Счетоводни и данъчни указания

Относно: прилагане на чл.37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Б-48/27.02.2008 г., изразявам следното становище:
В запитването са поставени два въпроса, касаещи приложението на чл.37 от ЗКПО, действащ за 2007 г., както следва:
1. Как следва да бъде приложен чл.37 от ЗКПО за 2007 г. и по-конкретно: каква
част от формираните в предходни периоди данъчни временни разлики от
обезценката на вземанията, ще намерят обратно проявление при формирането на
данъчния финансов резултат на „………….." …. през 2007 г. в случай, че:
• вземанията са възникнали преди пет години, но не са погасени по
давност;
. вземанията са възникнали преди повече от пет години, но не са погасени по давност;
• вземанията са от предприятие в несъстоятелност с приет оздравителен
план през 2007 г. с Решение на Окръжен съд -……… , в който са приети
като дължими 50 % от общия размер на вземанията на „…………."…….. ;
• вземанията са от предприятие, заличено от търговския регистър през
2007 г.;
• вземанията са от предприятие в несъстоятелност, като „……….." …….. е
предявил вземанията си през 2004 г. и същите не са приети през 2005 г.
2. Как следва да се третират за данъчни цели вземанията, възникнали в предходни
периоди, които не са погасени по давност, не са обезценявани и по повод на
които не е формирана данъчна временна разлика, ако:
• тези вземания бъдат отписани за счетоводни цели на петата година;
• тези вземания бъдат отписани за счетоводни цели след петата година;
• тези вземания бъдат отписани за счетоводни цели преди да са изтекли пет години от датата на възникването им.
1. По първия поставен въпрос:
Съгласно чл.37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в т.1 - т.6.
Видно от цитираната разпоредба, в същата изрично е регламентирано, че тя се прилага в годината, в която настъпи едно от посочените в нея обстоятелства, т.е. в случай, че това обстоятелство е настъпило в предходна година, разпоредбата не може да се приложи през текущата година. В преходните и заключителните разпоредби на закона няма норма, която да урежда признаването през 2007г. на непризнатите през предходни години разходи и приходи от последващи оценки на вземане, за което е настъпило обстоятелство по чл.37 през предходна година, поради което признаването им за данъчни цели ще стане в следваща година, в която настъпи някое от обстоятелствата, предвидени в чл.37.
С оглед на изложените аргументи, в конкретните представени от Вас хипотези е налице следното данъчно третиране:
• Относно вземанията, които са възникнали преди пет години, но не са
погасени по давност - в случай, че 2007 г. се явява 5-та година от момента, в
който вземането е станало изискуемо, следва да се приложи чл.37, т.1;
• Относно вземанията, които са възникнали преди повече от пет години, но не
са погасени по давност - разпоредбата на чл.37, т.1 е неприложима през
2007 г. Непризнатите през предходни години разходи и приходи от
последващи оценки за посоченото вземане ще бъдат признати за данъчни
цели в годината, в която изтече давностния срок за вземането или при
настъпване на друго обстоятелство за признаване съгласно чл.37;
• Относно вземанията от предприятие в несъстоятелност с приет оздравителен
план през 2007 г., за които с Решение на Окръжен съд - ……е прието, че са
дължими 50 % от общия им размер - от така поставения въпрос не става ясно
дали е налице хипотезата на т.З или т.4 на чл.37. В случай, че някоя от двете
хипотези е настъпила през 2007 г., за останалите 50 на сто от вземането,
които не са дължими, следва да се приложи чл.37.
• Относно вземанията от предприятие в несъстоятелност, които „…………..."
….. е предявил през 2004 г. и същите не са приети през 2005 г. - по
отношение на тези вземания е неприложим чл.37 през 2007 г., ако през
същата година не е настъпило някое от посочените в разпоредбата
обстоятелства.
2. По втория поставен въпрос:
В така поставения въпрос не са разгледани конкретни случаи на отписване на вземания, а се описват хипотези. Поради това не е възможно да се даде конкретен отговор, защото данъчно третиране зависи от фактическата ситуация при всяко едно вземане, както и от причините за неговото отписване.
С оглед на това е необходимо да имате предвид следното:
Осчетоводеният разход, в резултат на отписване на вземане ще бъде признат за данъчни цели само при условие, че отписването е станало при спазване изискванията на счетоводното законодателство (налице са неопровержими доказателства, че вземането е несъбираемо). Това означава, че трябва да бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно вземане, за да се установи дали отписването е в съответствие със счетоводното законодателство. Следва да се отбележи, че в чл.37 от ЗКПО са изброени обстоятелства за обратно проявление на възникнала в предходни периоди данъчна временна разлика от обезценка на вземания, които в голямата си част съвпадат с причините, които могат да доведат до отписване на вземане, за което не са начислявани обезценки в предходни периоди. Следва да се има предвид обаче, че за разлика от ЗКПО в счетоводното законодателство не е налице фиксиран петгодишен срок, при изтичането на който вземанията да се считат за несъбираеми и да бъдат отписвани.
От друга страна данъчният ефект, който би се получил, ако в годината на настъпване на някое обстоятелство по чл.37 от ЗКПО, бъде отписано вземане, което не е обезценявано, би бил същият, както ако се признае обратно проявление на данъчна временна разлика от обезценка на вземане. По този начин би се постигнало еднозначно данъчно третиране на разходите с произход обезценка на вземания и разходите от отписване на същите като несъбираеми. Основа за подобно заключение е това, че в разпоредбата на чл.37 са изброени обективни по своя характер обстоятелства, т.е. при настъпване на някое от тях се предполага, че е налице достатъчна сигурност, че дадено вземане няма да може да бъде събрано. Това обаче не е приложимо автоматично във всички случаи - както вече отбелязахме счетоводното законодателство не фиксира 5-годишен срок, аналогичен на този по чл.37, т.1 от ЗКПО.
Изводът, който може да бъде направен от гореизложеното, е че разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при спазване на счетоводното законодателство. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че ако дадено вземане бъде отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че същото е несъбираемо, отчетеният разход би бил непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал.1 от ЗКПО или чл.16, ал.2, т.З от същия закон в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, свързани с отписването на съответното вземане.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:


/МАРИЯ МУРГИНА/
« назад