистрират данни за извършените проверки, като записите в него се съхраняват 5 години от датата на направената проверка.“ 2. В чл. 56а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници.“; б) в ал. 2 след думата „Банките“ се поставя запетая и се добавя „платежните институции и дружествата за електронни пари“; в) в ал. 3 се създава т. 12: „12. Комисията за финансов надзор.“; г) в ал. 4 накрая се добавя „при условията и по реда на наредбата по ал. 8“; д) в ал. 5: аа) след думите „конкретни проверки“ се поставя точка и текстът до края се заличава; бб) създава се изречение второ: „Органите и институциите по ал. 3 отговарят за създаването и поддържането на специален регистър, в който регистрират данни за извършените проверки, като записите в него се съхраняват пет години от датата на направена проверка.“; е) в ал. 6, изречение второ накрая се добавя „и за въвеждане на вътрешна организация за спазване на изискванията по ал. 5“; ж) в ал. 8 след думата „банките“ се поставя запетая и се добавя „платежните институции и дружествата за електронни пари“; з) в ал. 9 думите „банковата сметка“ се заменят със „сметката по ал. 1“; и) в ал. 11 думите „по ал. 3, т. 1 – 9“ се заменят с „по ал. 3, т. 1 – 9 и 12“. 3. В чл. 79 се създава ал. 14: „(14) Като орган за надзор Българската народна банка упражнява правомощията по чл. 108, ал. 4 и 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 9а, ал. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ 4. В чл. 103, ал. 2 се създава нова т. 21: „21. изиска представяне на план за привеждане в съответствие с изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им и определи срок за изпълнението му, както и да изиска промени в обхвата и срока на плана;“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме току-що прочетената редакция на § 34, който става § 50. Гласували 101 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: По § 35 – предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 51: „§ 51. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 154 се създава ал. 6: „(6) Като орган за надзор Българската народна банка упражнява правомощията по чл. 108, ал. 4 и 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 9а, ал. 2 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.“ 2. Създава се чл. 159а: „Предоставяне на информация на компетентен орган на трета държава Чл. 159а. Лицата по чл. 158, ал. 1 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на компетентен орган за надзор над платежни институции и дружества за електронни пари на трета държава въз основа на споразумение по чл. 160а и при условие, че: 1. получателят осигурява най-малко същата защита на предоставената информация като предвидената в този закон; 2. получателят има правомощие и е съгласен да предоставя информация от същия вид при поискване от БНБ; 3. обмяната на информация има за цел изпълнението на надзорните функции на посочения орган за надзор; 4. получателят има основателна потребност от исканата информация.“ 3. Създава се чл. 160а: „Надзорно сътрудничество с компетентен орган на трета държава Чл. 160а. При упражняване на надзорните си функции БНБ може да сключва споразумения със съответните компетентни органи за надзор над платежни институции и дружества за електронни пари на трети държави за сътрудничество и обмяна на информация на реципрочна основа при поемане на задължение за запазване на професионалната тайна.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на редакцията на Комисията за § 35, който става § 51. Моля, гласувайте. Гласували 96 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 15. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 53. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 36, който става § 52, и текста на вносителя за § 37, който става § 53. Гласували 86 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 54: „§ 54. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 3, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Гласуваме създаването на нов § 54. Гласували 96 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Предложение от народните представители Пламен Нунев, Валентин Радев, Маноил Манев и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 55: „§ 55. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 16 се създава ал. 3: „(3) Независимото изпълнение на произтичащите от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма правомощия на директора на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и координацията и ръководството на дейността на дирекцията по тези закони не могат да бъдат ограничени от прилагането на ал. 1, т. 2.“ Комисията предлага да се създаде § 56: „§ 56. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думите „регулираните пазари на ценни книжа“ се поставя запетая и се добавя „пазарните оператори“. 2. В чл. 15, ал. 1, т. 20 след думите „чл. 4, т. 8 – 10“ се поставя запетая и се добавя „30“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Няма. Гласуваме създаването на параграфи 55 и 56. Гласували 95 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 58. Комисията предлага да се създаде § 57: „§ 57. В срок до 10 септември 2020 г. Българската народна банка предприема действия и създава необходимата организация във връзка с подаването от страна на банките, платежните институции и дружествата за електронни пари на необходимата допълнителна информация и въвеждането ѝ в електронната информационна система по чл. 56а от Закона за кредитните институции.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 38, тъй като това е отразено на систематичното му място, и създаването на § 57. Гласували 96 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 58: „§ 58. (1) Параграф 8, т. 1 относно чл. 24, ал. 3 влиза в сила от 10 юли 2020 г. (2) Параграф 49 влиза в сила от 10 март 2021 г. (3) Параграф 50, т. 1 относно чл. 56, ал. 14 влиза в сила от 1 януари 2020 г. (4) Параграф 50, т. 2, букви „б“ и „ж“ влизат в сила от 10 септември 2020 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 39, който става § 58. Гласували 100 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Заповядайте за призив, господин Ципов. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете ми, уважаема госпожо Председател и народни представители, да се обърна с призив към ръководството на Народното събрание да обърне внимание на „Финални текстове“ да прегледат внимателно номерацията по Доклада на току-що приетия Законопроект, тъй като гласувахме по два внесени доклада – основен и допълнителен, за което благодаря предварително. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Аз също мога да отправя призив да не си причинявате това на Вас, на залата и на водещия с повече от един доклад. Благодаря за Вашите усилия. Уважаеми колеги, с това приключихме работата по днешния дневен ред. Утре продължаваме с приетите точки по дневния ред. Позволете ми да направя съобщение за парламентарен контрол: 1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. 3. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на едно питане от народния представител Дора Янкова. 4. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Веска Ненчева и Валентина Найденова; Георги Михайлов и Георги Гьоков. 5. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Стоилов и Светла Бъчварова; Георги Йорданов, Ирена Анастасова и Светла Бъчварова, и на две питания от народните представители Дора Янкова, Георги Гьоков и Светла Бъчварова. 6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Станислав Станилов, Александър Мацурев и Георги Динев и Нона Йотова и Анелия Клисарова. 7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Христо Проданов, Георги Гьоков и Александър Сабанов. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на един въпрос от народния представител Красимир Богданов; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народните представители Любомир Бонев, Дора Янкова и Николай Иванов; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров; - министърът на младежта и спорта Красен Кралев на един въпрос от народния представител Георги Йорданов; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос от народния представител Ирена Анастасова. Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Станислав Станилов се отлага отговор към него от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и министърът на културата Боил Банов. Следващото заседание е утре в 9,00 ч. Закривам заседанието.(Звъни.) (Закрито в 12,58 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Сергей Кичиков

Националната агенция за приходите започна ежегодното проучване на тема „Спазване на данъчно-осигурителните задължения”. Проучването се провежда сред юридически лица и граждани и е национално представително. НАП изследва нагласите на клиентите си за деклариране и плащане на данъчни и осигурителни задължения и мнението им за дейността на НАП и данъчната и осигурителни системи като цяло. Ще бъдат анкетирани над 1000 респонденти в лични срещи и по електронен път. Изпълнител е изследователска и консултантска агенция „Естат“ ООД.

Проучването ще продължи до края на ноември, а резултатите ще бъдат публикувани през декември. 

14.11.2019

Повече от 150 народни представители, служители и гости на Народното събрание измериха нивата на кръвната си захар в рамките на инициатива в парламента, посветена на Световния ден за борба с диабета. Отбелязването на 14 ноември е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването и се осъществява в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Народното събрание винаги е откликвало да бъде домакин на събития и да подкрепя каузи, насочени към опазване на здравето, подчерта председателят на парламента Цвета Караянчева на откриването на официалното отбелязване на Световния ден за борба с диабета. Тя посочи, че българските граждани трябва да бъдат информирани и при възможност да се изследват профилактично, защото това предотвратява по-сериозни здравословни проблеми. Цвета Караянчева призова всички народни представители, служители и гости на парламента да измерят кръвната си захар и да се запознаят с информационните материали.

Диабетът е тиха пандемия, която за съжаление увеличава честотата на заболеваемост и засяга все повече хора, отбеляза председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването д-р Даниела Дариткова. По думите й у нас около половин милион души са диагностицирани с диабет, като още сто и петдесет хиляди не знаят, че имат такова заболяване. Смисълът на днешният ден е да бъдем внимателни със своето здраве, да се преглеждаме регулярно, да се движим повече, да живеем и да се храним здравословно, добави д-р Даниела Дариткова.

Световният ден за борба с диабета – 14 ноември, е обявен с решение на Международната диабетна федерация и Световната здравна организация. Това е рождената дата на един от откривателите на инсулина Фредерик Бантинг. През 1921 г. заедно с Чарлс Бест откриват хормон, който позволява да се разработи лечение на един от видовете диабет.