Счетоводни и данъчни указания

ОТНОСНО: Определяне реда на облагане на доходи, изплатени от … за оказана правна помощ по граждански договор с български адвокат, вписан в регистъра на българската адвокатска колегия, както и начинът на отчитане и документиране на извършените разходи.

В отговор на постъпило запитване с вх. № 26-Т-33 от 15.05.2006 г. по описа на ЦУ на НАП, отправено от …, с адрес на управление: … и препратено ведно със становище от Дирекция „ОУИ” – гр. В.Търново, изразявам следното становище:

1. Определяне реда на облагане и документално оформяне на изплащано от „Трейд Сървиз” ЕООД възнаграждение на адвокат съгласно сключен граждански договор.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата:
1. чието постоянно местоживеене е в България;
2. които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни. За целите на закона е дадено легално определение на понятието постоянно местоживеене в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ, а именно “Постоянно местоживеене” е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ (чл. 7 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид гореизложеното, за да определите реда на данъчно облагане на доходите, които изплащате въз основа на граждански договор с физическото лице с оглед Вашите задължения като платец на този доход е необходимо да разполагате с информация дали физическото лице е местно лице на България или чуждестранно за целите на данъчното облагане, в зависимост от което са възможни два различни начина на облагане на получените доходи:
1. Физическото лице, получател на дохода е местно лице на България.
В този случай, данъчната основа се формира по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ, като при изплащането на тези доходи предприятията - платци, са длъжни да удържат авансово данък на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗОДФЛ. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3, след като облагаемият доход (намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1) от всички източници превиши годишния необлагаем доход (за 2006 г. той е 2160 лв.). За удържания данък, удържащият издава "Сметка за изплатени суми", която остава в предприятието, и "Служебна бележка", която се дава на лицето. Актуалните към настоящия момент образци на тези формуляри са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1511 от 29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите. Данъкът се внася от възложителя в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите от банковата сметка на възложителя, а за касови плащания – до 10-о число на следващия месец в съответствие с разпоредбите на чл. 50 от ЗОДФЛ.
2. Физическото лице, получател на дохода е чуждестранно лице.
Консултантските услуги по силата на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби 34.35на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) попадат в обхвата на „възнаграждения за технически услуги”. В този случай, доходите на физическото лице подлежат на облагане с данък при източника, съгласно чл. 34, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗКПО, който данък е окончателен и е в размер на 15% върху брутната сума на възнаграждението. Данъкът се удържа от платеца на дохода, когато начислява договореното възнаграждение на чуждестранното лице. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗКПО когато данъкът по чл. 34, ал. 4 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от получателя и платеца на дохода. Законодателят не предвижда конкретно утвърдена форма на първичен документ при изплащане на суми на чуждестранно лице. Единствените изисквания към първичните документи, издавани от български дружества на чуждестранни физически и юридически лица са тези, определени в чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) съгласно който първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: наименование и номер на документа, дата на издаване, наименование, адрес, БУЛСТАТ на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. Т.е. достатъчно е да разполагате с договора, въз основа на който е възникнало правоотношението, документ за извършено плащане, всякакви други документи удостоверяващи действителното извършване на услугата, както и документ за внесен в бюджета данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.
В случай, че физическото лице е британско местно лице (с оглед описаното в писмото) и желае да ползва облекчение съгласно Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество, то следва да подаде искане по образец по реда на Раздел ІІІ, Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) пред териториалната дирекция на НАП по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

2. Съществува ли изискване - фактура, издадена от българско юридическо лице на английски език да бъде преведена на български език.

В ЗСч няма утвърден образец на първичен счетоводен документ, но с чл. 3, ал. 1 от закона е вменено задължението на предприятията да съставят първичните счетоводни документи на български език с арабски цифри и в левове. Предвидено е изключение - първичните счетоводни документи да могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, то съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч ръководството на предприятието се задължава да преведе на български език съдържанието на отразените в тях стопански операции.
В конкретния случай дружеството … следва да издава първични счетоводни документи в съответствие с изискванията на ЗСч и с предвидените в същия закон реквизити. Ако … е регистрирано по ЗДДС лице, то в специалния закон (ЗДДС) са определени и видовете първични документи, които са задължени да изготвят и издават всички, регистрирани по закона лица за документиране на осъществяваната дейност.

3. Документи, съпътстващи годишната данъчна декларация.

В чл. 23 и чл. 24 от ЗСч е определено, че предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември, който трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. Ръководството на предприятието е отговорно за съставянето му. Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение (чл. 26 от ЗСч). Приложението съдържа информация както за прилаганата счетоводна политика, така и за състоянията и измененията в активите и пасивите и в приходите и разходите, паричните потоци, както и други оповестявания съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти.
С чл. 32, ал. 3 от ЗСч е дадена възможност финансовият отчет на предприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и сумата на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период не надхвърля 100 000 лв., да се състои само от отчет за приходите и разходите.

Съгласно чл. 51 от ЗКПО годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март на следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно ЗСч, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит.
Т.е. законът не предвижда едновременно с гореупоменатите документи в териториалната дирекция на НАП да се представят и други документи, като например цитираните от Вас „инвойси”, банкови документи и други подобни. Всички първични и вторични счетоводни документи и регистри следва да бъдат съхранявани в счетоводството на предприятието и представяни на приходната администрация в предвидените от ДОПК срокове и случаи.



ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
« назад