Счетоводни и данъчни указания

ОТНОСНО: Издаване на фактура към касовата бележка за услуга - „престой на паркинг”, стопанисван от Община и дали издаваните фискални касови бележки са документ, който може да бъде признат за разход от органите на приходите от НАП.

В постъпилото Запитване в Дирекция «ОУИ»- Пловдив на НАП, е посочено, че при престой на паркинг, стопанисван от Община е отказано да бъде издадена фактура към фискалната касова бележка.
Въпросът е: „Издаваните фискални касови бележки достатъчен документ ли са за да бъдат признати от НАП за направения разход за паркиране и следва ли Общината да отказва издаването на фактури към фискалните касови бележки, при регистрация на приходите от паркиране.”
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси информираме за следното:

Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, отразяващ вярно стопанската операция.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСч определя, че предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.
Предвид горното по смисъла на посочената разпоредба общината е предприятие и следва да спазва всички разпоредби на ЗСч, които са относими към отчитането на нейната дейност. В тази връзка общината следва да документира извършваните от нея стопански операции съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСч с първични счетоводни документи, които съдържат необходимия минимален брой реквизити, както следва:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име, фамилия и подпис на съставителя.
Съгласно чл.10, ал.4 от ЗКПО, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с Наредба Н-18/2006г. на министъра на финансите. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
По смисъла на чл.7, ал. 5 от Закона за счетоводството /ЗСч/, в случаите, когато получателят желае или когато това е предвидено в нормативен акт, издаването на първичен счетоводен документ не е задължително, когато:
1. стопанската операция е документирана с фискална касова бележка, издадена от фискално устройство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, или с ценна книга, издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, и
2. получател по нея е физическо лице, което не е търговец.
От изложените по-горе нормативни разпоредби на ЗКПО и ЗСч е видно, че когато стопанските взаимоотношения са между юридически лица, както е в конкретния случай принципа за документалната обоснованост изисква лицето, което получава стока или услуга да притежава първичен счетоводен документ и фискална касова бележка, отговарящи на изискванията на нормативните актове. Едновременно им притежаване и отразяване в счетоводната документация е условие за признаване на съответните счетоводни разходи за данъчни цели при получателя.
Липсата на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО е основание за непризнаването на разходи и коригиране на счетоводния финансов резултат в увеличение на основание чл. 26, т. 2 от посочения закон.
Задължението на търговците да издават първични счетоводни документи възниква и по силата на чл. 113, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 321 от Търговския закон /ТЗ/, където е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно до документ с доказателствено значение, от който купувачът не може да бъде лишен по волята на продавача.
Съгласно ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., чл.118, ал.1 и 2 всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация в ТД на НАП.
В чл.118, ал.3 от ЗДДС е разпоредено, че условията, редът и начинът за работа с фискално устройство се определят с Наредба № Н-18 на министъра на финансите, в сила от 01.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите (Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., посл.изм. ДВ. бр.79 от 2 Октомври 2007г).За целта на тази наредба, по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителната разпоредба от Закона за данък върху добавената стойност, "търговски обект" е всяко място…, от което се извършват продажби.
На основание Наредба № Н- 18, чл.25, ал.3 фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.





ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:


/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/




/Съставител/написали/1......................

2…………….


Съгласувал: .…………………………
« назад