Счетоводни и данъчни указания

Счетоводен стандарт 4 - Отчитане на дълготрайни материални активи ; Счетоводен стандарт 16 - Дълготрайни материални активи;
Закон за счетоводството; ЗКПО

Отправили сте писмено запитване изх.№ ……….2009г. до Дирекция „ОУИ” – Варна, заведено с вх.№………..2009г., в което сте изложили следната информация:
Предприятието е закупило през 1999г недвижим имот, състоящ се от терен, сграда и навес към нея. Имотът се използва като складова база. Покупко-продажбата е оформена с нотариален акт, в който е отразена обща цена на придобития имот.
Поставили сте въпрос как да процедирате с оглед вярното начисляване на амортизациите.
От запитването ви не става ясно, закупените ДМА-терен, сграда и навес, заведени ли са в баланса на предприятието към момента на закупуването им, както и начислявани ли са счетоводни амортизации върху активите сграда и навес от 1999г до момента и ако са начислявани върху каква стойност.
Предвид гореизложеното и поради обстоятелството, че постъпилото от Вас запитване не съдържа достатъчно изчерпателна информация за изготвяне на коректен отговор, ще изкажем само принципно становище по поставения въпрос.
В запитването не сте отразили кои счетоводни стандарти сте прилагали през периода на придобиване на активите и след това. Поради това приемаме, че при осъществяване на счетоводната отчетност и при изготвяне на годишния финансов отчет сте работили с Националните счетоводни стандарти /НСС/, а към момента с Националните счетоводни стандарти за финансови отчети на малките и средни предприятия /НССФОМСП/.
Редът за отчитане на счетоводните амортизации на придобит през 1999г дълготраен материален актив /ДМА/ – земя и сграда, е регламентиран в счетоводен стандарт 4 – Отчитане на дълготрайните материални активи /отм./, приет с ПМС № 65 от 1998г, обн., ДВ, бр.36 от 31 март 1998г, изм. Бр.24 от 16 март 1999г.
По смисъла на дадените в НСС 4, т.1 критерии за определяне на един дълготраен материален актив като амортизируем, земята е дълготраен неамортизируем актив, тъй като е времево неограничен природен ресурс, чиято същност не може да се промени в предвидимо бъдеще в резултат от ползването й от предприятието.
Следователно при придобиването на активите земя и сграда, с оглед спазване изискванията на чл.15, ал.2 на действащия през 1999г Закон за счетоводството/отм./, обн.ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изменения и допълнения ДВ бр. 91 от 25.09.2002 г., предприятието е следвало да започне да начислява амортизации на амортизируемите активи-сграда и навес-в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно НСС 4, на амортизиране подлежи амортизируемата стойност на актива, която съгласно определението в т.2 представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност.
Стандартът определя като:
- отчетна стойност – историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената му стойност, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане;
- остатъчна стойност – предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируемия актив при изтичане на срока му на годност или при изваждането му от употреба.
Съгласно т.4 на НСС16–Дълготрайни материални активи, „цена на придобиване” на дълготраен материален актив е нейният паричен еквивалент, който включва разходите за придобиването и разходите за подготовката за употреба на актива. Аналогично определение се съдържа и в ДР на ЗСч/отм./, §1, т.8 .
НСС-16 регламентира и начините за оценка след първоначално признаване на ДМА. Текстът на т.7.3, б.”а” от стандарта дава възможност преоценката на земи, сгради и терени да се извърши по справедливата /пазарната/ им стойност, като тази стойност се определя чрез оценка, която се извършва от лицензиран оценител.
Случаите на допусната счетоводна грешка, открита през текущата година, свързана с минали години, както и тяхната корекция са регламентирани в глава дванадесета „Счетоводни грешки” от ЗКПО.
« назад