Счетоводни и данъчни указания

Относно ЗКПО, чл. 26 и 27

Уважаеми господин …………..,

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП, Дирекция „ОУИ” гр. София, изразявам следното становище:
Описаната от Вас фактическа обстановка е следната: ………… ЕООД е дъщерно дружество на италианска фармацевтична компания, чието седалище е във Виена, Р Австрия. Между двете дружества има сключен договор за промоционални, маркетингови и консултантски услуги. Разходите на местното дружество, за извършени рекламни, маркентигови и консултантски услуги на компанията – майка, се префактурират „с процент възнаграждение за извършената услуга”.
И двете дружества /местното и майката/ са регистрирани за целите на ЗДДС, като българското дружество издава две фактури към дружеството – майка:
- за оказани промоционални, рекламни и маркетингови услуги с място на изпълнение Р Австрия;
- за услуги свързани с организацията на симпозиуми и конгреси, като услугата е с място на изпълнение Р България.
…………….. ЕООД организира изпращането на медицински специалисти на международни конгреси. Дейността се осъществява в изпълнение на чл. 244, ал. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно тази разпоредба «Реклама на лекарствени продукти е всяка форма на информация, представяне, промоция или предложения с цел да се стимулира подписването, продажбата или употребата на лекарствени продукти и включва:
1. реклама, предназначена за населението;
2. реклама, предназначена за медицинските специалисти;
3. посещение на медицински търговски представители при медицински специалисти;
4. предоставяне на мостри от лекарствени продукти;
5. спонсорство на промоционални срещи и научни конгреси, посещавани от медицински специалисти, включително и поемането на техните разноски по пътуването и престоя в съответната държава, в която се провежда мероприятието».
В тази връзка разходите са за: конгресни регистрационни такси, самолетни билети и дневни. Спазват разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Същите са направени в полза на лица, които не са служители на дружеството и са на основание сключени договори за дарения между ……………. ЕООД и физическите лица.
Пред вид така описаната фактическа обстановка зададените въпроси са във връзка с прилагане нормите на ЗКПО, ЗМДТ и ЗДДС.
Относно ЗКПО:
Поставеният въпрос относно прилагане разпоредбите на чл. 26 и 27 от ЗКПО е следният:
На основание чл. 26 т. 7 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от ЗКПО.
На основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи.
Какво е становището на органите по приходите ОТНОСНО «законовото основание при определяне на данъчния финансов резултат с гореспоменатите данъчни постоянни разлики в увеличение и съответно в намаление на счетоводния финансов резултат ефективното данъчно задължение да бъде нула?»
Разходите за дарения, направени на лица извън тези посочени в чл.31 от ЗКПО, се регламентират като положителна данъчна постоянна разлика /чл. 26, т. 7 от ЗКПО /. Така тези разходи ще се облагат с корпоративен данък за съответната данъчна година. Чл. 27 от ЗКПО регламентира непризнаването за данъчни цели на изброените в текста счетоводни приходи. Т. 2 на ал. 1 от чл. 27 от ЗКПО постановява, че не се признават за данъчни цели счетоводни приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи. Възможно е, разходите за дарения, направени на лица извън тези посочени в чл.31 от ЗКПО и счетоводните приходи, възникнали по повод на същите да са възникнали в различни данъчни периоди. Това обстоятелство ще се отрази върху размера на дължимия за данъчния период, корпоративен данък.
Относно ЗМДТ:
Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин /чл. 44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси/. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения /чл. 44, ал.2 ЗМДТ/.
Освобождаването от данък е възможно само в случаите, предвидени в чл. 48, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл.47, ал.1 /Изм.- ДВ, бр.100 от 2007г./ При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал.2 , както следва:
1. /изм.- ДВ, бр. 106 от 2004г., предишна буква „б”, изм., бр. 110 от 2007г./ от 0,7 до 1,4 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;
2. /изм.- ДВ, бр. 106 от 2004г., предишна буква „в”, изм., бр. 110 от 2007г./ от 5 до 10 на сто- при дарение между лица извън посочените в буква „б”.
При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 2 до 4 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по- висока стойност.
Чл. 45, ал.1 от ЗМДТ определя кои са задължените лица да заплатят данъка. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
Според разпоредбата на чл. 49, ал.3 от /ЗМДТ/ при безвъзмездно придобиване на имущество, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.
Относно ЗДДС:
Поставеният въпрос във връзка с прилагане разпоредбите на ЗДДС е: „Има ли право местното дружество на данъчен кредит за получените фактури за платени регистрационни такси за участие в конгреси имайки в предвид, че фактурите са издадени от юридически лица регистрирани за целите на ДДС в страни членки на ЕС”?
В този случай ЗДДС не предвижда възможност за приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от регистрирани по ДДС лица в други държави членки.
Съгласно Осма директива е предвидена възможност за възстановяване на платения данък на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на

държавата членка, от която са закупени стоки, получени услуги и осъществен внос, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. В този смисъл е необходимо да се запознаете със съответните разпоредби за възстановяване на платен ДДС на държавата членка, в която сте закупили стоки или получили услуги.





Директор:
/ Б. Атанасов /
« назад